1

БЪЛГАРСКИ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ БЪЛГАРСКА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ

100 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИЯ БОЕН ПОЛЕТ

НА БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИЯ

Уважаеми млади приятели,

Вече сме в 100-годишнината от началото на Балканската война, която

се води за освобождението на останалите под чужда власт български земи.

Вие навярно сте чели за героизма на Вашите прадеди при

постигането на заветната цел. Вероятно по-малко знаете, че в тази война за

първи път е взела участие и младата българската авиация.

Паметна ще остане навеки датата 16 октомври 1912 г., когато е

осъществен първият боен полет на българската военна авиация от екипаж в

състав: пилот - поручик Радул Милков и наблюдател - поручик Продан

Таракчиев със самолет „Албатрос“.

поручик Радул Милков поручик Продан Таракчиев

Извършвайки разузнавателен полет в района на обсадената Одринска

крепост, те първи в българската военна история хвърлят бомби от самолет

върху противникови позиции. Това е бойното кръщение на военната ни

авиация. Датата с гордост е приета за Ден на българските Военновъздушни

сили.

2

През онзи съдбоносен октомври преди 100 години, медицинската

сестра Райна Касабова е първата жена в света, която лети на боен

самолет и хвърля листовки над вражеските окопи. Тя е само на петнадесет

години.

Райна Касабова – първата жена в света,

участвала в бойна мисия над противникова територия

Сто годишнината от нашето авиационно начало е повод да ви

запознаем с основните моменти от развитието на нашата военна авиация.

3

Родоначалникът на авиационното дело в България е Харалампи

Джамджиев. Само 16 години след Освобождението, през 1894 г. той разработва

първия в България аеродинамичен апарат, а през месец март 1902 г. издига

във въздуха собствена конструкция, по-тежка от въздуха, с помощта на

двигател. Разбира се, няма човек на борда по време на това прелитане, но

това се случва в тогавашна България преди полета на братята Райт /1903 г./.

Харалампи Джамджиев полк. Васил Златаров

С голямо уважение се отнасяме към капитан Васил Златаров –

основател и организатор на българското въздухоплаване и първи командир

на авиацията ни, участвала в преки бойни действия във въздуха в

Балканската и Първата световна война.

Поручик Симеон Петров на 13 август 1912 г. със знаменития аероплан

“Блерио ХХI” се появява в небето над София. Поручик Петров е и първият

летец в света, успешно приземил самолет “Блерио” с угаснал двигател във

въздуха по време на полет над Париж. Това става на 4 юни 1912 г. Отново той

извършва първата нощна бомбардировка по време на Балканската война (7. ХI.

1912 г.) и лети за пръв път над противникова столица(14. III. 1913 г. –

Истамбул).

Симеон Петров е първият началник на аеропланното училище и

основател на летище “Божурище”.

4

Френска паметна картичка по повод

самостоятелните летения на поручик Симеон Петров

„Горд съм да имам толкова талантливи ученици-пилоти като българите. Аз не познавам по-смели, по-дисциплинирани, по-интелигентни, по-далновидни и по-честни хора от тях. Работеха много сериозно при мен. Те изучиха всички дисциплини, но най-много се интересуваха от конструкцията на апаратите и от пилотажа. ”

С подчертан респект и чувство за национална гордост произнасяме

името на летеца Асен Йорданов, който в далечната 1915 г. проектира и

строи първия български моторен самолет. С право 10 август 1915 г. се

приема за начало на българското самолетостроене – денят, в който е

изпълнен първият успешен полет с неговия самолет „Асен Йорданов - 1“!

Първият български самолет „Асен Йорданов - 1“

Знакови и категорични са думите на самия Луи Блерио за качествата на обучаващите се при него български летци :

5

Асен Йорданов остави на световната авиация и първата методика за

обучение и подготовка на пилоти - “Your Wings”, преведена на езиците

на основните авиационни държави, която даде основание на астронавта

Нийл Армстронг да възкликне, че от българския пилот и конструктор

„както аз, така и всички американски летци сме се учили на авиация” !

Пилотът и авиоконструкторът Книгата му „Ваши криле”

Асен Йорданов

Трогателни са усилията на нашите предшественици да запазят част от

самолетите на България след Ньойския договор. Стремежът на

българския народ да запази авиационната мощ на страната ни е

заразителен и е издигнат в ранг на неофициална държавна

политика.

Няколко години след Първата световна война българското

правителството закупува определен брой самолети от чужбина, но взема

най-правилното и отговорно държавно решение за развитие на

самолетостроенето в България. През 1925г. на летище Божурище е

създадена „Държавна аеропланна работилница“ /ДАР/, която същата година

произвежда първата серия на учебно-тренировъчен самолет ДАР-1 -

който е чисто българска конструкция!

6

Изцяло българският самолет ДАР-1

По-късно са построени двете самолетни фабрики - „Български

Капрони“ - Казанлък и „Държавна самолетна фабрика“ (след 1949 г. „Завод

-14“) - Ловеч. Българското самолетостроене продължава своето развитие до

1954 г.

След по-малко от две десетилетия и половина от Първата световна

война българските летци ще проявят своя героизъм и жертвоготовност в

името на Родината при защитата на българското небе по време на Втората

световна война срещу многократно превъзхождащ ги противник.

„Месершмит“ -109 ген. Стоян Стоянов

7

При отбраната на София ще изгрее славата на летеца-изтребител

генерал-майор Стоян Стоянов – с 15 въздушни победи и пълен кавалер на

ордена „За храброст“. Той е единственият в авиацията носител на

командирския орден „За храброст“.

Пример за всички летци е и доайенът на военната ни авиация -

изтребителят полковник Петър Манолев, носител на орден за храброст,

който скоро навърши 97 години!

полковник Петър Манолев

С оръжието на безумно смелите – „тарана“, нашият пилот, „живата

торпила“ капитан Димитър Списаревски сваля в неравен въздушен бой

„летящата крепост“ B-24 „Liberator”. В друг въздушен бой, също срещу

превъзхождащ го противник, поручик Неделчо Бончев сваля B-17 „Flying

Fortress”. Така с риск и с цената на живота си те предпазват цивилните

български граждани от противниковите бомби!

поручик Неделчо Бончев

капитан Димитър Списаревски -

Спаич

8

При защитата на София в периода 1943-44 г. дадоха живота си

23-ма

български пилоти - изтребители.

Паметникът в кв. „Иван Вазов”

на загиналите летци при отбраната на София

Героизъм проявява пилотът Иван Орела, когато при изпълнение на

разузнавателна задача, шрапнел разкъсва китката на дясната му ръка и,

въпреки това, той успешно каца на летището си.

След Втората световна война на България е наложена квота за

притежание на бойни самолети – 70 бр. Недостатъчно защитените

въздушни граници на страната ни са обект на често нарушаване от

въздухоплавателни средства на други държави. Възниква необходимостта

от създаване на модерни Военновъздушни сили. Чрез системата на

специално създадените Аероклубове и във военните авиационни училища

ускорено се обучават нови кадри за военната авиация.

Самолетостроителната фабрика в Ловеч е мястото за апогея на

авиоинженерната мисъл на двама изтъкнати български

авиоконструктори – проф. полк. Цветан Лазаров и инж. Кирил Кърлов,

които създават широко известните двуместни, учебно-тренировъчни и

леки нощни бомбардировачи - Лаз-7 и Лаз-7М (ЗАК – 1) – гордостта на

родното ни самолетостроене! Те са най-успешните и най-масово

9

произвежданите български самолети (313 бр. през периода 1948-1954 г.), на

които преминават летателно обучение над хиляда български пилоти!

Лаз-7 проф. полк. Ц. Лазаров

инж. Кирил Кърлов

Лаз-7М

инж. Кирил Кърлов Лаз-7М (ЗАК-1)

Изтребителното прикритие е осигурено от изцяло металните витлови

Як-9П, които по-късно са заменени от първите реактивни изтребители -

Як-23. Следват ги легендарните МиГ-15 и Миг-17!

УТИ МиГ-15 Първият реактивен изтребител

на ВВС - Як-23

10

МиГ-17 на вечна стража

Торпедоносната ни авиация е снабдена с впечатляващите за своето

време Ту-2. Бомбардировъчната и разузнавателната ни авиация достигат

своите стратегически за нашата страна възможности с получаването на

реактивните Ил-28.

Щурмовата ни авиация разполага със самолетите Ил-10.

С течение на времето витловите самолети напълно са заменени от

модерна реактивна авиационна техника, като с приемането на въоръжение

на МиГ-19 авиацията ни става и свръхзвукова!

МиГ-19С над София през 1964

След 1957г. вертолетната ни авиация включва вертолетите Ми-1, Ми-

2 и Ми-4, които се използват не само за десант и превоз на военна

техниика, но при критични ситуации - в помощ и за спасяване на

цивилни граждани.

11

Военноморската авиация експлоатираше вертолетите Ми-14 и Ка-25.

Ми-14

Успехите на българската военна авиация след Втората световна

война се свързват с имената на генералите: Захари Захариев, Борис Ганев,

Кирил Кирилов, Август Кабакчиев, Александър Дечев, Симеон Симеонов и

др.

генерал-полковник

Захари Захариев

генерал-полковник

Симеон Симеонов

12

В историята на бойната ни авиация ще останат завинаги имената на:

полковник Васил Величков - пръв излетял с реактивен самолет в небето

на България; полковник Георги Разсолков - пръв преминал скоростта на

звука в българското небе със самолет МиГ-19; Мария Атанасова,

възпитаник на военновъздушното училище в Долна Митрополия -

първата жена в света, командир на тежък тип самолет; през 1953г.

пилотите генерал-полковник Симеон Симеонов, полковник Атанас Атанасов,

полковник Атанас Димитров, генерал-майор Тодор Трифонов, полковник

Тома Ковачев, полковник Филип Цеков, полковник Георги Божилов,

полковник Димо Димов - са първите летци, подготвени за полети денем

и нощем в сложни метеорологични условия, а те самите обучават

стотици военни пилоти за бойни действия във всички условия, което е

качествен скок във възможностите на военната ни авиация!

В мирно време се прекланяме пред саможертвата на летците кап.

Стоян Стоянов - загинал, спасявайки живота на своя обучаем млад пилот и

полк.Радослав Димитров - загинал, за да спаси жителите на гр.

Костинброд.

Преди да се устремят към Космоса, в редовете на българските

Военновъздушни сили летяха и двамата български космонавти -

генералите Георги Иванов и Александър Александров.

генерал-майор

Георги Иванов

бригаден генерал

Александър Александров

Военната авиация дава криле на много голяма част от кадрите на

гражданската авиация – транспортна, специализирана и спортна.

В периода 1952-1966 г. военните парашутисти полковниците Стефан

Калъпчиев, Иван Крумов и Георги Филипов поставят редица световни

рекорди при дневни и нощни скокове от стратосферни височини( от 11

13

750м до 13 710м).

Парашутните скокове чрез катапултиране на полковник Иван Крумов

(от височина 15 963м) със забавено отваряне на парашута и на капитан

Чавдар Джуров (от 15 413м) с незабавно отваряне на парашута са

уникални за времето си!

През 70-те и 80-те години на миналия век Българската военна

авиация продължава да всява респект и уважение чрез непрекъснатото

придобиване на най-съвременни и с най-висок боен потенциал за

времето си самолети – широко известните изтребители МиГ-21, които бранят

нашето небе и днес;

Снимка

на МиГ-21

МиГ-21

– прекрасните изтребители-прехващачи МиГ-23 с променлива

геометрия на крилете и голям радиус на действие;

Излитане на форсаж на МиГ-23УБ от летище Габровница

14

– разузнавателният МиГ-25, за който територията на България

бе малка!

Възможностите на изтребителите-бомбардировачи МиГ-23БН,

разузнавателно-ударните Су-22 и щурмовите Су-25 будеха завист в

съседите.

Су-22 Су-25

Мощните бойни вертолети Ми-24 още нямат аналог на Балканите, а

вертолетите Ми-17 и „Кугар” често ги виждаме при спасяване на хора

и гасене на пожари.

Ми-24 AS-532 „Кугар”

Военноморската ни авиация е снабдена с най-модерните в своя клас

AS-565 „Пантера”.

AS-565 „ Пантера”

15

Изключително маневрените МиГ-29 участват най-активно и

доминиращо в осигуряване суверенитета на въздушното ни пространство!

Съвременният изтребител МиГ -29 в полет

И сега нашата авиация, въпреки трудностите на прехода, е готова да

посрещне предизвикателствата на новото време. Авиационните бази Граф

Игнатиево, Крумово и Безмер се модернизират и отговарят на високите

изисквания и стандарти на NATO.

Българските военновъздушни сили надеждно охраняват родното

небе!

Драги млади приятели,

след този кратък преглед на славната историята на Българската

военна авиация, ние ви завещаваме нашия устрем, изразен в стиховете на

военния пилот и поет Михаил Зиновиев:

„ Ех небе, небе, небе –

късче радост, късче жал.

Младости да имах две,

пак на тебе бих ги дал!“

Мили приятели, търсете пътя към небето! То е Ваше!

БЪЛГАРСКИ ВОЕННОВЪЗДУШНИ СИЛИ

БЪЛГАРСКА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ