Космическо пространство или Космос

(на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло. В по-тесния и най-разпространен смисъл това е пространството отвъд гравитационното влияние на Земята и нейната атмосфера, наред с други астрономически обекти. В най-тесен смисъл Kосмос е пространството около атмосферата на всяко небесно тяло, включително Земята.

Космически полет е пътуване в / или през открития Kосмос, което се извършва с космически апарат, който може да бъде / или да не бъде пилотиран. Примери за пилотирани космически полети са съветската програма Союз или съвременната Международна космическа станция, а за непилотирани – автоматичните космически сонди, които напускат земната орбита, или комуникационните сателити в орбита около Земята.

Изкуствен спътник (на английски:

satellite) е обект, произлязъл от човешка дейност и изведен в орбита около Земята или друго небесно тяло. Астрономически спътници – използват се за наблюдение на отдалечени планети, галактики и други космически обекти. Комуникационни спътници – използват се за комуникации и за предаване на данни. Наблюдателни спътници – проектирани са да наблюдават Земята. Тези спътници се използват за метеорологични наблюдения, картография и др.

Навигационни спътници – използват се за навигация, като излъчват радиосигнали и позволяват на потребителите, снабдени с необходимата апаратура за приемането им, да определят точното си местоположение. Разузнавателен спътник – използвани за военни и разузнавателни цели. Енергийни спътници – проектирани да събират слънчева енергия, като я преобразуват в микровълни и да я изпращат към Земята, за да генерират електричество. Космически станции – обитаеми станции в орбита около Земята. Метеорологични спътници – използвани за наблюдение на климата на Земята

Нa 4-ти oĸтoмвpи 1957 гoдинa в Cъвeтcĸият cъюз бe изcтpeлян в Кocмoca пъpвият изĸycтвeн cпътниĸ нa Зeмятa c ĸoдoвo имe ΠC-1 (пpocтeйший cпyтниĸ-1). C тoвa зaпoчнa ĸocмичecĸaтa epa нa чoвeчecтвoтo. Cпътниĸът e изĸapaн в opбитa oт paĸeтaтa нocитeл P-7 oт пeтия нayчнo-изcлeдoвaтeлcĸи пoлигoн нa Mиниcтepcтвoтo нa oтбpaнaтa нa CCCP „Tюpa-Taм", пo-ĸъcнo нapeчeн ĸocмoдpyм Бaйĸoнyp.

AMC (автоматични междупланетни станции)

Учените получават огромно количество информация за различни обекти на Слънчевата система, използвайки космически кораб, насочен извън геоцентричната орбита. Обекти на AMC са планети, астероиди, комети и дори галактики, които са на разположение за наблюдение.

Ракета е летателен апарат, движещ се посредством реактивна сила, създавана чрез изхвърляне на част от собствената му маса. За да лети ракетата, не е задължително наличието на въздушна или газова среда – тя може да лети както в атмосферата, така и във вакуум. Ракетите се задвижват с твърдо или течно ракетно гориво. При изгарянето си горивото образува газова струя, която предизвиква движение на реактивен принцип.

Ракета Протон на Русия

Союз (космически кораб)

Корабът е с маса от 6,45 до 6,65 тона. Състои се от три части: - орбитална секция - спускаем апарат -приборно-агрегатна секция с оборудване и двигателна система (два двигателя с тяга по 400 кг всеки)

В спускаемия апарат са разположени креслата на космонавтите, пулт за управление на космическия кораб, системи за управление на спускането, за радиовръзка, осигуряване на жизнената дейност и др. Снабден е с няколко двигателя за управление на спускането и с твърдогоривен (барутен) двигател за меко кацане. Космонавтите излитат и се приземяват в спускаемия апарат – малка капсула с ограничени ресурси, но с дебел топлозащитен екран, издържащ на високите температури при навлизането в атмосферата и погасяването на високата скорост. Спускаемият апарат има страничен херметичен люк, през който космонавтите влизат в кораба на стартовата площадка.

След излизане на околоземна орбита те отварят друг херметичен люк към орбиталната секция на Союз и преминават в нея. Това е много по-голямо помещение със сферична форма. На противоположния край на орбиталната секция има още един люк със стиковъчно устройство. През него космонавтите преминават в космическата станция Салют след скачване с нея. При завръщане на Земята те се прибират в спускаемия апарат. Привързват се към креслата си. Орбиталната секция се отделя от спускаемия апарат и изгаря в атмосферата. Отделя се и приборно-агрегатната секция.На височина около 4 – 6 км над Земята се отваря главният парашут на спускаемия апарат. Близо до земната повърхност се задейства твърдогоривният двигател за меко кацане.

Космонавт е човек, извършил космически полет или минал специална подготовка за извършването на такъв полет.

Страни, чиито граждани са летели в Космоса

Исторически факти Първият в историята космонавт: Юрий Алексеевич Гагарин. Той лети в Космоса на 12 април 1961 г. на космическия кораб „Восток-1“. Първи американски космонавт и втори човек летял в Космоса: Алън Бартлет Шепърд. На 5 май 1961 г., „Меркурий III“. Първият български космонавт е Георги Иванов, който на 10 април 1979 г. лети с космическия кораб „Союз-33“, с командир на полета Николай Рукавишников. Вторият български космонавт е Александър Александров, който на 7 юни 1988 г. лети на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5“.

Първата жена-космонавт: Валентина Терешкова, 16 юни 1963 г., „Восток 6“. Първият човек, стъпил на Луната: На 21 юли 1969 г. Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната.[13] Той престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 мин. Кучето Лайка е първото животно, полетяло в орбита около Земята. То е изстреляно на борда на съветския изкуствен спътник „Спутник-2“ на 3 ноември 1957 г.

Юрий Гагарин е първият човек летял в Космоса на 12 април 1961 г.

12 април 1961 г. Гагарин покорява Космоса

На 12 април 1961 г. СССР изстрелва в Космоса „Восток 1”. Това е първият пилотиран космически кораб. На борда е Юрий Гагарин. Кoрaбът прaви eднa oбикoлкa oкoлo Зeмятa, c прoдължитeлнocт 1 чac и 48 минути и ce нacoчвa зa призeмявaнe в Caрaтoвcкa oблacт. Тъй кaтo cиcтeмитe зa призeмявaнe нa „Вocтoк 1” нe ca били дocтaтъчнo изпрoбвaни, нa виcoчинa 7 км Гaгaрин взeмa рeшeниe дa кaтaпултирa и дa ce призeми c пaрaшут. Призeмявaнeтo e уcпeшнo извършeнo близo дo cпуcкaeмия aпaрaт.

Георги Иванов е първият български космонавт, летял в Космоса,

на 10 април 1979 г.

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж Командир на полета е Николай Рукавишников. Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича със скорост, по-висока от предвидената, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. Космическият кораб е приземен от двамата космонавти на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. Те прекарват в Kосмоса 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

10 април 1979 г.

Александър Александров е вторият български космонавт ,летял в

Космоса на 7 юни 1988 г.

На 7 юни 1988 г. е изстрелян съветския космически апарат "Союз ТМ-5", в чийто екипаж е и вторият български космонавт Александър Александров. Той е летял заедно с командира на полета Анатолий Яковлевич Соловьов и бординженерa Виктор Петрович Савиних. Мисията продължава от 7 до 17 юни, а тримата престояват в Космоса 9 дни, 20 часа и 10 минути. По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.

7 юни 1988 г.

Валентина Терешкова е първата жена, летяла в Космоса, на 16 юни

1963 г.

На 16 юни 1963 г. Валентина Терешкова лети на борда на „Восток 6“ и става първата жена и първото невоенно лице в Kосмоса. Нейният псевдоним за полета е Чайка. Едновременно на орбита се намира космическият кораб „Восток 5“, пилотиран от космонавта Валери Биковски. В деня на полета е повишена от звание лейтенант в звание капитан. С руския космически кораб „Восток 6” Валентина Терешкова прекарва в Космоса 2 денонощия, 22 часа и 50 минути.

16 юни 1963 г.

Нийл Армстронг е първият човек, стъпил на Луната, през 1969 г.

Космическият кораб «Аполо 11» стартира на 16 юли 1969 г. Четири денонощия по-късно е достигната окололунна орбита. На 21 юли същата година с думите «Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството...». Нийл Армстронг оставя първите човешки следи по повърхността на Луната. Астронавтът престоява на нейната повърхност общо 2 часа и 31 минути.

16 юли 1969 г.

Кучето Лайка е първото животно, полетяло в орбита около Земята. То е изстреляно на борда на съветския изкуствен спътник „Спутник-2“ на 3 ноември 1957 г. Кучето Лайка е намерено скитащо по улиците на Москва. То е 3-годишно женско куче, от смесена порода самоед-териер и тежи почти 6 кг. Лайка умира няколко часа след изстрелването от стрес и прегряване, вероятно причинени след неуспешното отделяне на излишния товар от животоподдържащия модул.

Кучето Лайка

Паметник на Лайка в Москва

Използвана литература:

1) https://bg.wikipedia.org/wiki/Космически_полет

2) https://bg.wikipedia.org/wiki/Изкуствен_спътник 3) https://farbitis.ru/bg/solar-system/what-are-satellites-for-artificial-satellites/ 4) https://bg.wikipedia.org/wiki/Ракета