НМА “Проф. Панчо Владигеров”

ИНСТРУМЕНТАЛЕН ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА “ЦИГУЛКА”

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертационен труд

за присъждане на образователна и научна степен

“ДОКТОР”

по научна специалност

“Музикознание и музикално изкуство

на

Росен Балкански Докторант на самостоятелна подготовка

ПОСТАНОВЪЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ

КЛАСИЧЕСКИТЕ КИТАРИСТИ

София, 2015 г.

Дисертационният труд се състои от 101 страници

Брой на литературните и онлайн източници – 54

Брой на снимките, илюстрациите и рисунките – 36

Брой на публикациите по дисертацията – 2

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 6 юли 2015 г. в НМА „Панчо

Владигеров”

Рецензиите, становищата на членовете на научното жури и авторефератът са

публикувани в сайта на академията www.nma.bg

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в

НМА „Панчо Владигеров“, София

ПОСТАНОВЪЧНО-ТЕХНИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ

КЛАСИЧЕСКИТЕ КИТАРИСТИ

автор Росен Балкански

Съдържание на дисертационния труд:

Въведение

ГЛАВА ПЪРВА 1.1.Актуалност и значимост на темата

1.2.Основна цел и задачи на изследването

1.3.Обект и предмет на изследването

1.4.Основната теза на изследването

ГЛАВА ВТОРА Класическата китара. Особености на свиренето и позицията на тялото и

китарата в исторически план. Възможни проблеми.

ГЛАВА ТРЕТА

От медицинска гледна точка. Стратегии за разрешаване на проблема и

превантивни действия.

Заключение

Изводи

Библиография

Справка за приносите на дисертационния труд

Дисертационният труд разглежда проблемите от здравен характер при

класическите китаристи, които в основата си са технически и могат да бъдат

лесно преодолени, и тяхното отражение по отношение на постановката и

звукоизвличането. Влиянието върху изпълнителската дейност е една от

страните, които са от съществено значение за качеството на музикалното

изпълнение.

Традиционната позиция при свиренето на класическа китара е чрез столче

за левия крак, при което тялото се повдига в едната си част и съответно се

променя цялостната извивка на гръбначния стълб. Според някои китарни

педагози именно тази неестествена от природна гледна точка позиция за тялото

е важен рисков фактор при свиренето и свързаните с това мускулно-скелетни

смущения. Съмненията за рискове от здравно естество се потвърждават и от

лекарите. Но в последните години има доста алтернативни варианти за опора на

класическата китара, за които се предполага, че имат далеч по-здравословно

влияние при изграждането на позиция на държане на инструмента. Настоящата

разработка цели да определи най-добрата позиция, свързаните с нея рискове,

както и други технически проблеми и възможните решения при класическите

китаристи. Като информация са използвани различни онлайн и писмени

източници, библиография, медицинска литература и лични наблюдения.

ГЛАВА ПЪРВА

1.1.Актуалност и значимост на темата

Основният проблем в изпълнителската дейност на класическите

китаристи е свързан с техническата подготовка и по конкретно с правилната

постановка. Това не касае единствено активно концертиращите музиканти, а и

обучаващите се: от съвсем начинаещи до студенти по класическа китара, които

вече имат известен опит. Често част от този проблем се пропуска или умишлено

подминава като маловажен, а задълбочен анализ показва, че е сред

основополагащите и от първостепенно значение не само за качеството на

изпълнението, но и за здравето на изпълнителя. Редица медицински

изследвания показват и доказват, че неправилната позиция при свирене при

китаристите е рисков фактор за мускулно-скелетни смущения и проблеми от

различно естество, включително повлияване на качеството на звука и музиката,

която интерпретират. Същото важи и за други музикални инструменти, но при

тях смущенията са от друго естество и засягат други части на тялото.

1.2.

Основна цел и задачи на изследването Изучаването на музика и обучението по музика се развиха изключително

през последните десетилетия. Постепенно започна да се обръща и по-голямо

внимание на биомеханиката и здравните проблеми в обучението. Wristen (6.

Wristen, 2000 г.) е обстоен в своето изследване „Преодоляването на вредите при

свирене на пиано“. Това е анализ с цел „да бъдат идентифицирани потенциално

опасни движения в пиано техниката и да се теоретизират като модели

избирателни умения, заменящи традиционните методи на обучение, които

обикновено се позовават на препоръки от квалифицирани изпълнители или на

базата на индивидуални, субективни преживявания“ (6. Wristen , 2000 г.). Този

тип мислене предполага да се премине от взаимоотношения тип

„учител/ученик“ в такива, при които се очаква студентът да копира

преподаватели с „по-хуманистични“ подходи, на базата на естествените

природни закони и така да се наблегне на уникалността на всеки отделен

ученик.

Това поставя китарната педагогика в необичайно положение - учителят

може да защити своята нова идея, учениците да я възприемат добре и да

започнат да свирят по този нов начин. В същото време те се сблъскват със

„старите“, конвенционални методи, които все още продължават да властват,

когато се стигне до сценично изпълнение. Тоест – в работата те залагат на

алтернативен и по-щадящ метод на обучение, но при излизане на сцена са

принудени да се придържат към традиционния метод – тоест със столче за

левия крак, просто защото така е прието и всички правят така.

1.3.

Обект и предмет на изследването

До момента няма систематичен преглед на съществуващите изследвания

по отношение на класическата китарна позиция и последвалите от това

мускулно-скелетни смущения. А подобен анализ би могъл да помогне много на

учителите по китара да вземат информирани решения за рисковете, свързани с

различни позиции. Целта на настоящото проучване е да се систематизират и

обобщят съществуващите изследвания за мускулно-скелетните смущения при

класическата китарна позиция и връзката им с техническите проблеми при

свиренето на класическа китара. Анализът на съответните научни изследвания

трябва да помогне да отговарим на два важни въпроса за учителя и ученика:

първо, това, което се знае за относителния риск върху здравето при

използването на столче в сравнение с алтернативните методи, и второ, как

трябва настоящото изследване да повлияе върху личната нагласа и методи на

преподаване.

1.4.

Основната теза на изследването Връзката между сценичните изкуства и медицината се изследва

сравнително отскоро. Но има медицински списания, които разглеждат

проблемите на артистите-изпълнители и посвещават различни разработки на

тази тема. Голяма част от научните изследвания върху сценичните изкуства се

извършват от лекари и често се основават на собствени клинични практики.

Целта на тези изследвания е да се разгледат клиничните проблеми и да се

намерят „по-ефективни методи за диагностика, лечение и превенция“ на

свиренето и свързаните с това здравословни проблеми. До този момент

изследванията показват, че музикантите най-често страдат от мускулно-ставни

проблеми, които оказват пряко влияние на свиренето им. Обичайните рискови

фактори са: размер, форма, тегло и вид на инструмента, техника на свиренето,

позиция при свиренето, продължителност на свирене и интензивност, репертоар

и стрес по време на работа. Дори и сред студентите - музиканти има тенденция

и все повече оплаквания от проблеми с опорно-двигателния апарат, посочват

специалистите. Притеснителното е, че с времето неправилната техника и

позиция могат да доведат до значителни ограничения в способността на

свирене. Но съществуват начини, чрез които проблемите могат да бъдат

преодолени.

ГЛАВА ВТОРА

Класическата китара в миналото. Особености на свиренето и позицията на

тялото и китарата в исторически план. Възможни проблеми.

Алтернативни начини за промяна в позицията на свирене. Основни

изисквания при позиционирането на инструмента и тялото.

2.1.

Теория Изследванията показват, че музикантите като цяло са изложени на

сериозен риск за развитие на професионални заболявания. Дългите часове,

прекарани в седнало или изправено положение, в една и съща позиция, бързите

и сложни повтарящи се движения, и стресът по време на работа са потенциални

опасности, които са общи за работното място на всички инструменталисти, в

това число и класическите китаристи. При изследвания, направени с цел да

бъде определено влиянието на свиренето върху мускулно-скелетния апарат с

натоварване от 39% до 89% (1. Zaza, 1997 г.), първокурсниците по музика в

различните университети по света, както и аматьорите са показали

предразположения към различни рискове и развитието на различни

професионални заболявания (2. Buckholder, 2004 г.; 3. Morse, 2000 г.; 4. Ranelli,

2008 г.).

Броят на инструменталистите със заболяване, причинено от неправилна

позиция или продължително свирене и потърсена в последствие медицинска

помощ е нисък – около 15%. Но се предполага, че реалният процент на

заболелите е много по-висок (2. Buckholder, 2004 г.). В „Пилотно проучване на

свиренето и свързаните с това нарушения при музикантите“, Morse казва, че

„рискът от свирене на музикален инструмент може да бъде поставен на второ

място след използването на компютър по отношение на позицията. Рисков е

най-вече за горните части на тялото, където предизвиква и води до мускулно-

скелетни смущения от различен характер“ (3. Morse, 2000 г.).

2.2.

История на свиренето при класическата китара

Позицията на класическото китарно свирене – с издигнат крак върху

столче, позната и до днес, може да се каже, че произхожда от средата на XIX

век, Испания. В основата стои появата на по-силен и по-голям инструмент,

създаден от лютиера Антонио де Торес (1817-1892 г.) , както и с появата на

първия голям китарен виртуоз, който свири на неговия тип китара - Франциско

Тарега (1852-1909 г.). Тарега e всъщност от големите новатори за онова време в

китарната интерпретация – и като репертоар, и като техника. Влиянието му и

неговият стил на свирене са безспорни. Техниката на Тарега може да се

разглежда и като основа за по-разнообразни стилове на класическите виртуози

от този период (7. Bobri, 1977 г.).

2.2.1.

Китарата в класическата епоха

В началото на китара се е свирело основно с перо. Оттам са причислявали

инструмента към семейството „на перата“. Според китаристи от различни

епохи, свиренето с перо на класическа китара (освен, когато пиесата не изисква

изрично подобен тип изпълнение) е своего рода измъчване на инструмента.

Идеята е, че по този начин не може да се извади богат и балансиран звук.

Нещата се променят, когато на сцената се появява шестструнната китара.

Това се случва в края на XVIII век. Шестструнните китари вероятно

произхождат от Италия или Франция, макар да не е определена конкретната

дата или място на произхода им. Някои учени определят като революционна

появата на Obra al guitarra de SEIS ordenes (1780 г.) на Антонио Балестеро и

публикуваните за първи път откъси от музика, написана специално за такъв тип

китара (8. Avraam, 2009 г. ).

Като цяло можем да приемем, че в класическата епоха все още е силно

влиянието на лютня-техника като вече доказала се и използвана от много

класически китаристи, но постепенно отстъпва пред модерните китарни пиеси

и модерните за онова време виртуози/композитори. По същия начин се променя

и позата на самата ръка при свиренето. И от сковано свита с времето тя става

все по-свободна. А в самото начало се свири с ограничен брой пръсти. Което се

оказва също един от рисковите фактори при класическите китаристи.

2.2.2.

Торес и Тарега

Китарата на Торес променя съществено дизайна на класическия

инструмент във важен исторически момент за развитието на инструмента.

Резултатът е значително повишаване на динамичния обхват. Това е постигнато

чрез разширяване и удължаване на резонансното тяло на китарата, и чрез

разработване на по-ефективна система на укрепващи елементи под по-тънка

горна дъска. Тези иновации дават допълнителен напредък в развитието на

китарата и може да се каже, че подпомагат нейния съществен скок напред. Все

пак в своите корени китарата е била просто инструмент за акомпанимент на

песен или танц. А тази промяна я превръща вече в истински инструмент за

солова музика.

2.2.3.

В началото бе табуретката

Сред техническите елементи по отношение на поставянето и позицията

на цялото тяло, Тарега изисква от изпълнителя да използва и двете си ръце

напълно свободно, тоест да не ограничава движенията на ръцете с придържане

на инструмента. Това условие за използване на всички пръсти (с изключение на

левия палец и малкия пръст на дясната ръка) при изпълнението означава, че

китарата трябва да се разположи високо на гърдите и близо до тялото на

музиканта, за да се постигне максимално функционална позиция. Тези

изисквания налагат на Тарега да възприеме нов метод за подпора на китарата. А

именно – някаква опора за левия крак.

2.2.4.

Пухол

Тарега оказва сериозно влияние върху техниката на свирене на самия

Пухол. Пухол описва метода в книга и разяснява как точно студентът трябва да

седи спрямо инструмента според изискванията на Тарега-техниката. Той пише,

че изпълнителят трябва да използва табуретка за левия крак, за да постигне

необходимата височина на инструмента, която да е „пропорционална спрямо

неговата собствена“. Въпросната табуретка трябва да е поставена под такъв

ъгъл, че предната й част да е по-висока от задната. При това тя трябва да бъде

достатъчно висока, за да не нарушава линията на раменете на тялото.

2.2.5

Сеговия (1893 - 1987 г.) Сеговия е човекът, който след Тарега се превръща в доминираща сила и

водещ модел при свиренето на класическа китара през ХХ век. Той е и един от

най-популярните класически музиканти на съвременната епоха. Сеговия следва

вече установените иновации на Тарега, но има и свой подход при свиренето на

китара. При техниката на Сеговия, публикувана за първи път през 1972 г., има

добре описан метод за работата с класическата китара. В книгата му, в

съавторство с китарния педагог Владимир Бобри, е очевидно спазването на

същите принципи като метода на Пухол по отношение на китарната позиция.

Тоест предната част на лявото стъпало се поставя върху табуретка, въпреки че

Сеговия посочва фиксирана позиция на табуретката, а не просто под какъв ъгъл

да е поставена, както е при Тарега.

2.3.

Съвременни китарни методи

Сред най-популярните съвременни китаристи са Джулиан Брим и Джон

Уилямс. Те са от водещите китарни виртуози от последната половина на ХХ век

и са публикували свои китарни методи. Не може да се каже обаче, че имат

доминираща позиция като китаристи – нито на концертно ниво, нито като

методологоия, поне не в такава степен, каквато е имал Сеговия за своето време.

По простата причина, че има и други виртуози, както и постоянно се появяват

нови имена в областта на класическата китара. В същото време, броят на

методите и методологиите се увеличава значително.

2.3.1.

Дюард и Дънкан

Най-добре е обоснован и обяснен новият метод от влиятелния английски

китарен педагог и композитор Джон Дюард в „Основи на класическата китарна

техника“ (11. Duarte, 1975 г.). Дюард казва, че докато Сеговия е добър пример за

стил, то позицията му „не може да бъде ефективна като личен опит и

характеристики за всеки един изпълнител, без значение колко е добра“.

В описания от Дюард метод има очевидни повторения на познати неща:

моделът на Тарега с повдигнат ляв крак върху столче, четири допирни точки с

инструмента и горна част на инструмента, поставена на едно ниво с главата и

раменете (11. Duarte, 1975 г.). Но неговият метод се различава по това, че е

аналитичен. Вместо да бъде просто описателен като при Пухол и да следва

готовия модел в по-голямата си част като при Бобри, Дюард използва научен

език, за да защити функционалността на своя подход. Той описва китарата и

изпълнителя като две взаимодействащи части в механична система, основана на

физическите принципи на обем и тегло, посочвайки, че свиренето на китара при

една ефективна позиция трябва да има „култивирано, но естествено използване“

на човешкото тяло. Позицията трябва да бъде „толкова естествена, колкото е

възможно“ (11. Duarte, 1975 г.).

2.4.

Алтернативни методи

Алтернативните варианти все още не са така популярни сред китаристите,

както традиционните, но защитниците им се стараят да ги наложат максимално.

По-слабата им популярност вероятно се дължи и на факта, че алтернативните

методи и варианти все още прохождат и нямат масова медийна подкрепа. Не на

последно място е и факта, че те се развиват в момента и вероятно ще претърпят

още промени или иновации с цел да бъдат максимално усъвършенствани. По-

малката им популярност може да бъде също така и следствие от съществуването

на няколко конкурентни варианта за позицията и опората на китарата. А това

прави по-трудно налагането на всеки един и последващия избор.

2.4.1.

Измамно прост инструмент На пръв поглед китарата е измамно прост инструмент. Според повечето

хора на нея се свири лесно, не е уморителна и всеки може да се научи за ден-

два. Нищо от това не отговаря на истината. Самият Андре Сеговия казва, че за

лошите музиканти това е най-лесният инструмент в света. На практика за

мнозина достигането на виртуозност при свиренето на класическа китара се

оказва разочароващо и доста трудоемко изпитание. Според специалисти, това се

дължи и на неточно подбрания учител.

Всеки начинаещ китарист е длъжен да премине през т.нар.

Общокласически метод за свирене на китара. Това важи за абсолютно всички,

независимо от насоката. В началото е препоръчително да се започне с

класическа китара и едва след това китаристите да се профилират към фламенко

китара, електрическа, бас или стийл китара. Това е важно, за да се положат

правилно основите, именно и от здравословна гледна точка. Всяко ново умение

се основава на вече придобитите техники и знания. Тъй като основата се гради

стъпка по стъпка, студентът усвоява правилно техниката и позицията на ръцете

и тялото. Освен това така той по-лесно преминава към следващия урок.

2.4.2.

Задължителна основа Целта на първия урок по китара е да се изясни общото и базисното, което

трябва да се знае, ако ученикът иска да има успех в изучаването на класическа

китара. Това включва както умствена нагласа към този тип музика, така и

усвояване на физическия контрол върху китарата.

2.4.3.

Умствена нагласа Свиренето на класическа китара изисква по-голямо умствено усилие,

отколкото човек предполага. Сравнено с физическото усилие, умственият труд,

който един китарист хвърля, за да научи и изпълни една пиеса, е чувствително

по-голям. На първо място той трябва да подготви съзнанието си – отново стъпка

по стъпка, към научаването на дадена пиеса.

2.4.4.

Забравяне на старите навици и предварителни концепции

Степента на успех при изучаване на класическа китара е право

пропорционална на способността да се направи това, което изисква учителят и

онова, което е необходимо, за да се изпълни музикалната цел. Опитът показва,

че най-трудните студенти по класическа китара са тези, които вече са

достигнали значително ниво на компетентност в друг китарен стил. Например –

свирили са на електрическа китара в продължение на десет години и вече имат

изработени навици, които за електрическа може и да са добри, но за свирене на

класическа китара са лоши. Понякога промяната на навиците може да отнеме

години, така както с години се коригират грешките в техниката.

2.4.5.

Нови възможности

Класическата музика провокира способността на изпълнителя да

съсредоточи ума си върху задачи за двете ръце, при които двете ръцете

изпълняват различни задачи, а не се движат в синхрон. Все едно да се опитвате

да слушате пълноценно два разговора, които се провеждат едновременно и в

които участвате активно не само като слушател. Ключовата дума е разбиране.

Много хора се научават да свирят много трудни пиеси, демонстрирайки не само

изключителна ловкост на пръстите, но и мисъл. Това са големите музиканти.

Истински големите музиканти всъщност развиват способност да видят музиката

като цяло, след което да се фокусират върху детайлите на всяка музикална

линия и така да допринесат за развитието на цялостната музикална идея.

2.4.6.

Физически контрол и отдих Едно от най-важните умения, които трябва да овладее всеки един

класически китарист е да съхрани тялото си по време на свирене. Звучи

вероятно абсурдно за мнозина, но различни медицински проучвания и анкети

показват, че неправилните позиции на тялото и напрежението по време на

свирене, което е следствие от грешни методи и техники, могат да бъдат рискови

за здравето. Свиренето на класическа китара трябва да изглежда лесно, макар да

не е, но в същото време не трябва да има напрежение.

2.4.7.

Минимално усилие Не бива да се очаква, че учениците ще започнат от самото начало да

разбират важността на умствения и физическия аспект при изпълнението на

китара. Това са идеи, които те постепенно ще осъзнаят и ще възприeмат,

използвайки и личния опит, който натрупват. Добре е в началото учителят да

разделя уроците по китара на теотерична и практична част, редувайки ги често.

Така ученикът ще възприеме по-лесно двете понятия, а по време на

теоретичната част ще има възможност да релаксира, което пък е важно от

здравословна гледна точка.

ГЛАВА ТРЕТА

От медицинска гледна точка. Стратегии за разрешаване на проблема и

превантивни действия.

3.1

Сценични изкуства и медицина Връзката между сценичните изкуства и медицината се изследва

сравнително отскоро. Затова и липсват сериозни научни аргументи и

изследвания, както и медицинска специалност, която да изследва конкретно

здравословните проблеми на артистите-изпълнители - било то танцьори,

актьори или музиканти. Няколко изтъкнати творци в областта на сценичните

изкуства дават идея за подобни изследвания още през 1980 г. и дори опитват да

разработят, макар и не на медицинско ниво различни теории (5. Lockwood 1988

г., 20. Bejjani 1996 г., 21. Dawson 2007 г.).

3.1.1.

Заболявания при музикантите, свирещи на класическа китара Първото, което прави впечатление е ограничаването и затрудняването на

определени движения на тялото или части от тялото (20. Bejjani, 1998 г.; 1. Zaza,

1998 г.). Но тъй като при професионалните музиканти става дума не за хоби, а

за работа, те продължават да свирят, макар да изпитват по-леки или по-тежки

болки. Дори и неприятното схващане, временно обедвижване или изтръпване на

част от тялото да отмине с времето, подценяването на проблема ги излага на по-

голям риск от повторна травма, при това по-сериозна. Именно по тази причина

лекарите сравняват нараняванията при музикантите с тези на професионалните

спортисти. Няколко проучвания показват, че не само професионалистите, но и

любителите са изложени на подобна опасност, ако пренебрегнат или продължат

тенденциозно да пренебрегват симптомите (3. Morse, 2000 г.). Дори и сред

студентите - музиканти има тенденция и все повече оплаквания от проблеми с

опорно-двигателния апарат, посочват специалистите (2. Burkholder 2004 г.).

3.1.2.

Тендинит

Един от основните проблеми при свирещите на класическа китара са

тендинит, тоест възпаление на сухожилията, мускулите и сухожилните обвивки.

По принцип мускулите представляват специализирани клетки и тъкани, които

при свиване произвеждат движенията в дадена част от тялото. Краищата на

всеки мускулен орган имат специализирани клетки, които са силни и влакнести,

и всъщност те поддържат мускулната еластичност. Тези клетки са прикрепени

към костите и хрущялите, за да могат да образуват по-устойчиво закрепване,

като по този начин подпомагат движенията в тялото. Тендинитът в своята

същност представлява възпаление именно на сухожилията. При него се усеща

силна чувствителност и болки около ставата, намираща се в близост до

засегнатото място. Той може да се прояви по цялото тяло, но най-честите му

локализации са лактите, раменете, китките и петите. Когато е по-тежък, може да

се получи разкъсване на сухожилието и да се наложи хирургична намеса.

3.2.

Решение на проблема За да се избегне влошаване на проблема, натоварването трябва да се

извършва постепенно. При усещане на болка движението трябва да се

преустанови и да се опита по-късно, съветват лекарите. В никакъв случай

засегнатото място не бива да се претоварва.

Има и случаи, при които се наблюдава прищипване на нерви, което е също

сериозен здравословен проблем. Нервът се прищипва най-често при

преминаването му през тясно пространство. Такива са местата, на които

коренчетата на нервите излизат от гръбнака (междупрешленните отвори), както

и в карпалния тунел, образуван от костите и сухожилията на китката.

Проблемът е, че нервът може да остане за дълго време прищипан и да

създава проблем дори от сравнително малък натиск. Някои специалисти

наричат прищипването на нерва болестта на музикантите и зъболекарите,

заради постоянно изкривената позиция на тялото, която заемат при

упражняване на своята професия.

3.3.

Други здравословни проблеми Често срещана е и периферната невропатия (21. Dawson, 1999 г., р. 25).

Лечението в такива случаи включва освен почивка, така и шиниране, а понякога

и хирургична намеса. Заболяването се описва като увреждане на периферната

нервна система, която е и по-голямата съобщителна мрежа в човешкото тяло и

която предава информация от мозъка и гръбначния мозък (централната нервна

система) към всяка друга част на тялото.

Фокалната дистония е друг проблем, който може да възникне като

резултат от недобра позиция при свирене. Това е може би и най-трудното за

лечение заболяване. При фокалната дистония симптомите са ограничени в една

анатомична област: горен или долен крайник, шия, лицева мускулатура и др.

Към нея спадат цервикалната дистония (тортиколис), професионалните

дистонии (при хора, работещи на компютър, художници, музиканти), лингвална,

фарингеална и ларингеална (спазмодинична) дистония и др.

3.4.

Полът също има значение И нещо любопитно - редица изследвания отчитат по-високият брой

пациенти с подобни оплаквания сред жените музиканти в сравнение с мъжете.

Съотношението е горе-долу 2:1 (5. Lockwood 1988 г.; 24. Branfonbrener , 2002 г.;

28. Warrington, 2002 г.), което означава, че полът също има значение. Според

Уорингтън това може да се дължи отчасти и на ръста, който при жените е

средно по-нисък в сравнение с този на мъжете. В някои случаи и характерът

дава отражение, а като цяло жените са доста по-експанзивни и съответно по-

енергични от мъжете. Конкретно в музиката това може да повлияе на стойката.

Например, една силно експанзивна жена свири и преживява, макар и с

минимални движения, музиката, която изпълнява.

3.5.

Какво казват епидемиолозите Мускулно-скелетните заболявания и неразположения не са точно в

сферата на епидемиологията, вероятно с малко изключения. Но в известна

степен те могат да бъдат показателни и в тази област. Ротман прави обстойно

проучване на появата на този тип заболявания (29. Rothman, 2000 г.). Основните

критерии, по които едно заболяване се счита за епидемиологично са:

разпространението, честотата и относителния риск сред населението.

3.6.

Класическата китара и професионалните заболявания

За да се направят някакви изводи, са използвани резултати, правени на

принципа на епидемиологичните изследвания (29. Rothman, 2000 г.). Включени

са също така научни прегледи и анализи на съществуваща литература по темата

или засягаща косвено този тип изследвания сред музиканти. Събирането на

данните се извършва по предварително определен метод. По принцип няма

много литература конкретно за ставно-мускулните заболявания при

музикантите, свирещи на класическа китара. В повечето случаи се разглежда

връзката между позата, която музикантът заема при свирене и рискът да получи

професионално заболяване. Резултатите се изчисляват възоснова на познатите

методи. В изследванията са включени и различни проучвания, публикувани в

интернет. Търсенето чрез ключови думи е направено няколко пъти в периода

между 1 сеп 2009 г. и 15 ноември 2009 г.

Прави впечатление, че в интернет пространството преобладават общите

изследвания, засягащи цялостно музикантите. Конкретика и специализирани за

всеки един инструмент има далеч по-малко.

3.6.1.

Фламенко китарата Любопитното е, че сред фламенко-китаристите се срещат доста по-често

заболявания от този тип, в сравнение с класическите китаристи. В изследването

са взели участие 64 изпълнители, така че не може да се говори за голяма

представителност.

3.6.2.

Разлика между акустична и електрическа китара

Тексаски учени са се опитали да разграничат мускулно-ставните

проблеми при различния тип китаристи: свирещи на акустична, електрическа

китара или банджо (30. Fjellman - Wiklund, 2006 г.). Те анализирали различния

тип свирене и разпространението на заболяванията сред съответната група

музиканти. Проучването им показва, че 81% от анкетираните съобщават за един

или повече от един проблем. Най-много оплаквания са регистрирани от

музикантите, свирещи на акустична китара – 83 на сто са се оплакали от

някакъв проблем. Най- често болката или оплакването е локализирана в лявата

страна на тялото: проблеми с пръстите на лявата ръка и лявата китка.

3.7.

Невропатии – една от честите опасности Едно от сравнително обстойните изследвания, проведено сред китаристи,

свирещи на различен тип китара (класическа, електрическа, „стийл“ и бас

китара) опитва да определи честотата на невропатиите (31. Kennedy, 2006 г.),

която е сред доста разпространените професионални заболявания в тази група

музиканти. Причината да се търси връзка между свирещите на китара и по-

голямата честота на такива оплаквания е и специфичният начин на свирене.

Основанието е, че тези музиканти са изложени на по-голям риск от заклещване

на нервите при упражняване на своята професия. За съжаление в това

изследвания не е посочено колко точно класически китаристи са участвали в

проучването. Самото изследване е направено чрез разговори с музикантите,

посочили подобни оплаквания и последвали преглед при специалист. При около

17% от всички музиканти с оплаквания е било установено наличието на

невропатия.

3.7.1.

Професионални заболявания сред студентите Студентите по музика не са предпазени от мускулно-скелетни

заболявания. Причината от една страна е, че в този период те участват доста

активно в различни конкурси, което от своя страна налага много повече часове

свирене и стоене в изкривена позиция. От друга страна, дори и при по-

неинтезивно свирене, при една неправилна позиция, отново е възможно да бъде

регистрирано такова заболяване. Ретроспективно проучване (33. Cayea, 1998 г.)

се връща 14 години назад във времето, издирвайки записи на пациенти с

подобни оплаквания, при които е отбелязана и професията.

3.7.2.

Мускулно-скелетни заболявания при най-малките Срещат се и много малки музиканти с такива оплаквания. Става дума за

ученици, които свирят по-активно. В тези изследвания обаче липсват конкретни

данни за всеки един инструмент. Тоест не се прави разлика между свирещите на

китара, пиано или ударни. Но има данни, че около 77% от учениците, включени

в едно от проучванията са съобщили за различни оплаквания с такъв характер в

рамките на 12 месеца. В повечето случаи оплакванията са локализирани в

областта на врата, раменете, горната и долна част на гърба. Според авторите

това показва, че позата на свирене започва да оказва влияние още в тези

начални години на овладяване на инструмента (34. Wahlström Edling, 2009 г.).

3.7.3.

Мускулно-скелетни заболявания сред любителите музиканти Участниците в това проучване са били проверени основно чрез

принципите на анкетата (3. Morse, 2000 г.). Те е трябвало да отговорят на

няколко основни въпроси: на какъв инструмент свирят, от колко време, с каква

интензивност, колко време са работили с учител и какъв е бил той като

образование, дали разчитат на самоучители и интернет при обучението си, имат

ли оплаквания и болки, когато свирят. Целта на проучването е да се получи

обща оценка за броя на хората, които свирят на музикални инструменти и имат

някакви оплаквания или вече регистрирани заболявания. 21% са съобщили, че

имат болки в горните крайници. Най-голям процент с регистрирани вече

заболявания или само оплаквания от такъв характер, е констатиран сред

свирещите на пиано (33%), следван от китарата (30%).

3.8.

Специфични изследвания

Съществуват проучвания и на влиянието на по-специфичните

инструменти върху мускулно-скелетния апарат (21. Dawson, 2002 г.). Някои

дори са с ретроспективен характер и може да се говори за голяма сериозност

при събирането на данните. Като цяло най-големият процент пациенти, при

които се е стигало до хирургична намеса, се оказват китаристи. Доусън обаче не

уточнява стила на свирене. Изследването показва, че най-честата травма засяга

мускулите, следват сухожилията. Проблемите еднакво засягат лявата и дясната

част на тялото. Но в никакъв случай не може да се говори за представителност,

тъй като изследванията са непълни. Най-честото оплакване пък, което не

изисква хирургична намеса, са различните мускулни крампи (26. Lim, 2003 г.).

Разгледани са данните на пациенти-музиканти в специализиран институт в

Германия, датиращи от 1994-2000 г., които дават информация относно броя на

пациентите с фокална дистония, техния пол и вида на инструмента, на който

свирят. Тези данни след това са сравнени с броя на учениците, записали музика

в осем германски музикални консерватории и анализирани в съответствие с

инструмента и пола. Целта на изследването е да се определи дали един пол или

някои инструменти могат да се считат за рискови фактори за развитието на

фокална дистония.

3.9.

Изводи относно заболеваемостта Изводите са, че с времето неправилната техника и позиция могат да

доведат до значителни ограничения в способността на свирене (20. Bejjani, 1998

г.; 1. Zaza, 1998 г.). Освен това, музикантите могат да се превърнат в пациенти,

като най-честата причина за това е продължителната работа в неправилна

позиция. А ако музикант с констатирано вече мускулно-скелетно смущение или

травма, продължи да работи, то рискът от повтаряне на инцидента е сериозен.

Именно в това музикантите си приличат твърде много със спортистите – и при

двете професии, рискът от повторна травма се повишава (35. McCready, 2007 г.).

Няколко проучвания показват, че и любителите, и професионалните музиканти

са изложени на риск (3. Morse, 2000 г.), дори и съвсем малките ученици по

музика показват такива тенденции (2. Burkholder 2004 г., 28. Warrington 2002 г.).

Като винаги причина за появата на травма е твърде продължителното свирене в

неправилна позиция (5. Lockwood, 1989 г., 20. Bejjani, 1996 г.).

4.1.

Възможни решения Когато например има стабилност на позата, обикновено гърбът е

облекчен. Ако китарата се постави на десния, вместо на левия крак, както е при

фламенко китарата например, напржението се концентрира върху съответния

опорен крак. Ръцете и раменете също биват засегнати.

При класическите китаристи балансът е като че ли най-правилно рапределен

между отделните части на тялото. За да бъде установена правилната позиция,

може да се изполват и пиесите на Агустин Бариос, тъй като те изискват доста

взискателно и прецизно свирене. Спрямо тях може да се открие най-добрата

поза на тялото и раменете, така че да се чувства най-малко напрежение.

4.1.1.

Стресът не бива да се подценява Става дума не за стреса в емоционално отношение, а за стреса във

физическо. Стресът, който започва в една мускулна група често се

разпространява и достига до съседни мускулни групи. Така се получава

верижна реакция, която води до различни проблеми.

4.1.2.

Дрехите – виновни до докаване на противното Някои музиканти се оплакват и от неудобни дрехи. Как това влияе на

свиренето и има ли връзка със здравословните оплаквания? Според тях, при

свирене в смокинг или твърде стегнат костюм, кръвообращението в тялото се

нарушава, тъй като твърде стегнатите дрехи пречат на свободата на движението.

В комбинация със стегнатата поза, която музикантът заема в продължение на

час-два, идват и нарушенията. Това твърдение обаче не е доказано медицински.

Но е факт, че по-свободните дрехи, дават и повече свобода на движенията.

4.2.

От гръбнака към останалото Първото, което трябва да се коригира е позицията на гърба. От нея зависи

как ще бъдат поставени раменете и ръцете, и дали ще има болка в тях. Когато

гърбът е в правилна поза, поддържането на главата и гръбначния стълб не

усещат толкова силно натоварването. Тялото функционира както трябва и

главата и гръбначният стълб остават приведени в съответствие с правилната

позиция. Когато гърбът не е в правилна позиция, се променя позата и на главата

и гръбначния стълб. Сравнено с живота, може да се търси аналог при

промените с напредването на възрастта. С напредване на годините, позата

постепенно се променя и гърбът несъзнателно се извива, което води до

натоварване на другите части на тялото. По същия начин може да се разглежда

и неправилната позиция по време на свирене, което води до появата на болки.

4.3.

Александър техника Не е трудно да се коригира позицията на тялото. Има различни начини, но

една от добрите техники, които работят в полза на това е Александър техниката.

Преди да обясним каква е тази техника, нека обясним кой стои зад нея.

Фредерик Матиас Александър е роден на 20 януари 1869 г. в градчето Вилиярд,

намиращо се по североизточното крайбрежие на Тасмания. Оттук става видно,

че това не е техника, измислена от човек на съвремието. Тоест тя е проверена

във времето. Александър установява, че има мускулно напрежение, което е

отговорно за неговите гласови проблеми. След дълги години на изключително

задълбочена работа, търсейки начин да елиминира нещата, които му пречат, той

открива основни принципи от общ характер, които влияят върху човешкото

здраве и съществуване.

4.3.1.

Основи на Александър техника Същността на тази техника най-общо казано е употребата на тялото и

контрол върху човешките реакции. Фредерик Матиас Александър изхожда от

убеждението, че в продължение на хиляди години живите същества са се

развили в среда, която не се променя много и най-вече рязко.

4.3.2.

Основен контрол в Александър техника „Има основен контрол на употреба на самите нас, който управлява целият

механизъм и предава контрола на човешкия организъм сравнително просто“, са

думи на самия Александър. От основна важност е връзката между глава, врат и

торс, за да се подобри функционирането на организма и да се координират

реакциите на тялото. Когато мускулите на врата са свободни, а не стегнати,

главата заема своето естествено, балансирано и изправено положение,

гръбначният стълб се издължава и разширява, и човек чувства по-голяма лекота

и свобода в своите действия.

4.3.3.

Ефект от Александър техника Тази техника дава умението да се работи балансирано с Основния

контрол, което не е край, а подготовка за действието. Стига се до по-добра

употреба, която в резултат довежда до по-добра стойка. Деликатната поза на

главата прави т.нар. антигравитационен отговор. Тя е естествената обратна сила

спрямо торса, която ни води нагоре и която помага да се издължи гръбначният

стълб, вместо да се смачка, докато се движим. Трябва да не се принуждаваме за

хубава стойка, а да мобилизираме и използваме поддържащата система.

4.4.

Карлеваро техника Много китаристи често губят ценна енергия, докото опитват да

компенсират анатомичната си позиция, заемана при седене спрямо китарата.

По този повод маестро Абел Карлеваро казва: „Те биха свирили още по-добре и

по-дълго време, ако имат по-добра и по-естествена пози“. При това Карлеваро

казва това не за начинаещи китаристи, а за такива виртуози като Джон Уилямс,

Кристофър Паркънинг и т.н. Разбира се, това са негови думи, за които той

вероятно има сериозни основания. Карлеваро реално е един от малцината, които

са отделили време за изучаване на физиката и анатомията по време на свирене

на китара. Техниката му е сред малкото, които отиват толкова далеч, и той

пренася своите знания на учениците си. Един от тях е италианецът Ренато

Белучи, който е учил при Карлеваро в Монтевидео, Уругвай, в периода 1985-

1988 г. Именно той се счита и за един от добрите познавачи на неговата техника.

4.4.1.

Струните. Позиция Между другото при съвременните китаристи е разпространена една доста

вредна практика на подмяна на струните с нови преди важно свирене, за да има

по-добър звук. А това се оказва погрешно, според Карлеваро. При новите се

налага да се упражни доста по-сериозна сила, което се отразява и на позицията

на тялото. Докато при старите свиренето е с повече лекота и съответно… по-

здравословно. В този смисъл употребяваните струни понякога се оказват по-

добрият избор от съвършено новите.

4.4.2.

История и Карлеваро През по-голямата част от XX век, е било възприета да се свири на китара

така, както е свирел Сеговия. Карлеваро е един от първите, които призовават да

се обърне внимание на грешките и музикантите да бъдат смели, тоест да опитат

да коригират тези грешки. Той разбира се, не отрича огромния принос на

Сеговия към китарата и особено за развитието на китарния репертоар, но също

така признава продължителния период на застой, какъвто има и самият Сеговия.

4.4.3.

Скорост преди всичко? Бързото свирене е знак за добро и качествено свирене. За щастие тази

лъжа бе оборена с времето. Бързото свирене е ефектно, но това съвсем не

означава, че то е правилно, добро и качествено. Дълго време се считаше, че

скоростното свирене има значение и именно то демонстрира класата на

китариста. В съвременната китарна сцена това не е така. Макар все още да има

музиканти, които се стремят към бързина и техника на всяка цена, все повече

китаристи подхождат към свиренето по-скоро с мисъл и стремеж да извклекат

идеята на произведението и да го предадат като послание и емоция на

публиката, а не просто да смаят с бързи пръсти. Проблемът в случая засяга най-

вече младите и начинаещите китаристи, които търсят бърз ефект в своята

кариера. По-зрелите музиканти много по-лесно осъзнават смисъла и именно

затова при тях промяната е доста по-лесно постижима, макар по-дълго време да

са свирили с погрешна техника.

4.4.4.

Особености на техниката на Карлеваро Със сигурност техниката на Карлеваро, не е най-перфектната и със

сигурност има или ще се родят далеч по-добри идеи във времето. Но е факт, че

Карлеваро е знаел точно какво трябва да прави и как дефектите могат да бъдат

преодоляни. Той например, е бил много наясно, че всички проблеми произлизат

от неправилната позиция на тялото. И това е една от сериозните грешки на

повечето китаристи. Карлеваро е осъзнавал ясно, че лошата поза на тялото може

да доведе до нежелателни прояви и да причини здравословни проблеми в

краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план. А музиката е за цял живот,

тя е призвание. Човек няма как да каже: „Ако не успея да го направя, винаги

мога да работя нещо друго“.

4.4.5.

Същност на Карлеваро техниката В книгата си той въвежда техниката си като „... свидетелство за едно

преживяване през годините“. Карлеваро описва себе си перфектно, когато казва:

„Преминах през живота като ученик и учител“. В книгата си той описва някои

от най-разпространените грешки по време на свирене. Между другото доста от

неговите съвети използва и Ренато Белучи, прекроявайки ги през своя поглед и

начин на музициране. Той например казва: „С Карлеваро споделяме дълбоката

омраза към неправилната позиция на тялото по време на свирене. Научих се да

мисля, докато свиря, а не да гоня скорост. Карлеваро е истински интелектуалец

като изпълнител. Но моят начин за постигане на резултат, е и доста различен,

често напълно противоположе от този на Карлеваро. Нека не забравяме, че

всички сме равни, но не сме всички еднакви. Но техниката на Карлеваро е

полезна, дори в случаите, когато до същността се достига по друг начин. Тя

може да се използва дори, когато се използват различни механични концепции

за решаване на музикалната фраза“.

4.4.6.

Методът Карлеваро Повечето методи за китара започват с правилния начин на сядане и

позицията на тялото спрямо китарата. В това отношение Карлеваро не прави

изключение. Основната разлика в подхода му, в сравнение с много други, е, че

той носи задълбочени познания по анатомия, физика и дори математика. Той

започва, описвайки позицията на тялото, но не като я разглежда само като

въпрос на поза, а и като своеобразен баланс и равновесие между инструмента и

музиканта.

4.4.7.

Ъгъл на атака Китарата е съществувала като инструмент далеч преди да започне да се

употребява в класическата музика. Идеята да се постави на левия крак е на

изпълнителите. Извитата форма в долната част всъщност е от анатомичен тип,

но това невинаги я прави удобна. Карлеваро например винаги е поставял малка

възглавничка на крака, за да повдигне, макар и с малко инструмента, за да свири

на него по-удобно. Този метод обаче не е подходящ за всеки, тъй като зависи и

от индивидуалната конструкция на тялото. Карлеваро например, е бил слаб и

фин, поради което това за него е било удачно. Докато при един по-едър

китарист, подобно повдигане не само е ненужно, но може и да пречи.

4.4.7.1

Работа с дясната ръка

При изпълнение на арпежен модел a-m-i-m, движението идва от ставите

на пръстите – първата фаланга, като ръката трябва да бъде максимално стабилна

и да не подскача. Отстрани ръката изглежда сякаш свита в отпуснат юмрук и

често обикновените зрители се учудват колко много музика може да се

възпроизведе само от една такава позиция и с толкова малко движение. Това

обаче съвсем не означава, че музикантът не изразходва енергия. Но всеки негов

ход е оптимизиран до максимум.

4.4.7.2

Свирене на китара и максимална синхронизация Колкото повече се усъвършенства то, толкова повече се отпуска

китаристът и става склонен да отделя по-малко внимание на дясната си ръка.

Приема за даденост, че тя свири по определен, правилен начин, независимо от

контрола над нея. Но може и трябва да следи за позицията си, най-добре в

огледало. Така винаги може да проконтролира правилната позиция и

евентуалните отклонения да бъдат коригирани навреме.

4.4.7.3.

Контакт и движения на дясната ръка по струните Всеки път, когато се свири, първо трябва да се почувства плътта, точно

под нокътя и едва след това да се дръпне струната с нокът. Това е двойно

действие, но се случва толкова бързо, че всъщност се чува един звук в едно

движение. Идеята на движението е, че плътта спира вибрацията преди да излезе

звука. Ако не се направи, то е много вероятно да има странични шумове: като

прищракване например, които са много дразнещи, особено при запис. Допирът

в плътта помага също и за поддържане на дясната ръка по-близо до струните,

доколкото е възможно.

4.4.7.4.

Звук Най-важното нещо за един музикант трябва да бъде качеството на звука

му. Ето как трябва да се движат пръстите на дясната ръка, за да се извлече

пълен, закръглен, звънлив звук при изпълнение на акорд. Палецът, показалецът,

стредният и безименният правят контакт със струните (предварително

поставени върху тях). Дясната ръка изпраща сигнал към пръстите, за да се

затворят в юмрук и подготвят за движение. Пръстите се доближават и свиват

към дланта. Напрежението се освобождава, за да се върнат пръстите в своята

спокойна позиция.

4.4.8.

Още тънкости от Карлеваро Дясната ръка е мястото, което генерира повечето грешки при свирене.

Затова тя трябва да се следи да бъде винаги добре организирана и

последователна от гледна точка на движението. Този метод гарантира

усъвършенстване на техниката.

Един от начините да бъде усъвършенствана една пиеса, е като се изпълни

по начин, така че да се използва различен пръст за всяка от шестте струни.

Безименният покрива първа струна, средният – втора, показалецът – трета, а

палецът - струни 4, 5 и 6. По този начин, нищо не се оставя на случайността.

Така може да се разбере, когато работата с конкретен пръст не върви гладко и да

се предприеме нещо в тази посока.

4.5.

Руската Школа Руските китаристи – изпълнители и преподаватели, също обръщат голямо

внимание на постановъчната техника и евентуалните здравословни и

технически проблеми, свързани с нея. Още на съвсем ранен етап те отчитат

обективните трудности при получаване на чисти, красиви, богато оцветени

нюанси и достатъчно силен звук. Като в случая под звук те разбират

стандартните критерии, основани на акустиката и субективните усещания за по-

добро и по-лошо. Разбира се, за добрият звук са нужни преди всичко постоянна

и упорита работа, неразривно свързана с психологическите, физически и

слухови качества на ученика.

4.5.1.

Задачата на учителя

Основната задача на учителя е да открие максимално най-добрата поза за

свирене на ученика, съобразена с неговите индивидуални физически

особености. Основната грешка на повечето педагози е да дадат пълна свобода

на учениците си още в самото начало и да ги оставят да свирят както им е най-

удобно. Така учениците попадат в капан. Те често заемат неправилна поза, което

силно натоварва различни части от тялото им. И тъй като продължават да

свирят така, както им е удобно, макар и неправилно, те нанасят травми на

тялото си, които в един по-късен етап се оказват опасни както за здравето им,

така и за самото свирене.

4.5.2.

Звук и звукоизвличане Всяка китара е различна от другата с уникалния си тембър, всеки артист

има свои собствени индивидуални характеристики на звука, свързани главно с

физическата структура на ръцете, формата на ноктите и т.н. Въпреки това,

общата тенденция за формиране на пълен звук, обикновено е една и съща. Тя се

основава на добрата академична, класическа подготовка, основните

характеристики на която са: хомогенност на тембъра, сила, плътност и

„закръгленост” на звука, липса на странични оттенъци.

4.5.2.1.

Дясна ръка Постановката на дясната ръка, и според руската школа, е един от най-

важните компоненти, които определят качеството на звука на китарата. Това е

основата, върху която се изграждат всички движения на пръстите. Модерната

система се основава на принципите, изложени в част от школите на Сор и

Агуадо, като преди това се е използвала и при свирене на други сходни струнни

инструменти (виуела, лютня). Основната разлика между модерната школа и

тези на Сор, Агуадо и Тарега, е в позицията на китката, при която пръстите се

приемат като продължение на ръката. Това води до движение по диагонал

вместо перпендикулярно на струните. Предимството му е, че дава възможност

впоследствие да се коригира качеството на звука, в зависимост както от

музикалните и художествени проблеми, както и от физиологичните

характеристики: структура на ръцете, форма и състояние на ноктите.

4.5.3.

Как Матохин използва руската система Постановката на тялото без инструмента е първото, на което той обръща

внимание (39. Виталий Ринатович Ганеев, „Классическая гитара в России”).

Китарата е един от „най-неудобните” инструменти по отношение позата на

тялото и костната структура. Особено важно е да се обърне голямо внимание на

правилната поза при децата, тъй като техните кости са по-меки и съответно по-

податливи към изкривявания и заболявания. Теоретично, „добра” е онази поза,

която предполага не напрежение, а релакс за тялото. Под релакс следва да се

разбира тяло, при което дишането и движенията, са пряко свързани и си влияят

взаимно. Спокойното дишане е невъзможно без гладки, естествени движения и

наличие на напрежение. Отпускането на тялото обаче е проблем за мнозина.

Музикантът трябва едновременно да следи за състоянието на мускулите и да

бъде в покой, но също така да упражнява необходимата мускулна сила – на пръв

поглед това са несъвместими искания от него.

4.5.4.

Позиция на инструмента На първо място тя трябва да бъде съобразена с индивидуалните

особености на всеки музикант. Освен това не трябва да възпрепятства

дейността на сърцето, дишането, да насърчава към спокойна и стабилна

позиция на тялото и свободно осъществяване на необходимите движения. За

стабилността на краката се изполва най-често столче. Трябва обаче да се

внимава, тъй като прекалено свитото положение на крака при сгъване може да

доведе до ненужно напрежение и бърза уморяемост.

4.6.

Приносът на Скот Тенант Според Скот Тенант (41. Scott Tenant) ръцете на китариста е добре да

бъдат в постоянна динамична релаксация не само заради звука, а и заради

общото физиологично състояние на изпълнителя. Това означава, че те трябва

постоянно да се освобождават от излишно напрежение. В обратен случай то ще

се акумулира в мускулите, а натрупването може да доведе до по-леки или по-

сериозни оплаквания и дори заболявания. В същото време е желателно ръцете

да са винаги в готовност за включване в свиренето. Това вече е необходимо за

самото изпълнение и налага максимална концентрация на китариста, умело

балансирана с релакс. Само тогава ръцете се освобождават така, че са в

готовност и кондиция, и в същото време отпочиват - за кратко, но напълно

достатъчно. Те трябва да бъдат позиционирани естествено, запазвайки най-

добрия ъгъл за атака спрямо струните. Китките и на двете ръце са нормално

изправени, без да са стегнати.

4.6.1.

Лява ръка в теорията на Тенант От съществено значение е лявата ръка да стои стабилно, което позволява

максимално разнообразие от движения и гъвкавост на пръстите. Ето как

пръстите трябва да докосват грифа според Тенант. Първият пръст се поставя

върху струната с външния ляв ъгъл на нокътната фаланга. Вторият допира

струната фронтално с лек наклон наляво. При третия е точно обратното.

Пръстът е отново фронтално, но с лек наклон надясно. Четвърти пръст докосва

струната с външния десен ъгъл на нокътната фаланга.

4.6.2

Дясна ръка При свиренето на китара, дясната ръка се занимава основно с

възпроизвеждането на тона. Въпреки, че в процеса участва и лявата ръка,

плътността, силата и нюанса на тона се контролират основно от дясната ръка.

Тенант посочва 7 компонента, от които това зависи.

4.7.

Арън Шиърър и неговите Четири принципа В своя труд Learning the Classic Guitar (42. Aaron Shearer), Шиърър

обръща сериозно внимание на ефикасната мускулна функция. Преди

поставянето на китарата, той ни запознава с Четирите принципа, благодарение

на които може обективно да се прецени въздействието на необходимата при

свирене употреба на сила. Тези принципи са зависими един от друг.

4.7.1

Позиция на тялото и китарата при Шиърър Арън Шиърър дава подробно описание на правилната позиция на тялото и

китарата по време на свирене. Височината на столчето за левия крак е около 15-

17 см в предната част и 12-14 см в задната част. Тези параметри могат да

варират спрямо ръста на изпълнителя. Столчето се поставя малко пред левия

крак на стола, върху който седи китариста. Ако прекараме мислена линия

между двата задни крака на стола, то правилната позиция на столчето е такава,

че задната му част трябва да бъде насочена към средата на тази мисловна линия.

4.7.2.

Премествания на китарата

Шиърър посочва като следваща стъпка 5 премествания на китарата, които

дават възможност за максимална свобода на движението на ръцете.

4.7.2.1.

Преместване на главата на китарата напред или назад. А-Дясна ръка.

Б-Лява ръка.

Извод за двете ръце

4.7.2.2.

Накланяне на китарата напред или назад. А-Дясна ръка.

Б-Лява ръка.

Извод за двете ръце

4.7.2.3.

Повдигане или смъкване главата на китарата. А-Дясна ръка.

Б-Лява ръка.

Извод за двете ръце

4.7.2.4.

Повдигане или смъкване на цялата китара. А-Дясна ръка.

Б-Лява ръка.

Извод за двете ръце

4.7.2.5.

Преместване на цялата китара наляво или надясно. А-Дясна ръка.

Б-Лява ръка.

Извод за двете ръце

4.7.3.

Позиции на инструмента, които нарушават процеса на свирене

4.7.4.

Позиции на инструмента, които не нарушават процеса на свирене

Заключение

В заключение и въз основа на практиката и опита на преподавателите и

изпълнителите през годините, а така също и от медицинските изследвания и

проучвания, може да се обобщи категорично, че неправилната позиция на

свирене при китаристите е рисков фактор. Както за мускулно-скелетни

проблеми и неразположения от различно естество, така и по отношение

качеството на звука и изпълнението. Според изследванията музикантите са

изложени на сериозен риск за развитие на професионални заболявания. А

основни причини са дългите часове, прекарани в седнало или изправено

положение, неправилната позиция по време на свирене, стресът по време на

работа и т.н. При една добра подготовка обаче и разумно оценяване и

преосмисляне на лошите навици, включително и по отношение на

релаксацията, това би могло да бъде преодоляно. Понякога промяната на

лошите навици може да отнеме години. Важно е учителят да обоснове нуждата

от такава промяна и да обясни на ученика защо този начин е правилен.

Изводи

Категорични генерални изводи за проблемите от здравословен характер

при класическите китаристи не могат да се направят на 100% към настоящия

момент. Причината е, че специалистите все още работят и изследват как точно

неправилната позиция и свирене могат да предизвикат различни

неразположения или по-сериозни травми. Все пак има редица изводи, които

ясно показват връзката между техническите проблеми и евентуалните

здравословни неразположения. Добрата страна на проучванията и изводите е, че

голяма част от тези проблеми могат да бъдат преодолени, а оттам и снижен или

изцяло преодолян рискът за здравето на музиканта. Като това важи както за

начинаещите класически китаристи – например деца, така и

професионалистите. Специалистите много ясно посочват, че връзка между

неправилната постановка и звукоизвличане и здравословните неразположения и

проблеми има, но това може да бъде коригирано по един или друг начин.

Библиография

СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД 1.За първи път у нас се разглежда не само техническата страна при свиренето и

обучението на китара (позиция на ръцете, тялото, китарата...), но и възможните

здравословни проблеми при неправилна поза, при по-продължително свирене и

др. Това е изключително важно за всеки един китарист, тъй като засяга и

здравето му.

2.Направен е задълбочен анализ на проблема, засягащ не само класическите, но

и другите китаристи – от деца през любители до професионалисти, а така също

и други музиканти, попадащи в тази рискова група. За първи път у нас се

изважда и статистика относно заболеваемостта на музикантите, медицинска

извадка на засегнатите музиканти и най-честите проблеми, свързани с тази

професия (или хоби при любителите).

3.Освен здравословните проблеми, в трудът се обръща обширно и детайлно

внимание на възможните решения – започвайки в исторически план от тези в

началото на свиренето на класическа китара, преминавайки през съвременните

методи, и достигайки до алтернативни, често новаторски решения.

4.Разгледана е в детайли техническата страна на свиренето на класическа

китара и свързаните с това евентуални постановъчно-технически проблеми,

разликите при различните стилове на свирене, решенията в конкретни ситуации

с цел създаване на максимално здравословна позиция на свирене.

5.Всичко това е онагледено с много примери чрез рисунки и схеми, които

посочват грешките и съответно начина, по който биха могли да бъдат

коригирани с цел да бъдат избегнати както здравословните, така и техническите

проблеми.