henri-pierre roche - jules et jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

252
л т.

Upload: tanya-popova

Post on 31-Oct-2015

255 views

Category:

Documents


4 download

DESCRIPTION

Jules et Jim was based on the triangle between Roché, Franz Hessel, who translated Marcel Proust into German, as did the character Jules, and Helen Grund, who became Hessel's wife.

TRANSCRIPT

Page 1: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

л т.

Page 2: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим
Page 3: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Анри-Пиер Роиш

ЖЮЛ И

ЖИМ РОМАН

Прев-ел а о т ф ре и ски ИЗАБЕЛА ГЕОРГИЕВА

НАРОДНА КУЛТУРА

СОФИЯ 19'8*

Page 4: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Н е п г 1 - Р 1 е г г е Но с И4 ЛТЬБЗ ЕТ ^ 1м

©ОАШМШ)

РАК13 1853 ТгайиИ а*и г̂ап{а!5 раг @ I 5 а Ъ е 11 е О Ь 6 о г в Ь 1 е у ;

КбйасЕеиг — В о у а п а Р 6 I г о у а ©ЕйШоп» МАКСИЖЛ СЦШЖА

ЗоНа 1981

4840—3

Page 5: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

АИРЙ-ПЙЕР РОШЕ - КРАХЪТ НА УДОВОЛСТВИЕТО

ДА СЕ ЖИВЕЕ

Напразно бихте търсили емето на французина Анри-Пиер Роше в обемистите литературни справочници. Той не си е извоювал място там, при все че през 60-те години неговата популярност е значителна. В същност не строго литератур­ните качества привлякоха вниманието към неговото скром­но творчество: две тънки книжки, доста приблизително име­нувани романи. Роше дебютира през 1953 г., вече седемде­сет и четири годишен, с „Жюл и Жим". Три години по-къс-1ю излиза и втората му книга — „Двете англичанки и кон­тинентът". Умира през 1959 г. по време на работата сн вър­ху трета книга. Но той е нещо повече от обикновен литера­турен куриоз. Не става въпрос за мъчително бавна реализа­ция, нито за късно съзрял талант. Налице е връзка от по-особен род между автор и творчество. Книгите на Роше са факти от едно житие, малко различаващи се от всички ос-анали факти, като например раждане, воюване, любовна връз­

ка, раздяла и пр. И ке случайно заемат финално място в хрониката на събитията, изпълнили богатия му живот. По-иииват се, лишени от литературни амбиции, като обикнове­ни човешки постъпки. Тези книги могат да бъдат разбра­ни, оценени и приети само в контекста на целия му жизнен нит.

Роше не е професионален литератор, той до края оста­ни встрани от изкуството, макар да е прекарал живота си и атмосферата на изкуство: ценител, колекционер, прия­тел на художници и артисти... Оскъдните биографични

5

Page 6: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

данни, с конто разполагаме, показват, че в началото на ве­ка той се е препитавал в Париж като журналист. Започнал да събира модерно изкуство, когато то все още имало мал­ко почитатели, и уредил първата среща между Гъртрюд Стайн и Пикасо. По време на Първата световна война' (бил обявен негоден за военна служба) прекарал три години в средата на емигриралите в Ню Йорк художници и писатели-модернисти като Марсел Дюшан, Франсис Пикабия, Артюр Кравен и др. След войната продължил да купува модерно изкуство за богат американски колекционер. Обиколил Ита­лия пеш в преследване на неочаквани находки. В продълже­ние на десет години бил съветник на един индийски раджа. Когато избухнала Втората световна война, той се намирал в Южна Франция, където давал уроци по френски, шах и гимнастика — бил на шестдесет и една.

Годините, прекарани в Ню Йорк (1916—1919), са важен период в живота на Роше. Особено силно въздействие ока­зала върху него личността на Марсел Дюшан със своето пренебрежение към шедьоврите на старото изкуство, затво­рено в музеите, с безразличието си към социалното преус­пяване и предизвикателствата към нормите на буржоазната благопристойност. Дюшан и Роше се стремели към незави­симост, избягвали пречки като семейство, собственост, служ­би.. . Свидетелствата говорят, че двамата имали всичко и нищо. Роше изкарвал по 25 цента дневно, но прекарвал но­щите си в компанията на 'най-забележителните творци, и най-интересните жени. „Най-хубавото му произведение — пише с възторг за приятеля си Дюшан — е начинът, по кой­то прекарваше времето си." Подобно на него и Роше оби­чал преди всичко живота, останалото поставял на заден план. Посвещавал се на изкуството да се живее със страст­та, с която други се посвещават на живописта или литера­турата. Посвещавал се на най-вълнуващото, най-страстното, но и иай-тленното изкуство.

Този възглед за живота изпълва страниците на „Жюл

6

Page 7: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

и Жим". Малко би било да кажем за тази книга, че е авто­биографична. (Жим е авторовото алтер его, а жената, вдъх­новила го за образа на Кати, още живеела в Париж, кога­то излязъл романът, въпреки че запазила дискретно мълча­ние.) Обикновено с това понятие обозначаваме силно изра­зен личен момент в разказа, разгръщането на характерни вътрешни мотиви, задълбочаването на някои реални прежи­вявания или дори компесаторно наваксване на пропуснато­то. При Роше нещата не стоят така.

Той изгражда книгите си, опирайки се изцяло на дневни­ците от своята младост и. по-специално от гериода 1899— 1909 г„ няколко хиляди страници, които свеж на до по-мал­ко от двеста. Изобщо дневниците заемат сп-.циално място в неговия живот. Едва с хроникирането преживяното е било завършвано, касдаждението е било пълно и се е освобожда­вало място за следващото...

Роше документирал скрупульозио битието си повече от 50 години, почти до последния си час, оставяйки след себе си триста и тридесет дневника. В своята съвкупност те из­граждат най-невероятната и абсурдна в своята изчерпател­ност н пълнота епопея на съществуването, избрало ежедне­вието за своя основна мярка. Тези дневници са повече от хроника на преживяното, повече от заклинание срещу къса­та памет — те са част от неговия начин на живот. Пред­ставлявали са едно поле (междинно, компромисно между живота, и изкуството) на реализация и са запълвали необ­ходимостта на Роше от творчество. Без да изискват жерт­вите я ограниченията на .истинското творчество, които биха му • попречили да бъде обърнат изцяло към радостите на живота. Огледален образ на живота му, те са в известен смисъл негова основна творческа проява — произведението на живота му. „Жюл и Жим", „Двете англичанки и конти­нентът", както и незавършената „Виктор" — са части от т-зч гигантски, безкраен дневник. Това са акценти в пъл­новодния поток на преживяното, които Роше поставя, изка-

7

Page 8: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

чен на хребета яа годините, разполагащ изцяло- с картина* та на живота си; както никога дотогава. Но защо тойпред^ приема това концентриране, това обособяване на;спомените?

Писането при Роше не е1 акт на професионална ! изява-, той не създава романни фикции, опрени на документална основа, а представя определен начин, на живот, който.сам притежава литературна стойност. Тук литературата не-'е претворен живот, а и животът, и литературата са подчине­ни на един и същ художествен принцип. Върху ръкописите му лежи знакът на очевидно дилетантство, което само по­твърждава, съдбовната връзка между интимния живот и ли­тературния труд. Литературата трябва- да освидетелствува изкуството да се живее като: художествен акт, а това от своя страна ще съставлява и нейната собствена художестве­на стойност. Евентуалния неуспех на своите книги. Роше би преживял като крах на самия си живот. Но той можа да получи от масовото възхищение достатъчно доказателства за противното... .- . ' --"••

В „Жюл и Жим" попадаме случайно на фраза, изказа­на мимоходом, загубена в подробностите на житейс* лта хроника: „Стига да поиска да направи нещо и да егята, че то и ям а да навреди никому (а той може да сгреши .в преценката си), Жим го прави — за собствено удоволствие и за да извлече поука. Надява се един -ден да постигне мъдростта." Можем да си зададем въпроса — постигнал ли е Роше (Жим) мъдростта? Текстът на романа съдържа дву­смислен отговор: съзнанието на••'• автора се раздвоява, пъти­щата на Роше и Жим се разделят, нещо повече —• Жим за­гива, така и непостигнал мъдростта, или точно защото, не достига до нея, Роше успява да се издигне над ежедневни­те си записки, над вече изтеклия живот и да потърси за първи път равносметка. Тя не е изразена директно, далеч е от досадното морализаторство. Мъдростта на стария, умо­рен Роше, прелистващ страниците на своя живот, се е пре­върнала в авторски стил.

#

Page 9: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Роше не се задоволява никога само с двойката, интере­сува го триото — ил и; по -точно човешкото същество, коле­баещо се между две други. Но „Жюл и Жим" не е исто­рията на:, един триъгълник от класически тип. В нея отно­шенията между тримата .герои са динамични, ролите посте­пенно се променят, включват се нови елементи, прибавят се странични, допълнителни конфигурации, които доуточняват позициите. Години наред Кати се мята между Жюл и Жим, но не би могло да се каже, че между двамата, дори за миг съществува нещо като съперничество. Това тяхно отноше­ние се възпроизвежда при всяка нова жена. Те споделят жените си, защото никой от тях не мрже да ги запази .сам — равновесието се установява с. .намесата на третия. Преот­стъпвайки Кати на Жим, Жюл. намира начин да я запази до себе си, което е в известен смисъл и за,.себе си. От дру­га страна, Жим е постоянен среден член в отношението с предпочитаната от него Кати и множество други по-незна­чителни връзки, някои от конто влачи през целия си жи­вот. Същото би могло да се каже и за. Кати...

За роше тези отношения не са. ни, найтмалко странни — неговите герои са обърнати с открито, сър де към реалност­та на чувствата и всичко в техните постъпки изглежда, ес­тествено и приемливо. Професиите им са назовани мймохо-дом: поети, преводачи, художници, архитекти, колекционе­ри. . . (никога не узнаваме нещо повече от това) но тяхна­та основна реализация е живеенето заради живеенето. Те, подобно на Роше, приемат удоволствието да. се живее като самоцел, една аналогия с естетическата доктрина Гаг* рои Гаг* би била уместна. ( В т. нар, ЪеПе еродце из­куството да се живее достига изключителна изтънченост!) Не е трудно да назовем основните елементи на това изку­ство. На първо място е щдцвидуалистгичното съзпанщ и егоцентризмът (героите са изпълнени изцяло със себе си, из­вън света на чувствата им. не съществува нищо друго). Тях­ното поведение е неутилитарно, белязано е от една основна

9

Page 10: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

незаинтересованост към материалното и социалния престиж. Те са потопени в преходното, е съществуването без памет, живеят е момента- и за момента. Но основното в тях е же-,

, донизмът, издигането му в култ. на чувствената наслада. То-в а са хора, ръководени изцяло От инстинктите си („нямат никакви чувства — само задоволено любопитство и хрумва­не"). Сексът за тях е игра, радост — в този смисъл .те са един вид „безотговорни животни"... Но свободното; есте­ствено разгръщане на инстинктите, подчйняването на импул­сите има характера на любуване на дивата, неукротена чо-> вешка природа. „Ако човек обича някого, приема го такъв, какъвто е. И не бива да му влияе, защото, ако успее, това вече няма да е същият човек. По-добре е да се откажеш от любимото същество, отколкото да го променяш." Основ­ното престъпление във вселената на Роше е денатурирането на човека, нарушаването на неговата естественост.

Чувствената наслада е основното, но тук са и всички останали удоволствия. Героите на Роше обитават вечното свободно време. Те прекарват времето си в шляене, пикни­ци, екскурзии, пътешествия из привлекателни страни (Гър­ция, Италия). Заети са с това — да откриват прекрасни кътчета-декори, които да съответствуват на представата им за характера на техните чувства. Играят на тенис, ходят на лов, карат лодка, шофират автомобил. Често сами си създа­ват напрежение и дори опасност, които да открояват вкуса на. продължаващата безметежност. Чувствуват се слети с тревата, със скалите, със звездите, с морето (начинът, по който Кати влиза във водата, посреща вълниче, втурва се в стихията •— представлява почти сексуално изживяване)...

След всичко казано би могло да ни се стори, че в кни­гата иа Роше е намерило място някакво предизвикателство* призиви за морален авангардизъм (липсват традиционните понятия изневяра, ревност, семейна вярност И пр.). Героите нямат съзнанието, че са пионери, които изпитват нови пъ­тища в човешките отношения. Те просто следват природата

10

Page 11: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

си. И ТЙ ги довежда до постъпките в състоянията, които привидно са близки до някои съвременни младежки прояви: екологично съзнание, сексуална революция, семейна комуна и пр. — но са предпазени от всякакви механични аналогии, от повърхностни съвременни настроения.

Роше отбелязва: „Истински страстните хора са целомъд­рени." Това е характерно за неговите герои. В основата на всички техни постъпки лежи едно особено чувство за морал­ност — то идва от дълбоката вярност към природата им. Те никога не слагат прегради пред импулсите си, но н ни­кога не крият импулсите си. Никога не поставят пред дру­гите изисквания, на които сами не са готови да отговарят. Радват се на голямата си свобода, тъй като никога не :са посягали на свободата на другите... Аналогични качества отличават и повествованието на Роше. Романът му прите­жава една свободна структура — започва с герои, които след това внезапно изчезват; на средата или дори в края се по­явяват нови лица, които не донасят почти нищо съществено за действието, но съдържат някаква хипотетична възмож­ност за промяна или просто имат стойността на поредната преодоляна съблазън, на необходимото изпитание на чув­ствата на героите... В „Двете англичанки и континен­тът" намираме една характерна, фраза: „Животът е направен от части, които не се съединяват". Това ни позволява да го­ворим за своеобразния стил на литературен поантилизъм у Роше. Гледайки отблизко, четейки буквално — ние забе­лязваме единствено малките черни точки, дребните, безраз­борни случки, изпълващи живота на тримата бохемй. Макар Роше да следва своите герои няколко десетилетия, той не отбелязва цел или посока на живота им, не прави опит да внесе някакъв ред в него, да го обгърне.в целостта му. Вре­мето сякаш не засяга героите, в края на разказа те са точ­но такива, каквито са в началото, отказват да остареят. То­ва е така, защото се съотнасят единствено с реалността на своите чувства.

и

Page 12: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Роше пише с къси, сухи фрази, малко задъхани, В Ня­колко'изречения отразява цели сезони, години от живота на героите. Съзнателно зачертава подробностите* съкращава, сбйва, отсява всичко ненужно, оставяйки най-същественото. Така достига до един синтетичен стил, притежаващ силата на концентрираността. В скромния му речник, в изключи­телната му простота Фраисоа Трюфо • открива белега на ед­на голяма Наивност. Задълбочавайки разсъжденията си в та­за посока, Трябва да отбележим, че това е едни, сложна простота — точно както при големите наивист.и в живопис­та. Дилетантизмът на Роше се превръща в своеобразен ху­дожествен стил, в естетическа оригиналност. Това придава на литературата му голяма рафинираност. За Трюфо той е „по-рафиниран дори от Кокто".

Прелестната наивност на неговите днлеми (ето наслу­ки една от тях: „Кой притежава в по-голяма степен една жена — този, който я има, или този, който я съзерцава?") днес е по-скоро занимателна, отколкото ангажираща. Там, където позицията му' е изкристализирала в афоризъм — там Роше в най-голяма степен е надминат от времето си. Но тази непосредствена, безхитростна литература дава въз* можност и за други тълкувания. Под обвивката на поанти-лнстичния реализъм пробиват скрити "значения, едва загат­нати символ из ации на образи и настроения, неосъзнати, на­ложени от обективната фактура на жизнения материал. В индивидуален план това са символизациите, свързани с на­ционалната принадлежност на героите (немец — францу­зин), с доминиращата черта на характера (духовно — плътско начало). В по-широк план епохата напомня за се­бе си с малки деликатни убождания: инфлацията расте, на? цизмът надига глава; но героите — като призраци бродейки между швейцарските езера, балтийските острови, средизем­номорските плажове, парижките кафенета, рейнската доли­на — не съумяват да разчетат нейните знаци. Наистина за­ложените значения не са изведени докрай и лесно биха мо-

12

Page 13: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Ъйида бъдат пренебрегнати, но от това тълкуването ьи Щ6 загуби непосилно много. По-късно точно върху тяхното раз­гръщане и изясняване Франсоа Трюфо построи знаменита­та си екравизация на „Жюл и Жим", програмен филм за френската „нова вълна".

Към края на книгата пърсоначалните безгрижие и радост помръкват. Играта на живот става все по-вяла, в действие­то нахлуват неудовлетвореност и дори страдание. Даваме си сметка, че разказът тъпче на едно мясю, че отношения­та не се развиват — те са затворени в тавтологични цикли (приближаване — охлаждане — приближаване), в които пе­риодите на разрив настъпват все по-неочаквано а продъл­жават все по-дълго. При това без видими причини или по­ради съвсем незначителни . . . Постепенно нежната материя на .естетизираното безделие се протрива и се показват при­глушени терзания и неудовлетвореност, грубостта и дори насилието намират неочаквано широко поле. Оптиката ряз­ко е сменена и ние виждаме героите в тяхната делнично непривична страна — юмручни удари, издрани лица, крясъ­ци, заплахи с пистолет и т. н. Кризата е заложена в техния възглед за живота, тя е част от изкуството да се живее. Кризата на любовта им е криза на херметизирания свят на всепоглъщащите чувства. Те остават извън времето, но вре­мето предателски прониква в тях. Това се проявява в опре­делен тип катастрофичен характер. (Кати е оприличена иа „природна сила, която се изразява с катаклизми".)

Неусетно Роше се изправя пред въпроса, който, изглеж­да, никога не е формулирал дори за себе си; не е ли само-разрушението. иманентно присъщо на средата, към която принадлежат героите и която е базата на тяхната илюзия, наречена „удоволствието да се живее"? Героите се изчерп» ват, износват се в затворения, стерилен кръг на страсти, удоволствия, чувства, семейства... Колкото и интересни да са като личности, те не са си достатъчни, не могат да за­менят пълнотата на останалия свят. Винари ще събуждат

13

Page 14: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ЙужДата бт Дру1?и йрйсъетайя, Дру1?й Качесйа, д^угй ЙъЯ-ненйя, други хоризонти. Тук е съществената разлика меж­ду героите на Роше (Жим и Кати са варианти на една и съща личност) и един друс покорител на сърцата .— Каза-нова. В отличие от последния, техният основен проблем не е актът на покоряването, а задържането, запазването на Обекта? Те търсят идеалния партньор и невъзможното по­стоянство. Тяхната неудовлетвореност по една обърната ло­гика се излива в агресивния стремеж на силната натура към подчинение на партньора. Унищожителните импулси идват от невъзможността да се постигне това пълно притежание, извор на илюзорно разрешение.

Историята на Жим и Кати свършва логично със само­унищожение. Такова притежание, към което се стремят, е равносилно на изчезването на личността. Смъртта е симво­личното осъществяване на невъзможната им взаимност, .ре­ализиране, на несъстоялия се брак, абсолютното сливане, което ги е терзаело• като идеал. Жестоката развръзка из­глежда пОчти щастливо разрешение, посрещната от ВСИЧКР с облекчение. И Жюл на свой ред се усеща освободен от ня­каква магия. Последните редове на книгата ни . донасят не­утралните образи на крематориума и праха на човешкото тяло. Символично това е краят на една епоха, разделянето с илюзиите на определено човешко поведение, което едва ли повече ще бъде възможно в описаните форми.

Книгата завършва с една 'обезкуражаваща фраза: „Не оставиха нищо след себе си." (Невъзможността да имат дете, а след това и мъртвороденото — са символи на без-плодността на техния живот.) Така възниква големият въп­рос: струва ли си животът да бъде изживян по такъв прия­тен начин? Логиката на отношението между героите, тяхна1' та; съдба съдържат имплицитно внушението, че „изкуството да се живее" не е в състояние да даде приемлива перспектйг ва на личността. Чувството за обреченост закономерно се превръща в; съставен елемент на самото изкуство да се ЖНУ

14

Page 15: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

вбе. "Този проблем, йзглежДа, абе йбйече е заставал преД Роше. Той не му е давал покой и в края на краищата го тласка към написването на „Жюл и Жим", Писателският труд подсъзнателно издава съмненията, обзели го на края на жизнения му път. Нещо повече — той идва да го избави от тези съмнения. Там, където изкуството да се живее до­стига своя предел, там се появява литературата, за да про­дължи, перспективата на човека. Роше, подобно на Жюл, се освобождава от своето алтер его — той надживява Жим и Кати.

И накрая нека си отговорим на въпроса къде в тради­циите на литературата трябва да ситуираме Анри-Пиер Ро­ше и неговите книги. Те се вписват в една определена тра­диция — тази на литературната и художествена бохема, ос­тавила ярки страници в европейската книжнина. Читателски­те съзнания безспорно я свързват преди всичко с многоброй­ните популярни жития за художниците от школата на им­пресионистите или на младите прокълнати поети. Но нейни­те' автентични извори са доста по-раио — мисля си преди всичко за французина Анри Мюрже и неговите знаменити „?*"кски о т живота на бохемата". Те се сливат с изворите на популярната култура на XIX век и духовния климат на „романа с продължение". Книгата на Мюрже излиза през 1848.. г.,.успоредно с големите прочути романи на Йожен Сю и Александър Дюма.

Книгите на Роше са хроника на едно последно изригва-не на жявота на парижката артистична бохема. Общото меж­ду него и Мюрже е в концепцията за-жизнения материал, в стила на изложението като най-съществен съдържателен елемент. Но са се появили и съществени различия, които ид­ват от промененото време. Животът на старата бохема бе­ше свързан с нуждата, оттам с предизвикателството —' и свършваше с успеха, с „осигуреността", тоест с „нормално­то". Героите на Роше тръгват от последното, те никога не са си задавали съдбовния въпрос на Рудолф от „Сцени от

19

Page 16: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Живота на бохемата" — как да се намерят 5 франка?! Те са обезпечени, техният живот на бохемн не е наложела съд-ба, а избран стил на живот, нещо като лукс (достъпен за< малцина). Те са на една крачка от осъществяването на ста­рия идеал на' бохемата (което донася гибелта му, защото, го денатурира). С изчезването на специфичните настроения и съдби от класическите образци този литературен поджанр загубва простонародната си закваска. Под наподобените външни форми пулсира друго съдържание. Книгите; на Ро: ше представляват една странна, хибридна форма, почти уни­кална, несрешана другаде. Идващи от традициите на ..ста? рата популярна култура (с нейните специфични /мотиви), те се оформят в климата на ранния модернизъм; програмна „аморалност", криза на чувствата, вътрещна асоциалност и анархистичност — белези на модерната криза.

Без да е мост между тях, Роше принадлежи и на. двете традиции, заради което се и радва на широка публика.

ИВАЙЛО ЗНВПОЛСКИ

Page 17: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ПЪРВА ЧАСТ

ЖЮЛ и жим

Page 18: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим
Page 19: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

1 ЖЮЛ и жим

Това се случи към 1907 година. Ниският и закръглен Жюл, чужденец в Париж,

помоли високия и слаб Жим, с когото току-що се бе запознал, да го вмъкне на бала на Четирите из­куства. Жим му намери покана и го заведе да си избере костюм. И докато Жюл .смирено ровеше из платовете, за да се спре на един прост костюм на роб, се роди приятелството меж­ду двамата. То укрепна на бала, където през ця­лото време Жюл стоя кротко, с широко отворени и пълни с обич очи.

На другия ден се състоя първият нм истински разговор. Жюл сподели, че не познава нито една жена в Париж. Жим, който имаше много познати и приятелки, му уреди среща с една млада му-зикантка. Началото изглеждаше обещаващо. Й Жюл, и момичето се увлякоха през първата сед­мица. Но скоро той реши, че тя е твърде интелек­туален тип, а тя го намираше ироничен и безстра* стен.

Жюл и Жим. се-виждаха всеки ден. До късно вечер всеки -разказваше на другия за родния си език и литература. Четяха стиховете си и вза« имно си ги превеждаха. Разговаряха, без да бър< зат, с часове. Нито единият, нито другият не бе имал до този момент по-внимателен слушател. Ре-

19

Page 20: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Довните посетители на бара не закъсняха да им припишат особени наклонности, без те ни най-мал­ко да подозират това.

Дим шредстави. Жюл в артистичните кафенета, където можеха да се срещнат някои знаменитости. Радваше го фактът, че приятелят му е оценен. В едно от тези кафенета Жим имаше приятелка — дребна, ..хубава и дръзка женичка, която надмина­ваше по издръжливост поетите, с които прекарва­ше там до шест часа сутринта. Тя предлагаше над­менно мимолетната си благосклонност на мъжете. Във всичко, което правеше, личаха безграничната й свобода/и бързият и ум е винаги готов отговор. На няколко пъти тя излезе с двамата приятели. Смущаваше Жюл, когото намираше мил,' но леко"' глуповат. А той и се възхищаваше, но се и. пла­шеше малко от нея. Тя му доведе една „овчедушУ на" приятелка, но за съжаление и Жюл бе на.ней:

ното мнение. Жим не можеше да направи нищо повече за

Жюл. Остави го да се оправя сам, но притеснен може би от още неправилния си френски,. Жюл

все не успяваше1. — Не е само до езика".— каза му веднъж Жим

и му изложи своие схващания. -. — Та това е все едно да ми дадете назаем ва­

шите обувки или вашите боксови, ръкавици — въз-, рази Жюл.—- Всичко е прекалено голямо за мен.'

' И въпреки мнението на Жим отиде при прбфе-сионалистки, без това да го задоволи.

• : Нищо. друго не им оставаше,' освен да се'зае­мат отново с преводите и дъйгите си разговори.

20

Page 21: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

• •• "1 • ' • ' • ' • ' • . • 2

ЖИМ В МЮНХЕН

По това: време майката на. Жюл — възрастна, но все1 още жизнена жена — дойде рт Централна Европа в Париж да види сина си. Жюл се прите­сни: тя все преглеждаше бельото му и се сърдеше, когато1 липсваше някое копче. Вярно, че заведе ня­колко пъти двамата приятели в най-хубавите па­рижки ресторанти, но п^к' изискваше от.. тях да бъдат облечени в'рединготи и да носят цилиндри, а това бе непоносимо за Жюл. Най-послетя си за­мина.

Три месеца по-късно в една дъждовна вечер Жюл покани своя приятел в двустайния си апар­тамент на една импровизирана вечеря. Съвсем слу­чайно Жим отвори фурната на фаянсовата печка и видя вътре цилиндъра на Жюл, покрит ,с тънък 'слой сажди. ' : . '.

— Там не ми пречи, пък и саждите го пред­пазват — каза със задоволство Жюл,

— Не сте пред майка си, Жюл. Хранеха се в малки ресторантчета и харчеха

най-вече за пури. Подаряваха си един на друг най-хубавите. Вечер често ходеха във вариетета­та „Консер Майол'4 и „Гете-Монпарнас", където тогава играеше Колет.

Жюл надълго разказваше на Жим за родина­та <« сънародничките си. Той обичал една от тях,

21

Page 22: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Люси, но тя отказала да се омъжи за него. Имен­но нейният отказ го накарал да дойде в Париж; Имал намерение, когато изминат шест месеца от този тъжен ден, да се върне и да се види отново с нея.

— Има и друга — каза Жн»л, — Гертруде, коя­то води свободен живот и има чудесно дете. Тя ме разбира; но не задълбочава връзката* Ето я.

И той извади от портфейла си снимка на Гер­труде, йзлегната гола на плажа сред пръските на разбиваща се вълна, а синът и.хякашЕрос.-^ се­деше на гърба й като на крепостнаI ст,ена, /сг;лице към прЬстора. .,"•'•'!..•

— Има още една, Лина, в която, бих се, влюбил, ако не_ беше Люси. Чакайте, сега ще ви .докажа как изглежда — и той нарисува с молив по кръг­лата мраморна маса чертите на едно лице.

Без да прекъсва разговора,' Жйм погледна то­ва ли& и каза:

— Идвам с вас. :— За да' ги видите? "':.• - Й а -

— ЧуДеСНО. ;;. Жйм поиска да купи масата, но съдържателят

ма бара беше съгласен само при' условие, че ку-лят целия комплект.

?'/;-;-н-

22

<̂̂

Page 23: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

3

ТРИТЕ КРАСАВИЦИ

Жюл искаше да подготви нещата и за мина'''ед­на седмица по-рано за Мюнхен, където беше пре­карал две години в компанията на тези жени.1 *г

Нае за Жим две обширни стаи у приятни; ха­зяи, после: разказа на трите си приятелки за него по толкова различен начин, че когато те ей. говб-реха* бе трудно да се разбере, че става дума за един й същ; човек!.

• Още с пристигането си Жим бе представен на Лина, която вече знаеше случката с масата. '1

За най-голямо учудване на Жюл, 6щ'е' п#еди да изпият чая, умната и хубава Лийаи Жим: вй-че бяха единодушни по следните въпроси: *

а) Жим твърде малко прилича на човека, опи­сан от Жюл на Лкца; . . . *-..•

б) Лина съвсем не прилича на рисунката вър­ху, масичката; ... :•.;..:.!

в) двамата си допадат, но за да ̂ спестят вре­мето; на всички, смятат ючакваната любов от -пръв погледда не се състои. ;.••'. •

— Завиждам ви за яснотата и бързината на ре­акциите — им призна Жюл.

Що се отнася до ;Цюси и. Гертруде, Жк>л ги представи на Жим едновременно на .еднд'; вечеря в ..най-модерния бар на града. , • .! ' . '

23

Page 24: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Още със свалянето на Палтата изпъкна кон­трастът между тях. Седнаха на маса от светло дърво, която келнерът скоро застла и отрупа с не­обичайни чаши.

По устните на Жюл трептеше щастлива и сму­тена усмивка, с която им признаваше, че и трима­та са намерили място в сърцето му.

Обгърна ги приятно спокойствие без следа от стеснение.

—. Чудя ви се, Жюл — размишляваше гласно Жим, — как сте успели да съберете две жени, та­ка различни и така

Той не довърши. Мълчанието произнесе вместо него думата „красиви" и момичетата я чуха.

Жюл се изчерви от удоволствие. Щеше да от­говори, но Гертруде го спря с ръка и заяви:

— Жюл е нашият изповедник, нашият режи­сьор. Той има богато въображение и, ангелско тър­пение. Описва ни в своите романи, утешава ни, за­кача ни, ухажва ни, но не иска нищо повече. За­бравя само едно: себе си. . . . . . /

— Каква възхвала! — провикна се Жим. '— Затова идваме винаги когато ни повика —

обясни Люси, повдигайки леко глава. ; Жюл разказа по присъщия ей чудат начин за

неуспеха с Лина, която вече бе осведомила прия­телките си по телефона.

— Естествено •*- каза Гертруде. — Лина и гос­подин Жим не си подхождат. Тя е рзглезена, а то­ва не се харесва на господин Жим.

— А какво му харесва? — попита Жюл. — Ще видим — отговори невъзмутимо Люси. За втори път сериозният й глас направи впечат­

ление на Жим. Смущаваше го едновременното при­съствие на тези две жени, искаше му се да мо-

24

Page 25: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Щ през ЦяЛо*о време Да гледа, йлй само едйд^а, или само другата.

1 Като уредник на тази среща, Жюл предложи да'ййят брудершафт с любимото му вино, за да се премахнат веднъж за винаги всички господине, госпожо й госпожице. А за да избягнат традицион­ното и твърде очебийно кръстосване на ръцете, той предложи всички да докоснат краката си под масата•. Така и направиха. Увлечен в р адостта си, Жюл бързо отдръпна своите.

!! Жйм задържа известно време краката си опре­ни до краката на Гертруде и Люсй, която първа внимателно отмести своя.

Продълговатото лице прибавяше към красота­та на Люсй нещо готическо. Тя вършеше всичко, без да бърза, и придаваше на всеки миг особена стойност, която го правеше ценен й за другите. Носът, устата, брадичката, челото й бяха гордост на цяла област, която като дете бе представяла по време на един религиозен празник. Дъщеря на едър буржоа; тя учеше рисуване.

' 'Тридесетгодишната Гертруде, родена спортист-ка7 имаше гръцка хубост. Печелеше без трениров­ка състезанията по ски. Скачаше в движение от трамваите и се заковаваше на място без усилие. Чбвек изпитваше желание да докосне мускулите й. Имаше четиригодишно момченце-—без баща. Не вярвайте в бащите. Работеше като миниатюристка и имаше и щастливи, и трудни моменти. Макар че бе от семейство на благородници, тя жирееще да­леч от своето съсловие, сред хората на изкуство­то, които я уважаваха и обичаха.

25

Page 26: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Вечерта лъкатушеше като пълноводна . река. Самото им присъствие сякаш раждаше песен, в настроението проблясваха искрици. Четиримата си приличаха по. едно: относителното безразличие към парите и съзнанието, че животът им е в ръце­те на бога или, както Гертруде би предпочела да се изрази, на дявола.

Жюл говореше увлекателно. Но към два часа сутринта реши, че е голям познавач на душите й жизнените ситуации и каза няколко смели шеги. Може би чрез думите, изречени пред други хора, той компенсираше това, което не смееше да на­прави в личния си живот.... Присмя се на двете си приятелки, на себе си, дори на Жим. Не им ли бе отворил вратите на един рай, в който самият той не беше сигурен, че ще влезе? Предчувствува-ше ли го? В своята хвалебствена и радостна пе­сен той вмъкна остри нотки; а когато реши да да­ва съвети на всевишния как да преустрои своето творение, обстановката стана тягостна.

Един извод все повече се налагаше: Жюл: (бе­ше чудесен приятел, но бе неспособен да се изяви в любовта и в брака. За сетен път и той самият отгатваше това, но се криеше зад потока от. думи.

— Жюл винаги сам си развал я. вечерта ̂ —"про­мълви Гертруде, докато Жюл бе изтичал след про­давачката на цигари. Люси кимна снизходително.

Последният четвърт час премина сред брътве­жите на Жюл. Той не оставяше.другите да гово­рят и упорито повтаряше неща, които не бяха предизвикали желания ефект. Тримата му прия­тели се измъчваха заради него й изпитваха вече скрито желание да се видят насаме.

Жим виждаше за първи път Жюл такъв, ма-

2$

Page 27: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

кар че вече бе забелязал отделни прояви на тази негова черта по време на разговорите им на чети­ри очи, в които, извън реалното присъствие на красотата, Жюл се рееше из облаците.

След като изпратиха Гертруде й Люси, Жюл й Жим се поразходиха из един обширен парк. За-зоряваше се. Жюл се бе поуспокоил.

— Странна нощ — сподели Жим. — Какъв не­обикновен букет става от тези две цветя. Каква духовна и каква плътска любов! Никак не ми се иска отново да видя заедно Люси и Гертруде.

— Разбирам ви — съгласи се Жюл. — Коя от двете ви направи по-силно впечатление?

— Все още съм заслепен — отвърна Дим. —А и не бързам да разбера. А на вас?

— Люси. Искал съм и отново ще искам ръката й. Гертруде ме утеши след отказа на Люси. Заве­дох я със сина й на море в. Италия. Тя, ми отдаде тялото си, но не и любовта си. Разбирате ли, Жим, когато срещнах Люси> се уплаших. Не исках" да се' поддавам на тази любов, но по време на една разходка в планината тя си нарани, крака и ми позволи да й помогна. Аз го бинтовах, сменях пре­връзките. Искаше ми се никога да не оздравява.

•, — Усещам влиянието й — каза Жим. — Не тя, а аз не можах да оздравея'-^ продъл­

жи Жюл. -т- Когато отново стъпи на крака, осме­лих се Да й направя предложение за женитба» Тя каза „не",; но така нежно, че аз все : още се на­дявам. '•• . /НГ,,\.

27

Page 28: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

4 ГЕРТРУДЕ

Жим издигна преграда между себе си и Люси. Гертруде му се отдаде след петна дееетднепно

ухажване, което тя направи героично и забавно. Идваше при него вечер веднъж-два пъти в седми­цата. Беше щедро създание, неизчерпаема в раз­казите за живота си, който виждаше като непре­къснат двубой с бога. Играеше на загуба. Раз­криваше пред Жим един непознат за него север. Споделяше проблемите си. Макар клепачите на Жим често да натежаваха, той нито веднъж не заспа. Гертруде се наслаждаваше на неангажира-щото внимание, с което Жюл я слушаше. Беше влюбена в Наполеон, мечтаеше да го срещне в асансьора, да забременее от него и повече да не го види.

— Очарователен е нашият Жюл — заявяваше тя. — Разбира жените по:добре от всички мъже, които познавам, но когато трябва да нн има. . . обича Ни прекалено и недостатъчно. При него ду­ховното и плътското се разминават. Напразно'се мъчих да му помогна. За него Люси, е търпелив идол. Жюл е откривател, поет, но като съпруг нежността ще му се свиди.

Гертруде и Жим завършваха нощите си с раз­ходки в гората по изгрев слънце. Наемаха карета, за да вземат четиригодишното момче на Гертру-

28

Page 29: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

де, което, седнало до стария кочияш, с развени от вятъра руси коси, се учеше да държи юздите и да подкарва конете, да шиба с камшика и да ру­гае. • ',.', •

После Жим се връщаше да спи през целия ден и размишляваше над думите на Гертруде.

И двамата разказваха всичко на Жюл. Той се виждаше с тях, но поотделно, говореше с единия за другия и по своему се наслаждаваше на ща­стието, им.

29

Page 30: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

5 жюл и люси

Жюл заведе Люси и Жим на романтична раз­ходка в гората. Бе измислил една приказка, в която Люси бе феята. Тя държеше двамата прия­тели за ръце — по детски наивно и очарователно. Ръката на Жим се чувствуваше добре в нейната. Неочакваната близост ги смути. Жюл ликуваше и този път не изпадна в словесна криза.

Веднъж Жим получи малък колет. Изненада се, когато разпозна изящния почерк на адреса. Люси му пишеше: „Искам да ви видя насаме. Мо­жете ли да дойдете в къщи утре вечер към десет часа? Пращам ви ключа от входната врата."

В този град заключваха вечер вратите и всеки жител си имаше ключ.

Жим, дошъл по-рано като никога, се разхож­даше напред-назад. Държеше ключа в джоба си и мислеше за Люсн и за Жюл.

Малкият салон у Люси бе украсен с неголяма фреска, рисувана от нея. Тя го прие просто.

— Никога не сме имали възможност да се ви­дим сами, без Жюл — обясни тя. — Бих искала да поговорим за него. Вие сте му приятел и се на­дявам да ми помогнете. Решил е да дойде в род­ния ми град с надеждата, че ще му позволя да поиска ръката ми от татко. Но аз няма да допус­на това. Бих искала в този момент да сте с него,

30

Page 31: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Той се отеснй&а да ви помоли за 1ойа... — Защо? т̂ Заради.... Гертруде. — Ще дойда —• заяви Жим. Тя му предложи чай. Изисканите предмети,

жестовете и гласът й, всичко излъчваше спокой­ствие и стари традиции и създаваше атмосфера на размисъл и осъзнат дълг. Жим разбра до как­ва' степен/Жюл има нужда не само от- красотата на Люси, но и от самата нея. Тя никога нямаше да-щ съгласи да се омъжи за него. Наистина ли искаше да смекчи, доколкото бе възможно, уда­ра, който щеше да му нанесе? Говориха за него, за стиховете му.

Люси пазеше няколко, които току-що бе пре­писала за Жим. Човек не можеше да си предста­ви по-хубави ръкописи. Само така, под тази фор­ма,Жюл можеше да почувствува раждането на своите 'стихове. Спокойният и равен почерк на Люсй̂ без следа от'прекалено старание и без пет­на-,' отиваше право в цел'1а, прекосявайки проза­ичната плоскост на кафеникавата хартия.

А когато Люси прочете едно от стихотворения­та, Жим завидя на Жюл. Гласът бе на висотата на почерка. Всичко в нея бе на висота. '."'•'

Защо Жюл го бе-вьвел в това светилище? ' Помоли я да му покаже картините си — те бя*

ха строги и хармонични. Жим нямаше сили да си тръгне. Но беше по»

лунощу! Сббгува се с; благоговение към Люси.

Люси замина при родителите си. Гертруде оти­де на село със сина си и с един приятел.

$1

Page 32: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

6

люси и жим

Осем дни по-късно Жюл и Жим седяха сами в едно купе на пътническия влак, който след шест часа щеше да ги отведе при Люси. Без да губи обичайната си мудност, Жюл бе неспокоен. Раз­каза на Жим съня си от предната нощ.

— Двамата с вас вървяхме предпазливо по зи­да на висока къща в развалини. Всеки миг можех­ме да паднем в къпините. Вие крачехте отпред, аз ви следвах, хванал за ръка Люси, която при­стъпяше зад мен. Отзад идваха Гертруде и други хора. Стигнахте до края на зида, невъзможно бе да се продължи. При спирането ми се зави свят. Дали щяхте да се върнете? Внезапно вие се пре­метнахте, както при овчарски скок, но без прът. Чуха се викове. Но вие вече бяхте стъпили на от­срещната стена, усмихнат, на шест крачки от нас. В този момент се събудих.

И без никаква връзка Жюл предложи: — Искате ли да играем на домино? — Да — съгласи се Жим, който не обичаше та­

зи игра. Жюл .извади от чантата си съвсем плоски пу­

лове, подарък от майка му. Играха дълго. Колко­то и да се стараеше Жим, Жюл винаги печелеше. Оставаха още два часа път.

Тогава Жюл заразказва историята си с Люси от самото начало, как той се грижил за нея, когато 32

Page 33: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

била нещастна й влюбена в друг, й как малко йд малко в него се зародила надеждата. Жим си ми­слеше с тревога за силата на тази любов.

Жюл посветя първия ден в градчето на поклон­ничество около дома на Люси, разбира се, от раз­стояние. Беше виждал тази къща само веднъж за. няколко часа в една зимна вечер. Искаше му се да забележи Люси, облегната на прозореца с книг га в ръце (а може би тя никога не заставаше там), и да я съзерцава дълго, отдалеч, преди да отиде у тях. Минаваха между дворове с високи зидове, по стръмни улички. Пиха чай в едно кафене, засен­чено от асми, сгушени, за да не ги открие Люси, дебнещи пред една къща, която миг след това се оказа, че не е на Люси. В този сън наяве Жюл ходеше като замаян, къщата му се привиждаше, навсякъде^ Вървяха, а сякаш плуваха.

На другия ден намериха къщата на мястото й сред парка, в края на равна н широка бяла алея. Жим бе представен на едно лице с ореол от бели коси — стария, още словоохотлив баща на Люси, Дъщеря му се държеше смирено в негово присъст твие. .'•,';•.'

От всичко лъхаше ред и. акуратност.

Живяха там в обстановката, избрана от нря, в очакване на случаите да я видят. Биха ходили всеки ден, но не биваше да притесняват родители­те и да дават повод за приказки в градчето.

Често ги канеха у Люси. Жим бе блестящ на тенис-корта, докато в салона, където се отегчава­ше, правеше по-слабо впечатление, С Жюл бе тък-3. Жюл в Жим 33

Page 34: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

мо обратното — той искаше да привлече на своя страна поне бащата. Къщата беше просторна, пъл­на с по-големи сестри, племенници, прислужници и расови кучета. Майката, която рядко се появя­ваше, ръководеше всичко.

Бяха дошли за шест дни. Останаха шест сед­мици. Жюл се намираше в състояние на трескав екстаз и бавеше предложението си. Люси не го на­сърчаваше. И така бе хубаво. Пристигна малкият брат на Люси, студент, възпитан и спортен мла­деж, и преметнали раниците, четиримата ходеха на излет за цял ден из гористите хълмове. Често ту Жюл, ту Жим оставаха насаме с Люси.

Дали заради непрекъснатия допир с любовта на Жюл? Или заради топлината на този спокоен семеен живот с провинциални традиции, които та­ка подхождаха на Люси?... Но постепенно, въп­реки волята си, Жим се влюби в нея. Жюл несъз­нателно, братът умишлено, може би и самата Лю­си допринесоха за това.

Един ден Люси, която вървеше редом с Жим из гората, забави ход, спря да оправи връзките на меките си обувки и като видя, че далеч напред Жюл н брат й влизат в една кръчма, каза на Жим:

— Да седнем. Имаме време. За какво мислите? — Всъщност Жюл е щастлив по своему и иска

само това да продължи. Той ви вижда често като в някаква идилия. Живее с надеждата.

— Бихте ли искали да се омъжа за него? — Заради него, да. Заради вас, не. — Даже и заради него не бива. Ще бъда лоша

съпруга. Възхищавам се на това, което пише. Той е добър и очарователен човек. Но не мога да над­делея негодуванието си пред упоритото му жела-34

Page 35: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ние да се ожени за мен. Жим, аз също изживях голяма скръб, преди да се запозная с Жюл. Той сигурно ви е казал. Затова неговата мъка бн ме наранила. Вие сте му приятел. Помогнете ми да му помогна. С една дума: помогнете ми.

Тя подаде на Жим дългите си ръце — те тре­переха. Две сълзи се отрониха от очите й. Без да каже дума, Жим я взе в обятията си, повдигна я, удиви се от лекото й тяло. Отнесе я до един пад­нал ствол, седна на него и я сложи на коленете си. Не говореха. Той виждаше лицето й отблизо. Опитваше се да мисли за Жюл, но почувствува лекия допир на косите й по устните си.

— Още ли го обичате? — попита Жим, — Кого? — Първия. — Може би, но това вече е минало и трябва да

умре. А вие, Жим? — Какво аз? — Вие също сте обичали. Обичала сте истин­

ски, това се чувствува. Защо не сте се оженили за нея?

— Просто не се стигна дотам. — Тя къде е? — Във Франция. ~ Какво представлява? — Чисто същество, като вас. Ръката й леко стисна неговата. — Още се обичате, нали? — Да, но се виждаме рядко, макар че и двама­

та сме свободни. — Не причинявайте страдания, Жим.. . — Има и нещо друго. — Какво? — Харесвате ми, ЛюсИ. Прави ми удоволствие

35

Page 36: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

да вй виждам. Страхувам се, че започвам Да За­бравям Жюл,

— Не става дума да го забравяте, а да го пре­дупредите.

Те отново млъкаха. Люси издекламира: АИе йа8 ОДдеп

УОП Негяеп ги Неггеп асЬ у е̂ 80 е!@еп

8сЬа11е1*с1а8 ЗсЬтеггеп... — Преведете.

— Колко скърби, боже мой, боже мой, раждат увлеченията на сърцето — каза Жим,

— Не е лошо, макар че прибавихте това „боже мой". А Гертруде? — попита тя внезапно,

— Гертруде... Това е просто спорт — отгово­ри Жим.

Той улови с устните си една къдрица на Люси, която галеше лицето му. Тя наведе дългата си шия и докосна през косите устните му.

После стана бавно. Присъединиха се към дру­гите.

Последваха нови разходки. Сърцето на Жим преливаше от щастие. Люси си възвръщаше цве­та и жизнерадостта.

Лятото бързо измина. Жюл направи предложе­ние на Люси, като прибави, че какъвто и да бъде отговорът й, той винаги ще остане в нейна власт. Момичето отговори, че е трогнато, че може би ни­кога не ще се омъжи за него, но и се иска тяхното голямо приятелство да не пострада от това.

Макар че очакваше такъв отговор, Жюл пре­бледня като мъртвец, целуна й ръцете и отиде при Жим.

М

Page 37: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Жим — сподели той, — Люси не ме иска. Ужа­сявам се при мисълта, че ще я загубя, че тя мо­же завинаги да изчезне от живота ми. Обичайте я, Жим, оженете се за нея, за да мога и аз да я виждам. Имам пред вид да не виждате в мое ли­це спънка, ако я обичате.

— Ще ви обясня как стоят нещата между мен и Люси — отговори Жим и разказа на приятеля си цялата им история, ден по ден.

За негово учудване и радост лицето на Жюл се разведряваше. Накрая той проговори:

— Последния път, когато играехте тенис с Лю­си срещу брат й и братовчедка й, изглеждахте ка­то двойка.

Жюл отиде при Люси. — Жим ми разказа всичко — каза той и мило

я поздрави, а след това предложи и на двамата закрилата си.

— Нашата връзка е в началото си — отговори младата жена. — Трябва да я оставим на спокой­ствие като новородено.

Една вечер Жюл им съобщи: — Ще ви разкажа как реших да се самоубия. Те изтръпнаха. Жюл беше способен на тако­

ва нещо. — Бях на петнадесет години — подзе Жюл. •—

Реших да умра. Заключих се в стаята си, после наредих под леглото няколко книги, върху които сложих един спиртник и го запалих: това бе моя­та клада. Легнах си удобно и прерязах с бръсна­ча вените си (той им показа два тънки белега). Бликна кръв, отначало буйно, после постепенно спря. Загубих съзнание. Когато дойдох на себе си, до леглото стоеше майка ми, китките ми бяха превързани и в стаята имаше лекар. Леглото бе

37

Page 38: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

обгоряло съвсем малко, но достатъчно, за да мо­же готвачката да забележи пушека изпод врата­та, която веднага бяха разбили.

— Какво каза мйка ви? — попита Люси. — Никога не споменава за това. — Много хубаво от нейна страна — каза

Жим. — На колко етажа беше сградата? — На *шест. — Хубава клада щеше да стане. — Жюл — обади се Люси, — вие явно сте ис­

кали да пожертвувате живота си в името и а ня­каква мечта. Но на горните етажи може би е има­ло деца, които, са щели да изгорят.

— Виж, за това не бях помислил — обезпокое* но каза Жюл.

Друг път Жюл им разказа следната история: — Бях на десет години. На път за училище ми­

навахме през едно празно място, където имаше на­сип от жълта пръст. Всички момчета се забавлява­ха да се катерят по него. Точно там веднъж Хер-ман, един съученик, ми взе чантата, хвърли я на земята и ме удари по носа с думите: „Мръсен ев­реин." Потече ми кръв, не разбирах нищо, но ве­черта майка ми мн обясни.

Херман често ме нападаше, и то все на същото място. Това се превърна в един вид ритуал. Можех да заобиколя насипа. Но не исках. И освен това всъщност Херман ми се нравеше.

— Като момче? Или защото ви удряше? — по­пита Жим.

— И заради двете. 38

Page 39: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

. — Жим — каза Жюл на Люси — не е особено интелигентен. (Люси вдигна вежди.) Не му и тряб­ва. (Люси се успокои.) Прилича на ловджийско куче, което се води само по своя нюх. (Люси се усмихна.) Носът му се сплесква, когато си пощи бълхите — продължи Жюл, увлечен от сравнение­то. (Избухнаха в смях.)

— Гледа ви миг в очите — поде Люси. — Сла­га си лапите на раменете ви, близва ви и ви съ­баря. Върти се и търси постелката си. Ще му трябват години, за да се установи.

— Ще го чакате ли? ~ попита Жюл. — Кой би могъл да предвиди? Във всеки слу­

чай той ми помогна да се възродя. Последната вечер Люси обеща напролет да гн

навести в Париж. — Моля ви и двамата да ми простите, че все

още изпитвам някаква надежда — каза Жюл. — Струва ми се, че любовта ми ще трае вечно. Вре­мето е пред мен. Иска ми се Люси да се разболее, да бъде изоставена, да погрознее, за да я приютя и да й се посветя.

— Всичко това е твърде възможно — промълви Люси и вяло се усмихна.

Във влака Жим обясни на приятеля си, че двамата е Люси не се чувствуват зрели, за да се оженят. Беше ли създадена тя да има съпруг и де­ца? Той се боеше, че не бе способна да изпитва земно щастие. Представяше си я като монахиня, об­лечена в бяло, учудваше се, че може да я държи в обятията си. Тя бе по-скоро видение, радващо очи­те на всички, а не жена, създадена да бъде при­тежавана от един-единствен мъж.

С това признание тяхната любов ставаше за' Жюл относителна, докато неговата беше абсо­лютна.

Page 40: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

7

МАГДА

Няколко дни след пристигането им в Париж Жюл реагира на изживяното по свой начин — опи­та се да избяга от образа на Люси и отново се за­интересува от парижанките. С помощта на Жим той даде обява в рубриката „бракове" на един го­лям всекидневник. Между другите жени го посети една честна и с житейски опит Жюлиета. Жюл се възхити на белите й чорапи, на лачените й обувки, на прямия й и жив поглед, на точното тиктакане на мозъка й. Заведоха я заедно на театър.

Цяло денонощие Жюл размишляваше дали да й предложи брак.

— Това е единственият начин да се сближа с някоя жена — каза той. — Достатъчно е веднъж да успея.

Но сянката на Люси премина над тях. Жюл не направи предложение. Жюлиета престана да идва.

Жюл получи дълго писмо от един свой по*въз-рдстен братовчед. Някаква негова приятелка, два­десет и пет годишна, вдовица с малко момченце, щяла да дойде в Париж. Той молеше Жюл да я разведе из Париж и да й покаже Латинския квар­тал:

40

Page 41: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Скоро Жюл получи бележка, в която тя го. из­вестяваше, че е пристигнала и го очаква.

Жюл покани Жим на вечеря и му показа двете писма. Разходиха се из Тюйлери, минаха пред хо­тела, в който жената се бе настанила, докато ча­каха да настъпи часът за срещата.

—. Имам Предчувствие, че тази жена ще ми под­хожда -*• каза Жюл.

Удари часовникът на една църква и той тръг­на със ситни забързани крачки.

На другата сутрин разказа на Жим: — Тя е приятна и кротка, умее да се държи,

има опит и е талантлива певица. А освен това е и свободна. Струва ми се, че дори съм вече малко влюбен. Може би и аз й се нравя? Искате ли да дойдете тази вечер с нас на концерт?

— Защо съм вй аз? Двамата ще се чувствува­те по.-добре.

— Не, не — настоя Жюл. -*- Вече й говорих за вас. Тя иска да се запознаете. Наистина имам нуж­да от вас.

Жим отиде. Приятелят му го представи: ... — Това е Джим. Трябва да се произнася Джим

по английски, с „Д" в началото, а не Жим — това не му подхожда.. :

Магда беше такава, каквато Жюл я бе описал, пристрастена към пеенето, образована без педан-тизъм. Вечеряха заедно. Жюл й харесваше, а с Жйм се държеше другарски. В нея имаше нещо завладяващо.

—• Най-поел е — помисли си Жим. Един месец по-късно Магда се отдаде на Жюл. — Най-после — повтаряше си Жим,: който чес­

то се виждаше с тях и се радваше на щастието

41

Page 42: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

на своя приятел. А Магда се възвръщаше към жи« вота и се разхубавяваше, В интимна среда сваля­ше траура.

И все пак обезпокояващи белези се появиха. Жюл написа поема за Ефеската матрона и започ­на отново да изпада в своите мрачни настроения и хапливи разсъждения, които, и без другите да се намесят, се обръщаха срещу него. Веднъж късно вечерта в едно празно кафене на улица „Ла Гете" той заяви:

— Важно е жената да е вярна, верността на мъжа е от второстепенно значение.

Жим се запита дали Жюл не мисли за Люси, Магда пребледня. — И двамата сте идиоти — заяви тя, — Може би — отвърна Жим. — Все пак аз ни­

що не съм казал и съвсем не съм съгласен с това, което Жюл приказва в два часа през нощта.

— Тогава кажете му го — отсече Магда, — Не съм съгласен с теб — обърна се към

приятеля си Жим, Жюл сякаш се изненада, — Видя ли? — ликуваше Магда, После го хвана за ръка и го отведе като непо­

слушно дете, Жим се виждаше с двамата заедно възможно

най-рядко. Макар че бе доста зает със собствения си живот, всеки ден той наминаваше да види Жюл.

Една сутрин приятелят му му каза: — Магда си е втълпила, че й се сърдите за

нейното избухване в кафенето. Решили сме тази вечер да вдишваме етер, за да видим какво пред* ставлява. Канен сте на вечеря у нея,

Страхуваше се да не би Жим да откаже, — Благодаря, ще дойда — отговори Жим. —

42

Page 43: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Но няма да поема много етер. Не ми харесват те­зи неща.

Вечерята беше сервирана на пода в малки пер­сийски чашки до голям огън от дърва,

Магда бе прнготивла саморъчно национални мезета. Жюл радостно четеше стихове на три ези­ка, а Магда импровизираше на пиано. Навън плю­щеше студен дъжд. Вътре бе приятно»

Настъпи време за етера. С тампони памук и шишенца етер в ръце те за­

почнаха дълбоко да вдишват. Жим чувствуваше, че греши спрямо организма си.

— Вълшебно — каза единият, — Вълшебно — повториха другите, В мозъка струеше свежест, ушите пищяха. Без­

крайно блаженство. Човек се издуваше като мях. Миризмата, неприятна в началото, ставаше необ­ходима.

Магда реагираше пълноценно. Жим се отпус­каше само наполовина. Жюл, който щедро изли­ваше течността върху памука, се оставяше на въз­действието й.

Многобройните възглавнички станаха недоста­тъчни за отпуснатите крайници. Жюл предложи да се изтегнат на широкото легло на Магда. Така и направиха. Магда и Жим легнаха от двата края и отредиха на Жюл мястото в средата. Но с жест, нетърпящ възражения, той избута Магда там.

Тампоните продължаваха да служат, сега ве­че в тъмнината. Изминаха мигове на мълчание, Огънят проблясваше.

Изведнъж ужилване —• Жюл изрече остра за­бележка върху двуличието на жените, като се подкрепяше с една наскоро нашумяла случка.

43

Page 44: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Да оставим психологията тази вечер, Жюл — помоли приятелят му.

— Това отнася ли се до мен? — попита Магда. — Разбира се — отговори Жюл със смях. —

Отнася се до всички жени. И продължи, като се подиграваше и на себе

си, и на Магда, преплиташе плоските шеги с ду­ховити забележки. Опитаха се да го спрат. На­празно. Жим направи усилие да стане. Ръката на Магда го задържа. Тя си запуши ушите. Жюл хвана едната й ръка. Тя не се дръпна — очаква­ше някаква нежност. Той се наведе и й прошепна нещо на ухото, което не би посмял да направи пред Жим, ако не бе опиянен от етера.

Магда простена. — Запалете, Жим — помоли тя. Жим натисна ключа. Лицето на Магда се по­

яви на светлината още по-разстроено, отколкото в кафенето.

— Върви си, Жюл! — заповяда тя. На лицето на Жюл бе изписано изражението

на доволно бебе, което измъчва насекомо. Сухата заповед на Магда, офицерска вдовица, му подей-ствува като на войник. Той стана, свали чуждо­то кимоно, облече сакото си, обу се и излезе във вестибюла. Чуха го да отваря и затваря външна­та врата.

Жим седна в леглото, готов да го последва. Магда го придърпа към себе си. Беше изпаднала в криза. Прегърна го.

— Магда, вие искате да си отмъстите на Жюл, но после ще съжалявате — каза той.

— Никога. И по-добре с вас, отколкото с ня­кой друг. 44

Page 45: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

„Вярно 6 — йоМйсЛй си Жим. — С мен МйМй да е толкова, сериозно."

—• Не така — спря го' Магда и започна да го съблича.

Прекараха една откровена, почти неутрална нощ, напоена с етер и белязана от Жюл: красив езически пламък, неоставящ следи.

На сутринта, събуждайки се до Жим, Магда попита:

— Не мислите ли, че Жюл желаеше тъкмо това?

— Жюл беше пиян от етера. — Да. — отговори Магда, — но беше Жюл по­

вече от всякога. Нека се научи какви са послед­ствията от думите му. Моля ви, кажете му какво се случи,

Жим отиде при приятеля си, който все още не бе осъзнал, че е низвергнат. Разказа му всич­ко точно, като звърши с думите:

-— Нито веднъж не се целунахме. И това беше вярно. Жюл отиде при Магда. Той се извини, тя не.

Изясниха отношенията си и започнаха нов ме­ден месец. Виждаха се с Жим както преди, без нито един от тримата да изпитва стеснение.

Жюл и Магда заминаха за Южна Франция, Изпратиха на Жим трогателни снимки, на които изглеждаха като младоженци и много' привърза­ни един към друг, У Жим проблесна надежда за Жюл.

Малко след завръщането си Жюл му каза: 4$

Page 46: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Обичам Магда. Но това е по-скоро навик. Не е голямата любов. За мен тя е едновременно млада майка и любеща дъщеря,

— Това е чудесно! •— възкликна Жим. — Но не е любовта, за която мечтая. — Нима такава любов съществува? — Разбира се. Така обичам Люси. Жим се въздържа да забележи: „Защото не я

притежавате." — Всъщност — продължи Жюл — никога не

бих простил на една жена това, че ме обича та­къв, какъвто се познавам. Това е признак на пер­верзност или на компромис... В това отношение Люси е чиста. Тя не приема нито частица от мен.

— Всеки мъж би могъл да мисли така... — Да, би могъл — съгласи се Жюл. — Но аз

го мисля. — Е, да, изглежда героично и достойно. Би

подхождало на някой мъченик. Това е ключът към живота ви. Ако Люси ви обичаше...

— Нямаше да бъде Люси — заключи Жюл.

Историята на Жюл и Магда продължи осем месеца, хубави понякога като хляба. Пристигна писмо от Люси, в което съобщаваше, че ще дойде през лятото да ги види.

Жюл реши да разкаже искрено на Магда за Люси. До този момент той само беше споменавал за нея и Магда мислеше, че става дума за мина­ла история,

Той го стори с благоговение, както някога бе­ше запалил котлона под леглото си.

46

Page 47: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Два дни по-късно Магда си замина. А след няколко месеца се омъжи за „един ис­

тински мъж, уравновесен и великодушен" — пи­са тя щастлива, без ни най-малко да се сърди на Жюл.

47

Page 48: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

8

ОДИЛ

В кафенето на художниците Жюл и Жим бя­ха срещнали Одил, осемнадесетгодишна скаиди-навка. Тя обичаше да идва на чай у Жюл, който живееше наблизо. Казваше, че е разведена. Го­вореше на развален френски. Беше пряма, дори груба, много духовита и бяла като мляко,

— Аз нищо разбира живот мъже и жени тук. Това обратно като в мой страна. Те тук прави любов кога иска. Това важно. Аз иска учи се тук,

Жюл, който по това време излизаше с Магда, не изпитваше никакво влечение към Одил. Тя го забавляваше и той се държеше с нея като с кот­ка. Играеха заедно на домино, даваше й необи­чайни уроци по френски. За награда й купуваше червени захарни пръчици, по това време за едно су, които тя шумно хрускаше.

Веднъж в кафенето Одил заспори на висок глас с Жюл;.

— Какво? Аз иска каже: „Аз падне на моята задник", а вие иска каже: „Аз падне на мой зад­ник," Шокинг1 Вие господин: мой задник, аз да­ма; „моята задник". Вие подиграва мен.

Всички редовни посетители на кафенето се съгласиха с нея*

48

Page 49: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

#дин Д&н, коМто беше на гости у Жюл, тя М̂ каза: ..'..' ч ' /

— Много в кафене искат мен научи. Аз не ис­ка. Аз предпочитаЧучи с Жим. Вйе какво мен съ» ветва?

— Жим добър учител — каза Жюл. — Какво Жим мисли за мен? — Жим мисли вие хубав очи, хубава уста, ху­

бав коси, хубава бяла кожа, хубаво всичко — от­говори Жюл, който явно бе усвоил езика й.

— Вие мисли той има желание учи мене? — Има желание. — Вие сигурен, сигурен? — Аз сигурен, сигурен* — А вие няма желание? — Аз няма желание. — Защо вие няма желание? — Аз има желание учи друго момиче. — Аз нея познава? — Вие нея не познава. Тя щеше да попита „Защо нея не познава?",

но като погледна колко е часът, отсече: — Жим дойде днес на чай? — Жим дойде. — Вие отстъпи днес ваша стая Жим и мен, ако

нужда? . . — Отстъпи. — Да служи напълно? — Напълно. — Вие излезе, кога аз направи знак? — Аз излезе* — Вие никак не сърди? — Никак. Започнаха да играят домино. Дойде Жим. Пи­

ха чай, Одил изигра като клоун сцената на съблаз-4. Жю* н Жим 49

Page 50: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

няването, играейки и за Жюл, и за себе си. Жим;! се включи, без да разбира какво става. Одил му 5 бе харесала от пръв поглед. Жюл пое ролята на; Молиеровия господин Лоайал. Одил го разпитваше^ като довереник. , .<•

Скоро тя го разсмя до сълзи. Той се държеше. за корема и повтаряше: „Стига! Стига!" Жим бе по-сериозен, макар че се включваше и той на раз-? вален френски. Именно на неговата непризната сет * риозност Одил градеше своя номер, като се при­криваше зад шегата. Тя наричаше Жим „нов чо­век", убедена, че това значи „глупак", защото на последния си урок с Жюл, който сега единствен я разбираше, беше прочела съпоставени,тези думи в началото на „Златната глава" на Клодел. Но когато нейното крешендо, с което скачаше от те­ма на тема и задаваше нетактични въпроси, до­стигна върха си, тя посочи на Жим вратата. Той я прегърна, внезапно леко натъжен. , — Скрие нае под,завивки — обясни Одил.

И направи на Жюл властен знак с вежди, от­пускайки се в обятията на Жим.

Когато към полунощ Жюл се завърна, намери подредени на масата остатъците от лека вечеря, а в леглото си — свежата миризма на Одил и аро­мата на модния английски сапун, който тя вина­ги мъкнеше в чантата си..

На другата сутрин, както работеха у Жюл, два­мата приятели чуха едно радостно: „Хей! Хей!" през отворения прозорец. Беше Одил, придружена от един висок свой сънародник. Обула на босо мо­нашеските си сандали, заметната с дълга испан­ска пелерина, с голяма тъмносиня сламена шапка на главата,, подобна на тези от Армията на спасе­нието, тя вдигна към тях своето прозрачно лице с 50

Page 51: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ореол от руси коси и весело се разсмя. Те видяха дъното на здравото й гърло и изопнатата й бяла шия*

— Доскоро! *~ извика тя.1

Идваше често — когато искаше — и винаги бе добре дошла. Жим се питаше защо го предпочи­та пред своите хубави сънародници.

— Но тя самата го каза — му отговори Жюл.— С вас тя влиза в контакт с латинската култура: една свобода на нравите без грубост, нито фалшив свян. Тя има сигурен инстинкт и знае какво й трябва. Нейните сънароднички идват тук с мъже­те си в големите хотели и могат да се насладят само на обстановката.'

— Нима дотолкова съм представител на латин­ската раса? ~ попита Жим. — Един от моите пра­деди е бил от Скандииавия, аз много приличам на неговия портрет и съм още по-висок от приятелите на Одил.

— Именно тази осма част от нейната раса ви прави приемлив за нея, както и фактът, че сте жи­вели достатъчно дълго в нейиата страна, за да придобиете външния вид, който й се нрави.

— Каква смесица е тази Одил! — Аз съм разговарял повече с нея, отколкото

вие. По бащина линия тя е от аристократичен про­изход, по майчина — от народен. Благодарение на това тя не знае какво е средното положение и раз­яснява на тези, които я слушат..,

— Какво разяснява? — Шекспир — отговори Жюл.

Ш : •••• ••••

Кдин ден Одил заведе Жим у дома си. То* не знаеще, че тя си има дом. Беше тристаен апарта-

..,.§§:г */

Page 52: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

мент в стара къща, който гледаше към заД4н|йЙ уличка в не богат квартал. Първите две стаи бяха празни, дървеният под измит, много чист. На стени­те — стари пъстри тапети. ' : В:третата стая, с белосани стени, имаше само един матрак, поставен направо на пода и застлан с бродирани чаршафи — прекрасно легло за двама. Възглавниците бяха натрупани една върху друга. :>;На камината от черен мрамор бяха подредени цяла редица кукли. На. пода до леглото на един досег с ръка се търкаляха космати и; пернати жи-ВОФНИ, повечето бели, стари и нови, най-хубавото, което се произвеждаше в Лондон и Париж.

Одил седна на леглото й ги огледа. Държеше се; сякаш е сама, и винаги правеше само това, кое­то йее искаше.. Жюл и Дим я уважаваха заради това, Одил го усещаше и се отпускаше в тяхно присъствие. • : • - . - - . , •• •. •• • • ;

Тя взе едно по едно животните и им заговори сякаш след няколко дневна раздяла. Жим, седнал на пода и облегнат на стената, имаше чувството, че се намира в забавачка с някакво момиченце, Одил откри петно по белия блеещ овен, напръска го с бензин и започна да го търка с ръкава на бя­ла копринена пижама. После, докато изгаряше ня­какво писмо, белият овен се подпали. Тя го уви в одеялото* Жим очакваше да стане пожар, но ни­що.-не се случи.

Той малко по малко научи, че една стара съ­седка се грижи за домакинството, че Одил живее там от месеци, може би със съпруга си, чй'е про­дала на съседи и вехтошари всичките си мебели освен, леглото, куклите и животните,, че така е мно­го по-хубаво, че се готви да продаде и останалото й ще'отнеее със себе си сако няколко куфара^•-•' П

Page 53: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ЖиМ търсеше за двамата малко убежище, по-добро от една хотелска стая. С удоволствие би ку­пил всичко, което оставаше от покъщнината, й би плашДл наема. Нищо не подхождаше повече на Одйл от това пусто жилище. Но то бе населено за нея с призраците на други хора. Не можеше да става и дума Жим да се изтегне на това легло до Одйл и нейните животни. • ' •

С помощта йа Жим Одйл прерови'гардеробите и шкафовете в кухнята. Подаде му една пълна бу­тилка:

— Аз вземе това! — Какво е това? — попита Жим. Тя отвърна сериозно: — Това сярна киселина. Това за очи на мъж,

който лъже. Той дойде един ден. Аз пази това за него. Аз научила това в кафене. Добри момичета казали, съдии винаги мили и не наказва силно.

Жим й обясни, че бутилката може да се счупи измежду всичките тези пакети, да й изгори кра­ката, че навсякъде се продава сярна киселина.

— Да, но не съща бутилка, коя аз заклела хвър­ли — упорствуваше тя.

Най-после Жим успя дд я убеди и тя със съ­жаление изля течността в мивката, където се об­разува пяна.

Жим я гледаше,' без да се намесва, мъчеше се да не се разсмее и съжаляваше, че Жюл не мо­же да присъствува на разпродажбата на спалното бельо и дюшеците на Одйл, която се оказа опит­на в сделките;

Един от младите красавци в компанията на Одйл покани Жим на вечеря. Макар че Жим едва го познаваше, изпитваше към него симпатия. Бе готов да приеме.

Page 54: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

- Не — възрази Одил. — Аз не иска тест. И отиде сама на вечерята. По-късно обясни на Жюл: —Те държат с мен добре като дама. Жим съ­

що. И все пак не еднакво и аз не иска един виж­да друг. А те може иска смени Жим.

Одил продължаваше да учи с Жим по начин, който го привързваше. Тя изникваше, когато иска­ше, смееше си се сама на божието творение и из­казваше мислите си на глас. Двамата приятели искаха да запомнят това, което говореше, но при­съствието й властвуваше над всичко и им пре­чеше.

54

Page 55: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

9 СРЕД ДЮНИТЕ

Одил .и>.Жим решиха да прекарат няколко дни на море. Тя искаше да „отнесе" и Жюл, Жим съ­що, а:Самият Жюл само> това и чакаше. ;,;

Те купиха с радост билет за втора класа,;за­щото до Амстердам нямаше трета. Градът им ха­реса и ги развесели, .особено, строгите кафенета. Ши ког,а до. трзи момент Одил и Жюл не бяха играли домино с такивд едрипулове. • •,-.?. ,ч

Туристическите бюра вече не разполагаха със свободни квартири по крайбрежието. Наложи се Жим да обикаля два дни с велосипед по морския бряг, докато намери мечтаната къщичка: усамоте­на, сгушена, всред дюните, притисната от ветрове­те, бяла .отвън и отвътре, без мебели.

,-рогато се завърна; след полунощ в малкия хо-, тел и се изкачи по дървената стълба до стаята им, която приличаше на корабна каюта, той завари Од#л. заспала, положила буза на грижливо сгъна­тата му пижама. Приличаше на ангел. .

Светлината я събуди. —. Аз послушна,>аз спи сама —.каза тя. ,Жюл, който влезе, в този момент, й се закани,

с пръст: ... .,., . •/[-,: . . . ' ' " • • тт? Защото аз тебе не искал в мое легло. -~;Ти глупав —. обиди се Одил. •—• Ти-не разби­

ра, аз иска аз в, твое легло, защото аз няма мои „ . - . , .... .... , • . « •

Page 56: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

животни и не обича спи сама... но аз послушна за Жим.

— Тогава може би аз не послушен? — попита Жюл.

Тя го изгледа с престорено негодувание.

Настаниха се в къщичката, взеха под наем два дюшека, три стола, маса, съдове. Одил и Жим зае­ха единствената голяма стая на долния етаж, а Жюл спеше на тавана. Малката кухничка им слу­жеше и за баня.

Одил се оказа по своему добра домакиня. Два пъти седмично миеше обилно пода с вода, а в ос­таналото време хвърляше по него обелки от смо­кини и кори от банани, костилки от праскови, по които нощем се хлъзгаха.

— Това не мръсно — обясняваше тя. — И по» сле, аз има право, понеже аз мие.

Запалили лулите си, Жюл и Жим отиваха на пазара и донасяха кошници със зеленчуци и мля­ко. Този час от деня им принадлежеше. Рибарите идваха да им предлагат улова си. Одил ги посре­щаше по пижама <с огромна дупка на дъното, раз­казваше им небивалици, които те изобщо не раз­бираха. Тройката стана известна в този край под прозвището „тримата луди", но въпреки това ги гледаха с добро око.

Отначало беше като в рай. Одил се забавлява­ше през цялото време. Жим се къпеше вечер в ру­сите й коси, денем в морето, Жюл играеше с ча­сове с нея, а посЛе, на таванчето си, се отдаваше на работата върху един роман, сложил стола вър­ху отвора, за да попречи на Одил да нахълта при него. §6

Page 57: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Всяка сутрин той носеше на Одил и Жйм ка­фето с мляко и препечените филии с масло е лег­лото. Мижеше си, че тази очарователна любов, с която обаче се пресищаха, няма да трае дълго. С течение на времето Одил прекарваше все по-подчертано само нощите с Жим, докато дните й принадлежаха на Жюл.

Понякога по време на обед Жим изглеждаше разсеян й изморен, а Одил се държеше лошо с не­го. И понеже Жюл не се намесваше в нейна пол­за, тя се гневеше и на двамата, наричаше ги бур-жоа, псевдотворцк, драскачи. Те се смееха, а Жюл отговаряше:

— Несъмнено си права. Толкова можем.

Одил получи пакет писма от Париж и от родина­та си. Не каза нищо, но започна да се държи ряз­ко към двамата приятели.

Еднн ден поиска да купи ' шест големи живи омара от рибарите, за да си играе с тях. Това бе забавна идея, но струваше скъпо. Жим й обясни, че и без това ограниченият йМ бюджет съвсем ще се йаруши. Тя раздразнено го упрекна в скъперни­чество. Не се страхуваше от скромния живот, но бе свикнала от време на време да получава големи су­ми, с които да задоволява приумиците си. За­почна да играе задочно на конните надбягвания в Париж и Лондон.

Един ден перачката им съобщи, че е загубила няколко чаршафа. Одил страстно се йамесй в ней­на полза.

Същата сутрйй на плажа тя дълго Вървя по­край прйбоя, както обикновено правеше. Но този път продължи да се отдалечава по дългата лясъч-

&7

Page 58: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

на йайЦа, докато се превърна б маЛка точка на хоризонта, и се изгуби. Жюл и Жим обядваха и вечеряха сами, в началото без да се беапокоят особено, защото въпреки внезапните си настрое­ния Одил си оставаше благоразумна. :

Вечерта на вратата тихо се почука. Бяха Два­ма полицаи, които водеха Одил по бански Костюм. Стигнала до друг курорт, на един час път, обико­лила градчето в оскъдното си неприемливо облек­ло, минувачите се струпвали около нея. Полиция­та се смилила този път в не я задържала, но за в бъдеще Жюл и Жим носели отговорност за всич­ки нарушения: щели да ги глобят или да ги из­селят.

Одил, коятб изглеждаше съвсем спокойна, сле­деше с жив интерес разговора, който Жюл й пре­веждаше. По-младият от полицаите каза:

— Йли е луда, или е много хитра. . Тръгнаха си. На свой ред Одил разказа за бягството си мно­

гословно и със смях. Обиколила магазините за иг­рачки, разговаряла с децата. Тя заключи;

'—• Буржоазни жени в град не хубави, ревниви, защото, мъже гледа. мен. Те каже: „Трябва прати в затвор бохемка."

Повече не говориха за това. Но понякога Одил ненадейно обявяваше война на двамата си дру­гари. \

Веднъж, жадна за отмъщение, тя безрезултат­но се опита да победи добродетелта на Жюл. Жим нямаше нищо против, той си бе взел своето. Няма­ше ниша против на свой ред да се качи НА тавана.

'& '' "...'._,/ •„ _ '. . • „,.1.1

Page 59: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ОдиЛ :|Шнй Да гй борови. Когато се Нах&ърЛй-ха върху фаталния омлет» тя им каза: ,

г- Вие не намира това особен вкус? , Вие,; им а доверие във ваша готвачка. Вие ядосва неяг

л$ие не разбира, тя бясна? Тя мила, тя вас каже: бий не яде това.

Въпреки това те получиха колики.

Краят на двете свободни седмици постепенно наближаваше. На връщане минаха през големия град, където Одил си купи четири чифта сабо. Жюл и Жим непредпазливо А оставиха сама да яде сладолед пред една витрина. Намериха я раз­гневена, загърната в испанската си пелерина, пре­метнала през рамо навървените сабо, заобиколена като улична певица от тълпа любопитни, които уч­тиво отблъскваше: ... —?, Какво.вие иска мен? Защо вие мене гледа

като ботаническо животно? Вие никога не виж­дали? Вие не много културни. Ако вие продължа­ва, аз извика полиция. Какво странно в мен? Нос? Уста? Па|гго? Сабо? (И тя ги посочваше с пръст.) Кога Жюл и Жим върне, те бие ваши глави, това сигурно. Ето гиГ

Никой: не я разбираше. Жюл и Жим се появи­ха изневиделица, тълпата се отдръпна. Тръгнаха към гарата; Децата, които все още ги следваха, се разпръснаха* '••=

В Париж Одил побърза да се върне при свои­те съотечественици и изчезна за петнадесет дни. После отново се появи, целуна Жюл и Жим. Под­нови посещенията си, вече по-редки, и често ка­раше Жим да я изпраща, като му поверяваше

# .

Page 60: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

своята бутилка с мляко късно към полунощ в ка­фенето. Беше намерила точната мяра.

Жюл съобщи на Одил за предстоящото при­стигане на Люси и я помоли да не го посещава през тези дни.

60

Page 61: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

- ; >.•;•,;- ^ШСИВШРИЖ

Люси се беше изтегнала на дивана ;на Жюл, облегната на възглавници. Говореха си спокойно и се опитваха да възродят предишната атмосфера.

На вратата се позвъня. Жюл не помръдна, От­ново звън. Чу се как съседът отива да провери какво става. Изведнъж вратата на стаята се отво* и с тряСък и нахълта Одил — загърната в пеле-ината си, пО-руса дори и от Люси. Влезе и за­

твори вратата. •4 Ах, това вие, Люси, Жюл забрани мене ид­

ва, докато вие тук* Затова аз нарочно дойде. Аз много любопитна види вас. Доволна вас познава, дори ако вие не доволна познава мене* Вие добра приятелка Ш Жюл или годеница?

— Стига, Одил. Остави ни' •*- прмоли спокойно Жюл.

— Изобщо няма остави — възрази Одил. • Тогава Жад се спусна към нф, пъхна едната

си ръка под мишниците, другата — под коленете й, и я понесе; макар че тя се противеше, опряла ръ­це й крака; на вратата.

1 — Ох *~ викаше Одил. — Колко той обича нея. Веднъж и той истински мъж. Той силен, той поч­ти мене бие.

Жюл я остави на стълбищната площадка, вле­зе и заключи,

-'• — Разкажете ми за Одйл— помоли Люси* :

Page 62: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жюл се подчини, без да споменава връзката й с Жим. Но Люси отгатна:

— Тя е така свежа, така. дръзка, Жим сигурно не й е устоял, както не усто^ и на Гертруде.

Жим искаше Люси да научи за неговата аван­тюра с Одил. Затова Жюл я разказа по своему.

Люси слушаше сериозно, като на моменти се усмихваше заедно с Жюл.

Накрая каза: — Бих искала да отидем заедно на чай идната

седмица — вие, Жим и Одил. Възможно ли е? — Разбира се — отговори Жюл. След като Жюл я изгони, Одил изтича в кафе­

нето, където изчака Жим. -тг Чодесно! — каза му тя, — Аз види Люси у

Жюл. Той бие мене пред нея. Тя страшна жена! Тя не мръдне на канапе, не говори, не мръдне ко­съм на око. Аз добре гледа нея, докато мене бият. Тя по-силна от мен, тя спечели този път. Но аз реванш!

И си тръгна тичешком. Жим съжаляваше, че не е присъствувал на та­

зи сцена, но Жюл и Люси щяха да му я разкажат. Бяха се разбрали Люси да се срещне най-напред насаме с Жюл у тях след иобяд, а Жим да се види с нея след вечеря в дома й.

Той отиде, тласкан от внезапна нужда да я ви­ди. Влезе в малкия тих пансион и заизкачва дър­вената стълба,, която водеше към стаята на Люси на втория етаж. Жим знаеше точно къде е -г бе забелязал отдолу светещите й прозорци.

Чу да го настигат леки стъпки и усети как ня­кой улови крака му с две ръце. Беше Одил. Про­следила Люси от жилището на Жюл до пансиона и след разговора с Жим в кафенето в нея се по-62

Page 63: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

родили съмнения. Скришом вървяла след Жим от кафенето до пансиона, където влязла по петите, му.

Седнала на едно стъпало, вдигнала към него сините си очи, доволна от себе ей, тя'го атакува решително с един от обичайните си разпити: '

— Ти отива види Люси?

— Не. Ти не отива. Ти остане с мене. Аз бъде твоя жена тази вечер. Ти влюбен в Люси?

— Аз приятел на Люси. Той направи усилие.да отскубне крака си. Ус­

пя само да издигне Одил с едно стъпало. Опита се да се откопчи от ръцете й.

— Ти, Жим, слуша мен! Ако ти само приятел, защо Люси не приема теб в салон като благо-възпитана дама? Защо в нейна спалня? Аз позво­ли тя приеме в салон заедно с мен. Ако тя иска качи в спалня без мен, аз направи скандал вед­нага, аз вика, че Люси твоя любовница, а аз твоя бедна'годеница. Аз нервна криза. Не добре за ре­путация Люси.

Жим бе убеден, че Одил е способна да изпъл­ни заканата си. Тя нямаше какво да губи, ако минеше за луда в квартала, докато с Люси бе съв­сем различно. Той размисли бързо. Одил сигурно не познаваше тайните на Люси — иначе би си по­служила с тях. Той се предаде, развеселен от дързостта й.

— Съгласен съм. Но трябва да предупредя с една бележка Люси, която ме очаква.

— Добре — съгласи се Одил. Той написа в салона: „Скъпа госпожице, за съжаление мн е невъз­

можно да дойда да ви изкажа своите почитания тази вечер." :

Р% 63

Page 64: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

=* Много, много добре — одобряваше Одил, Която надзърташе през рамото му. — Хайде.

Тя остави бележката на портиерката на пан­сиона и хванала Жим под ръка, се прибра с него в къщи.

А той си мислеше: „Люси и аз имаме време. Това между мен и

Одил скоро ще угасне." И й се посвети.

На сутринта отиде у Жюл. Разказаха си съ­битията от предния ден. Жюл много се натъжи за Люси.

— Много лесно се предавате, Жим — каза той почти строго.

— Много — отговори Жим. — С мен Одил не би посмяла да постъпи така. Той бе особено горд, че е изгонил Одил в при­

съствието на Люси, а и самият Жим се учудваше на тази постъпка, така необичайна за Жюл.

Приятелят му продължи: — Искам много от жените, но не постигам

нищо. — А Магда? — попита Жим. — Тя искаше да ме промени и да ме приспосо­

би към себе си. На вас ви върви с жените", но в замяна на това те ви притежават.

— Вярно е —- съгласи се Жим, — но кажете ми, кой притежава в по-голяма степен една жена — този, който я има, или този, който я съзерцава?

— Човек има нужда и от двете неща-— заклю­чи Жюл.

След обяд Жим отиде да се види с Люси у Жюл, но тя бързо ей тръгна, за да ги*остави на-64 .&, . _ .

Page 65: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Са Ме. бележката на Жим, които, по думите на Йбр-тиерката, бил придружен от „една дама", я беше изненадала. Никой обаче не бе забелязал сцена­та на стълбището.

Жим целуна ръцете на Люси, без да смее да се приближи до лицето й. Идваше от боксовата за­ла, където бе играл ожесточено, за .да се самона-каже. Макар че бе взел душ, се чувствуваше все още пропит от миризмата на Одил. Изпитваше уг­ризения към Люси. Лесно се предава, казваше Жюл... Разказа й за Одил, без да смекчава ни­що, като нарочно я постави по-ниско от Люси.

— Не говорете така ~ възрази Люси. — Тя е тъй хубава и тъй необуздана.

Жим си даваше сметка за чувството, което из­питваше кьм него Люси, и в нейно присъствие ста­ваше целомъдрен. Усещаше и търпението й, което почти го плашеше.

Жюл се върна и ги развесели. Уморен от бокса, Жим помоли за позволение

да се изтегне на килима като на морава^ Разреши­ха му. Едното му рамо опираше, а другото почти докосваше пода.

— Сега е моментът да победим в борба този победител на женските сърца — каза шеговито Жюл, надвесен над приятеля си.

— Опитайте — предложи Люси. — Може ли, Жим? — смутено попита Жюл, —' Разбира се — отговори с обич Жим. Жюл прецени разстоянието и се стовари с.ця­

лата си тежест върху рамото, кОето нямаше опо­ра. Жим се изтърколи и го събори, като притисна и двете му рамене 0 пода.

— Трябваше да предположа това — каза Жюл, горд с приятеля си. —- Какъв майстор! 6. Жюл I Жим 65

Page 66: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Не — възрази Жим. — Аз съм дебютант в борбата.

— А в бокса? — попита Люси. — В бокса ли? Справям се. Обичам този спорт,

както и шаха. За негово учудване Люси пожела да го види

как се боксира. Нима това съществуваше за нея?

Вечерта Жим си спа у дома, тоест при майка си, с която разделяха наполовина апартамента. Там той не приемаше никого от познатите си в квартала. Двамата с Жюл намираха, че атмосфе­рата не е много подходяща за разговор, но това жилище бе чудесно убежище за работа. Дори и Одил не го бе атакувала.

Прииска му се да представи Люси на майка си.

Най-сетне Люси покани Жюл, Жим и Одил на чай. Много доволна, Одил направи репетиция пред !

Жим, за да е сигурна, че ще бъде в крак с па- !: рижката мода.

В шумната сладкарница тя заговори за това как прекъснала отличното си образование. Държа | се наполовина като екзотична принцеса, наполови- ! на като улична хлапачка. Люси й отстъпи ини- •{ циативата и тя се възползува от това. В чертите '.;! на лицето й, също тъй продълговато като Люсино- I то, личеше жилка синя кръв, говорът й се отлича- 1 ваше с фина звучност. Но изражението й бе суро- | во. Приличаше на „Момичето със скаридите" на ;| Хогарт, докато Люси бе по-скоро като внучка на 1 Гьоте. |

66 } \ •II

Page 67: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

От страх Одил да не избухне и да не обиди някого, и преди всичко Люси, и същевременно мно­го развеселени, Жюл и Жим прекараха един час като на тръни.

Одил почти престана да ревнува Жим, до та­кава степен поведението на Люси бе безупречно, а и силната любов на Жюл към нея я успокоя­ваше.

По-късно заяви, че Люси е много красива, но се страхува да „бъде друга".

Жим съзерцаваше спокойните ръце на Люси. Ръцете на Одил бяха дребни, подобни на щипци, уреди за сграбчване. Тя преувеличаваше всичко, за да привлече вниманието, и скоро нейните на пръв поглед много удачни клоунади започнаха да му се струват еднообразни и заучени като портре­тите, които тя нахвърляше с едри щрихи.

Жюл разказваше блестящо, със съвършена точ­ност-и яснота. Споменът за вечерта с Гертруде оба­че навеждаше Люси на мисълта, че не бива много „да го оставят да се отпуска", както самата Герт­руде се бе изразила. Сега Одил се бе заела с то­ва. Люси имаше чувството, че подобно на Гертру­де, и Одил нямаше да остане дълго с Жим.

Когато най-после се успокоиха, Жюл и Жим успяха да се насладят на прямите въпроси на Одил и на невъзмутимите отговори на Люси.

Не без вълнение Жюл чувствуваше скритото внимание на Жим към Люси.

67

Page 68: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Люси И ОДИЛ]

Одил заяви на Жим: ' — Искам ти срещне мой бивш мъж. • — Добре — прие Жим. ; Тя го заведе в едно дълго и тясно, цялото ос-;

тъклено ателие. Там ги очакваше бившият й мъж,. съвсем млад, по-скоро женствен, бърз и точен в| разговора. Пиха чай и играха шах, излязоха на-| равно. Одил даваше съвети, без да разбира нищо.)

Бившият мъж каза на Жим: ) — Одил ми разказа кой сте и какво място зае-)

мате в живота й. Поздравявам ви. Но трябва да] ви предупредя, че от няколко дни ние си припом­нихме началото и... възобновихме нашите съпру-| жески отношения.

В миг Жим видя падаща табуретка, изопната-] та като пружина Одил, протегнала малките си! твърди ръце напред, които сграбчиха бившия й] съпруг за гърлото и го събориха. Газената лампа ] се претърколн на пода, но не угасна. Жим я вдиг­на и освети сцената. Бившият съпруг лежеше по гръб, Одил го бе възседнала и повтаряше:

— Ти обещал не казва нищо. I — Нали вече го направих — каза той. Бе успял да овладее ръцете й. И двамата се

изправиха. Той спокойно се изтупа. След кратко колебание двамата мъже си сти -̂;|

68 ' }

1

1

Page 69: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

1ВД||)'

щ маха ръцете и се разделиха. Одил излезе с Жим. I I ' Тази случка засили убеждението му, че тясъз-11 котелно крие от него своите мъже. | | Тя го заведе в хотела си. Пътем купиха нещо | | | за вечеря и джобовете им се издуха от малките ||5; сиви и бели пакети от бакалницата и магазина за |||| плодове. !!, Беше студено. ||;! — Ще запалим голям огън — предложи Одил. | Съблече се и седна гола на пода, опряла крака :|[•• от двете страни на камината, сграбчваше с пълни §|| шепи от кофата лъскави парчета въглища и ги ;||; удряше весело едно о друго, като им говореше не-Ш; що и обсипваше килима с черни късчета. След |Ь миг в стаята забумтя силен огън. Междувременно ||К Одил бе успяла да се намаже цялата в черно. По.-•Й моли Жим да угаси светлината и затанцува на от-%' блясъците на пламъка, за да стопли тялото си от-| нсякъде. На моменти така се доближаваше до огъ-|': пя, че Жим се страхуваше да не се изгори. Измете | нъглищата от пода и изтича гола в етажната ба-•I пя до нейната стая.

Върна се освежена, самата невинност, легна и •! накара Жим да забрави бившия й мъж.

„Какъв размах взема при нея запалването на един огън — мислеше Жим. — Тя върши всичко докрай, всяко нещо по реда си. Според Жюл Одил няма душа*, подобно на своята двойница Ондина. Как успокоително въздействува това!"

Жюл и Жим заведоха двете жени на бала на Четирите изкуства. Люси бе облечена като жрица,

69

Page 70: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ОдйЛ — разсъблечена като дивачка, с дълъг шал от рафия1.

Отначало Одил, която не бе и сънувала такъв празник, се вкопча в Жим смутена, невярваща на очите си. После, като видя, че жените сядаха на. раменете на мъжете и така се разхождаха из тъл­пата, се покатери върху Жим, който чувствуваше как коленете й притискат ушите му, докато се дви­жеше из все по-плътния поток от хора. Тя се ожи- : вяваше и започна да бъбре непрекъснато.

Жим забеляза, че Одил е направила впечатле­ние на двама младежи, които си приказваха. Ве­роятно им бе дала някакъв знак, защото се при­ближиха и му се представиха: единият бе америка­нец, другият — руски княз. И двамата имаха хуба­ви костюми и хубави мускули. Предложиха да я поносят, ако Жим се чувствува уморен.

— Какво ще кажеш, Одил? — запита Жим. — Аз бъде много доволна, има три най-големи

коня на бала — отговори тя — и да може сменя, , когато пожелае.

Така тя премина върху раменете на америка- I неца, после на руснака, които я развеждаха на- ; всякъде, където пожелаеше. От време на време се •'! връщаше да направи по някоя обиколка с Жим. ;

„Изборът й е добър" — мислеше си той, като | се връщаше при Жюл и Люси. Тримата влязо- ' ха в едно салонче, където тълпата бе заобиколила | две лезбийки. Отначало Люси не разбра и помие-^ ли, че това е някаква странна борба между голи 1 жени, но когато погледна по-отблизо, простена и ; помоли приятелите си да се отдалечат.

1 Палмово дърво, растящо в Америка и Африка, от кое- ' то се получават нишки. — Б. пр. !

70

Page 71: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Оркестрите засвириха прочути маршове и го­лемият парад започна. Голите в шествието да­ваха пример. Събличаха и другите. Американецът ц руснакът едва спасиха таитянската поличка на Одил: шалът от рафия беше изчезнал. Присъству-паха всички парижки групички — „освободените", жени на хора на изкуството, и неутрални зрител-ки като Люси.

Тя привличаше погледите и все пак на Жюл и Жим се наложи само веднъж да я отърват от един натрапник. Бе доволна от това общо прежн­ия ва не и гледаше на всичко с учудена усмивка.

Двамата носачи на Одил дойдоха да попитат могат ли да я задържат за вечеря.

— Питайте нея — отговори Жим. — Но внима­вайте, от виното й прилошава.

— Ясно — каза руснакът. — Не искаме да раз­валяме нито нейната, нито нашата вечер.

~~ Нито пък вашата — добави учтиво америка­нецът.

Люси, Жюл и Жим вечеряха леко в спокойна атмосфера. Люси се безпокоеше за Одил.

— Тя прави само това, което желае — забеля­за Жим. — И навсякъде е в безопасност.

Дойде време за конкурса „Мис бал". Голи жени, повечето манекенки, напудрени и

гримирани, се изкачваха една по една на подиума на балкона, където оставаха по четвърт минута, и силата на аплодисментите изразяваше оценката на публиката. С изненада Жим забеляза, че Одил се бе наредила сред тях и чакаше своя ред. Той се приближи незабелязано. На лицето й бе изписано изражение, което я правеше чужда. Не беше сва­лила малката поличка, но някой й я дръпна, та­кова беше правилото, и я бутна към подиума под

71

Page 72: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ослепителната светлина на прожекторите. Тя при­кри с ръце голотата си като срамежливата Вене­ра. Дръпнаха ръката й. Тя се подчини. Задържа се за момент, цялата й енергия се съсредоточава­ше в този експеримент. Изтънчената й красота бледнееше на това място. На такъв декор под­хождаха по-едри форми. Не я оставиха да запее песента си. Едно самотно ръкопляскане отекна в залата и Жим разпозна гласа на руснака.

— Колко е смела — каза Жюл. Люси я съжаляваше. Жим мислеше: „Бих загубил това грациозно тяло, този фал­

шив ангел, без да мигна, както всъщност и тя мен."

Вече имаше пияни, викове и нервни кризи. Тан­ците започнаха отново. Някои двойки си тръгваха.

Жим обиколи залата с тайната надежда да не намери Одил. Не я намери.

„Да й бъде за урок" — мислеше си той. Люси се натъжи. Жюл бе прекарал една ща­

стлива нощ с нея. Двамата я изпратиха до дома й. На другата вечер в кафенето Одил дойде и сед­

на до Жим. — Защо ти мене остави отиде с друг? — Кой друг, Одил? — Руснак. — Защото ти искаше, Одил. — Аз искала, защото ти не пречи. — Аз никога не пречи теб, Одил. — Значи, ти не обича мен. — Аз обича теб по свой начин. — Твой начин оставиш мене спи с него. Какво

ти мислел? — Мислел, че ти не върнеш преди осем дни.

72

Page 73: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Той много добре, добър любовник, много, много добре.-

—,Защо ти не остане с него? — Аз счита така достатъчно. Аз има желание

види отново моя стая. И му подаде еднолитровата си бутилка с мля­

ко да я носи. Трябваше ли да откаже? Не, защото му се ис­

каше да узнае продължението. Какво щеше да из­пита, ако пред него тя подаде бутилката .си Други­му, нещо, което никога досега не бе правила? Тя му предлагаше само част от себе си, той на нея също. Дали "пък не желаеше властен и ревнив лю­бовник? Лесно би могла да си намери. Жим я рев­нуваше от този руснак, но я оставяше свободна, както тя искаше. Именно затова Одил се връща­ше при него.

В стаята си тя му показа изисканата визитна картичка на руснака, хвърли я в нощното си гър­не, което бе измила, за да слага в него любовни бележки и адреси, и предложи на Жим с най-го­ляма сериозност:

— Да заличим руснак? Заличиха го. Няколко дни по-късно тя замина със сънарод­

ниците си с кола „завинаги може би", както каза.

73

Page 74: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

12

ПЪТЕШЕСТВИЯТА И А ЛЮСИ

Люси и Жим предприеха едно пътуване наслу­ки, без определен маршрут. Жюл ги изпрати до влака и им занесе малка каса с вкусни плодове за из път. В едно бретанско градче срещу катедра­лата откриха старинно ханче. Горе имаше стая с еркер, подкрепен от две напречни греди, който се издигаше към розетката на църквата. Отредиха я на Люси. Стаята на Жим бе точно отдолу, но той рядко оставаше в нея. Голямата камбана ги обли­ваше с трептящи звуци.

В един горещ ден отидоха с велосипед до за­пустяла църква, разположена всред една горичка па хълма близо до прохладно гробище. Разхо­диха се между гробовете ръка за ръка, четяха трогателните надписи за двойки, които сигурно ня­кога са били спокойни и много привързани. Седна­ха и замълчаха. Жим не можеше да се отдели от това гробище. Искаше му се да е там, легнал в гроба до Люси. Но трябваше да се приберат.

Пътят бе дълъг и на места труден. Люси, коя­то пестеше силите си и почиваше от време на вре­ме, все пак се държеше. Не беше толкова крехка, колкото Жим се опасяваше. Въпреки това получи краткотрайна мигрена. След голяма умора Жим също имаше главоболие, и то по-силно.

„Ако- ние двамата имаме деца — мислеше той,— 74

Page 75: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

те ще бъдат ВИСОКИ, слаби и Ще страдат от миг­рена."

Често се разхождаха в гората и си носеха обяд, който Люси разполагаше на тревата. Жим нарам­ваше пушката си, но не си служеше с нея.

Приятно им бе да си представят и да подреж­дат мислено идеалната виличка, бъдещото им се­мейно огнище без съмнение, ако изобщо някога щяха да се съберат, и да описват в подробности мебелите и градината. Люси виждаше всичко в цве­тове и форми, Жим се задоволяваше само с ли­ниите и обемите..

И двамата обичаха красивите кожени предме­ти и си правеха такива подаръци.

Жим заведе Люси на лов в морето по на юг, в една малка платноходка, управлявана от стар моряк. Стрелбата беше успешна. Люси бе" нежна като най-нежната птица. На Жим му дожаля за малките телца, които окървавяваха дъното на лод­ката, и престана да стреля. Люси му се усмихна.

Случи се малка злополука. За миг Жим се из­плаши, че ще ослепее с едното око. Със здравото си око видя, че ако можеше, Люси би му дала едно от своите.

Зад една борова горичка двамата откриха мал­ко селце. Там една двойка, стига да я приемеха другите, можеше срещу незначителна сума дах си купи нова дървена къщичка с две големи легла в ниша, вградени в скелета на сградата (Жим си помисли за леглото на Одисеи), с огнище с добра тяга и покрита с пясък градинка, в която можеха да се засадят картофи. Изобилието от риба би могло да допълни прехраната. Именно за такъв простичък живот мечтаеше Жим, без обаче да има необходимата енергия да го приеме тутакси, щом се появи възможност.

75

Page 76: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Люси се плашеше от физическата любов. С нея той се чувствуваше като с монахиня, пи­

таше се дали би могъл да я обича непрестанно. Тя бе тесният, но сигурен път. В себе си той усещаше нужда от върхове, от рискове и сам се упрекваше за това.

Веднъж един ураган изненада Люси и Жим в реката. Вятърът, дъждът, течението бяха срещу» тях. Макар че Жим гребеше с всички сили, лодка­та не помръдваше. Люси, която държеше корми­лото, се премести безшумно, взе втория чифт греб­ла и така умело натъкми слабото си усилие към това на Жим, без нито веднъж да удари греблата му, че двамата успяха да се приберат в пристани­щето.

Понякога споменаваха Жюл. С едно писмо, ад­ресирано до двамата, той канеше Люси да прека­ра с него няколко дни на море.

— Би ми било много приятно, стига той да е забравил своето желание.

Жим би искал Люси да приеме. Настъпи последният ден. Месецът, прекаран

заедно, се бе запечатал дълбоко в съзнанието им с дребните си приятни изживявания.

Разделиха се със свити сърца. А никой не ги принуждаваше...

Един ден преди да заминат с Люси, Жюл до­вери на Жим:

— Люси и аз ще ходим на плаж. А пък гърди­те и гърбът ми са — той се поколеба да произнесе думата — космати. Някои жени харесват това, но Люси не. Не искам да ходя в козметичен инсти­тут. Започнах сам, но не успях да се справя. Бих-

76

Page 77: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

1-е Лй ми пбмогналй, Жим? — Й измъкна 6* Джоба си голяма туба с депилатор.

Жим си даде сметка, че Жюл, който често го бе виждал гол под душа, винаги бе крил от него тялото си. Нисък, добре сложен и набит като рим­ски легионер,' с черни къдрави косми, той се раз­личаваше от стройната и нежна Люси, от Одил, от самия Жим, но фигурата му съвсем не беше лоша.

Защо не харесваше вида си и отказваше да се ожени за хубавата си братовчедка, която го иска­ше, която приличаше на него и с която щяха да бъдат подходяща двойка?

Дали пък именно физическото сходство между Люси и Жим не беше причината за неговото коле­бание да я поиска за жена?

Жим се зае да маха космите от гърба на Жюл и това го развесели. Трябваше да стопи смолеста-та каша, хубаво да я разстеле върху космите, да я остави да поизсъхне и рязко да я дръпне. Мал­ко по малко формите на Жюл придобиха по-ясни очертания.

Какво впечатление щеше да направи Жюл на Люси? Макар да му се струваше невъзможно, Жим би искал той да я покори.

Люси и Жюл прекараха заедно една спокойна седмица. Той се държа сдържано, тя му бе благо­дарна за това. Оставяше го да бърше краката й, ко­гато излизаше от морето. Сега Жюл можеше без стеснение да се съблича по бански, изтегнат до нея. Опитваше се да намери утешение с една блон­динка от публичния дом в съседния град. Написа нови стилове за Люси,

77

Page 78: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Тя сподели с него безпокойството си по повод | Жим. Възхищаваше се и същевременно се стра- | хуваше от неговата свобода. |

— Стига да поиска да направи нещо и да смя- | та, че то няма да навреди никому (а той може да сгреши в преценката си), Жим го прави — за соб- 1 ствено удоволствие и за да извлече поука. Надява "| се един ден да постигне мъдростта. :;]

— Но пътят може да бъде и дълъг? — Не знаем — отговори Жюл. — Той също. А |

може да срещне и чудо. | Веднъж Люси каза: | — Вие сякаш смятате Жим за целомъдрен. ] — Разбира се — прие веднага Жюл. — Истин- \

ски страстните хора са целомъдрени. Той е много 4 по-ценен от мен и от много хора. Виждал съм как прекарва цели месеци, без да има и без да търси \ жена. Никога не би тръпгал с непозната от ули- 1 цата. Движи го любопитството и култът към опоз- 1 наваие на характерите. При него сладострастието не е самоцел. Ли на имаше само външност, но не и индивидуалност, и той веднага се отказа от нея. Вие, Люси, имате характер. Гертруде, Одил също. (Жюл си помисли: „Магда също имаше своя инди- •, видуалност, но по-безинтересна, затова остана за \ мен.") Вие сте едно завършено цяло, Жим също. Аз изгарям от любов ту към краката ви, ту към • косите, към устните ви. Спонтанните същества чув­ствуват само цялото. Някои биха нарекли Жим ; покорител на жените. Аз бих казал — покорен от жените. Вие самата, Гертруде, Одил го избрахте, ' преди той да ви избере. ;

— А може би едновременно — пророни зами- 1 слено Люси.

78 \

:

Page 79: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

По-късно Люси замина за няколко дни на пла­нина с някакъв свой обожател сънародник, чиято снимка показа на Жюл и на Жим. Жюл си по­мисли, че с този човек Люси няма тази естестве­на близост, която я сродяваше с Жим, но че той би могъл да стане опасен, ако Жим изчезне.

Най-сетне Люси се завърна в бащиния дом.

79

Page 80: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

13 АНТИЧНАТА УСМИВКА \

Жюл и Жим заминаха за Гърция. От месеци се готвеха за това пътуване в На­

ционалната библиотека. Жюл бе намерил за Жим най-необходимите книги. Когато приятелят му се уморяваше да чете, отиваше при него и го нами­раше окръжен от големи планове на порутени хра- , мове, зает да ги възстановява по указанията в тек- :; стовете. Беше усъвършенствувал знанията си по I старогръцки и сега се занимаваше с новогръцки. .1

Тръгнаха с възможно най-малко багаж. Бяха ] си ушили еднакви светли костюми. Качиха се на ; кораб от Марсилия до Неапол. Жим се изтегна на | носа и гледаше как вълнорезът разсича синята во- | да. Жюл предпочиташе дебелите си книги и идва- ! ше от време на време да обясни на приятеля си ] някои основни положения. Бяха настанени в една 4 каюта, леглата им бяха едно над друго, горното | беше на Жим. Нощем продължаваха разговорите ! си. Обичаха случайността да ги събира в една стая, ! иначе вземаха две,

Жим изучаваше произхода на чистата кръгла ;

линия под капитела на дорийските колони. В аквариума в Неапол го очароваха „веиери- '..

ните пояси", малки същества от почти невидима материя, трепкащи туники, обхванати по средата от пръстенче с цветовете на дъгата,

I 80 \

Page 81: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Двамата приятели разгледаха подробно антич­ния музей. Видяха* Пестум, трите храма и за тях започна чудото на Гърция. '• ! •

Жюлсе запозна с млада неаполитанка, на коя* то изпрати -цветя и бонбони. • г

Оттам ;за*мийаха; за Палермо. Видяха мозайки­те, отидоха пеш до храма на Сегест, като отказаха да наемат магарета. Почувствуваха се поклонни­ци и бяха готови да заплатят за красотата с един ден умора. > Жюл рецитираше Омир. В Селинонте видяха съборените от земетресенията гигантски

I храмове, чиито планове бяха изучавали в Париж: ;., Дюл изпитваше такова удоволствие да ги рестав­

рира въображаемо за Жим, че пред един оцелял храм възкликна:

— Колко жалко! -'•;••. Сиракуза, фонтанът Аретуза, тези имена харес­

ваха на Жим. Качиха се на едно жалко товарно корабче с четири кабини, миришещо на паста за зъби и на пържено. Надигна се буря й продължи Пет дни. Жим, който никога не бе имал морска

:| болест, се почувствува зле. Остана да лежи при. | книгите и не яде нищо. Жюл се хранеше редовно,

.;• | като изпадаше ту в еуфория, ту в депресия. Готва­чът му казваше:

— Все пак господинът задържа бифтека цял час. По-добре е. ,; •;

Над Крит слънцето заблестя и :те продължиха !На север по спокойното море. Взимаха се напрег-нато. Жюл пръв забеляза в далечината Акропо-Ла — мъничък, бледен, трепкащ.

В Атина прекараха един месец;1 потънали в ези­ческата религия. Чувствуваха се гърци; Храмове­те и музеите ги изпълваха с красота: Безкрилата Статуя на Победата им напомни Люси. Амазонка-.-. 0* Жюл я Жим 81

Page 82: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

та на един фронтон — Гертруде, а една танцьор! ка върху ваза — Одил. |

Обиколиха пеша нос Сунион под палещите лъчи на слънцето. Жим не искаше да пие, нит! да яде, нито да пуши и този ден се: изравни щ! издръжливост с Жюл. Пеша обиколиха и Тириет| и Микена: дворецът от каменни блокове ги раз; вълнува. .••>,*

Жюл, който галеше статуите, поиска да докос* не живи форми; разпитаха един стар екскурзовода когото Жим дълго време търси, след като го бе отпратил първия ден. Прекараха една вечер в единствения бар, където цареше разгулната ат* мосфера на висшето атинско общество. Там има* ше жени от всякакви националности, но не и гърки| ни. При все това една германка с гръцки профил] приличаше на Гертруде като млада. Жюл се угхЯ вори да я посети в апартамента й след два дни по обяд. Докато дойде денят, бе като на тръни; под?! готви се грижливо. Когато отиде, го посрещна! прислужницата и му каза: -I

— Госпожата се прибра тази сутрин в девети часа и помоли да не я будя. );

Обезсърчен, Жюл си тръгна. щ — Не се учудвай — каза му Жим, — при жиЛ

вота, който тя води, и шампанското, което пие. Нея е нарочно. Завчера тя се държа мило с теб. Ще1 видиш, че и тази вечер ще е същата. М

—» Не — каза Жюл. — Трябваше или сега, или; никога. -4

|

Жюл очакваше един свой сънародник, негов! състудент, авангарден художник, -$

:— Той е женен за Гърция — казваше Жюл. $

Page 83: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Алберт пристигна. Знаеше гръцки по-добре и от Жюл. Беше висок, кестеняв, некрасив, но интере­сен. Показа им своята'колекция от скици и сним­ки. Едната от тях представяше богиня, отвле­чена от герой. Плени ги античната усмивка, из­писана на лицето й. Статуята, намерена неотдав­на, се намираше на един остров.

Решиха да отидат да я видят заедно. Излизаха тримата и ходеха в една сладкарница на открито, в един парк, където се събираше атинската бур­жоазия. Търсеха лица от древногръцки тип, но не откриха.

Обиколиха заедно Пелопонес. Алберт бе строг и взискателен учител. С него нещата се разкрива­ха в дълбочина. Жим го уважаваше, но ревнува­ше. Жюл от него. Приятелят му забеляза това и реагира. Той Черпеше знания от Алберт, но не оби­чаше неговия усмихнат догматизъм.

В Делфи, където поръчаните мулета не при­стигнаха, те тръгнаха през планините, яхнали жалки магаренца, с едно дете за водач под шибащ дъжд и ниски облаци. Загубиха се. Твърдите сед­ла ги измъчиха. Спряха в едно мизерно усамо­тено ханче. Под супника намериха две хлебарки. За да се предпази от насекомите, Алберт се уви в специален лек чувал и заприлича на клоун. По­играха на покер, за да убият времето, поспаха малко и тръгнаха наново.

Водата бе заразена с тиф. Чаят в ханчетата не бе добре запарен. Пиха гъсто вино. Жим се разболя от дизентерия и се изнерви. На обяд Ал­берт пак изложи възгледите си за вселената, в които се изтъкваше превъзходството на неговата раса.

83

Page 84: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим, който дълго бе мълчал, избухна и поис­ка Алберт да си вземе думите назад. Щяха мо­же би да се сбият, но спокойното присъствие на Жюл ги умиротвори. Алберт бе учуден, а Жим отново стана учтив.

С едно малко параходче стигнаха до острова, изтичаха до статуята и прекараха един час с нея. Тя надмина очакванията им. Дълго я обикаляха мълчаливо. Усмивката й плуваше над тях, могъ­ща, младежка, жадна за целувки и може би за кръв.

Заговориха за нея едва на другия ден. Бяха ли срещали някога такава усмивка? Никога. Какво щяха да направят, ако я срещнеха някой ден? Щя­ха да я последват.

Алберт продължи своите пътешествия. Жюл и Жим се завърнаха в Париж с преливащи от от­критието сърца и с чувството, че божественото е достъпно за хората.

84

Page 85: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

14

ГАРВАНИТЕ

Париж нежно ги обгърна. Одил наистина си бе заминала. Жюл нае малък апартамент и два­мата заедно го мебелираха. Жим проектира голя­мо двойно легло, каквото искаше Жюл •— ниско, с табли и го поръча на най-добрите майстори в Па­риж.

Кого имаше пред вид Жюл? Щеше да се раз­бере.

Кафенетата им бяха омръзнали, работеха заед­но или поотделно. Последният роман на Жюл има­ше успех. Той бе описал в приказна атмосфера жените, които бе познавал, преди да срещне Жим и Люси.

Във Франция Жим водеше независим от Жюл интимен живот, в който приятелят му не искаше да се бърка.

Жюл и Жим прекараха сами един месец в Бур-гундия в една къща, която принадлежеше на май­ката на Жим. Беше есен. Тръгнаха пеша на ек­скурзия до Везле сред рижавите падащи листа. Ходеха на лов. Жюл вдигаше зайците, които Жим от време на време застрелваше, и двамата ги изяждаха.

Веднъж отидоха сами далеч в снежната рав­нина. Облак гарвани кръжаха над тях. Жим пред-

85

Page 86: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ложи на Жюл да се загърне в кафявата си пеле­рина, да си сложи качулката и да тича, куцукай-ки, като пада на всеки двадесет крачки и застава за миг неподвижен, подобно на умиращо животно. Приятелят му изигра добре ролята си. Жим се бе скрил на известно разстояние. Видя как гарвани­те се разгърнаха в кръг и проследиха Жюл. Цен­търът на кръга се снижаваше и заприлича на фу­ния, чийто връх се свеждаше над нито невижда-щня Жюл.

Внезапно върхът съвсем се приближи и обла­кът се превърна в ниска вихрушка, готова да се спусне върху Жюл. Жим се изплаши за приятеля си. Представи си го покрит от тези птици, повди­гащ качулката си, с изкълвани очи.

Той изскочи от дупката си и стреля. Гарваните леко се поколебаха. Жим се затича и пак стреля. С нежелание гарваните се издигнаха нагоре.

Жюл бе доволен от успеха на хитрината си. Жим — развълнуван сякаш от някакъв неразгада­ем символ.

Видяха романски църкви. Мадоните приличаха на Люси повече, отколкото статуята на Акропола.

86

Page 87: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ВТОРА ЧАСТ

КАТ И

Page 88: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим
Page 89: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

;

-КАТИ И жюл

Париж. Жюл.съобщи на Жим, че отново очаква свои

сънароднички, този път берлинчанки. Жим пред-почиташе да: не ги вижда и да работи на спокой­ствие, но получи обяснение, че е включен в про­грамата йможе! много да помогне, ако им отдели малко време. •'''''•

Те бяха три и съвсем не бяха така безпомощни. „Те нямат никаква нужда от нас ^ помисли си

Жим'— и са твърде опитни1 за възрастта си." Момичетата започнаха да рисуват със страст и

за осем дни вече оставяха впечатлението, че поз­нават Париж.

Едната от тях* Сара, висока и черна, имаше азиатска хубост. Другата, закръглена и жива, при­личаше на; виенчанка. Третата; много руса, със загаряла от слънцето^ кожа,1 беше северна краса­вица/1 Всички се обръщаха, когато Трите влизаха в някой дансинг. '

Третата, Кати, имаше усмивката на статуята от острова. "'

Именно тя направи впечатление на Жим, а Жюл се виждаше с нея всеки ден, сам, отделно. Той не канеше Жим. "Това продължи месец.

Той ходеше при Жим. Остана потаен, нещо, което приятелят му изтълкува'като добър призна к\ Веднъж му каза:

89

Page 90: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

1 — Елате да прекараме заедно с Кати вечерта \

на 14 юли. И двамата ви каним... но... | Той погледна Жим в очите и прошепна бавно

и тихо: ~ Тази недейте, Жим. ,-— Тази няма, Жюл — отговори Жим.

Когато отиде у Жюл, Жим намери Кати преоб­лечена като младеж, в костюм на Жюл. Раменете | й бяха широки, ханшът слаб, един каскет, за голф 1 прибираше косите й, носеше големи ръкавици от | жълта кожа, изражението й бе едновременно пря­мо и хитро. Ако бе непознат, човек би могъл да я | вземе за момче. [|

— Какво ще кажете за нашия приятел. Тома? — [I попита Жюл. — Можем ли да го вземем с нас та- 1 зи вечер? |

Жим разгледа Тома, прибави един зачатък иа 1 мустаци, посмъкна му панталона и каза; 1

— Готово. I — Изпитанието е на улицата — обяви Тома. | Тримата слязоха по булевард „Сен-Мишел", ка- \

то се спираха при танците по кръстовищата. Жюл • и Тома танцуваха. Някои забележки показваха, че Тома е разкрит: |

„Виж я ти, мацката" или: „Ти си мадама", но •! и други жени бяха маскирани като нея, а Жюл и -I Жим й бяха телохранители. Тома издържа изпита- '• нието и имаше успех. Жим се гордееше с Жюл. ] Кати бе добър другар, дръзка, умела в словесния I дуел. Стилът й беше повече „комедия", отколкото 1 на Одил, но по-малко „фарс", Жим дотолкова бе свикнал да я смята за притежание на Жюл, че до- .'1 ри не се опитваше да си създаде ясна представа за

Page 91: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Ой, Античната усмивка, невинна и жестока, спон-IIтю се изписваше на устните й, щом лицето й се 1'цусиеше: съвсем, естествена, тя изразяваше същ-йстта й.

II «| Жим често се виждаше с тях. Беше му прият­но, че Жюл живее с жена, която умее да приема дости. Заедно пееха стари френски песни. ;»: Вечер често организираха надбягване ;С препят­ствия край гробището Монпарнас. Кати печелеше,

•о тръгваше преди сигнала. Сега двете възглавници на Жюл бяха една до

Чруга на леглото му, което миришеше приятно. Жюл съобщи на Жим, че иска да се ожени за

*К*пи и че веднъж тя почти е изразила своето съ-('ласие. Жим се изплаши и за двамата. Искаше му •ИС да им каже:

„Спрете. Почакайте малко." Веднъж Кдти се обърна към него пред Жюл: — Господин Жим... — Не — прекъсна я Жюл. — Само Жим. — Само Жим — подзе Кдти. — Желая да раз­

говарям с вас и да ви помоля за съвет. Съгласен Ли сте да ме чакате утре в седем часа в първия са­лон на нашето кафене?

Жим поиска с поглед съвет от Жюл. — Да — каза Жюл, — Кати иска да говори с

вас. Знаеше ли за какво?

Жим пристигна тичешком в седем часа и чети­ри минути в кафенето. Както често му се случва­ше, бе закъснял от оптимизъм. Недоволен от себе

91

Page 92: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

си, той се страхуваше, че няма да е първи на сре щата. Потърси Кати, по не я камери. Седна, поча] ка четвърт час и помисли: „Момиче като нея спо койно може да е дошло и след като ме е нямалр да си е тръгнало в седем и една минута." *

Това съмнение го гризеше. Машинално взе един вестник и го разгледа. Остави го с мисълта: |

„Една жена като нея може бързо да премини през този салон, без да ме забележи зад вестникар и да си тръгне незабавно."

Повтори си: I „Жена като нея... Но каква е тя всъщност?1

И за първи път се замисли открито за Кати. ] Беше седем и тридесет. Каза си: ,| „Ще почакам още четвърт час." ^ Тръгна си в осем без десет. ;

I

,1 Кати, която бе по-голям оптимист и от Жим по'

отношение на времето, беше отишла на фризьор} бе си измила и накъдрила косата и пристигна спо­койно в кафенето в осем часа, за да вечеря с Жим Разочарова се, почака десет минути и си тръгна;

На другия ден Жюл отиде да разкаже това на Жим. " •

— Ако можех да предположа, че още има на-* дежда да дойде, бих чакал до полунощ — каза Жим.

Жюл и Кати заминаха същия ден за родината] си, за да се оженят. Жим ги изпрати па гарата и по-1 дари на Кати странно сгъваемо столче за краката:!

Ако Кати и Жим се бяха срещнали в кафенето,! това би променило много неща.

92

Page 93: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

2 СКОКЪТ В СЕНА

Веднага след сватбата и първите семейни за­дължения Кати и Жюл се завърнаха в Париж. Жим отиде да вечеря у тях. Голямото старинно Легло бе официално чествувано. Жюл бе щастлив 1! се занимаваше с всичко. Най-после се проявя-Иаше като истински мъж. Жим го видя да урежда умело въпросите, свързани с бельото, с наема, със вастраховките, с багажа й остана смаян. Само че Постепенно забеляза, че решенията на Жюл бяха Като това със скрития във фурната цилиндър. Ка-ТИ също го.виждаше,- но не проявяваше нищо. Каз-

|| Ооше все „да" на постъпките му и всичко изглеж­даше наред. Най-малкото съмнение в това отно­шение би причинило мъка на Жюл.

Той бе съпруг на русата жена от своите мечти. Жим заведе Кати и Жюл в един ресторант на

Крайречния булевард „Волтер-\ Това бе обяд в чест на сватбата им и всеки имаше право да из­бира менюто си. Кати бе в копринена рокля на разноцветни райета.

Жюл заговори за литературни събития, инте­ресни за тях двамата, но едва ли за Кати. Жим се опита да отклони разговора към нея. Напразно. Жюл бе започнал и в представите му Кати, жена Ма писател, трябваше да разбира и да се интересу-Ш) от тези неща. На лицето й бе изписана антич-

93

Page 94: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ната усмивка, очите й бяха сведени. За какво мислеше?

. Жюл бе много мил с Жим, но съвсем ненуж жертвуваше Кати, след като тримата бяха води; вече приятни разговори. А ето че сега добри' скромен Жюл бе поел ръководната роля и упорс! пуваше въпреки всяко очакване. Сякаш дресир;' ше Кати. Жим си спомни вечерта, когато Магда.' беше възпротивила. Кати не би могла да тър това у Жюл, а тя имаше по-друго оръжие от Ма да. Как можеше приятелят му да бъде така н предвидлив? Как ли щеше да му го върне Кат; А любовта им? Ж"м се измъчваше и заради дв̂ мата. '•

В края па този дълъг обяд Кати предложи $ се разходят по брега на Сена. Тримата минаха п., кр а й ста р ия шл юз „Ла Моне ", из к а ч и ха се по к 'л

срещу градинката „Бер Гала и". Жюл не престав ше да бъбри. Изведнъж Кати пусна чантата и р навиците си, отстрани леко Жюл и Жим и скоч изопната в Сена. "\>.

— ОЬ гоу ргорЬеНс 80ш'!1— извика в Жим еди глас, докато той изпращаше мислено невидима ц лувка па Кати. Този скок така се запечата в съ ианието му, че на другия ден той, който не рис;,, ваше, го нарисува. В него бликна възхищение. Т ' зи жена не се страхуваше „да бъде друга".

Жюл бе като под студен душ и трепереше з живота на Кати..Жим не се тревожеше. Стилът н скока бе достатъчен, за да го успокои, а като пра бавеше и разказите за нейното умение... Плува1

ше мислено с нея йод водата, задържаше като не 1 Пророческа душа ти моя — думи на Хамлет. — Б по

94

Page 95: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

дъха си в старанието да се появи възможно най-късно -щшай-дален, за да изплаши Жюл..;!

Сламената й шапка плуваше; сама по течение­то, украсена с изящна игла, подарък от свекърва й. Изминаха десет секунди. Жюл обърна към Жим поглед,.в.който се четеше отчаяние: смяташе1Ка-ти за загубена^ Жим, му направа знак да почака: и малко след това,-посочи; една руса глава» която из* плува на/тридесет крачки, надолу по течението» за­ви и^се насочи към брега с все същата усмивка на лицето. Тя се приближи е мъка и извика:

— -Роклята ми пречи! Помогнете ми! Жим скочи.® една лодка» но тя бе завързана с

верига за брега. Той не умееше да плува така доб­ре, че да помогне на плувец като Кати, а и не смя­таше, че тя наистина има нужда от помощ. Затича се, свали шлифера си, наведе се, хвана го за края на ръкава и го надвеси почти до водата. Кати ус­пя да го хване. Застанал на стръмния кей, той я изтегли срещу течението като риба с въдица чак до лодката. Кати се издигна, качи се бодро по же­лязната стълбичка и се изтръска между тях два­мата като мокро куче.

Трепереше. Жюл я загърна в палтото си. Жим изтича да намери такси, бутна младоженците вът­ре, затръшна вратата, съобщи адреса на шофьора и се отдалечи.

На другия ден Жюл му се видя блед, мълча­лив, не така сигурен в себе си и по-облагороден. Кати бе като Скромен млад генерал след кампа­нията в Италия. Не говориха за скока.

Майката на Жюл дойде на гости на младо­женците и тримата заедно направиха обиколка на Франция. Как? Жим научи едва по-късно.

95

Page 96: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Продадоха апартамента на Жюл и изпратиха мебелите в дома им в Германия,

Заживяха в родината сив малка къщичка на брега на едно езеро. Роди им ее момиченце.: На Жим бе отредено да бъде кръстник. • •

Три дни преди да замине, избухна войната и ги раздели за пет години. Едва успяваха да си съоб­щават чрез неутралните страни, че все още са жи­ви. Жюл отиде на фронта. Голяма беше вероят­ността никога повече да не се видят.

96

Page 97: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

№4—ВОЙНАТА. 1Ш^- ВИЛАТА

|1 1919. Мирът. Кореспонденцията им се подно-<\\ ой. На всички въпроси на Дим Жюл отговаряше: || „Ами елате да видите.*' (1 Роди им се второ момиченце. Жим писа на п приятеля си: |! „Как мислите? Трябва ли и аз да се оженя? |! Трябва ли да имам деца?"

Жюл пак отговори: |1 „Елате и ще прецените."

С няколко думи Кати се присъединяваше към [|| поканата.

Шест месеца по-късно Жим замина при тях. За У него бе такова събитие да види отново приятеля

си, че -бе отлагал умишлено срещата. Пътува дъл­го по Рейн, като спираше в много градове.

Най-после дойде денят. Жим очакваше Жюл в един апартамент, разположен на партера: за да стигне дотам, приятелят му трябваше да пресече малка затревена площ. Жим го видя отдалече, Приближаваше се със ситни провлечени крачки, занесен^ сякаш уморен. Най-сетне Жюл,( женен* с две дъщери, Жюл, който се беше сражавал на фронта, приближаваше. А можеха да, не се видят отново. Жим го гледаше.

Когато дойде съвсем близо, Жим излезе ти-чешком, целунаха се по четири пъти. <

?. Жюя и Жни 97

Page 98: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Й подеха дългия си, прекъснат за малко раз! говор. Намираха се по-зрели, всеки по свой начин! ко непроменени. Прекараха цели два дни заедно! седнали на квадратни маси от грубо дърво, с дъл| ги пури в уста. Всеки разказа за своята войнал Жюл отбягваше да говори в подробности за сеч мейния си живот. Жим имаше чувството, че не] всичко е наред. |

На другия ден Кати го чакаше на изхода на] малката гара, хванала двете си дъщери за ръце.| Жюл бе в града (може би нарочно?) да говори! със своя издател. |

Кати бе облечена в тесен костюм от бяло плат-;:] но, с коси, прибрани в мрежнчка, с гладки кръгли | обеци от слонова кост. .;]

Жим я забеляза и остана изумен. Кати бе ста-| на ла великолепна жена. Античната й усмивка! трептеше още по-ясна и изпращаше своите стрели. ^ Погледът й излъчваше фантазия и смелост. Бюс-_{ тът й бе като плъзгащ се по водата кораб. Деца-.] та се държаха за ръцете й. По-голямата дъщеря, | Лизбет, приличаше на Жюл, но бе по-величестве- 1 на от него, по-малката, Мартин — на нея. '•]

—Добър ден, Жим. | Сериозният й глас отговаряше на външност- |

та й. Стори му се, че тя идва на срещата в кафе- | нето с огромно закъснение и че се е облякла в не- | гова чест. Заведе го във вилата им, разположена -| в парк всред борова гора и стръмни ливади. Ре- | шиха всеки ден той да се храни у тях, а да спи ; в съседното ханче.

Жим изживя приказна седмица. Всяка сутрин :. Жюл идваше в стаята му с бутилка мляко с кафе, I сандвичи и меки пури за разговора им. В момента | пишеше интересна книга. Беше заприличал на мо-̂ ;!, 98

Page 99: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

| нах. Вече неь спеше в една стая с Кати. 0 него тя } се държеше мило и сдържано. Той оставяше Жим

постепенно да разбере: цветът на любовта им бе повехнал^1' •• ' ' 1,1У!? ':'"

Жим не бе изненадан. Припомни си грешките на Жюл с 'Магда, с' другите. Чувствуваше, че Ка­ти е прекалени внимателна. Отгатна някои неща, други научи от Жюл. Кати вече не беше в пълния смисъл негова съпруга; беше имала любовници.

Стана му безкрайно мъчно: това така мечтано от приятеля му русо присъствие край домашното огнище; в което той вече изобщо не участвуваше: И все пак не можеше да съди Кати; може би е скочила сред мъжете, както скочи в Сена?

Започна втората седмица. Всичко в къщата се ръководеше отвисоко от, Кати. Тя имаше млада и акуратна гувернантка. Матилде, една щастливо намерена приятелка. Справяше се по-добре от Жк>Д,с йздател^тр. Задълженията на мъжа й бя­ха точно рпределени: пищеше книгите си, ходеше за й^якр, на пазар, за писмата до пбщата, винаги точей,и'в добрР настроение. Войната сериозно бе на'нЩйла:.до%дйте':.им.'..",' ';'.'.,,'

Кати превръщаше всичко в празник: вечерното къпане на. момиченцата заприличваше* на старин­на крмедия-балет, всекидневна и ,същевременнр раз* нррбразна,. чиито зрители бяха Жюл и Жим. Вся« кр обикноведо. хранене (бе радост. .,. . - ^Жйвот/ьт.трярва да бъде ̂ непрекъсната вакан­

ция" — казваше Кати и успяваше да го направи такъв край себе си,, както за възрастните, така и за децата, без това да пречи на работата.

1̂ я издигаше'© култ съня си и спеше толкова, колкото имаше нужда, в най-различни часове, без

99

Page 100: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

това да прави впечатление нй останалите обитате­ли на къщата.

Когато всичко вървеше прекалено добре, кога- ,: то премного свикваха с хубавото, случваше й се а да недоволствува. Тогава променяше държанието • си, иахлузваше ботуши, вземаше камшик като ук- "' ротител и шибаше всичко с жестове и думи.

Проповядваше, че светът е богат и човек има .$ право мъничко да послъгва, като предварително % молеше бога за прошка, сигурна, че ще я получи. :; Лизбет невъзмутимо изразяваше известно съмне- ;| ние по този въпрос, 1

;1 Понякога Жим имаше желание да защити всич- ;'|

ки от Кати (както преди от Одил, но никога от !| Люси). При него това бе мания, бе поискал дори | да защити самата Кати от Жюл преди сватбата им '1 и по време на обяда, последван от скока. Обикно- | вено тя бе кротка и великодушна, но ако Си въоб- || разеше, че някой не я цени достатъчно, ставаше | опасна. Минаваше от едната крайност към друга- :| та с внезапни атаки. |

Жюл продължаваше да я желае. Потискаше .*• това желание. Разбираше я едва когато я бе загу- ' ; | бил. Когато бе измъчваща и измъчвана от своя •* вътрешен демон, той я съжаляваше. Гледаше на ;; нея като на природна сила, която се проявява в :!) катаклизми. " |

Над дома виснеше заплаха. ,•? През втората седмица Жим започна да разби- ';

ра. Имаше опасност Кати да напусне Жюл. Вед- -.•{ нъж вече го бе направила — за половин година — '4

100 ;';!

Page 101: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

1 и не, се знаеше! дали ще се върне. Всъщност се бе | прибрала едва преди няколко месеца. Отново в на-I преженйе, Жюл я усещаше готова на нещо и пре-

;! виваше гръб като под гарваните. Да, той вече ня-Щ маше жена в пълния смисъл на думата и това му •Ц]. тежеше. Но той не бе човекът, който й трябваше, | | а тя не можеше да търпи такова нещо. Беше свик-1| нал тя да .му изневерява от • време на време, но все I; още не и да го напусне. V '•' , ; ! " • . ' " " ' • '

||| ^Нещото'* се материализира под форма, не­приятна за Жим: Алберт, съпругът на Гърция,

Щ първият влюбен в античната усмивка, беше на по-р чивка в съседното село. Кати се бе държала пре-| дизвикателно с него, отначало на шега, казваше

тя *- но за нея не беше ли всичко шега? Той от-| крйвзше жива и съвършена своята статуя от 6с-| трова. Кати го бе насърчила, бе му дала надежди. I Той беше пълноценен мъж. Беше се изповядал |( пред Жюл: искаше да се ожени за Кати, след ка-I то тя се разведе, и приемаше да се грижи и за I двете й дъщери: 1; Значи Катй, лъчезарната кралица на семейно-| | то огнище, беше готова да отлети... '"''.

„Не бива!"'—помисли си Жим."; Жк>я уточни: доколкото знаеше, Кати бе има-

[; ла трима любовници от годежа им насам. Един в навечерието на сватбата им, стара история с един

!| спортист, своего рода сбогуване с моминския ** !] живот и бързо отмъщение за нещо, което Жюл бе

направил, без да подозира/ ;•; Трй^години по-късно, към края на войната,

имала връзка под носа на Жюл с негов приятел, висок, рус, аристократичен и културен младеж, ко-

11:1

Page 102: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

гото Жим знаеше и ценеше още КйУб юнбШа в Па­риж.

„Изборът не е бил лош — мислеше Жим. — Си­гурно са били добре заедно."

Кати бе заявила, че тази връзка „нямала зна­чение".

Най-сетне, по време на последното си така дъл­го отсъствие тя покорила един благородник, пъл­новластен господар в именията си. После се вър­нала един ден, щастлива до сълзи да види отново дома си, който започнала да подрежда с любов и радост. Това било всичко.

Жюл бе научил тези факти от самата нея, по­степенно, разказани откъслечно с голямо умение и даващи простор на въображението. Новата запла­ха се наричаше Алберт.

Жим разбра, че от време на време Кати въз­становява интимните си отношения с Жюл. Но все повече я теглеше навън. Приятелят му постепенно се отказваше от нея, от всичко земно, което бе очаквал. Оттам и впечатлението на монах, което създаваше. Не се сърдеше на Кати.

Жим се запита дали тя не се бе оженила за­ради парите му. Но бързо отхвърли това предпо­ложение: не, сигурен бе, че Кати се бе спряла на Жюл заради интелекта, въображението, дори бу­дизма му. Само че освен него й бе необходим и мъж с нейния характер.

Възможно бе тя да се опитваше да съблазни и Жим (той съвсем не бе сигурен в това). То бе не-доловимо. Тя разкриваше целта си едва когато я постигаше. Жюл и Жим я нарекоха „Наполеон" и създадоха на тази тема стихотворения, които мо­миченцата рецитираха.

Една сутрин, когато Жим тръгваше за селото, 102

Page 103: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Кати йзШГШ&оТ коСйте ей малка брбнзЬва:;фиба и го помоли да й купи няколко. По пътя ЖиМ' йз-педнъж си даде сметка, !че продължава да стиска фибата между устните си.

Кати предугади, че двамата приятели са раз­говаряли за ней; Тя заяви, че също би искала да говори насаме с Жим и го' покани пред Жд>л на разходка в гората.

Повървяха известно време мълчаливо по осве­тените от луната пътеки.

— Какво искате да знаете? — попита тя. — Нищо — отговори Жим. — Искам да ви из­

слушам. :::,,.... — За да ме съдите? ,.,-••...; — Опазил ме бог. — ;Не. искам нищо да ви кажа. Искам да ви

[юпитам нещо. — Добре,. • -^Въпросът ми ще бъде: разкажете-вие; Жим. — Да разкажа, но какво? . . ; • < , : — Няма значение. Разкажете, това, което ми­слите. .

Жим започна: „Имало едно време,., двама младежи..." и описа, без да , споменава ивлена, Жюл и себе си, приятелството, живота им в Па-риж"4 до пристигането на едно момиче, нейното появяване, и всичко, което следваше от това,; оно­ва „тази недей, Жим" (тук той не можа да не спо­мене името си) и последствията, разходките на тримата. Кати забеляза, че той си спомня всичко, което се отнася де нея, така, сякаш в момента го

103

Page 104: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

изживява. Тя поспори за някои подробности, така по принцип, и прибави други. :|

Жнм описа пропуснатата им среща в кафенето! — Колко жалко! — каза тя. •>{ — Колко жалко! — повтори той. I И разказа за тях тримата от своя гледна точ;}

ка. Говори и за скритото душевно богатство на Жкш — Да — съгласи се Кати. , | И как бе предусетил още в самото начало, че

Жюл няма да успее да я задържи. :| — Щяхте ли да ми кажете всичко това в ка |

фенето? ] - Да- I ~ Продължавайте. % Разказа за войната, за новата среща с Жкму

за неговия примирен вид, за появата на Кати меж-1 ду децата на входа на гарата, за петнадесетте дни! щастие, прекарани сред тях, за това, което бе ви*;| дял или предугадил, за малкото, което знаеше за) живота на Кати, за присъствието на Алберт щ предложението му за женитба. % :|

— Вие сте на страната на Жюл против мен? * | — Нито аз, нито той сме против вас. I Бе говорил близо час. Не бе скрил дори подо*|

зрението си за брак по сметка. Млъкна. — Сега ще разкажа цялата история така, как-,1

то я изживях аз, Кати — каза тя. ;| Заразказва от своя гледна точка, по-задълбо-1

чено и с по-големи подробности историята на Кати' И ЖЮЛ. ;|

Да, именно великодушието, невинността, без-] защитността на Жюл я бяха заслепили и завладей; ли: такъв контраст с другите мъже! Надяваше се; с веселостта си дз го излекува от кризите, в кои*,|

104

Page 105: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

то губеше̂ почва под краката си, но те се бяха ока­зали част от самия него. Щастието (защото те го бяха изпитали) не бе успяло да надделее. И се бя̂ ха озовали.* един срещу .друг,, а не слети един с Друг. . • • • . .

Семейството на Жюл поставило на изпитание Кати. В навечерието на сватбата им (на един при­ем) свекърва й извършила нетактична постъпка, която дълбоко я наранила. Жюл се присъединил към обидата с пасивността си. Кати го наказала и заличила в себе си спомена за тази случка, като веднага прекарала няколко часа е един свой бивш любовник Харолд. Именно това й позволило да се ожени за Жюл без дълг, започвайки отначало. Не криела от него предишните си увлечения.

Сватбеното им пътуване из Франция с Жюл и майка му се оказало низ от непоносими ситуации. Жюл се влияел от майка си, която била органи­зирала това тъй ненужно пищно пътешествие. Кати се гневеше, че се е свързала с този род. Сйяташе се жестоко обидена. „Посегателство на свободата на личността", казваше Жюл.

Животът, който бе затекъл на брега на малко­то езеро в Прусия, далеч от роднините, имал своите светлини. и своите сенки. Очаквали първо­то дете. Жюл бе изпратил на приятеля си сним­ка на Кати. в този период, с лице на разгневена лъвица. Раждането на момиченцето, чийто кръст­ник трябваше да бъде Жим, било трудно, защото родителите му имали грехове.

Войната избухнала: Жюл заминал. Имал вре­ме да. й: пише. Отдалеч тя го обикнала повече и го идеализирала. Поеледнбто недоразумение, истин­ското скъсване между тях датирало от отпуска^ който получил след две години на фронта: тя се

105

Page 106: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

почувствувала в обятията на чужд човек. Йосле заминал, отново. Втората дъщеричка се родила лесно.

— Тя не прилича на Жюл — забеляза Жим. — Мислете каквото щете — отговори Кати, — ;

но и тя е от него. Казах му: родих ти две дъщери. Това е премного за мен. Тази глава е приключена. \ Да спим отделно, искам отново да бъда свободна. ••( Нашият общ млад приятел Фортунио бе тук, волен ![; като вятъра, аз също. Беше мил партньор. Каква "| почивка прекарахме заедно! Но бе твърде млад, | връзката не беше сериозна. :

Бях зажадняла за труд сред природата. По-. 1 стъпих на работа в едно земеделско имение на се- ) вер. Започнах от нищо, работех наравно с фермер- | ките. Нощем водата в стомната ми замръзваше. | Изучих растенията и животните. Този живот ми | харесваше. .;|

Господарят на имението, в разцвета на силите ] си, страшилище за всички, ми се понрави, а и той | ме бе забелязал... Животът ми се промени. Воде- ;] ше ме със себе си на лов за едър дивеч. Научих | се като него да ругая мързеливите слуги. Продъл- | жавах да работя, но по-изтънчен труд. Този живот ;| също бе хубав, макар и по-различен. Може би | трябваше да остана? Но един ден усетих, че всич- ,!;] ко ме задушава. За моя изненада снизхождението | и лекотата на Жюл започнаха да ми липсват, а л дъщерите ми ме привличаха като магнит. Реших, '; че не съм на прав път. Заминах си. ;

Върнах се. Тук съм едва от три месеца. Като ,;! съпруг Жюл е свършен за мен. Не го съжалявай- | те. От време на време го дарявам с ласки, които ;;] са му достатъчни. •!

Какво още? Алберт е недалеч оттук. Той ми |4 106

Page 107: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

разказа За оШй гръДка статуя, йоятб й трйма^й сте обичали. Флиртувах с него. Има странни чер­ти, но притежава вродена властност, невдо, което липсва на,'Ф6ртунйб'й на Жйзл. Той иска да на­пусна всичко и да се оженя за него. Готов е заед­но с майката да ъзеиЬ и двете деца. Свързва ни голямо приятелство, но засега нищо повече. Ще видим. Вие ме изслушахте внимателно. Говорих повече от вас и ето че съмва. Не твърдя, че съм казала всичко, както и вие преди малдо. Може би съм имала и други?.'.. Моя работа. Говорих само за това, за което и вие. Да се прибираме,.

Приближаваха се до вилата.'; Кати не трябдадце отново да замине! Доколко Жим щеше да напра­ви това заради Жюл, доколко за себе си? Никога Нямаше да разбере. Отлагаше. Но когатд достиг­наха последното дърво от, гората, която ги деле­ше от къщата, на .двадесет крачки от заспалия )Кюл, той; постари ,ръце на раменете-на Кати и ле­ко приближи, лицето, си към нейното. Погледнаха се. Какво, щеше да се случи? Измина дълъг миг̂ Йиезапно Кати също се приближи и леко докосна с буза и устни устните на Жим. Той изщта неиз­разима! сладост. Ръцете му се отпуснаха и Кати Изтича към къщата. ;г •':'

107

Page 108: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

АЛБЕРТ, ЛАГЕРНИЯТ ОГП

На другия ден очакваха Алберт за обяд. Жим сподели с Жюл това, което бе станал]

по време на нощната разходка, включително и п< следния си порив. Жюл го изслуша мълчалив^ Беше като наблюдател на билярд, който гледа дв{ жещите се топки. Въпреки това Жим го усети и] своя страна, против Алберт.

Алберт бе точен и такъв, какъвто бе винаг|1 Кати изпитваше удоволствие да предизвиква вс^ ки от тримата мъже, като им правеше престорен^ наивни комплименти. Нито един от тях не отговб; ри. Усмивката й държеше юздите на този добро) волен впряг. Тя ръководеше разговора спокойно ) в своя полза, не без известна тираничност. И пб; неже беше различна към всеки един от тях, ней! ната игра не можеше да бъде честна и към чщ мата. Толкова по-зле. Почувствува полунеуспехи си, разсърди им се, засили темпото. |

Запали в устните си трите им големи пури. То­ва им се стори липса на такт и израз на прекален на интимност. Жим изпита желание да захвърли, пурата и да излезе. Остана, за да я разлюби.

Тя обу ботушите и взе на гайката си. Приличат ше на звероукротителка от панаир. Животните? Те] бяха животните. Тя ги показваше на самите тях!

т

Page 109: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

(, „Петелът ~ МйсЛеШе Жйм т- е сМШей сред Моите кокошки. Но ,една кокошка не е пргмалкр |мсшна сред три петела, освен ако те не се сбият §о смърт за нея. Може би Кати очаква тъкмо Ьва."

Дългата ..разходка през полето разсея лошото Настроение и на четиримата. Отидоха до един- ла-?ер на панаирджии, които обикаляха селата. В |дин чист й пъстър фургон имаше седем деца, от |дна до дванадесетгодишни, здрави и весели като |,ащата и майката. ;5 [ — Това е истинското богатство, истинското ща­

стие — каза развълнувана Кати. {I Извади от чантата си бонбони и пари. Жим Отново бе запленен. .;,.

Държеше Се, благосклонно поред към всеки |;'|дин от тях. Дъм Алберт — по повод една мине-}|ална колекция, изложена на витрина; бяха ,пра-' Вили такива като ученици и цитираха научни тер^ Мини. Жим. ревнуваше.

На цирковото представление, сред най-малките клоуни и акробати, Кати се върна в приказното си, детство, ....

Когато Алберт си тръгна, заговориха за него. Жюл весело попита Кати как го е съблазнила. Тя разказа, съвсем добросъвестно и с чувство за ху­мор всичко, което му бе наговорила за нещастния си живот в семейството. Жюл, Жим и Матилде.се смяха до сълзи. Опасността Кати да замине с Ал­берт изглеждаше отстранена за момента, но не и тази от някаква авантюра. Всички в дома бяха на страната на Жим,

109

Page 110: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Но внимавайте — каза Жюл на Жим, — Ка«; ти не изпуска никога това, което вече е притежа­вала. 1

Обзет от любопитство, Жим изтъкна някои раз-̂ личия между версиите на Кати и Жюл за тяхната^ история и пожела да научи подробности. Разбраха; се да тръгнат на дълга разходка тримата, на кояД то Кати и Жюл да разкажат всичко поред: I]

След като скачаха и лудяха с момиченцата Щ тревата, те се запътиха към едно селско ханче на)! две мили разстояние. По настояване на Кати Жюл] заговори пръв. С присъщата си духовитост и] скромност описа как се бе влюбил в Кати и успя] да ги разсмее. Началото мина добре и Жим очак| ваше интересен словесен двубой между тези двама майстори-разказвачи. Но когато Жюл стигна до) сватбата и до семейството си, възникна опасна! напрежение; скока в Сена той описа неточно бл гледна точка на Кати и на Жим — като неин кЩ приз, а не като реакция, към която сагм той я б$ тласнал. После дойде ред на пътуването из Фран* ция с майка му. Кати се възмути, прекъсна Щ ядоса се. Бяха се разбрали предварително, че това' съпоставяне на спомени ще бъде спокойно, но тя отново изживяваше нанесените обиди. ;

Да, тогава не бе трепнала и макар Жюл да] мислел, че е доволна, огорчението у нея се на-1 трупвало. А ето че той все още не е разбрал. ;

Отчаянието, гневът нахлуха в нея. За първи път Жим виждаше в Кати следите на опустоше-| нието. '•' :!*;]

Скоро т я прехвърли презрението си в ъ р х у не-1 го. Малко оставаше да каже „мъжете", както Жщ

Page 111: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

казваше някога „жените*'..,. Едва сега Жим мо* жа да си обясни кризите на Жюл; ••,; ,-...-

^Всеки има своите кризи, различни от• • други­те, но не ги осъзнава — мислеше си той. —• В какво ли се изразяват моите?" Ф!

В такива моменти Кати; плащаше за своята еу-фория ,̂ за вечното развлечение, в което живееше, за радостта, която всяваше.—> но караше и другите да плащат.-' •

Вечерта бе провалена, връщането — горчиво. Кати прекара другия ден затворена в стаята си. На;следващия ден небето отново стана синьо.

Организираха в градината състезания по стрел­ба с детска пушка с каучукови стрели. Целеха се в летящи балони. Кати излезе победителка. После стреляха в мишена и Кати забеляза, ;че докато се мери, Жим прави;странна гримаса. Отиде да вземе огледало, за да му я покаже, но той не можеше едновременно да я направи и-да се погледне. Тя го накара да я повтори, без да стреля, като му пред­ложи да се цели в нея. Дъщерите и се целеха в него, като повтаряха гримасата.

Жим ги научи да боравят с голям лък. Стре-̂ лата е меден връх излиташе право така високо към слънцето, че я загубваха от поглед. Трепере­ха да не: падне на нечия- глава, хващаха се за ръце и затваряха-очи в очакване. .

Жим донесе бумеранг от твърдо дърво. След няколко.юпита оръжието излетя срещу вятъра, опи-са кръг и се върна обратно, забивайки се в тре­вата до Лизбет.: Отказаха* се:

Животът наистина беше ваканция. Един ден тригодишната Мартин;бе поверена на Жим, който

т

Page 112: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

я заведе йа езерото. Денят бе току Й детето бе» ;, ше само по пижама. То хвърли поглед към Жим: '] „Ти поне ме разбираш", свали панталончето си и а влезе във водата. Спря се, махна и горнището и ; го хвърли на Жим с жест, който напомняше май- } ка й. Той гледаше как това голо дете навлиза до- '; верчиво с малки стъпки към средата на езерцето, | докато водата покри раменцата му. За първи път > изпита определено желание да има дете от Кати. :

.1

Жим работеше сам в трапезарията. Някакъв , шум зад гърба му го стресна: беше Лизбет, него- ' вата ученичка, която току-що бе ударила стъкло­то със стрела от малкия си лък. Той й обясни , кротко, че така може да го счупи и че не бива да-.' се цели в прозореца. Тя го изслуша с невинни очи :; и му се стори убедена. Стрелата й обаче още три .! пъти удари стъклото и Жим бе принуден да й да^ де три различни обяснения. Дойде Кати, погледна » дъщеря си усмихнато и й каза: »

— Не бива. ; И това бе достатъчно. .1 Жим се учуди на своя неуспех. Кати му от- *

върна: ; — Тя сигурно си е измислила някаква приказ--\

ка, в която неин дълг е да стреля в прозореца. Кати, нейната закръглена и хитра братовчед­

ка Ани и приятелката й Рашел, високата брюнет­ка от триото в Париж, отидоха заедно с Жюл й;

Жим в гората, нарамили раници, вечеряха там и ; дълго се разхождаха на лунна светлина. Нощният ;

хлад ги обгръщаше. Кати, която водеше похода, спря и с помощта на всички запали лагерен огън. Лумнаха високи пламъци. Кати каза:

112

Page 113: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Нека всеки принесе в жертва някакъв пред­мет и го хвърли в огъня, като си пожелае нещо.

Самата тя хвърли копринено шалче, което се стопи още във въздуха. Освен ножа си Жим не носеше нищо друго ценно. Той хвърли в огъня един бележник; желанието му се отнасяше до Кати.

Рашел, която бе враждебно настроена към Жим, се опитваше да поговори насаме с Кати. Но двете братовчедки бяха решили да предизвикат нъзмущението й с невероятни скандални истории, които се разказваха, и наистина събуждаха него­дуванието й. Жюл се превиваше от смях, като се правеше, че кашля. Вечерта беше взел аспирин заради главоболието си и на моменти изглежда­ше отсъствуващ и унесен. Кати предизвика на „ка­надска борба" братовчедка си — смешна клоуна-

• да, изпълнена с невероятни хватки, които Рашел намираше героични. После дойде ред на Кати и Жим. Изтърколиха се в тревата й сухите листа чак до огъня, като надаваха викове. Жим я дър­жеше в обятията си и не бързаше да я пусне. По-късно Рашел заяви, че това е било всичко друго, но не и борба. Вървяха дълго и посред нощ стиг­наха до една поляна на брега на езеро, което Ка­ти познаваше. Тя се отдалечи и скоро чуха пля­съка на скока й. Остана във водата достатъчно дълго, за да разтревожи Жюл. Изневеряваше на мъжете си с боговете на водите.

Изскочи от тъмнината омаяна и разтреперана. Братовчедка й и Рашел я разтриха с груба кър­па, донесена нарочно за целта.

Слънцето изгря. Един амбулантен търговец им предложи шнапс. Жюл отиде да купи плодове за всички от един току-що отворен магазин. Тъй ка­то бе уморен и унесен от аспирина, той посочва-8. Жюл и Жнм 113

Page 114: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ше плодовете на продавачката само с леко помръд-ване на отпуснатата си ръка или с носа си. Съще­временно мърмореше полугласно, като се обръ­щаше с равен тон ту към продавачката, ту към себе си, ту към дядо господ. Другите го наблюда* ваха иззад един малък храст и едва сподавяха смеха си. Когато се върна при тях, отрупан с пло-* дове, всички го целунаха и това го събуди за миг; В покритата с роса гора срещнаха сърни и се приЦ браха да спят едва следобед. I

114

Page 115: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

5

КАТИ И ЖИМ. АНИ

Късно вечерта Кати помоли Жим да й донесе една книга от ханчето. Когато той се върна, всич-

; ки в къщата спяха. Тя го посрещна в голямата \ битова трапезария, която приятно миришеше на | лакирано дърво. Беше облечена в бяла пижама и | бе иапудрила гладкото си лице. Целия ден бе меч-| тал за нея. | Тя бе в обятията му, на коленете му, гласът й | бе дълбок. Това бе първата им целувка, която I продължи до края на нощта. Не говореха — сбли­

жаваха се. Тя му се разкриваше в пълния си бля­сък. Призори се достигнаха. Лицето й излъчваше невероятно ликуване и любопитство. Съвършеният контакт, по-ярко изразената антична усмивка, всич­ко обвързваше Жим. Когато стана, се почувству­ва окован. За него другите жени вече не същест­вуваха.

Радостта им изяълни дома. Матилде, довере­ницата, която все още се страхуваше от Алберт, си каза:

„Най-поел е." Момиченцата се развеселиха, без да знаят защо. Жюл не напомни на Жим своето: „Тази недей,

Жим." Той мълчаливо им даваше своята благо-115

Page 116: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

слЪвия. Но устремът, с който започваха, го йЛйЛ шеше. Каза на Жим: |

-— Пазете се, Жим, и вие, и тя! 1 — Да се пазя, добре, но от какво? |

Кати сгъсти домашните си и покани Жим да! се пренесе у тях. Отделиха му една стаичка, но] той спеше при нея. Нямаха нито час за губене.1; Стаята на Кати беше просторна, с двойно легло, голям дървен балкон с парапет от скулптирани греди: там никой не можеше да ги види. /;

През деня тримата с Жюл често стояха там,; на слънце или на сянка, според времето. Къпеха,! се в пяна, като опръскваха всичко наоколо. Кати, имаше японски схващания за голотата; смяташе,: че е еротична само когато човек иска. Къпеше се:

спокойно пред очите им, после Жюл, след него1! Жим, като през цялото време си приказваха. Про«:| сто разговорите им имаха акомпанимент от форми/ Жюл и Жим бяха със своята оживяла статуя и Щ бяха благодарни.

— Ние трябва да започнем отначало и да пре-открием правилата — казваше Кати, — като пое-? мем рисковете и заплащаме в брой.

Това бе един от принципите на нейното верующ което Жим споделяше и което ги свързваше. Жюл! не беше нито „против", нито „за". Той бе благоскло-| нен зрител и наслуки обясняваше откритията им, Понякога шеговито им показваше някой старо.-] гръцки текст, в който вече фигурираха техните] „нови идеи". ?

— Възможно е — отговаряше Кати, —• но го] бяхме забравили. .{

116 '•]

Page 117: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Един топъл ден, след като взаимно се бяха поливали с канчета студена вода, Кати реши „да съблазни" Жюл. Отиде в единия ъгъл на балкона, където той лежеше на своята рогозка, седна на коленете му, прегърна го, събори го и го притисна с цялото си тяло.

— Не, не, не — мълвеше Жюл. ^ ~ Да, да, да — говореше Кати. За Жим, който се намираше на осем крачки в

другия край на балкона, нямаше съмнение, че >Кюл изпитва най-голямо удоволствие. Не ги гледа­ше, но одобряваше постъпката на Кати, радваше се заради Жюл.

„Щях ли да мисля същото, ако знаех, че кон­тактът им е пълен?" — питаше се той.

Настъпи мълчание. Кати и Жюл започнаха да разговарят тихо. Жюл изглеждаше смутен и щаст­лив.

Малко по-късно Кати нападна и Жим. Когато се наведе • над тъмните й зеници, той с изненада разбра, че в тях отсъствува онова, което той й от­даваше с цялото си същество.

Денят отмина спокойно. Кати ги остави на.ми­ра. Мислеше си:

„Жим не се намеси. Той има доверие в мен. Не ме ревнува за това, което давам на Жюл."

Тя не поднови този празник — или експеримент. Месец по-рано, още преди да се пренесе у тях,

Жим бе прекарал два дни в града у Ани, братов­чедката на Кати, която го бе настанила в ателие­то си. По това време все още беше свободен. По-флиртува с нея, тя му разказа за любовта си към един художник-гравьор и го запозна с него. Това не им попречи да си разменят много целувки.

т

Page 118: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Веднъж, когато оТйде в града, Жим отново я видя, танцува с нея и на шега за сбогом целуна русите й къдрици пред Рашел. Рашел веднага оти­де да разкаже това на Кати и на Матилде с ко­ментар.

Кати помисли кай-лошото. Жим бе имал „ра­бота" с Ани и продължаваше.

Не каза нищо, покани нищо неподозиращата Ани, която игра и плува с тях в парка. Жим при­надлежеше тел ом и духом на Кати. Но на Матил­де, засегната от разказа за предателството на Жим, се стори, че те скришом се целуват. А вечерта, когато играеха на „скрити въпроси" с децата, Ани неусетно попадна в една фройдистка клопка" и да­де странен отговор.

Кати бе невъзмутима. Покани Жим да се раз­ходят в парка. Беше блестяща в снежнобелия си шал, с тюрбан от същия плат. Изведнъж стана ле­дена, пълна с ирония. Напразно Жим я разпитва­ше. Най-после чу:

— Реших да бъда утре любовница на Алберт н го повиках.

Жим се почувствува съкрушен насред щастие­то си. Тя отказваше да му даде каквото и да би­ло обяснение. Той започна да търси усърдно; мал­ко по малко възстанови цялата история с Ани и Рашел и най-сетне разбра. Не отричаше краткия си флирт миналия месец, но откакто се бе отдал на Кати, нищо друго не можеше да го развълнува. Смяташе, че това е очевидно. Затворена, недости-жима, дали тя изобщо го чуваше? Жим употре­би два часа усилия и трябваше да предложи да се видят заедно с Ани, за да убеди Кати да отло­жи постъпката си. Тя прие и за първи път го от­прати за нощта.

118

Page 119: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Взеха пгрвия сутрешен влак. След като по­моли Ани да ги настани и да покани приятеля си, Кати организира, нещо като бал с маски за че­тирима, с костюми, бюфет, грамофон, и се държа ту като гостенка, ту като Великия инквизитор.

Зае се да съблазни приятеля на Ани, като да­ваше на нея и на Жим пълна свобода. Те почув­ствуваха клопката. Ани се страхуваше от неприят­ностите, които Кати можеше да причини в живо­та й. Приятелят й си тръгна призори. Почти ус­покоена, Кати най-после се хвърли в обятията на Жим, като нареди на братовчедка си да ги ри­сува, за да може да види по изражението й дали наистина не обича Жим и дали той няма да се стеснява от нея. Той не се стесняваше. Забравиха Ани. Тя остави забодени на стената героични ри­сунки.

Жим усещаше, че любовта им се разгаря с но­ва сила. Отново беше щастлив. На другия ден замина за пет дни, които прекара в компания на видни сънародници на Кати. По време на раз­говорите си с тях се чувствуваше пропит от нея. Тя му помагаше да ги разбира. На четвъртия ден получи неясно писмо. Кати не обичаше, от­съствията. Жим побърза да се върне.

Междувременно Кати бе ходила сама за два дни на екскурзия в планината, която описа час по час* Но постепенно нейното опиянение отстъ­пи пред съмнението. Все пак преди между Ани и Жим бе имало нещо. Мъжът до Кати трябваше да бъде извън всяко подозрение. Съмнението изиск­ваше наказание. Освен това Жим не биваше да се чувствува така сигурен в себе си. Тя трябваше да се справи с положението по своему и да започ­не отначало.

119

Page 120: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

На четвъртия ден покани Алберт, прекара це­ли часове с него, даде му много милувки и го ос­тави пълен с надежда, като описа всичко подроб­но в дневника си.

За нея всеки влюбен беше отделен свят и то­ва, което ставаше в него, не засягаше другите. Но нито не й пречеше да бъде ревнива.

Един ден бе завела при лекар голямата си дъ­щеря, която беше болна.

— Докторе, това е единствената ми дъщеря . . . — му бе казала тя.

С изненада голямата бе споменала по-малката. —• Кое е вярно? — попита лекарят. — Другата е втората ми единствена дъщеря —

бе отговорила Кати. Така би могла да каже и за своите любими.

/Ким се върна за копнял за нея и му се стори, че е посрещнат с любов. При все това усети нещо странно в дома и някакво стеснение у Жюл. За­разпитва. Кати употреби няколко дни, за да влее капка по капка отровата в сърнето му, преди да му каже какво бе направила с Алберт.

Жим прозря метода на „бомбата със закъсни-тел", който тя бе употребила и с Жюл. За него това бе нелепо разрушаване на всичко.

Жюл и Матилде, които бяха престанали да се страхуват от Алберт след пристигането на Жим, отново станаха неспокойни.

Жюл каза на Кати: — Който вади нож, от нож умира. Тя го погледна тържествуващо. — Дори при нищожно съмнение извършвам не­

що повече, отколкото другият е могъл да направи, Ш

Page 121: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим пожела да си замине. Простата човешка болка му възвърна изцяло Кати. А и тя успя да го задържи. В края.на краищата той разбра, че целта й е била само да възстанови справедливост­та, че може би това бе лудост, но й бе необходимо.

— Добре — каза той, — да започнем отначало. За тях и за целия дом настъпи нов меден месец.

[ Една вечер тя им прочете любимия си пасаж 1' от „Пентезилея" на Клайст, където амазонката, | обзета от лудост, посича обезоръжения и заше­

метен от любов към нея Ахил. — Защо го убива? — попита Жим. — Защо е

| въоръжена, след като той е с голи ръце? Не може ли другояче да го победи? И защо трябва да го

| побеждава, щом се обичат? Като го убива, тя ; проявява слабост. Или може би след това се са-| моубива?

Кати отговори: | — Какво по-хубаво от алена кръв, която те { обича? \ И добави: г — Аз съм в алената среда на твоето сърце, [• Жим, и искам да пия, да пия,.да пия . . .

Жюл бе казал: % — Една антична усмивка се храни с мляко...

и с кръв. V Устните на Кати бяха създадени и за двете.

I,-т

Page 122: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

в ЛОКОМОТИВЪТ. В ГРАДА

Към средата на този меден месец Кати поже­ла да промени обстановката — да отидат двама­та с Жим да живеят сами в града. Беше решила в свободните си следобеди да се занимава с танц.

Кати с Жюл и Ма тил де слязоха до гарата, ос­тавиха куфарите ла земята и зачакаха влака. Смрачаваше се. Кати се забавляваше, като пазе­ше равновесие по блестящата релса. Големите пламтящи очи на локомотива изникнаха иззад за­воя и се уголемиха. Изправена върху релсата, тя направи няколко крачки към тях. Жюл, ужа­сен и ядосан от тези акробатички номера, викаше:

— Кати, Кати, това е лудост, спри, моля те! Кати стана двойно по-смела и започна да пра­

ви танцови стъпки. Фаровете на локомотива при­ближаваха.

Жим каза тихо: — Мълчете, Жюл, така я насърчавате, стра­

хът ви й доставя удоволствие. Влакът приближаваше, забавяше ход. Жим за­

стана до куфарите и погледна Кати. В последния момент тя отскочи леко встрани, извън светлина­та на фаровете. Отлично. Жим се наведе и взе куфарите. Затича се към предния край на влака, където бе забелязал свободни места, но вече не ги виждаше. Спъна се в някакъв мек чувал, л ро­

га

Page 123: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ей ат на земята, прескоча го и за малко не падна. Беше женско тяло. Хората се трупаха край него. Той щеше да отмине напред, когато някой запали фенер. Жим забеляза Жюл, коленичил до тяло­то. Беше Кати.

Из пра виха я на крака. Тя успя да се задържи, като залиташе. Жим я опипа, раздвижи крайници­те й, нямаше нищо счупено. Тя прошепна:

— Главата ми, отзад. Жим докосна мястото и усети кръв по ръка­

та си. Имаше рана на главата. Ослепената от фаровете Кати не бе преценила

ширината на локомотива, който я бе блъснал и съборил встрани. Опита се да направи няколко крачки.

— Заминаваме въпреки всичко, нали, Кати? — запита Жим.

— Да — отговори тя. Все още имаше време. Жим я придържаше и

успя да я избута до първия вагон, повдигна я като пакет и пое куфарите от Жюл и Матилде. Влакът вече се движеше. Любезни хора отстъпи­ха място на Кати в претъпкания вагон. Тя изгуби съзнание за миг, дойде на себе си. Жим бе прину­ден да я остави и да стои далеч от нея, на за­душната и претъпкана с мъже платформа.

Нито той, нито Жюл успяха да възстановят точно движенията на Кати преди падането. А тя не си спомняше нищо.

Настаниха се в малък пансион. Приближиха двете тесни легла. Кати имаше голяма синина на бедрото, рана на тила, цялото тяло я болеше. Жим заживя с нейното възстановяване. Първите дни изобщо не се вдигаха от леглото. Кати оздравя и

123

Page 124: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

нарисува и а Жим виденията си, породени от тем­пературата. - — Ако ги нарисуваш на чисто и прибавиш то­

ва, което току-що ми разказа, всяко авангардно списание ще ги публикува.

— Наистина ли, Жим? — Наистина. Тя започна да рисува, облегната на него. Не му

позволяваше да става, а и той не искаше. Поня­кога само я придържаше, за да й помогне. Рисун­ките и текстовете бяха готови. Изпратиха ги.

— Но ако имат успех, аз иде искам да рисувам още — каза Кати. — И това ще се превърне в про­фесия, както при Жюл. А аз не искам да имам професия.

— Но успехът има своите предимства — отго­вори Жим, — а пък ти ще рисуваш само когато пожелаеш.

Кати имаше нужда да диша извън тяхното лю­бовно гнездо и за да не се задушат в него, се вър­на към идеята си да подготви един танц. Нае ате­лие съвсем наблизо и ходеше там следобед. Жим й имаше пълно доверие и нито веднъж не я придру­жи. Наиситна ли беше сама там? Жим си зададе този въпрос едва по-късно. Във всеки случай тя му даваше абсолютно всичко от себе си и това бе единствено важно за Жим. Любовта им бе като един Монблан и той не се интересуваше какво мо­гат да крият долините под върха.

Кати си бе изградила една теория за физиче­ската любов и я демонстрираше на приятелките си. Виждаха се с Ани без предубеждения.

Един ден Кати получи писмо с емблемата на списанието.

т

Page 125: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Рисунките й щика. Да ЙзЛяз&т В следйащйя брой и й пишеха да изпрати нови.

— Виждаш ли, Жим —• каза Кати, неспокойна и щастлива.

Веднъж Кати излезе в коридора на пансиона с кофа в ръка само по горнището на червената си копринена пижама.

— Ще те види някой — извика Жим. — Малко вероятно е по това време, пък и рис­

кът е наша семейна традиция — отговори тя. Гледаха един мюзикъл: някакъв скитник иска­

ше да открадне велосипед, оставен до едно дърво, сваляше и слагаше жълтото си шалче, за да са заети ръцете му и да устои на изкушението. На­края го открадна. Отличен спектакъл. Напразно се опитаха да поздравят актьора на служебния вход.

Жим обичаше пълнолунието, Кати не. — Любовта и луната, прекалено лесно е. Вероятно й навяваше неприятни спомени. Обикаляха уличките на града и бъбреха за

удоволствие с търговците, които ги канеха в зад­ната част на магазинчетата.

Увличаха се по фантастични планове и идеи, които считаха за нови, за да печелят много, без да се нарушава свободното им време, и да правят между другото подаръци на Жюл. Трудно бе да изберат какво, защото той не искаше нищо.

Веднъж влязоха в една църква. Кати бе про-тестантка, Жим католик. Коленичиха като други­те и зачакаха. Дойде моментът на причестяването, монахините минаха бавно със сведени очи и спле-тени ръце в две дълги редици и се отправиха към масичката с нафората. Между тях имаше три осо­бено красиви в белите си дрехи. За изненада на

125

Page 126: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим Кати стана, присъедини се към тях и се при-чести по същия начин, след като се огледа. Све­тотатство? Не. Кати вършеше това спонтанно, как­то би направила с коя да е друга религия на кое­то и да е друго място. Върна се, вглъби се като монахините и когато вдигна очи, лицето й бе спо­койно и ведро.

Оставаше им още една седмица в града. Кати получи драматично писмо от Рашел.

„Трябва да избереш: или Жим, или децата." — Нищо подобно — каза той, — и Жим, и де­

цата. — Ами — рече Кати. — Човек трябва да избе­

ре, когато наближава краят. Да жертвуваме по­следната седмица.

Изведнъж я обзе голямо желание да види дъ­щерите си, Жюл, Матилде, къщата и Жим я раз­бираше. Заминаха на следния ден.

Жюл ги чакаше на перона на малката гара, където бе станала злополуката с Кати. Тя скочи в движение от влака, затича се към него, прегър­на го и дълго го целуна.

— Разказвай, разказвай — настояваше тя. — Разкажи за всички чудеса, които са станали; в на­ше отсъствие.

Жюл разправи за простичкия живот на чети­римата, докато са чакали „мама да се върне".

Когато излязоха от гарата, той каза, че отива за мляко. Кати поиска да го задържи, но той бе непреклонен. Отдалечи се, като им махаше с ръка.

— Това е Жюл — каза тя. -~ Връщам се, це­лувам го, щастлива съм, а той ме оставя заради едно мляко.

126

Page 127: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Но той ще се върне след пет минути — въз­рази Жим.

— Да, но радостта ми няма да е същата. Момиченцата и Матилде посрещнаха така оча­

рователно Кати, че даже Жим се трогна.

В един много горещ ден тримата отидоха пеша като поклонници до голям и масивен манастир, разположен в продълговата, влажна и покрита с изобилна растителност долина. Хармонията между тях бе пълна. Аскетизмът на голямата магеркица, боядисана в бяло, свежата постна храна им харе­саха. Разгледаха огромните обори, които приютя­ваха расов добитък. Кати обсъждаше като позна­вач. Горда с няколкото седмици работа във ферма­та, тя обясняваше всичко. Те научиха за зова на земята, но се чувствуваха неспособни и недостойни пред нея. Искаше й се да купи голяма ферма, но средствата на Жим бяха твърде намалели.

Върнаха се покрай една река, на места бурна, с водопад. Оприличиха падащата водна маса на Кати, бързеите под нея — на Жим, а спокойното н широко течение — на Жюл.

Минаха край големи открити пространства, рай на пясъчни ивици и бели камъчета. Спуснаха се дотам и играха. Едно от удоволствията на Жим беше да хвърля камъчета, а тук кръглите „муни­ции" изобилствуваха. Камъчето се издигаше висо­ко и падаше, той хвърляше ново срещу него. По­някога двете се сблъскваха и се разлетяваха на късчета. Кати го караше да играе така, докато капна от умора. Жим ги научи да хвърлят с фалц.

Небето бе съвсем близо.

127

Page 128: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Дойде октомври. Не говореха за Алберт. На* стъпи кратък период без разправии, който прека­раха с момиченцата и Матилде.

Жим и Кати обичаха спорта и даваха пример на другите. Веднъж, точио когато излизаха от една заградена ливада, отсреща им се зададоха група селяни. Хоп, двамата се издигнаха във въздуха, опрели ръце на оградата. Щеше да бъде хубав скок. Но прогнилото дърво се счупи и двамата се намериха на земята. Селяните отминаха, без да ги погледнат.

Ноември. Налагаше се Жим да замине в Па­риж. Там го чакаха майка му и работата. Може би изобщо не биваше да заминава? Това отпращаше за Кати любовта им в неопределеността, нещо, което тя не можеше да допусне. Жим щеше да се върне напролет, но колко вода щеше да изтече до­тогава за нея.

Тя отново го изпрати до града. Често се бяха качвали в този малък опушен влак. Държаха се за ръце. Тя бе свалила ръкавиците си и едната от тях лежеше обърната на коленете й — малко сър­це с разкъсана аорта.

— Виж сърцето ми на коленете си — й каза Жим.

В града Жим отлагаше ден след ден заминава­нето си. Отдалечаваха колкото могат неизбежното и поемаха въздух сякаш пред екзекуция. Обадиха се веднъж на >Ктол от телефонната кабина в една бирария. Жим стоеше зад Кати, докосваше гърба й 128

Page 129: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

й полумрака, вдишваше миризмата й, почти гу­беше съзнание от този допир.

За тях смъртта бе плод на любовта, нещо, до което щяха да стигнат заедно, може би още на другия ден.

На един обяд, където присъствуваха много нейни приятели и приятелки, Кати запозна Жим с Харолд, спортиста, който й бе станал любовник в навечерието на сватбата с Жюл. Жим не я ревну­ваше от него. Струваше му се, че тя е така неуяз­вима, както и той. Елегантният и добре сложен Харолд бе добър ездач и наскоро бе спечелил кон­ни състезания. Освен това играеше бокс като Жим. Дързък и умен, той ръководеше с репликите си цялата група жени на масата освен Кати, както ескимосът кара с камшика кучетата от впряга,

Жим не можеше да повярва, че между този чо­век и Кати е имало истинска любов. Абсолютиз-мът й не би го допуснал.

Веднъж той отиде сам да види един филм, кой­то Кати бе гледала. През това време тя отиде по магазините с Харолд. Жим се присъедини към тях и тримата отидоха на чай. Харолд говореше само­уверено, много бързо и сухо с Кати, но с малко дрезгав глас, който най-вече успокояваше Жим. Единственото, което ги свързваше, беше общият им вкус към някои художници.

Настъпи последната им нощ. Кати седна цяла* та в големия умивалник в стаята им, като Вене­ра в раковината. Раздялата би била убийствена

9. Жга* и Жим 129

Page 130: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

за Жнм без стурпостта, че отново ще се видят, не-вредимн, недокоснати, такива, каквито се разде­ляха.

Когато влакът потегли, те дълго к нежно си махаха с ръце.

Жюл им бе дал благословията си, бе целунал Жим, който му поверяваше Кати през своето от-съствне.

Защото искаха да се оженят и да имат деца.

130

Page 131: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

7

ЖИЛБЕРТ. АЛБЕРТ. ФОРТУНИО

Жим се върна а Париж. Той имаше там от го­дини една любов-привичка, към която се връща­ше от време на време, така лека, че дори не я усе­щаше — Жилберт. Но това нямаше нищо общо с останалото. Вместо ледени планини, палещи равни­ни, бури и тайфуни, както в любовта с Кати, та­зи любов имаше равен и нежен пейзаж с умерен климат, където светлината на небето беше всич­ко. Жим никога не биваше лишаван от нея и не трябваше да. задоволява никакви изисквания.

Бяха по на двадесет години, когато се срещна­ха с Жилберт. Отначало всичко започна като при­вличане и а характери, приятелство, примесено с любов. Мълчаливо се бяха съюзили срещу любов­та-страст. Обичаха се тайно, без да намесват нито приятели, нито любопитни, нито материални въ­проси. Виждаха се веднъж седмично в малко апар-таментче на висок етаж, с просторна гледка, което Жим бе наел специално за целта. Редките срещи им позволяваха да отдават най-хубавото от себе си. Не желаеха да бъдат по-често заедно. Живо­тът им течеше поотделно. Веднъж годишно прекар­ваха осем дни в провинцията. Жим никога не бе ходил у Жилберт, тя не бе стъпвала в неговия апартамент. Пътуваха, всеки поотделно, Жим от­съствуваше понякога с години. Винаги се събира­ха. Не бяха обвързани с никакъв ангажимент,

131

Page 132: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Като въздишка изминаха десет години. Веднъж Жилберт бе заговорила аз майка си, която бе за­губила на петнадесетгодишна възраст. Показа на Жим снимка като сираче в детския дом, където я бяха пратили, докато я вземе леля й. Изглеждаше така бедна и така скромна между другарчетата си» без да осъзнава, Жим завинаги бе осиновил малкото момиченце от снимката.

Няколко години по-късно й предложи да се оженят. Обсъдиха спокойно въпроса. Ходиха на лекар, който им предрече нездрави деца. От друга страна, налагаше се да живеят известно време при майката на Жим, а Жилберт се страхуваше от това. Решиха да не променят живота си. Само веднъж Жим й каза:

— Ако желаеш, бихме могли да остареем заедно. ~- Ако един ден поискаш да създадеш семей­

ство и деца, ще съумея да се отдръпна — бе от­говорила тя.

За седемнадесет години Жим нямаше в какво да я упрекне, Чувствуваше се свободен да се оже­ни, но не и да я изостави. Между имената, които й бе дал, бяха Честност и Умереност, Жилберт пред­полагаше, че Жим има някакви авантюри по вре­ме на пътуванията си в чужбина, но той винаги се връщаше при нея. Жим не знаеше дали му бе вяр­на, но това му се струваше все по-възможно.

Не можеше да я напусне, както Катн не може­ше да изостави Жюл. Нито тя, нито Жюл не тряб­ваше да страдат. Те бяха различни плодове на миналото, които си съответствуваха и се уравно-весяваха. Щеше ли някога Жилберт да приеме то­ва, което приятелят му вече бе приел? Възможно ли бе да живеят четиримата заедно в обширна ви­ла в провинцията, със сегашните им и бъдещи

т

Page 133: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

деца, и всеки да работи това, което му се нрави и удава? Жим мечтаеше за това.

Защо между четири същества, свързани по раз­личен начин с любовта, непременно трябваше да има несъгласие? Кати не изневеряваше на Жим, когато бе мила с Жюл. Любовта на Жим с Жил­берт не бе изневяра към Кати. У него тези две чувства можеха да съжителствуват и не вълнува­ха едни и същи области на сърцето му. Да може­ше само Жгол и Жим да се помирят в съзнанието на Кати. Да можеха двете с Жилберт да не ста­нат врагове.

Жим винаги бе разказвал за Жилберт на жени­те, които бе обичал по време на пътуванията си в чужбина, и им я бе описвал така, че будеше ува­жението им. Бе я описал и на Кати след дългата им разходка. Кати се бе изказала с известна иро­ния за тяхната дълга връзка без събития, която намираше „предпазлива" и „примирена". За нея нямаше по-лоши епитети.

Жим предложи една аксиома: „Жюл се равня­ва на Жилберт." По-късно му бе писано да узнае, че Кати бе възприела друга: „Жилберт не се рав­нява на Жюл."

В живота на Жим Жилберт заемаше отделно място, за чието значение той не си даваше сметка и съвсем не подозираше, че страстта му към Кати ще й нанесе непоправима болка.

В писмата си Кати и Жим решиха да ускорят сватбата, за да им се родят по-скоро деца. Жюл бе съгласен да направи всичко, което искаха, и да се разведе бързо. Щом всичко бе решено, Жим събра цялата си смелост и реши да говори с Жил-

133

Page 134: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

берт. Разказа й накратко за Катй, за желанието им да имат деца, да се оженят и за съгласието на Жюл. Жилберт познаваше добре Жюл от раз­казите на Жим, без да го е виждала.

Изслуша всичко, без да трепне, изправена на стола си. Накрая каза:

— Бързам да се съглася, докато още имам сили.

За миг се облегна на дивана, после стана и из­лезе.

„Не причинявайте страдания, Жим" — бе ка­зала веднъж Люси.

— Извърших убийство — помисли си изведнъж Жим.

Но след около час у него се появи надежда: „Ще свикне."

Сбогува се набързо с близките си в Париж.

Кати прекара зимата с Жюл в покритата със сняг вила. Сега бе годеница на Жим, поверена на неговия приятел. Всеки ден го питаше;

— Мислиш ли, че ме обича? Описваше в дневника си, както беше обещала,

историята им от миналото лято. С изненадваща сила разказваше това, което бе станало в нея, около нея и всичко, което бе правила, включител­но и с Алберт, Жюл откри в това ключа към бу­рите и приливите на Кати и я насърчаваше.

Дойде март. Жим си осигури работа в роди­ната на Кати. Преведе една пиеса, която се играе­ше там с успех, и се съгласи да прекара петнаде­сет дни на село с автора, за да я усъвършенствува. 134

Page 135: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Както преди да се види с Жк>л, изпитваше нуж­да да забави събитието, да се подготви за иего, като междувременно се държеше като избягал от час ученик.

Кати реши, че Жим и е бърза особено да я види.

Заедно с драматурга Жим мина през града на Кати. Повика я. Тя отиде с "Жюл на чай в хоте­ла му.

Беше леко напълняла от заседналия живот през зимата, която бе прекарала в писане. Почти се бе изчервила, че идва така, като годеница, водена от /Кгол (като юница на бик, както каза по-късно). Жим пе беше нейният Жим: приемаше я на об­ществено място и като слуга бе посветил времето си на трети човек, който след малко щеше да го отведе. Кати, в разцвета на красотата си, почув­ствува как това намалява стойността й. Жюл предугаждаше, че тази среща ще се окаже зло­щастна. Жим обясни па Кати, че трябва да работи заради пея. По тя отдаваше ли значение па това? Би трябвало той да изостави всичко и да се посве­ти на реалното й присъствие. Неусетно го разпита за хората, с конто се бе сбогувал в Париж. Жим II отговори, струваше му се, задоволително.

Видът и го бе пленил. Искаше му се да не я напуска, но имаше ангажимент.

Три седмици по-късно най-сетне се завърна във вилата. Кати отсъствуваше. Бе току-що заминала за няколко дни при сестра си по работа, като не­го. Макар и разочарован, Жим счете това за нор­мално. Но не п Жюл. Когато Кати търсеше про­стор, ставаше опасно.

135

Page 136: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жюл описа на Жим как Кати бе писала днев­ника си. Никога не бе я виждал такава. Когато бе научила на срещата в града, че Жим е направил дълги записки за тях двамата, без да ги обедини в цялостна творба, се бе почувствувала много за­сегната.

Пишеше кратки писма, отлагаше връщането си, разказваше за работата си като Жим.

Двамата приятели бяха сами във вилата, на спокойствие водеха тихия си живот и своя неиз­черпаем разговор. Една селянка идваше да върши основната домакинска работа. Жюл превеждаше книга от Жим. Готвеше, захапал лулата си, и пър­жеше картофи, докато Жим му четеше на глас. От време на време се разхождаха бавно из окол­ностите.

Разводът бе започнал. Жюл се страхуваше от нещо, което Жим не разбираше. Писаха на Кати, че у дома всичко е наред, да не бърза да си идва заради тях. Тя телеграфира на Жим:

„Чакай ме утре вечерен влак в града където ще спим".

Жим отиде. Кати скочи ловко от вагона. Хва­наха се за ръце, погледнаха се, засмяха се от ра­дост. Тя каза:

— Нека засега не си казваме нищо сериозно. Въпреки това му разказа, че Жюл е бил очаро­

вателен, докато е бдял над нея заради Жим. Подчиниха се на полицейския правилник и на­

еха две отделни стан една до друга. Кати накара Жим да седне па канапето до нея и каза:

— Ти ги моят Жим, аз — твоята Кати. Всичко е наред. Само че когато те видях тук преди месец

Page 137: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

и половина, ти ми говори за своята работа, а аз също имам свои неща. Разказа ми как си се сбо­гувал с твоите любими, аз също отидох да се сбо­гувам с моите. Ще ме държиш в обятията си цяла нощ, но нищо повече. Пие искаме да имаме дете, нали, Жим? Да, но ако го създадем сега . . . няма да зная . . . дали е от теб. Разбираш ли, Жим?

Наблюдаваше го напрегнато. Жим разбра, преви се под удара. Тя бе в цен­

търа на сърцето му и пиеше червена кръв. Да пие! Бе така тъжен, че нямаше сили да се ядоса, стру­ваше му се, че любовта му изтича вън от него.

Кати подзе: — Трябваше да го направя, Жим. Заради нас

двамата. Трябваше да възстановя равновесието. Подозирах, не, сигурна бях, че си утешил по твое-му тези, които оставяш в Париж. Не можех да бъда твоя годеница, без да утеша по моему (има­ме едни и същи навици, маниери) този или те­зи, които напусках. У сестра ми се видях с Ал­берт, когото бях повикала, и с него заличих в се­бе си следите от твоята изневяра. И ето ни сега чисти и квнт.

— Обичаш ли Ллбсрт? — попита Жим. — Не, въпреки че има големи достойнства. — Л той обича ли те? — Да. Жим претегляше нещата. Вярно, беше се сбо­

гувал тук и там по начина, по който Кати пред­полагаше. Бе го направил, без това да засегне любовта му към нея. Може би нейните деяния също не накърняваха любовта и? Жим прие пред­ложеното равенство. Почувствува, че тя го обича, както той нея, че съществува само едно — силата, която ги привлича. Стояха един срещу друг тре­перещи и целомъдрени.

Page 138: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Целомъдрени трябваше да останат цялата та­зи любовна нощ. Както и през нощите, които по­следваха, до момента, в който Кати се убеди, че не носи дете от Алберт.

— Удивително — каза Жюл па Жим. — Ка­къв шеметен полет, какво ли не измисляте, за да си създавате повече емоции.

Излъгани и двамата от Кати, Жюл и Жим се чувствуваха още повече като братя.

Въздържанието, което Жим и Кати си налага­ха, още повече ги възбуди. Смятаха го за обет, а а въпрос на чест към самите тях. Ту единият, ту другият спасяваше тази чест, когато партньо­рът му се поддаваше. Не. се разделиха, и е хитру­ваха. Обетованата земя се виждаше.

Внезапно обетованата земя отскочи далеч. Тримата бяха отишли в града при адвоката,

който се занимаваше с раз йода и щеше да уреди брака. За тях това бе аабанленне и, както мисле­ха, чиста формалност.

Смаян от пълното съгласие" и радостта на три­мата съучастници, адвокатът вдигна очилата си, погледна ги втренчено и каза:

— Трябва да мине още известно време, преди разводът да бъде окончателно обявен. Освен то­ва, за да не бъде законно приписано на първия съпруг, бъдещото дете не бива да се роди преди определена дата, уточнена от момента на влизане в сила на решението за развода и изчислена спо­ред максималния период за зачеване при жената.

— Какво, какво? — попита Кати, която изоб­що не разбираше този юридически език.

Page 139: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Адвокатът й го преведе в дати. Трябваше да изчакат близо два месеца, преди да създадат де­тето. За сключване на брак щеше да е необходи­мо повече време, но поне детето можеше да бъде узаконено чрез него.

Тримата бяха объркани. Жюл попита дали няма разпореждания на закона в негов ущърб. Уви, нямаше.

Кати и Жим не продължиха обета, но задръж­ката, която си налагаха заради детето, ги измъ­чи. Беше им обидно да се подчиняват на официал­ните закони, а не на тези, които носеха в себе си.

Животът отново затече по старому в къщата с игрите и щедрото си спокойствие, помрачен само от тази голяма сянка.

Кати им чете на глас големи откъси от своя дневник — от пристигането на Жим до замина­ването му за Париж. Беше потаен като индуски храм, лабиринт, в който човек лесно се губеше.

Дневникът на Жим служеше за сравнение. Два­мата мъже гледаха с уважение на Кати.

„Ако и двамата изпишете вашата история под­робно и поотделно, всеки от своята гледна точка, от която за нищо на света не се отказва, и ги публикувате едновременно, ще се получи необик­новено произведение" — каза Жюл.

Кати им изигра танца, който бе подготвила по време на престоя в града. Не им допадна осо­бено.

— Необходима е опушената и възбуждаща ат­мосфера на препълнения бар — каза тя.

Може би. . . а може би изобщо не бе науча­вала такъв танц и вместо това се бе виждала с

Ш

Page 140: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Алберт... нещо, за което Жим предпочете да не мисли.

Двамата с Жим спяха последователно във всички стаи на вилата, като достигнаха до мона­шеската килия на Жюл. Най-накрая Кати избра стая с голямо легло с колони и балдахин, укра­сено с огромни плодове и цветя от един селски художник.

Тя публикуваше рисунките си в едно ново спи­сание. Винаги бе с Жим, даже когато работеше. Достатъчно бе едно движение на устните й, без да вдига очи от рисунката, и Жим идваше да уто­ли жаждата им. Убеждаваха се, че милувките им са подготовка за детето. И все пак въздържание­то ги измъчваше.

Падна закъснял сняг. Една сутрин дебел бял дюшек покри парка. Кати първа го забеляза, по­вика всички с радостни възклицания и се хвърли съвсем гола в пресния сняг. Изчезваше в него, плуваше, търкаляше се, ядеше го.

— Когато пораснете — каза тя на дъщерите си, — и вие ще поздравявате снега с мен.

Жюл и Жим се опасяваха, че както се търка­ля по заснежената ливада, в която бяха забити много ниски колчета, тя може да се нарани — но без да дава вид, че мисли за това, Кати много добре си спомняше къде е всяко едно от тях.

Фортунио телеграфира, че пристига и ще ос­тане при тях едно денонощие. Същата вечер ве­че бе у тях. Когато бе на седемнадесет години, Жюл и Жим дълго го бяха развеждали из Париж на поетите и го считаха за по-млад брат. Впрочем той ги наричаше чичо Жим и чичо Жюл. Преди шест години бе станал любовник на Кати почти пред очите на Жюл, но нима можеха да му се

140

Page 141: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Сърдят? Кати избираше Любовниците Сй, а не те нея, и още тогава спокойно можеше да каже на Фортунио, че нищо вече не може да попречи на любовта й към Жюл, и това щеше да бъде вярно.

Фортунио пристигна с голямото си светлозе-лено палто рибена кост, с приятния си дълбок гърлен глас, с гладък бяло-розов тен, с големи ла­пи като расово куче.

— Къде ще го настаним? — попита Жюл. — У нас -- каза Кати. Жюл знаеше, че в къщата няма нито едно сво­

бодно легло, но Кати бе казала „у нас" и това вече не беше негова работа. В обичайния си час той се качи в своята ергенска стая, защото ста­ваше рано сутрин.

Кати, Жим и Фортунио разговаряха до късно в стаята с голямото легло с колоните. Кати каза:

— Можем и тримата да спим в това легло, >— Защо не? — съгласиха се те. Жим чувствуваше, че Кати иска да направи

експеримент. Нека. Той щеше да участвува. Легнаха си и тримата, внезапно потънали в

мрак. Чаршафите миришеха приятно свежо. Кати също. Тя беше по средата. Бяха дали пижама на Фортунио. Жим си спомни Магда и нощта, в коя­то бяха вдишвали етер.

Поговориха още малко, после замълчаха. С дясната си ръка Кати държеше Жим. Той бе си­гурен, че с лявата държи Фортунио: сравнение... Да светне лампата, която се поклащаше зад гла­вата му?

Такава игра нямаше да е честна, И тримата бяха свободни. Ези или тура. Жим бе готов да за­губи Кати, без да каже дума, Фортунио бе готов на всдчко» което тя пожелае.

141

Page 142: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

„Ако се отдаде на Фортунио, аз съм свибо* ден1* — помисли си Жим,

Мълчанието и недоловимите маневри на Кати продължаваха. Жим престана да иска дете от нея.

Кати обърна глава към Фортунио, каза му ви­соко „Лека нощ" и го целуна. Обърка се към Жим и явно щеше и на него да пожелае „Лека нощ", но той вече й говореше на ухото:

— От момента, в който исках дете от теб . . , — Какво? — каза Кати. — За какъв момент

говориш? — За преди десет минути — отговори Жим. Кати живо го прекрачи, за малко не падна от

леглото, избута го в средата, мушна се в обятия­та му от дясната му страна и каза, изпълнена с внимание:

—• Продължавай, Жим, — Нямам какво повече да кажа — отговори

гой. Тя го прегърна. Жим се съобрази с близост­

та 15а Фортунио. Заспаха. Събудиха се и тримата добре разположени. Фортунио бе очарователен и си тръгна.

Кати четеше на Жюл и Жим пасаж от „Род­ство по избор" от Гьоте: смъртта, на детето, кое­то се дави в езерото. По бузите й се стичаха съл­зи. Жим също се просълзи. Всичко, което се от­насяше до деца, ги разстройваше. Жюл изпита състрадание.

142

Page 143: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим им прочете едно стихотворение — „Даф-нис и Хлое":

Хлое Кажи ми, Дафнис, нищо ли не съществува за нас, освен да се държим в прегръдка и да заспиваме така?

Д а ф н и с

0 не, напротив, Хлое, съществува мигът, във който аз те притежавам, мнг, конто аз сега познавам.

Х л о е

Освен мига, който сега познаваш, нима не съществува нищо друго?

Д а ф н и с

О, да. да, Хлое, съществува — да се държим е двамата в прегръдка и да заспиваме така.

Кати каза: — Хареса ми така, когато се върти в кръг. Намеси се и Жюл: — Това е като буквален превод от няколко

езика, смесени. Жим каза, че трябва да се премахнат грани­

ците между езиците. Създадоха малки стихотво­рения на три езика, така както им идваха наум, като в сън. Жюл и Жим заговориха за тяхната

143

Page 144: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Австразия. Кати заяви, че са необходими още раз­мествания и войни.

— Вие сте добри европейци — каза им Жюл. — Националисти сте само шо се отнася до вашата любов.

Дълго траеше това изнервящо очакване. За Кати и Жим животът вече не беше равен и спо­коен, а изпълнен с „върхове, които хлътват", как­то казват селяните. И най-ведрото небе внезапно бе разтърсвано от гръмотевица и шеметен стре­меж към разрушение обхващаше Кати. Тя имаше нужда от битки и прясна кръв.

В миг лицето й се сгърчваше в някакво съмне­ние и придобиваше ужасяващо изражение. Антич­ната усмивка заприличваше на нарез с нож.

В такива моменти Жюл се грижеше за нея ка­то за болна. Той смяташе, че кризите й са подоб­ни на епилептичните, опасни за нея и за всички, един вид „душетресения". В рода на Кати имаше големи таланти и неизяснени самоубийства.

А когато Жим бе много щастлив, тя изпитва­ше нужда да му нанесе удар.

В един ден на блаженство те отидоха в града. За да свърши по-бързо отегчителните си задачи и да могат след това заедно да се позабавляват, Жим й предложи да отиде сам да вземе документа за сватбата, а тя да обиколи магазините. Дали Кати не обичаше да бъде оставяна сама в града с от­пуснати юзди като скъпоценност, която не можеше да бъде открадната? Тя се качи в едно такси и докато то тоъгваше, каза на Жим, който се на-

Ш

Page 145: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

8еДе Към вратичката^ протегнал лице за целувки: — А сега ще извърша нещо непоправимо. Тя не дойде на чая, където имаха среща, видя

я едва вечерта във вилата. Целия следобед той бе разкъсвал любовта им на парчета.

Тя ги слепи с радостта, която прояви, като го видя. Каза, че нищо не е извършила. Жим й по­вярва, но не и Жюл именно защото бе излекувана и отново влюбена в приятеля му.

„Няма значение — мислеше си той. — Това е нейният начин да обича."

Веднъж следобед Жюл се осмели да се поше­гува с една нощница на Кати. Това не се хареса на Жим, а за Кати бе оскърбление на самолюбие­то. Тя стовари и върху двамата презрението си. Напразно Жим подчерта, че не е казал нищо. Ко­гато отправяше упрек към единия, тя включваше и другия —< за солидарност. Жюл прие виновно изражение, но вътрешно му бе смешно.

— Немкинчето ми, ти винаги ми обявяваш вой­на — каза Жим.

— Но винаги основателно, нали? — отговори Кати.

Люси бе дошла за известно време в съседния град, там, където Жим се бе запознал с нея. Той не бе я виждал от седем години. Беше изживяла тежко войната. Родителите й бяха починали, се­мейството й — разорено. Жюл пръв я видя. Вечер­та разказа, че си е все Люси, но доста промене­на. Тя бе на възраст колкото Жим, осем години по-голяма от Кати. Дойде им на гости. Жюл й бе разказал цялата им история.

Жим се развълнува при вида на поостарялата 10. Жюл я Жим 145

Page 146: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Люси. С хубавите си ръце тя бе работила... Из­лязоха четиримата и седнаха в парка. В начало­то Кати жестоко се постара да й даде да разбере, че тези двама мъже, които я бяха обичали, сега са нейни. Но Люси не чувствуваше нещата по този начин. Тя черпеше силите си от другаде. Знаеше, че понесени от вихрушката и а Кати, те пазят в себе си причината за някогашната си лю­бов към нея. Признаваше жизнеността и смелост­та на Кати, но нищо повече.

Кати й разказа за развода, за годсжа си с Жнм. Разви следната теза: някои жени, които чувству­ват, че имат призвание, трябва за благото па ра­сата да родят едно или много деца от даден мъж, който ще изберат по инстинкт, без обаче да са за­дължени да отгледат всичките. Попита Люси дали е съгласна да отгледа детето й от Жим. Отнача­ло Люси замълча, после отвърна;

— Да, ако Жим ме помоли и ако детето ми бъ­де поверено веднъж за винаги.

Жим й се възхити. Люси живееше в голямата си къща, една част

от която беше дадена под наем, оставила си бе само мансардния стаж. Покани ги да и отидат на гости, ако минават оттам. Жим прие. Кати като че ли нямаше нищо против.

Люси си тръгна. — Спокойствието й е маска — каза Кати. —•

Ако ще имаме маски, предпочитам тази на на­силието.

Жюл бе затаил в себе си известно огорчение към Люси, която така упорито го беше отблъсква­ла. Мислеше за праведния и здрав живот, който

146

Page 147: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

би водил с нея, ако го бе приела. Жим в този мо­мент живееше само за Кати и за бъдещите им деца. Може би Люси си мислеше:

„Връзката между Кати и Жим няма да трае вечно."

147

Page 148: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

8

ПРЕЖИВЯВАНИЯ В СТИЛ ЕДГАР ПО

Кати заведе Жим в столицата, показа му фа­садата на родната си къща и го посвети в тайни­те на своето детство.

Видяха се отново с Фортунио и заедно обико­лиха различни барове — в едните моряци, а в дру­гите чиновнички танцуваха по двойки, самите те оба­че влизаха в онези барове, отворени по цяла нощ въпреки забраната, в които заплахата от нахълтва-не на полицията във внезапно затъмнената зала беше допълнителна атракция за редовните посе­тители. Гледаха един нелегален танц на срамеж­ливи голи момичета, който бе истински шедьовър. Посетиха и други подобни, по-посредствени. За об­ща изненада Жим бързо се измори от този нощен живот и предпочете да прекарва вечерите „у дома".

„У дома" беше едноетажна, но висока къща в буржоазен квартал, построена от черни и черве­ни тухли насред обширна градина, която по-голя­мата сестра на Кати, Ирене, й бе отстъпила. Съ­стоеше се от просторна гостна с веранда, салон за музика и две големи спални. Мебелите бяха раз­нородни, полулуксозни, полуудобни. Скриновете и гардеробите бяха натъпкани с неподредени суве­нири, между които дузина романтични шапки, за­хвърлени от Ирене. Вдовица с пет деца, тя живее­ше на час път оттам в удобна вила. Къщата, коя-

148

Page 149: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

то бе предложила сега на Кати, им служеше обик­новено да преспиват, когато идваха в града.

Жим беше видял в семейните албуми снимка на Ирене като млада. Мина му през ума, че ако не бе шест години по-младата Кати, Ирене би могла да го привлече. Усмивката й не бе антич­на, но омайваше. Погледът й бе ясен. Откакто бе овдовяла, около нея се въртяха неколцина пре­тенденти.

Кати заведе Жим на гости у Ирене. Той знае­ше, че няколко месеца преди това тя бе прекарала там два дни с Алберт. Двете сестри бяха родени съперници, но по правило си помагаха в любов­ните истории. Ирене кокетничеше с Жим в присъст­вие на ухажорите си и на Кати.

Ирене имаше големи и хубави деца. Кати и Жим прекараха цяла нощ с двете по-големи в тяхната лодка на едно езеро и когато им се доспа, децата ги завиха с резервното платно. Призори близо до една крайбрежна кръчма играха тенис с картонени подложки от бира. Племенниците на Кати я целуваха като влюбени. Всички в къща­та осъждаха лудориите на Ирене, но я обичаха.

Апартаментът в къщата, сам по себе си осо­бен, се обгърна за Жим в още по-голяма тайнст­веност в стил Едгар По след едно преживяване. Той стоеше замечтан на верандата, с пура в уста, загледан в дългия зид от тъмни тухли, който от­деляше градината от съседния двор. Стори му се, че той не е вече под прав ъгъл със земята, разтърка очи. Със странно забавени движения зи­дът се наклони, завъртя се около оста си и рухна с глух шум от край до край върху храстите, ко-

Page 150: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

кошарннците и велосипедите. Вдигна се облак прах...

На другия ден, както спеше, прегърнал Кати, Жим изпита усещането, че прахът от зида се из­дига от паркета на стаята и че той гълта косите на Кати, които гъделичкат гърлото му. Отвори очи и видя приятна кълбеста розова мъгла, която се стелеше ниско над главите им. „Какъв странен сън", помисли си той. После осъзна, че е действи­телност. Гъст пушек изпълваше горната част на стаята и проникналите през прозореца лъчи на изгряващото слънце го обагряла. Само долу ниско над паркета въздухът все още беше чист. Мириз­мата на изгоряло го разбуди напълно. Той побут­на леко Кати, която го притискаше с тежестта си.

— Кати, нещо гори! Тя отвори очи, подуши пушека, прецени поло­

жението и пак ги затвори. — Кати, всичко ще пламне, ако прозорците се

счупят. — Остави ме за минутка, Жим, мисля, че се

досещам откъде идва. — Откъде, Кати? — От безредието и а тази проклетница Ирене.

Веднъж остави за малко газовия котлон върху дървена каса от летви, пълна със слама и памук, и го забрави там цели пет години. Снощи, дока­то приготвяха вечерята, тези лудетини Кати и Жим сигурно са изпуснали неугасеиа клечка киб­рит в някой от процепите на касата и сега огъ­нят тлее там.

~- Да отидем да видим все пак? — Ами, нали вече знаем . . . — и Кати се при­

готви отново да спи. Жим не можа да сдържи смеха си.

150

Page 151: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Въпреки Това отидоха, смущавани от пухйекй. Напразно заляха с вода касата. Накрая се при­нудиха да я издърпат, не без усилие, и да я из­хвърлят през прозореца. Кати се оказа по-сръчна от двамата.

Веднъж късно вечерта двама леко пийнали ба­рони посетиха Кати. Жим не пожела да стане. Ка­ти ги прие. От леглото си Жим чуваше звучните им шеги: правеха й различни предложения, най-доброто от които бе да им позволи да изхвърлят „нейния французин" през прозореца. За миг Жим изпита желание да се появи в салона, за да види какъв би бил ефектът, но не му се обличаше. Кати се забавляваше от разговора и го подклаждаше с малки чашки. Алкохолът не й понасяше и на Жим не му се нравеше тя да се занимава с ликьори и барони.

Когато гостите си тръгнаха, той й направи лека забележка. Тя я прие зле. Скараха се с присъщата им неотстъпчивост и бързина. За две минути буря­та се разрази. Кати спомена за Жилберт. Жим отвърна:

— Жилберт се равнява на Жюл. Кати възрази: — Жилберт се равнява на Алберт. Спорът взе неприятен обрат. Чуха Жюл, който

бе дошъл за няколко дни, да се връща от театър и да си ляга в съседната стая.

— Големи психолози сте, Жюл и ти — тросна се Кати. — Човек им пише нещата черно на бяло, а те ги четат, без да разбират, и си намигат съу­частнически.

— Например? — попита Жим. 151

Page 152: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Може би под влиянието на изпития алкохол Кати реши да нанесе силен удар.

— Например — отговори тя — в дневника ми от миналата година, в навечерието на заминаването тк, когато отиде сам на кино, аз писах: „Отидох у Харолд и в един момент той сложи ръцете си от двете ми страни."

Тя повтори, посочвайки ръцете с поглед, издиг­нала лице към въображаемия Харолд:

— От двете . . . ми . . . страни . . . Ако това не е ясно, какво друго?

Държеше главата си изправена с разпуснати ко­си, на колене върху голямото легло, вперила поглед в очите на Жим. Той прочете в този поглед, че тя казва истината.

Значи, тя бе извършила това, когато той й бе имал безкрайно доверие, в най-пламенния момент на любовта им, и бе спотаила тази отрова въпреки ззаимиите им изповеди.

Нещо се рушеше в него подобно на зида. В съ­щото време дясната му ръка натежаваше. Той я стовари, широко разтворена, върху лицето на Ка­ти, която се просна на леглото. Той видя ямките на кръста й, които обичаше, удари я там, изнена­дан както винаги от еластичността на плътта й.

На вратата се почука. Гласът на Ждол попита отвън:

— Какво става? Имате ли нужда от мен? — Не, благодаря, Жюл — извика Кати и се на­

дигна подута и лъчезарна. — Най-после — прошепна тя. — Един мъж,

който смее да ме удари, когато заслужавам!... Ти ме обичаш, Жим!

Page 153: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Й тя се сгуши на гърдите му. Той не й се сърди дълго. Но мисълта за двете

ръце на Харолд се запечата в съзнанието му и при всяка криза будеше в него въпроса: „Какво ли още крие от мен?"

Няколко дни Кати имаше болки в кръста, ли­цето й бе подуто. Но се разхождаше из града.

Обаче ударът, който Жим бе получил, бе по-силен от този, който й бе нанесъл. Трябваше ли да си върне?

Скоро му се представи случай. Наложи се Ка­ти да замине за едно денонощие при сестра си, за да се срещне с нотариуса. Ирене ловко се разми­на с нея и пристигна в апартамента при Жим по обяд, в момента, в който Кати влизаше в нейния дом и намираше бележката й. На Жим не остава­ше нищо друго, освен да я покани на обяд.

Тя носеше лятна рокля, която подчертаваше пищните й форми, и романтична шапка, която не отстъпваше на предишните от нейната колекция. Беше радостна: преди време купила от прищявка хубава ливада и залесен хълм на висока цена, за което семейството й я упреквало, а ето че бързата девалвация превръщаше тази покупка в блестяща сделка.

Жим и Ирене видяха на улицата количка, от­рупана с червени рози. Без да помисли за тяхното зна-яение, той й подари един букет.

В нея имаше нещо креолско и разглезено в срав­нение със сериозността на Кати. Съобщи му, че ще спи в една от двете спални на къщата (беше си у дома) и че иска да гледа някой филм. Жим пред­ложи да я придружи. Решиха да вечерят след то­ва в някакво приятно заведение, което тя щеше да му покаже.

153

Page 154: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Докато гШсха чай, тя зй говор и за Кати, за Дет­ството им, за различните им възгледи върху всич­ко: двете се уважаваха, но мненията им изобщо не съвпадаха, даже и за любовта . . . Жим пред­видливо забеляза, че в някои случаи одобрява вер­ността и че сам той е верен на Кдти.

— Браво — каза Ирене с предизвикателна ус­мивка.

Жим усети, че е решила да се забавлява и да го атакува с всички средства. Ирене ухаеше на екзотичен парфюм. Носът и брадичката й бяха по-женствен вариант на Катините. Всъщност Ире­не --• какво великолепно отмъщение срещу Кати, каква кама, която можеше на свой ред да забие в сърцето и, в най-чувствителното място, за да и даде да разбере н да заличи ръцете и а Харолд. Миг след своето изявление за верността Жим се отдаде мислено на Ирене. Искаше му се дори да стори това незабавно, да не гледат филм, нито да ходят в заведение.

Върнаха се в апаратамента вече съучастници. И кого намериха? Седнала на пианото, бледа в червената си копринена пижама, прилежна като ученичка, Кати свиреше соната от Бетховен. Щом бе намерила бележката с обяснението на Ирене, Кати, която познаваше сестра си и своя Жим, бе тръгнала, без да чака нотариуса и без обяд, за да вземе единствения влак, който можеше да я до­веде в града същия ден, и ги чакате.

Държа се строго с Ирене, която се почувству­ва неудобно. В техните сестрински разправии ви­наги Кати надделяваше. Ирене се отегли в стаята си и повика по телефона друг кавалер.

С Жим Кати се държа изненадващо снизхо­дително: разбираше го и оправдаваше постъпката

154

Page 155: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

му, още повече, че не бе могьл да я реализира докрай. Като грижлива майка, която отказва да купи на детето си наета в сладкарницата и му предлага по-хубава, домашна (то не бива да пла­че, просто трябва да разбере, че тази, която му се дава, е по-хубава), наведена над Жим, тя му отдаде своите прелести, като го наблюдаваше, и унищожи частица по частица всякакво желание, което би могъл да изпитва към Ирене.

Помириха се, без Жим да е осъществил отмъ­щението си.

155

Page 156: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

9 МРАЧНАТА РАЗХОДКА

Върнаха се у дома. Пролетта си бе отишла, дошло бе лятото. Разводът бе приключил. Набли­жаваше датата, на която Жим и Кати можеха да за­ченат детето, без да се страхуват, че то ще носи фамилното име на Жюл. По това време всеки брак на представители на техните две нации бе затруднен от множество формалности.

„Няма значение — мислеше Жим. — Да съз­дадем нашето дете и ще имаме време да уредим брака, преди то да се роди."

Излязоха на дълга разходка с момиченцата. Близо до селото, в едно оградено място, циганин беше оставил двете си маймуни. Двете деца вля­зоха да им дадат лешници. По-едрата маймуна скочи на раменете па Лизбет, взе й лешниците и я за скуба. Жим тъкмо прекрачваше бодливата тел, за да се намеси, когато видя, че Кати вече се е пъхнала отдолу и пъдеше маймуната.

„Колко е бърза" — помисли си той. Вечерта па масата заговориха за животните,

които обитават пещерите на морското дъно. Кати каза на дъщерите си:

— Няма чудовища, защото те не знаят, че дру­гите ги смятат за чудовища. Те са невинни като нас, обичат малките си като нас. Бог ги е създал такива. А той е създател и на змиите, и на крад­ците, и на убийците,

156

Page 157: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Всички се разнежйха над чудовищата. В един спортен магазин, където бяха правили

подкупи, Кати решително открадна малък ком­пас, който гордо показа на децата.

— По този наклон е опасно да се върви — предупреди Жим.

— Толкова е забавно — възрази Кати. — А ос­вен това платихме всичко останало.

Най-поел е настъпи определената от закона дата за зачеването на детето. Бяха почти изнена­дани от тази дългоочаквана свобода. Бяха под­готвили този момент — с подбрана храна, със здравословен живот, с липсата на всякаква дру­га цел. Приблизително бяха определили датата на раждането. Заченаха детето с благоговение. Чув­ствуваха се свободни като диви животни нощем в гората и в бърлогата им, шареното легло с ко­лони. Когато дойде моментът, те се учудиха, че Ка­ти не е бременна. Жюл се държа нежно-иронично.

— Също като при голфа — обясни Кати. — Когато човек е много сигурен, че ще успее, губи.

Започнаха отново, по-скромно. Приличаха на Адам и Ева, подчинени на инстинктите си. След месец отново се убедиха, че „бог не бе благосло­вил връзката им".

Този път това ги разтърси. Отидоха при специалист, който установи, че са

нормални и могат да имат деца. Думата „нормал­ни" почти ги обиди. В тази област те трудно се задоволяваха със средното ниво. Лекарят им ка­за, че трябва да умеят да чакат, че има неуло­вими неща и че много двойки зачеват едва след месеци.

157

Page 158: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Кати н Жим се постараха да бъдат търпели­ви. Тя отново започна да рисува, той — да пише. После ходеха из гората, любеха се и Жим вди­гаше Кати за краката и я тръскаше леко като чувал с орехи, за да увеличи шансовете им да имат бебе. Чувствуваха се сродни с тревата, с камъните, с дърветата, със. звездите.

Следващият месец им донесе ново разочарова­ние.

--- Деца ля? — подкачаше ги Жюл. — Може и да ви се родят, по това май не е вашата специал­ност.

Кати реши, че обегз поп.ката във вилата не е благоприятна. Когато настъпи октомври, отидоха на поклонение в един исторически град, където природата бе кристално чиста.

Започваше ла ги мъчи съмнение в родителско­то им призвание. Даже от Жюл се бе родило де­те по-бързо. Трябваше да продължат да уреждат формалностите по сключването на брака, но Ка­ти бе забравила да вземе документите си, а Жим изтълкува това като лош знак. Съдейки по няко­гашните й снимки като бременна и по разказите и а Жюл, той считаше, че Кати е най-пълноценна Кати, когато чака дете, Жим имаше нужда да се посвети на една закръглена, оплодена, умиротво-реиа Кати. Между тях се създаваше празнина, която прегръдките им вече запълваха само за миг.

Разбира се, забавляваха се както преди. Бие­ха гарвани с пистолет и с прашка, без да успеят да ги уцелят. Държаха се в прегръдките си. Но чакаха следващото разочарование. Какво щяха да правят след това?

„Има ли смисъл да се женим, щом като няма да имаме деца? — мислеше Жим. — Предста­

ва

Page 159: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

вяхме си ги едни от други по-хубави, изпълнили цялата къща: те, Жюл, неговите деца, Матилде — със стаи за приятелите, които ще идват на гости . . . Може би Кати ще поднови авантюрите си, ако нямаме деца . ,."

Щяха ли наистина да започнат отново да ра­ботят? Търсеха успеха само за да отгледат де­цата си.

От своя страна Кати не споделяше мислите си. Понякога ходеше сама да пие кафе в едни бар. Веднъж заведе Жим там и му представи един треньор по бокс, пъргав, енергичен, дребен и хи­тър. Отидоха в боксовата зала, видяха майстор­ски атаки. Жим се боксира с него, засегна го вед­нъж, но сам той, ударен няколко пъти, не можа да се спра пи и отстъпи с уважение пр^д подвиж­ността и умението иа противника си. *

Междувременно боксьорът учеше Кати на труд­ното изкуство да лъже на карти. Тя имаше на­клонност към това, Жим не. Атмосферата в ба­ра, която харесваше на Кати, му бе неприятна.

Веднъж след вечеря Жим има неблагоразумие­то да остави Кати да се качи сама в стаята им и остана в трапезарията да дочете един борсов вест­ник. С малкото си пари те бяха рискували в една дребна борсова операция, която изглеждаше ус­пешна. Трябваше ли веднага да продадат акции­те? Отиде при Кати, като очакваше да я намери в леглото. Облечена, напудрена и готова да изле­зе, тя го гледаше с едновременно усмихнати и строги очи. Запита го дали не иска да я придру­жи, но само формално, защото знаеше, че е болен от грип. Излезе за половин час.

159

Page 160: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

След един Час Жйм бе привършил сметките" си. Измъчваше го лошо предчувствие. Кати се бе изплъзнала като змиорка. След два часа много се разтревожи. След три беше убеден, че е отиш­ла „да извърши непоправимото", както сама се изразяваше. Тогава Жим се нахвърли върху пи­рамидата на любовта им и камък по камък започ­на да я разрушава. Разказът за тази нощ, която описа малко по-късно в бележника си, изпълни много страници. Имаше висока температура, уши­те му пищяха. В това състояние не можеше да ти­ча подир Кати, а и не желаеше. Тя не признава­ше болестите. А сега бе негов ред да бъде болей.

Кати му остави много време за размисъл, ка­то се върна усмихната в два часа сутринта. Игра­ла дълго на карти с боксьора и приятелите му. За-миг Жим помисли да я набие, но нямаше нито сили, нито леел а ние да стори това.

Каза й, че се страхува да не би боксьорът да й повлияе.

— Разказах на боксьора за нашето нещастие. (Жим изтръпна.) — Той предложи да ми напра­ви дете, без да знаеш. (Жим чу това ужасен.) — Но аз чакам дете от теб.

Тя вдигна очи към него и той й повярва.

Наближаваше краят на ноември. Бракът все се бавеше. Винаги се оказваше, че по нещо тряб­ва да се прибави към документите. Дали още имаха желание да се оженят? Валеше сняг, хо­телът беше зле отоплен. И двамата искаха свой дом, но той бе различен в представите им. От­ново чакаха да разберат дали им е писано да имат дете. Неговата поява би уредила всичко.

160

Page 161: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Два дни по-късно пак се убедиха, че Кати не е бременна.

В писмата си Жюл канеше Кати при майка си в столицата. Жим ие знаеше какво му бе пи­сала. Беше болен и изпитваше нужда да бъде под грижите на собствената си майка, легнал в сту­дентското си легло.

Без да уточняват нищо за бъдещето, решиха всеки да се върне у дома си.

Когато настъпи моментът и куфарите бяха вече на гардероб, Кати отложи заминаването си с един ден и заведе Жим на дълга разходка в по­лето, незабравима като онази, която бе прелю­дия на любовта им. Само че този път Кати гово­ри само за Жим и хладнокръвно му отправи всич­ки упреци, които беше натрупала в себе си. Описа го като егоист, скъперник и прекалено предпазлив.

„Във всичко това има истина — помисли си Жим, — но и неоснователни оскърбления."

Като цяло обвинението беше пример за яснота и строй пост и а изложението. Когато стигна до последния месец, прекаран в малкия градец, Кати ие можа да сдържи негодуванието си и избухна най-вече по повод слабата настойчивост, която Жим бе проявил при постъпките за брака, нещо, което го изненада, защото според него докумен­тите му бяха по-пълни от нейните.

Всичко водеше до това, че Кати се чувствува­ше онеправдана и в момента изпитваше само ед* но желание — да бъде отново заобиколена от неж­ните и великодушни грижи на Жюл. Жим може-П. Жюл и Жим 161

Page 162: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ше да и отговори много неща, по предпочете да размисля и понеже по можеше да а дари с дете, вината бе у него.

Тази последна нош те спаха и един малък хо­тел близо до гарата, в тяпго и твърдо легло. Не говориха повече. Любиха се за последен път, без да знаят защо, може би за да сложат край. Бе­ше като погребение, сякаш вече бяха мъртви.

За първи път Жим видя една неподвижна, сту­дена Кати и й се отдаде със съжаление.

Ж»ш заведе Кати до влака. Не размахаха кърпички. Той бе щастлив, че тя отива при Жюл. Дано неуспехът им я върне па Жюл.

Кати си отиваше. Той и е успя да я задържи. Дори и не искаше вече. Нима бе свършено?

Сам. Струваше му се, че от плещите му с пад­нал камък. Дишаше дълбоко. Нещо го пробожда­ше в гърдите.

Кати би искала той да притежава — освен своите — и достойнствата на Жюл, и още много други. А той би желал да види в нея сигурност­та и реда па Люси.

А това бе неразумно.

т

Page 163: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ТРЕТА ЧАСТ

ДОКРАЙ

Page 164: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим
Page 165: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

РАЗДЯЛА

Жим се върна болен в Париж, при майка си. Легна три седмици с температура и болки в ета­пите, бодежите в белия дроб постепенно изчезва­ха. Стана, излезе и болестта го повтори за още един месец.

Лекарят му, добър психолог, го разпита за жи­вота му през едногодишното отсъствие. Жим от-пърна, че ако не се смятат последните седмици, никога не се е чувствувал по-добре. Лекарят обясни:

— Преуморили сте се. Живели сте във всяко отношение в прекалена възбуда, клетките ви са обявили стачка и изискват пълна почивка. За из­вестен период ще бъдете застрашен дори и от най-малкото течение или раздразнение.

От леглото, в което прекарваше болестта си, последните осем месеца му се струваха изпълнени с радости, но и с изтощителни усилия. Примирие­то с Кати бе необходимост за него.

Беше писал на Кати и на Жюл, интересуваше се как са. Тя му отговори с кратко писмо, в което възхваляваше нежността на Жюл. Едно изрече­ние сякаш оставяше отворена врата към неизвест­ността. От своя страна Жюл отговори сдържано. Не искаше да им влияе. Не знаеше дали Кати и

165

Page 166: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим се намираха пред поредната кавга или раз- 1 дял ата км наближаваше. Жим пък се питаше да- | ли тя не е подновила съпружеските си отношения 1 с Жюл. Искаше му се да е така заради приятеля 1 му. Дали Кати отново бе започнала да се вижда .1 с Алберт, с Харолд или с някой друг? Пред пол а- § гаше, че да. В неговото състояние всяка преграда 1 между тях му се струваше като защита. 1

Зимата бе настъпила. 1 Пристигна съвсем невероятна бележка от Кати: I „Мисля, че съм бременна. Ела." И „Но от кого?" — запита се Жим. | | Беше на легло, болестта го повтаряше, не бе в |

състояние да стане. Обясни с писмо това на Ка- | ти. Освен това нямаше леел а ни е да я види . . . бре- | менна може би от друг. Защото не му се вярваше | жалкото им последно сбогом да бе направило то­ва, в което буйният плам не бе успял.

Жюл съобщи кратко, че Кати иска да види .; :

Жим и не вярва на болестта му. Това го ядоса: тя ;1 винаги съдеше по себе си. Писа й за съмненията 1 си относно бащата на детето (ако изобщо беше I : бременна), като се позоваваше на миналото й, на .'| : боксьора и на първото й писмо след раздялата. I

Съдбата чукаше на вратите им: чук-чук-чук... Щ Поведоха диалог сякаш между глухи. Писма- |

та им пътуваха по три дни. Едва Жим бе пуснал | ; първото, изпълнено със съмнения, и получи от нея ,'] щастливо писмо, думи на най-после оплодена и |! благодарна на бога млада жена, което го убеди, ||| че заради самата себе си, в името на собствената ;П си сигурност, на бъдещия й живот с това дете, тя |-не му бе изменила. Нейното невинно и беззащитно !: | държане го трогваше повече от думите й. Пред- :;. ставяше си я като агънце. Писа й и се приготви |[

Page 167: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

да замине при пея, щом се изправи на крака. Меж­дувременно Кати бе получила писмото, изразява­що съмненията на Жим, и помисли, че това е не­говият отговор на нежното й откровение. Почув­ствува се опустошена, отново я обзе гняв и го ужи­ли като оса в едно писмо, с което скъсваше с него.

Едва го бе пуснала, и получи милия отговор на повярвалия Жим, конто съобщаваше, че пристига. Прие най-сетне, че е бил болен, и й домъчня за него.

Но в момента Жим четеше острите й думи на раздяла и отговори, че е съгласен. „Пълен надяс­но!", „Пълен наляво!" — така управляваха лодки­те си те, докато писалките паднаха от ръцете им като ненужни рупори, за гл ушен и от бурята.

Веднъж си бяха обещали никога да'не си теле­фонират от страх, че ще се чуват, без да могат да се докоснат.

„Който вади нож, от нож умира." Бяха си нанасяли и продължаваха да си нана­

сят силни удари с нож. Но който е раздавал мили усмивки, ще бъде

спасен от мили усмивки. А те си бяха отправяли и все още си отправя­

ха нежни усмивки.

Един ден, когато температурата му беше спад­нала, Жим, който бе прекарал цялата зима на легло, си представяше Кати бременна. Веднъж в един магазин тя на шега бе имитирала походката, която щеше да има с издут корем. Друг път бе скицирала една детска глава с разрошени руси къдрици. Представи сн я, притиснала в обятията си тяхното дете, и очите, му се напълниха със сьл»

167

Page 168: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

зи. Едва чуваше това, което му говореха дошлите да го посетят приятели, отговаряше уклончиво. Те си тръгнаха обезпокоени и го оставиха сам с об­раза на любимата жена и тяхното дете.

В момент на отчаяние Кати писа: „Ела бързо. Може би все оше ще завариш де­

тето." Това „може би" беше ли заплаха? То отне мал­

кото му сили. Ме можеше да тръгне след едно „може би".

Всичко в тях беше на моменти и на настрое­ния.

По едно време Качи реши да дойде в "Париж при него. Но майка му, която имаше представа от техния начин на живот, открито изразяваше не­одобрението си. Жим се страхуваше от срещата на двете жени. Това жестоко щеше да карани Ка­ти. Жим й предложи да прекара първите няколко часа след пристигането си в един хотел наблизо. Тя изтълкува това много зле.

Рискуваха да се разминат. Жюл предлагаше на Кати да се ожени отново

3.1 пея и да от]-леда детето. „Ох — мислеше си Жим. ••— Хубаво е да искаш

да преоткриеш човешките закони, но колко ли е приятно да се подчиняваш на съществува пипе правила!"

Изморено от алтернативата между небето и ада, която му предлагаха още преди да се роди, детето угасна па третия месец от утробния си жи­вот. С кратка бележка Жюл съобщи това на Жим,

168

Page 169: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

а Кати желаеше от този момент между тях да на­стъпи мълчание.

Ето че те двамата не бяха успели да създадат нищо.

Това внезапно зачеване обаче продължаваше да интригува Жим и той разпита лекаря си, кой­то му каза:

— Случва се понякога двама души, конто мно­го си подхождат и. са пламенни, дълго време да нямат дена и изведнъж жената да зачене при ня­какво особено обстоятелство, дори скарване, в ре­зултат на което тя да е била поне веднъж фри-гндиа.

Последната нощ! Пред очите на Жим просвет­на. За първи път повярва напълно на Кати.

„Ние си играехме с изворите на живота — по­мисли си той. — Превърнахме ги в оръжия за борба. И ето че животът пи обезплодява и ни за­лива с вълните си."

Щеше да научи подробности, ако някога Жюл се съгласеше да говори.

Постепенно Жим стигна до убеждението, че ако принадлежаха към една и съща на ни и и про­повядваха една религия, можеха да избягнат не­щастието.

Всъщност те си говореха само в превод. Думи­те нямаха един и същ смисъл за двамата, дори жестовете имаха различно значение. В моментите на голямо отчаяние, когато любовта им се руше­ше, те нямаха обща основа. Понятията нм за ред, за власт, за ролята на мъжа и на жената се разли­чаваха.

т

Page 170: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Вяха се показали дръзки, бяха поискали да хвърлят мост и намерението им бе чудесно, но па­зеха гордостта си, не бяха станали апостоли . . . Може би синът им щеше да стане?

Кати и Жюл също не бяха от една и съща ра­са. Кати бе чиста германка, войнствена, Жюл бе евреи и, но по принцип отбягвате хората от раса­та си, освен някои много близки приятели.

Минаха шест месеца. Жим възстанови силите си. Започна да работи в своя Париж.

През юни Жюл му съобщи, че отново се е оже­нил за Кати.

Значи семейството пм не се разрушаваше, Ка­ти оставаше с Жюл, далеч от Алберт! Жим им честити.

През август му се удаде случай да отиде в сто­лицата на родината им, където се бяха преместили.

Писа на Жюл и го попита дали ще могат да се видят. Приятелят му се съгласи, но добави, че Ка­ти предпочита да не се среща с него.

Жим прие това като нещо егтестпеио.

Page 171: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

0

БЯЛАТА ПИЖАМА. В РОДИНАТА НА ХАМЛЕТ

Видяха се с Жюл в родния му град. Отново затекоха простите и неповторими часове заедно. /Ким не можеше да изрази какво представлява Жюл за него. Някога ги бяха нарекли Дон Кихот и Санмо Панса. Когато Жим бе насаме с Жюл, както преди с Кати, времето изчезваше за него. С Жюл изпитваше удоволствие от дребните неща. Наслаждаваше се на хубавата му пура повече, от­колкото на своята. От първия ден на приятелство­то им се учеше от Жюл, без да си дава сметка, той го привличаше като магнит.

Сега Жюл пишеше поеми за великите иидуски божества.

Постепенно разговорът се завъртя около Кати и Жюл заговори за нея: по едно време се уплашил да не се самоубие, защото си купила револвер. Казвала „еди кой си умря от самоубийство", как­то се казва „еди кой си умря от холера". За нея самоубийството беше същество, на което не може да се устои, което се изправя пред човека като богомолка и го убива.

Тя знаеше, че Жим е пристигнал, че Жюл ще се види с него. Позволяваше му да остава с прия­теля си само ограничено време. Не трябвало да си променя навиците в къщи.

т

Page 172: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Един ден Жюл предаде иа Жим, че Кати го кани яз чай.

По пътя Жим ее запита дали не бе дошъл на­рочно, за да я види. Отговори си отрицателно.

Кати изглеждаше смалена, приличаше на вдо­вица. Имаше „усмивка и а мъртва", както сама се изрази веднъж. Изглеждаше по-зря ла, движеше се бавно като болна, току-що станала от легло. След чая заведе Ж'*м в големия кабинет на Жюл н му каза:

— Тази зима идвах сама тук и си представих, че седите зад това бюро. Тогава се прицелих до­бре н стрелях. Куршумът удари тук — в дървото, и т?'м — в стената.

И тя му показа двете дупки от куршума. Жюл [{е бе споменал за това. Тя направи уморено движение и ги помоли да

отидат на другия ден заедно на екскурзия до близ­кото езеро.

Кати нареди на прислужницата си: — Опаковайте бялата ми копринена пижама. И целия ден Жюл носи тозя малък пакет. Жим

се мъчеше да отгатне каква роля щеше да играе тон, после го забрави.

Вървяха мълчаливо но ален, оградени с краси­ви дървета. Сякаш следваха ковчег. Жим почув­ствува, че Кати гони някаква цел. Изглеждаше в добри отношения с Жюл. Бе отново негова жена. Беше спокойна. В момента, в който Жюл взе би­лети за влака, Кати за първи път вдиша открито лице към Жим.

— Какво разрушихте... — изрече тя.

172

Page 173: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим щеше Да отговори. Отказа се. Неговите думи нямаше да имат значение.

Тримата се качиха на малкото влакче, стигна: ха до ограденото от гористи хълмове езеро и тръг­наха да го обикалят по просеките. Вървяха в този приятен късен следобед и връзката, която ги бе обединявала, се влачеше разкъсана зад тях.

Жим изпитваше чувството, че зад хладното си държане Кати иска да му даде надежда. Каква? Вечерта на тяхната раздяла преди осем месеца бяха разкрили най-съкровените си мисли. Това ос­таваше за Жим в сила много повече, отколкото последните писма. Какво искаше тя? И защо той бе дошъл?

Жюл и Жим се отнасяха предпазливо към ме­ланхолията на Кати. Подобно на Одисеи, завър­зан на мачтата, за да устои на песента на сирени­те, Жим трябваше да се сдържа при звука и а Ка-тиния глас.

По здрач на брега на езерото в един ресторант ненадейно запалиха всички лампи.

— Гладна съм. Какво ще кажете, да вечеряме там? — небрежно попита Кати.

Тя тръгна по алеята, покрай която имаше об­вити в храсти беседки. Когато стигнаха до послед­ната, видяха в нея, седнал в мек тръстиков фо­тьойл и запалил лула, Харолд.

~ Добре изиграно! — прошепна Жим удивен.

—- Господи, Харолд, какво правите тук? — въз­кликна Кати.

— Дойдох на чист въздух — отговори той, ка­то й целуна ръка и набързо се въкува с Жюл и с Жим.

173

Page 174: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

-••- Ще вечеряте ли с пас? — попито тя. "•' *•' удоволствие, ако отидем веднага. — Защо, да нямате любовна среща в града? — А защо не? , , .

Вечеряха и а една кръгла маса, Кати срещу Жюл, между Харолд и Жим.

Жим се запита дали Кат и, която обичаше сам.а да раздава правосъдие, не беше направила заго­вор да го хвърлят в езерото. Щеше да се защи­щава.

Разговорът между другите трима, на техния език, бе блестящ и бърз. Жим пропускаше думи и престана да слуша.

Харолд се държеше светски. Бе притежавал Кати в навечерието на сватбата й с Жюл. Беше се любил с нея и докато Жим бе на кино, малко преди да замине последни5! път. Харолд беше оръ­дието, с което Кати извършваше отмъщенията си. Жим с удоволствие би се боксирал с него, за да го опознае по-добре. Опитваше се да си представи двубоя.

Харолд и Кати пиха ликьор. След вечеря четиримата тръгнаха бавно през

гората. За миг Кати се облегна на ръката на Жим, за да изтърси едно камъче от обувката си. Какво искаше?

Връщането, гарата, влакчето, градът. Заобико­лиха пеша един парк. Спряха пред дома на Ха­ролд. Казаха си довиждане. Кати подаде ръка на Харолд и се присъедини към Жюл и Жим. Щяха да се приберат тримата заедно. Какво означаваше всичко дотук?

Внезапно Кати промени решението си:

т

Page 175: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Дай ми пакетчето — нареди тя на Жюл. Той й го подаде, конецът се бе увил около

пръста му. Тя го разви, взе пакета и се върна прн Харолд, хвана го нежно за ръка, пожела учтиво „лека нощ" и потъна с него йод големия свод. Тежката врата хлопна зад тях пред Жюл и /Ким, които не помръднаха, втрещени.

— Още веднъж добре изиграно — каза Жим. — Втора демонстрация и бялата пижама влиза в действие. Не го очаквах.

Кати нанасяше удар и на ди а мата едновремен­но. Жим хвана приятеля си под ръка и двамата тръгнаха.

•— Уф — въздъхна Жим. •— Уф — повтори по-тихо Жюл. — Сигурно е било необходимо — поде Жюл. —

Учудвам се, че не е избрала нов човек, за да му повери тази роля. Харолд вече толкова й е слу­жил . . .

— Защо? — отговори Жим. — Харолд беше най-подходящ за тази вечер.

Влязоха в една бирария, пиха студена бира, за­палиха дълги пури „Вирджиния" и продължиха до късно през нощта, без да споменават повече Кати, мъжкия си разговор.

И а другия ден по обяд Жим все още лежеше в спретната приятна хотелска стаичка. Правеше планове за идните месеци и мислено пишеше ня­колко писма.

Дойде камериерът и му съобщи, че го викат на телефона. Навярно Жюл. Изтича до кабината в края на коридора,

т

Page 176: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Жим1 Жим! Жим! — Гласът на Кати, топ­лият й някогашен глас, гласът на стенеща лъви-ца. — Жим, каква нощ прекарах! На пръв поглед приятна, но чувствувах, че няма какво да правя там, че този живот, този дух са мъртви за мен . . . Това бе пустиня, Жим. Задушаваща пустиня, Жим. Говорех за теб, търсех те, Жим . , . Ти ли си? Слушаш ли ме?

— Да. — Тогава ела бързо. И Кати затвори. Жим се поколеба.

Тя го чакаше в салона, лъчезарна. Унищожи­телната ехидиост от предишната нощ нямаше зна­чение. Тя си бе възвърнала сигурността и любов­та й бе непокътната. Тази нощ бе разкритие за нея. Любовта й към Жим, всепречистваща, се бе издигнала като звезда. Тя разказа подробно всич­ко с присъщата си изразителност, дори онова, кое­то можеше да отблъсне Жим.

Той я слушаше със спомена за мъките им от последната зима. Беше затрупвал с лопати пръст тази любов. Оставяше Кати да говори.. . Тя спо­мена между другото:

— А депа ще имаме, колкото искаме, целият живот е пред нас.

Това разруши у Жим последните прегради. Тя • не искаше мнението му, тя го повличаше. Подоб­но на пласт петрол, който внезапно пламва, лю­бовта им лумна наново.

— А Жюл? — попита Жим. — Той ни обича и двамата. Няма да се изне­

нада. И така по-малко ще страда. Тази зима той

176

Page 177: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

бе не по-малко нещастен от нас. Ще го обичаме п ще го уважаваме... както ние си знаем.

Почука се на вратата. — Децата те чакат за обяд. — Влез, Жюл — покани го Кати. Жюл влезе, те се държаха за ръце. — Погледни ни, Жюл — възкликна Кати в же-

лмиието си да го приобщи към тях. Жюл вдигна вежди с известна строгост. Не из­

глеждаше учуден. — Жюл, Жим ще обядва с нас — каза Кати, — Добре, идвайте бързо — отговори той. Децата и Матилде, обхванати от радостта на

майката, отпразнуваха идването на Жим,

Не оскверяиха дома на Жюл, но Кати често ходеше с негово знание при Жим, където остава­ше до полунощ. Трудно им бе да се разделят в то­зи час,

Жюл каза на Кати: — Не ми се нрави да ме наричате светец. Свет­

ците ги товарят като магарета. Не, не съм светец! Просто няма какво друго да направя.

Доброволната принуда, която ся налагаха, из­мъчваше Кати и Жим. Дойде септември. Кати за­яви на Жим:

— Заминаваме, — Къде? — В родината на Хамлет. Качиха се на следващия експрес. Стояха пра­

ви в коридора, пушеха и се наслаждаваха на рав­ната местност, която пресичаха. Пушенето бе за­бранено с емайлирана табелка. Контрольорът ми* I ) , Жюл и }!<им 177

Page 178: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

на, глоби ги и им даде квитанция. Девалвацията щ върлуваше и глобата бе станала нищожно малка. 1 Продължиха да пушат като другите пътници в I коридора. От време на време контрольорът мина- Щ ваше и отново ги глобяваше. За пушачите това се щ яревърна в игра. Той каза със спокойна усмивка; 1

— От следващия понеделник ще има нови та- 1 рифи за глобите и нови кочани. I

Жим се удиви на този човек. | Преминаха границата с Дания и слязоха в ма- |.

лък курорт с пръснати всред дюните вили. Краят 1 на сезона беше хубав. Въпреки наложените огра- \ ничения в хотела им сервираха огромни порции рагу, с които не успяваха да се справят.

Северно море се оттегляше много навътре и ) оставяше пустиня от набразден пясък, наподобя-' ващ огромни мозъчни гънки, където между из-1:

дутите хълмчета имаше дълбоки канали. При при- ;| лнв те се изпълваха с бързи течения и ако човек в се намираше на тях, водата го окръжаваше от-1 всякъде. Кати желаеше това окръжава не заради I' удоволствието, което й доставяше, и заради радост-1? та да помогне на Жим, слаб плувец в сравнение Я с нея. !

Скачаше гола в студената вода, дори и след 1 обилно хранене, и твърдеше пред Жим: 1

— Винаги съм имала отлично храносмилане. | Една сутрин откриха твърда пясъчна ивица, 1

дълга няколко километра. Накрая се издигаше 1 дървена постройка. Поискаха да* разберат каква | е и отидоха дотам. Беше празна рибарска колиба 11 с рефлектори, построена на високи стълбове. Пред 1|] нея, просната по гръб, лежеше морска птичка 11 колкото длан, блестяща като колибри, мъртва. На- 1). вярно се бе ударила в рефлектора. |;; /75 11

Page 179: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

„Дано не е лошо предзнаменование" — по­мисли си Жим.

Прибраха се няколко минути преди прилива.

Жим снима Кати гола всред тези пясъчни иви« ци, където не срещаха жива душа. Там тя му се струваше по-хубава от всякога. В момент, в кой­то останаха без пари, им мина през ума да изпра­тят снимки за конкурса на „Кодак". Но макар и в гръб, някой можеше да разпознае Кати на рек­ламните витрини. Отказаха се.

Изминаха десет дни между лазура на небето и златото на пясъка. Овладяваха дребните дрязги, които лреди биха се превърнали в недоразумения.

На връщане в претъпкания влак Кати по не­внимание изпусна мястото до себе си и Жим бе принуден да остане няколко часа далеч от нея, прав в коридора. Дали бе разочарована, че той не протестира? Жим се изненада, че тя позволи на един мъж да седне на неговото място — в пър­вия момент помисли, че е инвалид от войната. По­сле стана късно да го вдига.

Въртчаха се при семейството в големия апарта­мент. Кати, момиченцата и Матилде тържествено въведоха Жим в него: беше слънчев и гледаше към голяма гора. Кати го бе купила съвсем слу­чайно. Разказаха на Жим цялата история, свър­зана с него.

Отначало голямата квадратна ъглова стая би­ла спалня на Кати и Жюл. Следващата, също квадратна, негов кабинет. После идваха трапеза­рията1, холът и другите спални в предната част.

Кати започшла да дава все по-големи приеми за своите приятели, които се сторили твърде чести

179

Page 180: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

на Жюл и пречили на работата му. Той оттеглял кабинета си от стая в стая, докато стигнал до най-малките. После започнали да спят в отделни по­мещения. Влюбен в самотата си, Жюл се дразнел от развлеченията на Кати, затова избрал един­ствената спалня с прозорци към двора и заявил, че тя ще му служи и за кабинет. Поръчал рафто­ве за стените, на които натрупал книгите си. Уеди­нен като монах, там той намерил спокойствие, стига Кати да не го викала. Обичал тя да идва при него в стаята му, но не и да го представя на разни хора. През последните две години, прекара­ни във вилата, бяха дали апартамента под наем и едва миналата есен се бяха върнали отново в него,

Откакто бе дошъл Жим, Жюл участвуваше по­вече в живота на Кати.

Двамата приятели оставаха дълги часове в усамотената стая на Жюл, който четеше откъси от новите си книги, а Жим му помагаше в прево­дите. Кати не им пречеше да работят.

Какво правеше тя през това време? Рисуваше върху големи бели пердета в символичен, близък до кубизма маниер, цялата си история с Жим. Ос­вен няколко реалистични детайла, неопитното око не би могло да различи нищо. Но когато Кати обясни и показа на Жим целия този съкровен за тях маршрут, той си го възстанови и се възхити,

Кати и Жюл отново приеха Жим в дома си и той напусна хотела.

Кати имаше две приятелки още от престоя си на село, които искаше да представи на Жим. Го-

180

Page 181: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ворсше често за тях, с доста преувеличения спо­ред Жюл.

Двете се различаваха много една от друга. Ед­ната печелеше конни състезания, другата беше ме­дицинска сестра в „Социални грижи". И двете не бяха омъжени. Кати обичаше да си представя как Жим се влюбва в едната или в другата, как­во им говори и какво му казват те. Това се пре­върна в игра, в която участвуваха и Жюл, и депа­та. Малко ио малко Кати започна да материали­зира тази мисъл. Великодушно женеше Жим ту за едната, ту за другата. Л той се смееше и се чув­ствуваше единствено неин.

Кати се изкачи заедно с Жим по стълбата, во­деща към дома на амазонката. С разтуптяно сър­це спря на площадката, преди да позвъни, и каза:

— След десет секунди ще обичаш друга. И го целуна. Амазонката беше добре сложена и самоувере­

на. Предложи им коктейл. По бъбри ха. Всичко, което нямаше отношение към конете, не значеше нищо за нея. Отидоха с нея до един казармен двор, където тя прескачаше с нервна кобила пре­пятствия, едно от друго по-високи. Хубава гледка, която обаче не направи впечатление на Жим. Тя от своя страна не обръщаше никакво внимание на този мъж, който не знаеше да язди.

— Зпз"и, остава Ангел яка — заяви Кати. Щом Ангелика се върна, Катн заведе Жим при

пея. Жилището, й бе безупречно и весело. Беше момиче с разум и сърце, влюбена в работата си. Въпреки усилията на Кати Жим, изглежда, не й направи никакво впечатление.

181

Page 182: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Тя е твърде сдържана, но с времето може да се уреди — реши Кати, след като си тръгнаха. — Ти какво мислиш за нея, Жим?

— Във своята област е чудесна. Ако тя и аз се намирахме на пуст остров, в крайна сметка може би щяхме да се забележим и да създадем семей­ство.

Кати се чувствуваше едновременно облекчена и разочарована. Жюл следеше цялата тази исто­рия по-сериозно, отколкото Жим, защото я свър­зваше със своите индуски божества.

Жюл често изглеждаше щастлив. Чувствуваха го като Буда, който ги познава по-добре и от тях самите. Обичаше да казва, подобно на Летиция, майката на Наполеон:

— Дано само това да трае! Жюл умееше много по-добре от Жим да се

включва заедно с Кати в детските игри. Те пееха и танцуваха с децата си немски и френски народни песни. Тяхната „Морячето се върна от война" трогваше Жим особено когато красивата кръчмар-ка свежда глава пред смелия моряк, който й казва:

От него вий родихте три чада, сега сте четири — беда...

Кати измисли нова игра: селският идиот. Ма­сата бе селото. Идиотът бе Жим. Играта се съ­стоеше в това да говорят с идиота, без да му по­казват, че се плашат от него, и без да го дразнят, като същевременно дават да се разбере до каква степен го смятат за идиот. Кати особено предиз­викваше луд смях. Но усмивката на Жим се връ-

182

Page 183: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

щаше на устните му едва след часове. Той наис-тина се чувствуваше идиотът на селото.

Кати влезе в трапезарията с Лизбет и Мартин. Тя свирукаше остро като със свирка бърз военен марш от времето на Фридрих Велики*

Обикаляха около масата като малък полк, за който Кати разказа странни истории. На бюрото си бе поставила отливка от посмъртната маска на Фридрих, великия неутолим идеалист. Конструк­цията на лицето му приличаше на тази на нейно­то. Тя му искаше съвет, преди да предприеме на­казателни мерки.

Споделяше, че би й се искало той и Наполеон да се бяха били един срещу друг заради красота­та на двубоя.

183

Page 184: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

а ОКО ЗА ОКО, ЗЪБ ЗА ЗЪБ.

ВЕНЕЦИЯ

Жим често ходеше за дълго в Париж, Кати бе приела това. Занимаваше се с анкети върху теа­търа, които го отвеждаха в Централна Европа. Прекарваше с Кати и Жюл по две седмици, конто го омайваха за месеци.

Изтече една щастлива година почти без не­приятности. Острите удари, които Жнм и Кати си бяха нанасяли някога, сега им помагаха да избяг­ват гневните изблици и стълкновенията. Оставяха се по-спокойно на голямата сила, която ги увли­чаше. Бяха по свой начин чисти и покорни. Боя­ха се от разума. Свързваха се колкото можеха по­вече с Жюл, истински бенедиктински монах.

Мислеха, че са предпазени от самите себе си. Въпреки това, сякаш удар с гонг, отново настъ­пи криза.

Един ден от Париж пристигна си път па една > жена, която бе играла някога важна роля в жи­вота на Жим, Тя знаеше за любовта между Жим . и Кати. От деликатност към домакина им Жюл, който отиозо бе женен за нея, Жим не показа близостта си с Кати. Тя веднага си извади заклю­чение: „Щом Жим крие любовта ни от сина на .

Page 185: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

тази жена, значи тя все още му е любовница в Париж въпреки всичко, което разправя."

Тя се изправи бледа, погледна Жим, усмихна се с непоправимата си усмивка и излезе.

— Горката Кати! — въздъхна Жюл. Жим почувствува, че адът се възвръща. Не

можеше да издържа повече. Изтегна се на лег­лото, кръстосал ръце, със затворени очи. Поми­сли с болка колко слети бяха до «реди малко. Из­мина един час.

Той не видя кога Кдти се върна и надникна в спалнята, не чу стъпките й но килима.

— Недей, Жим — обърна се нежно тя към него. — Помислих, че ми изневеряваш. Изневерих ти и аз. Сега всичко мина.

— Кое мина? — попита Жим. — Нашето нещастие, Жим, твоята болка ме

излекува. — Какво направи? — изохка Жим. Тя му разказа. Един мъж, когото той не позна­

вал. Художник, който някога я ухажвал и й бил подръка. Направил й тази услуга сдържано, без възможни последствия, но така, че да може да уравновеси извършеното от Жим.

— Какво да уравновесява, след като нищо не съм направил? — смая се Жим.

— Това, което предполагах, че си извършил — отговори му Кати. — Сега вече не те подозирам. Но ако не бях постъпила така, винаги щях да си го мисля.

— А моето равновесие? — простена Жим. — Жим, ти плачеш! И Кати, сияеща, пое с устни сълзите от очите

на Жим, който едва тогава разбра, че са мокри. Тя му се стори като безотговорно животно, което

Page 186: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

смуче жизнения му сок. Движеше се с наслада в разкървавеното му сърце. Чувствуваше се от­чаян, изчерпан.

Цялата нощ Кати го държа в обятията си ка­то болно дете. Така заспа.

Сближиха се отново едва на другия деи.

Въпреки това Жим запази лош спомен от тази нова рана. Следващия месец отиде в Париж. Пи­шеха си така, както разговаряха.

После настъпи мълчание от страна на Кати, последвано от писмо от Жюл, в което изглеждаше смутен. IIай-после пристигна кратко странно пис­мо от Кати, в което се говореше за някакъв бал­кон, на който човек можел да се из катери, за те­раса, окичена с цветя, всичко това свързано явно с нещо, което тя обаче не споменавате. Това писмо се стори на Жим също така многозначи­телно, както прословутият пасаж от дневника, от­насящ се до Харолд: със свойственото си умение Кати казваше нещата без думи, готова след това да твърди: „Аз всичко ти разказах, но ти нищо не разбра."

Жим реши да действува веднага, по неин ма­ниер. Подобно на Кати и той отиде при една своя бивша позната, една артистка, която бе ухажвал десетина години по-рано, красива и еманципирана жена. Между тях нямаше никакви чувства, само задоволено любопитство и хрумване. Жим изпи отмъщението си на малки глътки. Колко лесно бе човек да се поддаде. Цялата нощ той прекара с другата. Не скри от нея, че е влюбен другаде, тя също. Да, Кати бе права: ичмаше значение дали

186

Page 187: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ше извършиш много или малко, стига да го пра­виш против любовта си.

Опита се да си представи часовете, които Ка-ти бе прекарала с Алберт, с Харолд, с последната си прищявка. Може би й изневеряваше, за да я разбере по-добре? И все пак това приличаше на любовта им, беше силен опиат, с който не биваше да се злоупотребява. Всъщност Жим не струва­ше повече от Кати и това ги сближаваше.

Той побърза да й напише за своята постъпка и зачака с нетърпение отговора н. Той дойде с об­ратната поща.

„Каква лудост! — пишеше тя. — Пак ще го­ворим за това. Спри веднага: нищо не се е слу­чило на терасата, всичко е само в твоето въобра­жение. Ела."

Няколко думи от Жюл в отделно писмо по­твърждаваха това: „Не, нищо не се е случило."

Когато препрочете последните й писма, те не му се сториха така обезпокоителни. Забърза към нея, този път той с чувство за вина. Огорчена от постъпката му, тя все пак го разбираше и косвено му засвидетелствува известно „колегиално" ува­жение.

Вероятно вече нямаше да си отмъщава така, освен когато е сигурна. Но въображението само по себе си не беше ли сигурност? А може би от­сега нататък нямаше да му признава?

Започнаха още веднъж отначало. Още веднъж се извисиха като големи хищни птици.

Винаги когато се срещаха след раздяла, бяха нерешителни. Може би и двамата се бояха да не се повторят един прел друг? Както няма две ед-

187

Page 188: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

накви облачни утрини, така и те иито веднъж не бяха еди и и същн.

Измина оше една година, през която Жим на­вестяваше Кати и Жюл. Най-после им се удаде да осъществят един отдавнашен проект. Отидоха за две седмици на брега на езерото Луга но, в малък пансион, който Жим бе открил петнадесет годи­ни но-рано при едно пътуваме с майка си. След \ тежката зима завариха там пролетта, след лише­нията — изобилието. Светлината и италианският климат бяха откритие за Кати.

Изпитваха радост при вида на големите под- | носи, отрупани с шоколад, масло, конфитюр, кои­то сервитьорката-швейцарка им носеше в легло­то, като дърпаше пердетата н оставяше слънче­вата светлина да нахлуе в стаята.

Жим съзерцаваше Кати, когато тя скачаше от лодката и плуваше като русалка. Забавляваха се < да чупят с камъни празните бутилки, които се но- | сеха по водата.

Занимаваха се само със себе си.

Една нощ Кати се скри в един храст н скочи ненадейно с цялата си тежест върху Жим, който едва не припадна. Дадоха си сметка, че сърцето Л му не е съвсем здраво. \

Изкачваха се дълго до един близък връх. До­като слизаха, Жим усети сили а болка в коляното, • което някога бе наранил. Кати бе очарована, че може да му предложи рамото си за опора.

Гребаха с лодка до италианския бряг. На връ­щане буря прехвърли хребета на планината и бър-188

Page 189: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

зо ги застигна. Дъждът ги ослепяваше, обърка­ните вълни разтърсваха и заливаха лодката. Мъл­нията трещеше. Гребяха и двамата и бързаха към брега, който се намираше на четвърт час разстоя­ние. Греблата им се сблъскаха.

— Седни отзад, Жим — нареди Кати, — из­требвай водата и остави на мен.

Той гребеше добре, но. Кати го превъзхожда­ше. Подчини се. Гледаше я пред себе си, цялата мокра в прилепналата към тялото й копринена блузка, отдадена на усилието си, гребяща като мо­ряк. Очите й блестяха. Тя би искала лодката да се обърне, за да поеме напълно положението в свои ръце и да спаси Жим — или да се удавят заедно.

Успяха да се доберат до пристанището.

Отидоха в казиното, играха на рулетка поот­делно, като залолшха една и съща сума. Приятно им бе да си представят, че всеки швейцарски франк, който залагаха, беше равен на сто. Жим наблюдаваше Кати по време на играта: сериозна, неподвижна, въодушевена внезапно от някое чис­ло. Поглъщаше хазарта като цигарен дим. Спе­чели веднъж, два пъти, заложи много и загуби всичко.

— Струваше си! — възкликна тя. •• Какво значение има дали човек губи, или печели! При теб как е, Жим?

— Малка печалба за момента. — Хайде бързо да отидем да я изпием! Седнаха на терасата на едно кафене, пиха ли­

кьор, противно на навиците си, и пушиха англий­ски цигари. Гледаха пред себе си големия град-

189

Page 190: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ски площад, оживен от волските каруци, и един селски пазар.

Спомниха си първото пътуване на Жюл на юг по време на студентството му, за което той така добре разказваше: как преминал с колело в дъж­да, скрил раницата под качулката си, която му правела гърбица, всред група млади работнички, които излизали от един завод. Те се спуснали към него, спрели го и го обградили, за да докоснат гърбицата му — „за щастие". Една от тях се за­печатала в паметта му и той често съжаляваше, че не се е спрял заради нея в този град. Колко ли мил и смешен е бил в този миг техният Жюл?

Обещаха си да направят голямо пътуване из Италия. Това намали донякъде носталгията им по отминаващите приятни дни.

Няколко месеца по-късно се срещнаха във Ве­неция.

Влязоха в една църква, където децата от хо­ра, облечени в ярки дрехи, пееха на висок глас мо­лебени, непознати на Кати и Жим. От време на време хорът подемаше: ,,Е 1иШ I 5гпИйс\ РагаШзо" с акцент, който напомняше на Жим първото изре­чение, което бе чул на италиански: „Но&Ш шап-§1а1о 1а 1аппата („Изядох си кашата") от едно дете в Неапол, когато двамата с Жюл пътуваха за Атина. Тази песен за рая беше прелюдия към лятната им ваканция.

Венеция им изглеждаше като съвършен декор за влюбени, украшение, носещо в себе си някогаш­ното благородство и сегашната си сочност. Има-190

Page 191: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ла чудесно „(еНо тагпгаотак" (брачно легло), защитено от комарите с тюл. Ядяха дребни ок­топоди с оцет в ресторантчетата до мостовете. Уличните спектакли и необузданата радост на пуб« ликата при твърде солените шеги ги очароваха. Разхождаха се по каналите наслуки, на лов за ин­тересни неща.

След десетина дни им се прииска да видят Ве­неция от разстояние: качиха се на малкото пара-ходче от Есклавонския кей и бавно обиколиха гладката лагуна. Равният пейзаж ги възхити. Ви­дяха Киоджа, град на лакоми бебета в обятията на майките, които не отпъждаха мухите от лица­та им.. . а очите на момчетата и на момичетата в този град бяха неизразимо красиви. Настаниха се в ханчето на малко рибарско пристанище, на час път от Лидо, докъдето отидоха пеша. Хранеха се със спагети и домати като рибарите.

В Лидо наеха палатка почти на плажа, всред многодетни венециански семейства, пясъкът паре­ше краката. Къпеха се по три пъти на ден. Кати успя да понаучи Жим да скача с по-добър стил във водата.

На плажа курортистите, изтегнати на пясъка, не мислеха за нищо друго освен за тена си. Ня­кои достигаха до шоколадов почти, което правеше впечатление най-вече ако бяха руси. Почернели от слънцето здравеняци се учеха на акробатични но­мера. Каква разлика с голотата по северните пла­жове! Тук голотата и секса пил ността бяха по-спон» танни, държането по-свободно. В това царство на баровете и на хората на „живота" Кати, руса и

191

Page 192: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

също загоряла, би могла да има успех, стига да искаше.

Впрочем тя имаше успех, без да го иска. Ра­менете й ма илувкиня, тънките й ставн, точните движения, стилът на скока й, влизането навътре в морето, всичко привличаше вниманието. Само една силна кестенява жена, царица иа плажа, мо­жеше да я надвие на късите разстояния. Говореше се, че смятат да организират състезание, но Кати се държеше настрани.

Постепенно Жим осъзна, че го смятат за до­садник, който им отнема Кати — едно незаслу­жено богатство, защото не беше нито плувец, пи­то човек па живота. Качествата му иа боксьор и на атлет не личаха тук. Той бе . , , принцът съ­пруг . . . Другите бяха по-красиви и по-весели от него и от Жюл: дали те не заслужаваха повече Кати? Достатъчно бе да се отдалечи за миг и ве­че заварваше заговоринци, които се опитваха да се доближат до нея.

Един следобед Кати навлезе да плува и след известно време се разбра, че се отправя към една от иай-отдалечените пясъчни ивици в морето. Един гигант с черни лъскави коси стана, скочи във во­дата и заплува след нея. Той заприлича на Жим на негъра от „Шехеразада". Всички погледи се бяха обърнали към тях. Кати не знаеше, че е следена. Той я настигаше. Накрая и двамата из­чезнаха в далечината, дори и за морския бинокъл на Жим. Дълго след това той ги забеляза, съвсем дребни, да излизат заедно от водата и да сядат на пясъчната ивица. Жим се страхуваше от най-лошото. Вероятно разговаряха за нещо, защото

т

Page 193: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Мъжът стана й ка!6 че ли показва Ше някакви уа-| ражнения. Той пръв влезе във водата.

Когато излезе на брега, го заобиколиха и за­разпитваха. Имаше големи черни очи, червени устни. Посочи незабележимо с глава Жим на дру­гите, отъркаля се в пясъка, за да се изсуши, и ги

| поведе към бара. През бинокъла си Жим виждаше Кати, която

равномерно се приближаваше: под очите й има­ше леки сенки. Посрещна я на брега, подаде й хавлията.

Тя разказа: — Бях изминала три четвърти от разстоянието,

когато един глас зад гърба ми ме изненада и ви­дях този мъж да ме достига. Той се пошегува и се опита да ме улови, докато плувах, като обясни, че иска да ми помогне. Отказах му съвсем спокой­но. Въпреки това ме хвана. Малкото, което зная от жиу-жицу, ми помогна да се откопча. Когато излязохме на пясъчндта ивица, се поуплаших. Ня­маше да мога да се защитя, а той изглеждаше решен. Въпреки това, за да успее, му бе необхо­дим или пълен страх от моя страна, или съгласие, А аз проявих към него приятелско доверие, дър­жах се на разстояние и започнах да критикувам неговия бруст. Тогава той се изправи и започна да демонстрира стила си, като по този начин се издаде, че съм го позасегнала. Направих се, че нищо не забелязвам и започнах да го убеждавам в предимствата на нашия стил. И после. . . бях на косъм.

Жим се ядосваше, че в такива моменти не му е възможно да я последва. Попита:

•— Не изпита ли любопитство да опознаеш то­ва високо момче в този хубав декор? 13 жю* и жим 193

Page 194: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

~ Изпитах — призна тя. — Толкова, колкото и ти би се поинтересувал от хубавата кестенява плувкиня, ако ти се предложи при същите обстоя­телства. Нищо повече.

— Но тя няма за какво да ми се предлага — възрази Жим.

— Откъде знаеш, това е нейна работа, а не твоя. Виж какво, Жим, водата е моето царство. Ти си имаш друго.

И понеже й се струваше загрижен, добави: — Може би някога щеше да ме съблазни, но

сега . . . Всичко това е само хубава йлът, а аз търся друго.

И продължи: — Достатъчно стояхме тук, в този рай на плув­

ците. Ще се къпя другаде. И все пак Кати вероятно би спечелила състеза­

нието за жени от единия остров до другия, за кое­то неотдавна бяха съобщили, и вероятно щеше да се радва. Жим я лишаваше от голямо удовол­ствие.

Връщаха се от време на време да прекарат по някой ден във Венеция дори само заради удовол­ствието да преплуват лагуната под приятното тра­кане па параходчето.

Веднъж на площад „Сан Марко" Кати изяде един сладолед, чиито миризма не й хареса. Докато се разхождаха из града, започна да й се гади и да я боли стомахът. Наложи се да влезе п близ­кото кафене, после в един хотел и накрая дори у непознати хора, докато й стане по-добре. Виеше й се свят, ситни капчици пот избиваха по челото й. На моменти се отпускаше върху Жим с цялото си тяло, което този ден му се стори леко. Дори в болестта тя отиваше докрай. Той я заведе до 194

Page 195: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

малкия катер и там, на палубата, тя все още не можеше да се съвземе. Отпусната в обятията на Жим, тя шепнеше: „Виждаш ли, Жим, ти наисти­на можеш да ми помогнеш и го правиш така ми­ло, сякаш наистина и на теб ти е лошо."

В голямата стая, в тежките горещини, които ги разгалваха, не им оставаше нищо друго, освен да си говорят и да се любят. Може би прекалено дълго говориха, може би прекалено много се лю­биха. Може би не бяха способни да устоят на дъл­готрайното щастие. Може би жарката топлина за­почваше да ги изсушава. В тях се надигаше без­покойство, което нито великолепието на морския пейзаж, нито венецианските празници не можеха да уталожат. Кати спомена за Жилберт.

Една вечер се бяха излегнали на тревата до вълнолома, съвсем близо до тесните лодки, в кои­то спокойните рибари палеха малки огньове с дър­ва и варяха своите спагети. Залезът угасна, за­блестяха звезди.

Кати наруши мълчанието: — Жим, ако си съгласен, можем да се върнем

при Жюл и децата, а после да отидем заедно на Балтийско море. Тук не се чувствувам у дома си, имам нужда от моя север. Обичам Прусия, а и ти започваш да я обикваш. Колкото до твоята Фран­ция, знаеш несъмнено, че е близо до сърцето ми. В тези две страни сме повече у дома си.

— Разбира се, Кати — съгласи се Жим. — Още утре, ако искаш.

Тръгнаха на север със същата радост, с която бяха тръгнали на юг. Във влака Кати рисуваше

195

Page 196: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

карикатури на Жим, придружени с текстове, който" го разсмиваха до сълзи. Тя добре познаваше своя Жим.

В първия бюфет, в който влязоха в родината на Кати, видяха с учудване колко бе поскъпнала чашата чай. Девалвацията върлуваше. Един въз­растен келнер в кафенето, който изведнъж се обър­ка в сметките, се разплака и заропта с нараст­ващ гняв. Решиха, че е луд, отведоха го.

Но именно инфлацията им позволи да вземат спален вагон, за първи път двамата в едно ку­пе, и да пристигнат по-бързо при Жюл и децата.

196

Page 197: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

4

ОСТРОВЪТ В БАЛТИЙСКО МОРЕ

Намериха ги в големия апартамент. Ваканция­та наближаваше края си, но щом мама се бе вър­нала, нищо не пречеше да я продължат!

— Виждаш ли, че имах право — казваше Лиз-бет, — тя се върна!

— Да — отговаряше Мартин с думите на май­ка си, — но човек има право само за миг.

Всички с изключение на Жюл, задържан от работата си, заминаха за един остров в Балтий­ско море и се настаниха в рибарско селце. Свет­лината бе такава, каквато Кати я бе описала, и Жим разбираше нейната носталгия по тези места. Рибарите, макар и доста различни от венециан­ските, бяха също така симпатични. Имаха яр­косини очи.

Кати трябваше да презавери един документ. Отиде заедно с Жим в кметството. Записаха на­ново отличителните й белези.

— Лице... овално — диктуваше чиновникът* като я оглеждаше. — Коси руси. Очи... — той се поколеба за миг — сиви.

Бяха в страна, където пословично сините очи на Кати изглеждаха сиви в сравнение с другите. Тя понечи да протестира, но се отказа.

Прекарваха по цял ден голи из дюните с Лиз-Оет и Мартин. Ядяха прясна и пушена риба. Иг-

197

Page 198: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

раеха тенис на един стар корт. Кати майсторски | се защищаваше, Жим обичаше да я гледа настър-1 вено смела- срещу себе си. Накрая той печелеше ' и я понасяше триумфално на ръце. На пинг-понг тя го биеше.

Разхождаха се нощем с еди а тежка платноход-ка, която Кати управляваше. Тя научи Жим да маневрира с кормилото и да прави завои, като се ръководи по звездите. Старият моряк си пушеше !р лулата, без да се намесва до края. Островът бе те- .1 сен и водата навсякъде бе близо. Този живот та-ка им хареса, че изпитаха желание да си имат ; къща там. !

Кати купи място, цялото обрасло с борове. | Жим получи една сума, която не очакваше така I; рано. Всички заедно започнаха да чертаят пла- | нове за къщата. |!

Щеше да бъде лека и тясна, за да бъде изло- !; жена от всички страни на слънцето, и висока, за да се издига над боровете, всеки щеше да си има стая, малка и добре подредена, тази на Кати и Жим — двойна, както и общата гостна. Нямаше да има вана, а душове. Жюл щеше да живее на долния етаж.

Еднн авангарден архитект се заинтересува от конкретните проблеми, които Кати му излагаше за обзавеждането на най-малките кътчета, дори й изпрати скици. Цялата къща щеше да прилича на кораб. Кати повика зидаря и дърводелеца, които, изглежда, разбраха какво иска.

В този момент с телеграма от Ню Йорк Жим бе повикан в Париж. Трябваше да замине.

Кати отпрати децата и остана, за да ръководи строежа. Падна сняг, но на Коледа тя можа да 198

Page 199: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

отпразнува с майсторите завършването на основ­ните работи. Оставаше само да изчакат пролетта, ма да довършат.

Всичко това съвсем не се бе оказало лесно и Жим получи писмо, в което се разказваха всички пери­петии.

Жим бе извикан в Париж от едно семейство американци, Джек и Мишлин, които го молеха да км помогне за една колекция от съвременни ори­гинални ръкописи. След Жюл Джек бе прияте­лят, чийто характер Жим най-много ценеше. Той беше началник до мозъка на костите си, обичащ справедливостта и готов винаги да приеме своя­та грешка.

Джек и Жим работеха заедно месец-два, като разпределяха времето си между търсенето на цен­ни ръкописи и играта на голф, без да се разде­лят нито за миг през деня. Джек бе десет години по-възрастен от приятеля си.

Мишлин бе млада, със силно впечатляваща красота, много влюбена в мъжа си, над чието крех­ко здраве тя бдеше грижливо.

Малко по малко Жим бе разбрал, че пълната им близост бе рядко събитие, което имаше лоши по­следствия върху силите на Джек и дори върху отно­шението му към неговата съпруга.

Живееха непрекъснато в танталови мъки, от които търсеха начин да се измъкнат чрез своята колекция. Искаше им се Жим да е винаги с тях. Държаха се с него като с брат.

Двама души, които се обичаха, без да могат да се съединят, когато имат желание! Те бяха ли­шени от тази никога еднаква и приятна лека бу-

199

Page 200: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ря. Отначало Жим се стараеше да ги оставя маса-ме и да им предоставя случаи, например две съ­единени купета в спалния вагон, без те да му ги', искат. После, когато видя резултата, им помогна ! срещу самите тях, като дори понякога, ако има­ха да разговарят за колекцията, спеше в стаята на Джек.

Къде го водеха приятелите му?.. . Във Вене­ция!

Венеция в края на сезона, Венеция с кратките дни, Венеция без Кати, пуста . . . Това бе мъчител- \ но за Жим.

Джек му предложи: — Ако имате приятелка, поканете я да дойде

при нас: по-добре четирима, отколкото трима, — Разбира се — прибави Мишлин със съучаст­

ническа усмивка. Телеграмата за Кати бе вече готова, когато

Жим си представи тяхната радост, която често предизвикваше завист у другите и можеше да на­рани по-сдържаното щастие на Джек и Мишлин, и не я изпрати.

Живееха във Венеция в скъпия хотел, в кой­то Кати и Жим ие се бяха осмелили да пият дори кафе. Какъв ефект би предизвикала Кати в този ресторант, пълен с деколтирани англосаксонки? Той виждаше образа й да се прелива върху тях. Раменете й, заедно с тези на Мишлин, бяха най-хубавите. Тя не отстъпваше на американката по външен вид, дори повече привличаше вниманието.

Мина му през ума да извика Жюл, който съ­що би се харесал на приятелите му. Но Жюл ия-200

Page 201: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

маше да се чувствува добре в тази луксозна и оживена атмосфера.

Подобно на спалния вагон, Венеция твърде мно­го сближи Джек и Мишлин, което доведе мъжа до тревожна депресия, а оттам и жена му. Жим ясно осъзнаваше това и разбираше, че той също е до­някъде в положението на Джек. А може би така бе с всички мъже. Те са сламки, които изгарят в буйния огън на красотата на своите жени. Жим например не можеше да живее с месеци в пряк допир с Кати. Това го довеждаше до изтощение и до неволно отдръпване, причина за тежките раз­риви: бяха по-щастливи, когато се виждаха от време на време.

Един час на забрава беше твърде много за Джек и Мишлин.

Жим се намираше с двама души, които се обо­жаваха, но бяха свързани със съвсем различни отношения от неговите с Кати. Като ги наблюда­ваше, той опознаваше и Кати, и самия себе си.

Разхождаха се с автомобила, отидоха до Рим, където успяха да се снабдят с някои ценни ръ­кописи. Паитеоиът с открития си свод и Вилата с вечно бликащите фонтани ги очароваха. Там Мишлин се държа особено нежно с Джек.

Върнаха се в Париж. Жим искаше да срещне Джек с Кати. Той се осведоми за немските ко­лекции и намери повод за кратко пътуване до Бер­лин. Мишлин позираше за портрет и остана в Па­риж.

%0\

Page 202: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Жим ги събра на един обяд в приятна обста­новка. Успехът беше явен. Катл и Джек се изслуш-шваха с най-голямо внимание, без да се прекъс­ват, нещо просто невероятно от страна и на два­мата. Спореха неотстъпно за всичко, но сякаш на шега. А когато се съгласяваха за нещо, се раз­смиваха от изненада. Колкото до тактиката им в живота, тя бе една и съща: ако може да се бори в живота, човек трябва пръв да нанася изненадващо удар; да бъде по-великодушен от великодушния, да заклеймява посредствения и да смазва подле­ците. Всеки от двамата, подтикван от другия, даде примери. Жим се забавляваше и се питаше по каква причина тези двама души му даряваха свое­то приятелство. Нима той бе от племето на пира­тите като тях? Или бе толкова благосклонен на­блюдател, че го приемаха в редиците си?

Кати ги заведе в гостната си. На масата ле­жеше луксозно издание на произведението на съ­временен автор. Джек отвори книгата, падраска в началото с едрия си почерк защо не я одобря­ва и се подписа. Автограф и приятелски жест. Каза на Кати:

— Написах па книгата в и . . . — Тя не е моя — отговори Кати. — Дадоха ми

я да я прочета. Джек избухна в смях. — Хубава работа! И защо не ме спряхте? — Вече се бяхте впуснали да пишете . . . Кати сподели с Жим: — Джек би ми направил впечатление, ако го

бях срещнала през младостта си. Джек му довери същото. - Защо това ми доставя такова удоволствие?—

питаше се Жим. 202

Page 203: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

В момента, в който влакът тръгваше, Кати им подаде през вратичката по една орхидея. Джек задържа това цвете и го даде на Жим едва близо до Париж, за да не се обезпокои Мишлип.

Видяха портрета на Мишлин. На него тя има­ше изражението „за Джек". Той се изненада, че е могла да го приеме пред художника.

Заминаха.

Жим замина на петмесечна командировка в Америка. С Кати си писаха писма, без да се спречкват. Той се видя с някои от бившите си флиртове и можеше да започне нови, но остана верен и а Кати, като се надяваше, че и тя му от­връща със същото.

203

Page 204: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

СТАЯТА НА ЩАСТИЕТО

Когато се върна в Париж, Жим се видя с Ка­ти, която се бе настанила там сама в една стая. Тя проучваше какви са шансовете й като худож­ничка, професия, от която изкарваше почти кол­кото Жюл. Гледаше сериозно на това изкуство и същевременно и се сърдеше, и беше благодарна и а Жим, че я е тласнал към него.

Жим харесваше нейните рисунки, но понякога те го объркваха, дори дразнеха.

Простотата в живота и в облеклото на Кати, редът в работата й трогнаха и изненадаха Жим. Тя вече не бе царицата-майка, оградена от при­дворните си, за известно време бе станала работна пчела.

След първата сдържаност, която обикновено си налагаха след раздяла, те отново се сближиха.

Кати се настани недалеч от апартамента на майката на Жим, където беше неговият кабинет и спалнята му. Той прекарва ще често нощите си при нея.

Жим представи Кати на парижанки от висше­то общество. Беше облечена в черно, в строга рокля, която харесваше на Жим, но другите нами­раха провинциална. Бързо я облякоха по модата и Жим съжали за това.

304

Page 205: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Ве най-после в неговия град й работеше Като него. Това бе нов етап за тях, който имаше свои­те прелести и своите опасности. Досега се бяха виждали само през почивките си. Сега работата им и разпределението на времето през деня се сблъскваха.

Отидоха на поклонение на мястото на скока в Сена.

В неделя обикаляха околностите на- Париж, търсейки вила за себе си и за „семейството", кое­то щеше да пристигне. На няколко пъти Жим ре­шаваше, че е намерил мечтаната къща, но Кати със сигурен инстинкт я отхвърляше. Именно тя откри това, което им трябваше за лятото.

Семейството пристигна радостно, в добро съ­стояние. Кати веднага го настани и те подновиха общия си живот. Жюл правеше дълги преводи и често се нуждаеше от помощта на Жим.

Жим свеждаше до минимум връзките и посе­щенията си в Париж. Въпреки това една сутрин при събуждането той лошо се спречка с Кати. Тя го обвини в любителско отношение към всичко, в разпиляност и в липса на внимание към нея. Из­нервени от работата си, те взаимно си дадоха почивка, която трая няколко часа.

В къщата имаше билярд. Често играеха след вечеря, а Жюл бе така смешен в играта. Кати да­ваше уроци по пиано на момиченцата и на Жим, който не можа да превъзмогне „сатъра на колба­саря".

Преди време Кати бе дала на Жим един китай­ски златен пръстен, изобразяващ летящ дракон. Една вечер му бе признала:

205

Page 206: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Давала съм го и на Алберт. Жим, който въртеше пръстена в ръцете си, го

смачка изведнъж между пръстите си. Доволна, Ка-ти го бе запазила, Жим даде да го поправят и сега той отново се появи на ръката й.

Кати намери по-топла къща за зимата, разпо­ложена в градина. Настаниха се в два от трите етажа. Жюл заемаше долу един хол-кабинет е дълга масивна маса, където си намериха място дебелите му речници и ръкописите. Ставаше рано и прекарваше там по цял ден. Вечер премигваше с очи и молеше възмутената Кати да му позволи да си легне.

Мебелите бяха стари, но добре запазени. Стаи­те малки с изключение на кабинета на Жюл и спалнята па Кати.

Мебелите в тази спалня бяха от резбован дъб, на места медеиожълт. Леглото бе с колони и по­крив от дъбово дърво. Малките килимчета, прос­нати тук-там, се хлъзгаха по излъскания паркет. Пред един от прозорците се издигаше старо ада­мово дърво1, чиито листа Жим наблюдаваше от­долу, изтегнат на леглото.

Всичко това не отговаряше на вкуса им, но след петнадесет дни спалнята бе наречена „стая на щастието", така добре бе приела Кати и Жим и така дълго те се наслаждаваха в нея на това, което наричаха своя „мъртвешки сън". Залязва­щото есенно слънце зачервяваше дъбовия гарде­роб.

Японско декоративно дърво. — Б. пр.

206

Page 207: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Матилде, която не бе напускала Германия, бе изненадана, че така лесно свиква с френските на­вици. Според нея във Франция хората по-лесно лъжели и преувеличавали повече, но след като веднъж се научи какъв е процентът, това съвсем не й пречеше. Харесваха й много парижани, но не и- тяхната словоохотливост. Спеше заедно с мо­миченцата в съседство със спалнята на Кати. Жюл спеше в кабинета си, на удобния диван.

Закотвиха се там. Останаха две години. В тече­ние на двадесет месеца стаята на щастието напъл­но заслужаваше името си. А това бе много. Аро­матът на мед, излъчван от Кати, се съчетаваше с медения цвят на стария дъб. Дълбокият им сън бе благодарност към бога.

Момиченцата бързо научиха френски и напред­наха в училище.

Дали някъде дълбоко не тлееха недоразуме­ния? Във всеки случай изглеждаха приспани.

Майката на Жим бе заминала на пътешествие. Жнм покапи Кати да прекара един ден в неговата половина на апартамента. Изпита странно чувство, когато я видя в това светилище, пропито с духа на майка му, така несъвместим с начина му на живот с Кати.

Тя и Кати, два характера, равностойни по своя­та независимост и абсолютизъм. Но майка му бе имала само две години брачен живот и бе остана­ла вярна на паметта па баща му. Тя живееше с книгите си, с размислите си, с посещенията на

207

Page 208: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Приятелите ей. Смяташе /Ким за слаб и разпйляй човек.

Жим и Кати набързо прекосиха спалнята и гостната й.

Една вечер отидоха да гледат мюзикъл. По време на спектакъла Кати каза на Жим:

— Стой тук. Много е топло, ще отида да взе­ма малко въздух.

Отсъствието й продължи повече. Жим започ­ваше да се безпокои, когато дойде една разпоре­дителна и му съобщи:

— Господине, викат ви. — Кой? — Във връзка с госпожата. Жим последва разпоредителната по дълъг ко­

ридор, застлан с дебел килим, който изпускаше искри под краката. Видя Кати просната по гръб на пода, с лице, обляно в кръв, която се стича­ше от дълга рана на челото. Помисли, че е мърт­ва, убита. От кого?

Един мъж, когото не бе забелязал, се пред­стави:

— Аз съм дежурният лекар. Госпожата навяр­но е загубила съзнание и е паднала с лице върху този радиатор. Прегледах раната, струва ми се, че не е много дълбока, но се налага да я прене­сем в болница. Тя дойде на себе си и успя да опи­ше къде седите и да каже името ви.

Жим се опита да вдигне Кати, но сърцето му изневери. Един набит техник от театъра я взе на ръце и я занесе като голяма кукла до таксито. На всяка крачка капеше кръв.

„Колко е бързо! — помисли си Жим, — Както с локомотива,,. тази красива жена с руси къд-208

Page 209: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

рйЦи, Катй... а сега1 . . . това кърваво парче ме:

со." Техникът отказа протегнатата банкнота и поже­

ла успех. Потеглиха към болницата ;,Божон". Отнесоха

Кати до спешната Стая и я сложиха на опера­ционната маса.

— Няма нищо счупено — заяви дежурният ле­кар, — дори и носната кост не е пострадала. Го­ляма рана на челото. Ще я зашием. Кръвойзли вът не е опасен. Моля ви да излезете» господине.

Жим зачака пред вратата, която се отвори слеД половин час. Чу: „Дайте й силен грог... Да, можете да я гледате в къщи, преносима е."

Върнаха му Кати залитаща, с глава, увита в огромна превръзка, и лепенка на кръст през ли­цето й. Очите й се отвориха, незасегнати.

В таксито изпод превръзката излезе един жа­лък гласец:

„Не е обезобразена . . . не е обезобразена . . . казаха . . . лекарите . . . и все пак сигурно ще е дос­та грозна!

Жим не бе помислил за това. Достатъчно му бе тя да оживее. Той избухна в смях, целуна де­белата превръзка, която се поразсмя и същевре­менно изхлипа.

Как Кати, умелата танцьорка, тъй ловка във всичките си движения, бе могла да се стовари ка­то инертна маса?

Жим се научи да сменя превръзките. Големият снежен тюрбан й отиваше. Подутините постепен­но спаднаха. След два месеца остана само белез­никава рязка и един странен спомен, нещо сред­но между криминален роман и приказка.

14. Жюл и Жим 209

Page 210: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

През пролетта Катн и Жим, които търсеха плаж, прекараха една седмица на остров Олерон.

Настаниха се в един празен таван с продъне-но двойно легло, на което бяха натрупани три сламеника, и с голямо разпятие от сурово дърво. Обиколиха целия остров, но все ги теглеше към пустия бряг. Една мъглива вечер Кати пожела да поплува още в океана, който този ден беше спо­коен.

Жим не обичаше тя да се отдалечава така в нощта — имаше течения. Кати обеща да се върне бързо на същото място.

Той крачеше иалред-назад, преметнал през ръка блузката и полата й, все по-недоволен от продължителното къпане.

Без съмнение Кати се чувствуваше щастлива във водата. Но не тревожеше ли нарочно тези, които я обичаха, за да може да се наслади на тяхното безпокойство? В това винаги успяваше с Жюл, който вече сигурно би започнал да я вика, но не би трябвало да постъпва така с Жим, кой­то възприемаше всичките й хрумвания. Мъглата се сгъстяваше, нощта се бе спуснала. Тон си пред­ставяше, че Кати плува в мрака, загубила посо­ка, и потъва изтощена.

Това траете вече половин час. Мина му през ум да се върне в селото, да повика рибарите. Но какво биха могли да направят те в тази непро­гледна нощ?

Може би Кати щеше да дочака деня на някоя скала? Може би щяха да намерят тялото й из­хвърлено на брега? Океанът се отдръпваше, Жим го следваше. Извика я> но шумът на вълните по­гълна гласа му, 210

Page 211: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Накрая се реши да тръгне и направи стотина крачки към гората. Бе така нелепо! Изруга с все сила Кати. Чу туикане на боси крака и някой из­руга него с треперещ глас. Беше Кати.

Тя го настигна. Беше се върнала почти на из­ходното място. Минала близо до него, без да го ниди в мъглата, търсила го по-нагоре към гора­та, докато той зад гърба й я чакал с лице към океана. Беше премръзнала и убедена, че Жим е искал на шега да я остави да се прибере гола в селото. Хвърли се на врата му и едва и а другия ден случката им се видя смешна.

Прииска им се да видят крайбрежието на Лан-ДИТС.

Взеха вечерния влак от Париж и пристигнаха призори в едно градче в залива на Аркашон. Бя­ха гладни. Една продавачка им предложи дребни сочни стриди. Изядоха цели дузини, придружавай­ки ги с леко бяло вино, което изглеждаше невин­но. Кати, която бе много жадна, пи по изключе­ние повече от Жим.

— Внимавай с виното, Кати! — Не бой се, Жим. Тръгнаха през града, нарамили чантите си. Ка­

ти запя на висок глас. Беше хубаво, но можеше да събуди хората. Жим й го припомни. Тя искрено му благодари, но миг след това поде песента си.

Стигнаха до границата при митничаря, за ко­гото носеха бележка.

— Не би ли желала госпожата да си почине за миг в някое кресло? — предложи жената на мит­ничаря, като отвори вратата на добре подредена­та им спалня.

211

Page 212: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Кати прие. В трапезарията Жим поговори с любезната

двойка за техни» кран. Настъпи време да си тръгват. Жената почука ма няколко иътн па вра­тата на спалнята. Никакъв отговор. Реши се да отвори. Жим и митничарят стояха зад пея. Тя влезе и сиря с ококорени очи. Грижливо сгънала дрехите си на един стол, Кати спеше като ново­родено съвсем гола в брачното им ложе.

Не я събудиха. Жената на митничаря ги пока­ни после на обяд, беше много весело. Кати обяс­ни, че й се завило свят и загубила представа къ­де е. Двамата съпрузи се чувствуваха горди с ре­зултата от бялото вино от техния край.

Кати и Жим продължиха по влажен пясъчен път всред окастрепи борове, който ги доведе до две прилепени колиби. Там живееше голямо се­мейство събирачи на смола. Наеха едната от ко­либите, построена от приятел на Жим. През пок­рива блещукаха няколко звезди, но дъжд не про­никваше.

На другия ден отидоха на лов за дроздове, които по това време прелитаха на юг, и Кати се научи да ги застрелва кацнали. Те падаха като узрели плодове. Кати и Жим откриха удоволствие­то да ловуват заедно. За храна им служеше ди­вечът, който донасяха. Заедно със събирачите на смола те отидоха на лов за гривяци. От едно скри­валище, изкопано в пясъка и покрито с борови клони, дърпаха конци, които подплашваха плене­ните гривяци, завързани за върха на съседните дървета. С припляскването на крилете си те при­вличаха другите, които кацаха наоколо. Това се

212

Page 213: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

стори на Кати и на Жим твърде лесно и те пред­почетоха да останат навън, на една пейка, откъде­то се целеха в летящите ястреби, които кръжаха над примамките. Това поне бе стрелба дори и ко­гато пропускаха. Вечерта стана студено. Топле­ха се голи пред голям огън от борови клони.

Обиколиха във всички посоки високата сто мет­ра дюна, чиито големи размери позволяваха да иг­раят на нея „на Сахара". Прекарваха по цели дни голи на пустия океански бряг, като се заравя­ха един друг в топлия пясък, с книжни фунийки в ноздрите, за да дишат. При Кати се подаваха понякога и две малки изтутинки на мястото на гърдите. Построиха храм от клони, хванати в мо­рето, и от скелети на птици.

Мислеха се за Адам и Ева. Веднъж се загубиха в безкрайната, навсякъде

еднаква гора и бяха принудени с часове да се лу­тат напразно и да свирят с рога, който събирачи­те на смола им бяха дали (макар че на тях им се струваше излишен) и който бяха взели само от уч­тивост. Но тъй като не бяха научили сигнала, из­мислиха друг и го повтаряха до задъхване, без да знаят, че са налучкали призива „горски пожар". Притекоха се хора от околността, помислиха, че имат работа с лоши шегаджии, и поискаха да ги арестуват. Идването на техните приятели, събира­чите на смола, ги спаси.

Когато се върнаха, разказаха с наслада по време на обяда своите приключения, подариха на Жгол донесената за него лула и раздадоха на всички цяла гама раковини: розови за момичетата, черни за Матилде.

т

Page 214: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Една слънчева утрин Жим излезе много рано и се разходи в градината. На един прояден от чер­веи стълб забеляза малко зеленикаво петно, което сякаш променяше формата си. Погледна го отбли­зо: представляваше полукълбо колкото малка ловна сачма, което ту се свиваше, ту се отпускаше с постоянен ритъм като ято яребици, които ту се снижават към земята, ту отлитат. Паяци? Листни въшки? Едно птиченце кълвеше усърдно па съ­седния стълб. Дали ядеше подобни топчета? Жим се приближи още повече. Топчицата съвсем се разстла и стана невидима в плесента наоколо. Кой даваше сигнала? Жим беше развълнуван, тази топчица се превърна за него в символ на цялото им семейство, ръководено напълно от инстинкта на Кати.

Момиченцата седяха па тревата с Жим. — Кажи ми, Жим, какво прави човек, след ка­

то умре? — попита Мартин. — Иска да каже „какво правят душите" —

обясни Лизбет. — Излизат от тялото, както водното конче се

измъкна онзи ден от ларвата си — отговори Жим. — Да — съгласи се Мартин. — Сушат си кри­

лете. — Събират се с други души — продължи

Жим ~ и хоп, отпътуват направо като змиорките, само че към луната.

— Какво правят там? — попита Лизбет. — Размишляват и един деп отлитат към леде­

ни, огнени или други планети. — Повече ми харесва, когато се преселват в

животни — каза Мартин. 214

Page 215: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Това не става на Земята. После те Се отпра­вят всред милиардите звезди на Млечния път, къ­дето играят на криеница с дядо господ.

— Намират ли го? — попита Мартин. — Не се знае — отговори Жим. — Важното е

да се играе. — О, да! — съгласи се Мартин. — Не -~ възрази Лизбет. — А мама? — попита Мартин. — Мама винаги ще бъде с вас.

На другия ден Кати се прибра въодушевена с нова книга в ръце.

— Най-после! — възкликна тя. — Ето един чо­век, който изказва гласно това, което аз едва смея да си помисля. Небето над нас е само една праз­на сфера, не чак толкова голяма впрочем. Ние вървим изправени с глава към центъра й. Привли­чането тегли навън, към твърдата кора, в която се намира сферата.

— А каква е дебелината на тази кора и какво има отвъд нея? — запита Жим.

— Иди да видиш, Жим — отговори Кати. — Какво имало отвъд? Та това не е въпрос за се­риозни хора.

Всички се разсмяха. Времето минаваше. Щастието трудно се раз­

казва. Но то се и изхабява, без човек да забележи.

За всички бе голямо събитие, когато Жим по­дари на Кати малка закрита лека кола, тапицира­на с шотландско каре в синьо и кафяво. Кати бър­зо се научи да шофира. Колата беше три местна,

21$

Page 216: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

но тя събираше в нея домашните си до един и ги водеше на пикник. Сутрин отвеждаше Жим в Па­риж, вечер го прибираше, като му спестяваше блъс­кането по рядко минаващите трамваи. Понякога цялото семейство, даже и Матилде, се захващаше да мие колата: обичаха я като вярно куче и из­мисляха приказки за нея. Веднъж Жим разказа на момиченцата, че малката кола спасила живота на Кати, след като сама я проследила по ули­цата.

Жим замина за Гърция, където Жюл му липс­ваше. Не отиде да види „усмивката": за какво му бе, имаше оригинала. На връщане повика Кати на Ривиерата. Тя пристигна за два дни, като пре­товари мотора на малката кола. Двамата обико­лиха половин Франция. Сега Жим шофираше и именно в неговите ръце колата издъхна. Кати с право взе нейна страна срещу Жим. Повредата бе­ше сериозна и поправката изискваше дълго вре­ме, което те запълниха с екскурзия пеша до Пи-ренеите. В един балнеокурорт, почти празен в то­зи сезон, Кати от любопитство направи няколко минерални бани. Жим отиде да я види — намира­ше се в силно запарена зала, където въпреки това имаше студено течение. Забеляза, че едно от стък­лата на прозореца липсваше.

— Няма ми нищо — каза Кати трепереща. — Отначало помислих, че е нарочно, пък и не се боя от хрема — никога не съм имала. Но в моята ро­дина биха наказали сестрата, която ме остави тук четвърт час — ако на мое място беше болна жена, би могла да умре от това.

216

Page 217: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Докато чакаха поправката на колата, четяха един анонимен фейлетон от старо течение на мест­ния „Селски вестник" и вадеха цитати.

Най-сетне заминаха. Каркасон, нагласен за туристите, ги натъжи,

но тук-там бяха останали красиви неподправени укрепени площадчета.

Появиха се няколко сенки. Жим намираше, че на моменти Кати се държи грубо с някои хора и й казваше:

— Не бива да нараняваш никого. Тя видя в това известен намек за Жилберт. — Напротив — отговори му. — Ако човек иска

да направи каквото и да било на този свят, тряб­ва като хирурга да предвижда и да оперира на­време.

Върнаха се в Париж. Жюл иодочу за техните търкания. Разказа им една индуска история.

„Двама влюбени били измъчвани от любов и ревност. Познали най-високто щастие, но го разру шили. Много пъти се разделяли и събирали по-влюбени от преди, но си причинявали болка. Раз­делили се окончателно. След няколко години той, с разбито сърце, поискал да я види отново, преди да умре. Търсил я, пътувал с мисълта, че къде­то и да е, красотата й я прославя. Открил я най-поел е, звезда на една танцова трупа, която воде­ла бохемски живот. Пристъпил към нея, поглед­нал я, йо не намирал какво да й каже, сълзи се стичали по бузите му. Последвал трупата и съзер­цавал приятелката си, която танцувала и се ус-мнхзала за другите. Но в себе си не я упреквал

217

Page 218: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

в нищо и се молел само да може още да я вижда. „Най-поел е ме обичаш истински", казала му тя."

Разтълкуваха тази притча. Кати бе съгласна с нея. Жим си мислеше за Манон и Де Грийо.

Жюл каза на Кати: — Твоята максима е: в една влюбена двойка

поне единият трябва да бъде верен — другият. И добави: — Ако човек обича някого, приема го такъв,

какъвто е. Не бива да му влияе, защото, ако ус­пее, това вече няма да е същият човек. По-добре да се откажеш от любимото същество, отколкото да го променяш, да го умилостивяваш или под­чиняваш.

Жим би искал да умре от Кати. Да я наджи­вее, би било обида. Мъжките паяци го знаят, жен­ските също.

А когато има една обида, след нея се заниз-ват и други.

218

Page 219: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

пол

.•След период не стабилна хубаво време на­стъпва период нж бури. Не е известно на какво се дължи това. Хубавите дни са още пред очите пя, а ето че настъпва лош месец, лош сезона може Си цяла лоша година."

(„Селска вестник')

Кати седеше зад Жим, който бе на волана. Из­веднъж намекна за Жилберт, той не отговори. Ко­гато най-после се реши да каже нещо, тя не от­върна. Движеха се бавно из Булонския лес. Жим помисли, че е уморена и има нужда да остане са­ма с мислите си. Съобрази се с мълчанието й и се опита да избере най-приятния маршрут за раз­ходката им. Виждаше Кати отчасти в огледалце­то. Тя се наведе и взе големия му бастун. Усети как зад гърба му натежава заплаха. Кати размър­да ръце. Жим отгатна удара, който се стовари върху ухото му с толкова сила, колкото позволя­ваше тясното пространство в колата. Наведе гла­ва, стори му се, че тече кръв, но пръстите му ос­танаха чисти, след като си попипа главата. Още замаян, той изтръгна бастуна от ръцете й.

— Ох, Кати! — извика той. Кати бе изтълкувала мълчанието му като оби­

да и бе решила да го прекрати.

219

Page 220: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Ах, кога най-сетне ще престанеш да ми да­ваш мостри от себе си и ще ми се отдадеш изця­ло? — запита Кати един ден.

— Ах, кога най-сетне ще позволиш на нашата любов да следва спокойното си течение, вместо да я обръщаш внезапно, както хлебарят обръща хля­ба с лопатата? — отговори й Жим.

Като голямо непознато насекомо, паднало на нечий балкон, в живота на Кати се появи един млад човек.

Тя разказа за него на Жюл и на Жим. Срещнала го веднъж, когато била на покупки

с Матилде. Следвал ги възпитано цял час, влизал след тях в магазините, като при всяка възможност гледал спокойно ту Кати, ту Матилде.

Втория път Кати била сама. Той й се предста­вил учтиво и свободно и изявил желание да пого­вори с нея. Сериозният му вид я заинтригувал. Приела да пият чай в една сладкарница. Бил ви­сок, коректен, изискан, влюбен в професията си на архитект. Смятал светът за ненужно усложнен, според него хората лошо използвали времето си. Намирал, че външният вид, решителността и об­леклото на Кати били сродни със стремежите му.

Жюл и Жим решиха, че той има право: антич­ната усмивка на Кати включваше и една присъда над съвремието.

Кати отново се видя с него и продължи да раз­казва. Имал млада жена, висока и стройна като него, която обаче не споделяла желанието му за реформи. Били нудисти н запалени плувци. Няма­ли деца.

По всички тези разкази Дюл и Жим го нами-220

Page 221: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

раха симпатичен, като при все това предчувству-ваха, че Пол (това бе името му) ще послужи в ръ­цете на Кати като лост. Тя бе затаила в себе си много огорчения. Надвисваше лавина. Времето на Алберт и на Харолд можеше да се завърне в нов вариант.

Кати постепенно събуждаше тревогата у Жим. Пол намирал, че извивката на прасците й била символична. Беше ли ги докосвал?

Жим пожела да се запознае с него. Това, из­глежда, беше взаимно. Срещата се осъществи в едно кафене. Кати се чувствуваше съвсем спокой­на, двамата мъже — почти. Пол беше точно такъв, какъвто го беше описала Кати. Не правеше нищо, за да привлече вниманието. Но изглеждаше скло­нен да черпи вдъхновение от Кати по начин, кой­то не би се харесал нито на жена му,- нито па Жим, и то съвсем невъзмутимо, под носа им.

Жим бе решил да остави нещата да се разви­ват сами. С ръцете и сърцето си той създаваше малък перваз около Кати, за да не се подхлъзне тя по невнимание, но стена нямаше да построи.

Жюл от своя страна мислеше: „Би могло да се случи и нещо далеч по-лошо."

Жим си спомни думите, които Жюл бе казал някога на Кати: „Всяко лято ти вземаш за любов­ник някой друг от моите приятели/'

Пол тя бе открила сама. Вината беше у Жюл и Жим. Те не бяха в със*

тоя ние да й дадат всичко, което й бе необходимо. Една вечер Кати и Жим грижливо се обляко­

ха, взеха малката кола и отидоха да вечерят на­вън. Пиха и вино.

След това отидоха на един стадион, където се срещнаха с Пол и жена му и гледаха играта на

- 221

Page 222: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

прочут негър, боксьор. Противникът му бе ни­сък, набит и упорит англичанин. Въпреки невероят­ната си ловкост негърът успя да победи само по точки, без нокаут. Публиката бе разочарована.

В кафенето жената на Пол се оказа приятна и както бе казала Кати, леко консервативна. Тя пое инициативата в свои ръце. *Пол се държа мило и сдържано.

Дали Жим, който бе нащрек, не бе достатъчно любезен с Кати, така както тя би искала? Тя оби­чаше да има внимателни кавалери.

Върнаха се с максималната скорост на малка­та кола и както всяка вечер се изкъпаха заедно.

Какво стана тогава? За какво бяха наказани? Да не би обилната храна да ги възбуждаше? Или боксът събуждаше животинските им инстинкти?

Както често правеше, Жим взе голата Кати в обятията си, за да я целуне. Тя го отблъсна. Мо­же би той бе твърде настоятелен, прекалено сигу­рен в нейното съгласие? Изнервена от принуди­телни та вечер, Кати помисли, че я насилва и бур­но го отблъсна. Той видя пред себе си изкривено­то й от гняв лице. Тя сграбчи една ютия, готова да я хвърли по него. Щяха да се наранят в тази тясна баня. Трябваше да действува бързо. Жим я заудря леко с пръсти по лицето, за да я замае, без да я нарани. Кати падна назад, в тяхната „стая на щастието". Увлечен, Жим пъргаво я прескочи и се просна на леглото, притискайки сърцето си с ръка. Разтревожена от този жест, Кати се затича към него и го прегърна. Застинаха с разтуптени сърца и дишането им постепенно се успокои. За­спаха.

На другия ден Кати остана в леглото, Жим с нея. По лицето й имаше съвсем леки следи. На 222

Page 223: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

децата разказа, че е паднала. Матилде изгледа Жим с подозрение.

Отново ги заляха вълните на тяхната любов, но в тази любов бяха забити две ками: Жилберт и Пол. Жим не бе преставал да се вижда с Жил­берт, Кати се срещаше с Пол.

Жим държеше на своето верую: Жилберт се равнява на Жюл, да не говорим повече за това и да бъдем щастливи. А Кати имаше ново: Жилберт се равнява на Пол.

Какъв й беше Пол? Жим упорито си задаваше този въпрос, без да се надява да намери отговор. Откакто бе приложил правилото „Око за око, зъб за зъб", Кати не му разказваше нищо, но бе спо­собна на всичко. В изкуството на преструвката тя така го превъзхождаше, че той не я разпитваше за нищо.

Кати смяташе, че Жим не я ревнува достатъч­но от Пол, Щом проблемът Пол не вълнува Жим, значи, Кати е свободна.

Тя трябваше по-грижливо да дозира съмне­нието.

Жим си мислеше: „В този дом ние сме щастли­ви. Ако тя не го забелязва, толкова по-зле за нас. Ако на нея й е необходима непрекъсната битка, аз не мога повече."

Една нощ Жим напипа студен предмет между дюшека и дървената рамка на леглото, зад глава­та на Кати. Беше пистолетът от колата му. Не ка­за нищо, но го скри.

Жюл не би се защищавал. И затова Кати ии-223

Page 224: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

кога нямаше желание да го удари. Той излъчваше покой, който тя презираше.

Кати искаше да наеме апартамент в центъра и а Париж, което бе необходимо за учението на децата и щеше да улесни нейната работа. Намери един. Жим предчувствуваше, че там щяха да бъ­дат по-малко щастливи. Дори му мииа през ум да замине за Америка. Но се отказа при вида на ентусиазма и увереността и а Кати.

Сбогуваха се със „стаята на щастието", която след появата на Пол вече не заслужаваше толко­ва името си. За да могат да обзаведат новото си жилище, продадоха къщата на острова. Всички я обичаха, но само Кати я бе виждала. Тя се нами­раше далеч, дали някога щяха да имат щастието да живеят в нея?

Пол извърши — със сдържаност и богата фан­тазия — оформянето на новия апартамент. Във всяка стая четирите стени бяха боядисани в уме­ло подбрани различни цветове.

224

Page 225: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

7

ПРОПУКВАМЕ

.Ножиците, ножът, очилата се загубват някой ден, те чуват гласа ни, биха искали да отго ворвт „тук съм", но не могат."

• '' („Селски вестник")

В новото жилище прекараха повече от две го­дини.

Жюл започна работа в родината си и идваше да ги навести от време на време само — Жюл-за-крилникът.

Кати и Жим не уреждаха вече конфликтите си с резки и незабавни сблъсквания. Недоизказаното се натрупваше. Схващанията им по отношение на Жилберт бяха несъвместими.

Кати живееше на три минути от дома на Жим, на пет минути — от апартамента на Жилберт. Жим все по-явно прекарваше по цели часове у Жилберт и Кати чувствуваше тази близост като трън. Между двете започна мълчалива война.

Кати заведе Жим към Ламанш да изберат ви­ла за лятото. Пътуваха през деня и пристигнаха посред нощ. Валеше. Фаровете се повредиха.

Опитаха се да вкарат колата на заден ход в малкия хамбар, който служеше за гараж. Не успя­ха. Светеха си с кибрит, бутаха. Напразно. Упорст-15 Жюл и Жим 225

Page 226: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

вуваха, както когато решаваха заедно шахматна задача. Стори им се, че някаква странна сила, ня­какъв зъл дух им се противопоставя. Затърсиха на колене невидимата преграда, паве или край­пътен камък, ио не намериха нищо. Ядосани, по­тиснати, отидоха да си легнат гладни и заговориха за случката, като си разказваха подобни истории от детството, завършващи по странен начин. Стру­ваше им се, че са преследвани, говореха за пред­знаменования.

Събудиха се късно па другия ден и веднага из­тичаха при колата. Една греда, наполовина пад­нала от покрива, преграждаше шля към хамбара. За това не се бяха сетили.

Жюл, децата н Матмлде се присъединила към тях и щастливият живот започна отново. Още пър­вата сутрин Жим реши да разнообрази игрите и отиде заедно с Мартин да хвърлят диск пад гра­динския плет -•• от триста пгьтп тон пито веднъж не пропусна целта.

На обяд Кати получи телеграма. Трябваше да се върне в Париж за едно денонощие.

— Заминавам — заяви тя на Жим, което почти означаваше „заминава ме".

— Ох — въздъхна Жим, който бе изтощен и се готвеше да си легне. --- Непременно ли трябва да дойда е теб?

И в същия миг си даде сметка, че бе извършил нечувана дързост спрямо Кати. „Не биваше та-к а " — п ом и сл и с и то й, к а то оч а кв а шс р еакн ията й.

— Добре — побърза да се съгласи Кати. — Ще взема тогава Жюл и Ма тил де, стига да приемат.

А те приеха веднага и с удоволствие — рядко се случваше да пътуват с Кати. 226

Page 227: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Едва по-късно Жим щеше да осъзнае йолко го­ляма беше грешката му.

Той остана за два днн сам с Лизбет и Мартин. Водеше ги на „аперитив", тоест да пият бадемов сироп на терасата на малко кафене с две кръгли масички навън, с гледка към океана. Там наблю­даваха патиците, ядосваха се на грубостта на пет­лите и разменяха мисли, в които Жим откриваше влиянието ту на Жюл, ту на Кати. Беше му за­бавно, но не се чувствуваше напълно спокоен.

Тримата пътници се завърнаха доволни и в съюз, който Кати държеше да подчертае.

Малко по-късно тя иопнта Жим дали смята да отиде през есента в провинцията с Жилберт, как­то обикновено. Когато Жим й отговори утвърди­телно, тя го отпрати да си върви, а тяхната почив­ка едва започваше.

Останалата част от кошера, която не беше в течение на отношенията им, почувствува смътно, че Жим не се разбира с тяхната царица: значи, бе съвсем естествено да замине.

Този път нещо наистина се скъса в Жим.

Жилберт знаеше за съществуването на Кати. Някога тя се бе съгласила Жим да се ожени за тази жена, за да имат деца. Това не бе станало не по нейна вина и надеждата й се бе възродила. Тя се чувствуваше нещастна.

Жим също. Не можеше да изостави Жилберт, щеше да бъде непочтено и недостойно дори пред самия него. Бе обяснил това на Кати още в са­мото начало, като смяташе, че тази връзка нищо

227

Page 228: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

няма да отнеме от целия плам, които и даваше. При цялото му добро желание да бъде почтен и към двете, да не дава на едната това, което по право принадлежи на другата, той се объркваше и грешеше, когато се сблъскваше с мъката на Жилберт и гнева на Кати. Не беше загубил вяра в своята мечта, но не се надяваше вече тя да се осъществи на този свят.

Любовта му към Кати бе прекосила неговия живот като ослепителна комета. А от известно вре­ме тя често му заприличваше на хвърчило, запле­тено във въздушни мрежи. „Всичко ще се нареди", продължаваше да се успокоява той. Майка му, която познаваше донякъде и Жилберт, и Кати, му отговаряше:

„Нищо не се нарежда, всичко се плаща."

Откакто с Кати си даваха доброволни почивки, той прекарваше все повече вечери и нощи в студент­ското си легло, където се чувствуваше като в неут­рално пристанище между двете жени.

Жим уважаваше майка см. Като дете тя го бе научила никога да ие настоява. Нейното „да" бе­ше да, нейното „не" — не. И Жим съжаляваше другарчетата си, които губеха толкова време в хленчене, за да убедят родителите си. Когато въз­мъжа, майка му вече нямаше влияние над него, освен отрицателно, поради неговата непреклонност. Жим беше експериментатор.

Кати често даваше мили и скромни приеми в нейния (не „нашия", както преди) малък апарта­мент, на които присъствуваха хора на изкуство­то, французи и нейни сънародници. Жим се чув­ствуваше излишен и присъствуваше все по-рядко.

Page 229: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Можеше да се наслаждава на Кати изцяло само когато бе сама. В общество тя ставаше за него по-далечна.

Понякога нощем в леглото, което все още ги свързваше, Жии чуваше как дишането на Кати става свистящо и забавя своя ритъм като коваш­ки мех, който се свива и надува. Безпокоеше се и изпитваше съжаление, защото знаеше, че в та­кива моменти Кати лежи будна, в плен на ви­хрушката на мислите си, и че всичко ще доведе до голям безплоден разговор, който ще трае до утрото и ще завърши може би с гневно избухване на Кати, която дори ще поиска да го удари.

Кати си беше купила малък пистолет, който криеше на различни места: в това отношение бе вече независима от Жим — нямаше нужда от не­говия.

Веднъж призори след спор за Жилберт, който водеха на тих глас, за да не събудят момиченца­та, Кати скочи от леглото, затича се към прозоре­ца и прекрачи малкия перзаз. Жим я видя в про­фил, гола, великолепна, загледана в празното про­странство под четирите етажа и малкото дворче долу. Изпита луда надежда, че тя ще скочи... и той след нея.

Успокоена от чистия въздух, Кати се върна и си легна.

Пролетта им донесе нов изблик на любов. Тех­ният нежен съюз се възвърна почти за цял месец. Дори надеждата да имат дете се възроди. Кати бе отново женена за Жюл и детето щеше да носи

229

Page 230: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Неговото име. „Какво значение има това? — мис­леше Жим. — Това са външни закони, а Жюл не би имал нищо против." Но Кати, възпитана в буржоазен дух (на пръв поглед това почти не ли­чеше), не можеше да се реши на такова нещо.

Жим замина за Южна Франция с един съна­родник на Джек. Мислеше много за детето и за портрета му, нарисуван от Кати: малката руса разрошена главица със сериозен поглед. Отново трептеше от любов към Кати и към малкото съ­щество, чието присъствие щеше всичко да иреобт раз и и преосмисля, всичко да разреши.

— Когато уредим живота си — каза Кати, — ще си имаме наше дете.

Но вярата им вече се бе разколебала. Зареди­ха се периоди на любов и безразличие. Постепен­но безразличието надделяваше, но когато се въз­връщаше любовта, тя все още помиташе със си­лата си това, което се излречваше на пътя и.

Веднъж Кати бе заявила: „Чозек обича само за миг." Но този миг се връщаше непрекъснато.

„Любовта е наказание, което хората сн нала­гат" — това бе максимата иа Жюл.

Наложи се Кати да замине за шест седмици в родината си и се разбраха Жим да я закара. Но той предварително съобщи, че възнамерява да остане само пет дни, и тя замина сама. Отново нещо важно се скъса.

Тя не му писа, нито той и а кея. За кой ли път Жим си мислеше, че всичко е свършено.

Хубаво е човек да няма нито уговорки, нито обещания, да живее ден за ден, опрян само на красивата любов. Но ако полъхне ст?мнеине, па­да з пропаст. 230

Page 231: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

в РАЗРИВ

„ . . . едно малко, Нищо н никакво угрнзенси на любовта, което нарасна к&то дъб.*

(„Селска вестнат')

Жим имаше време да размишлява. В жела­нието си да донесе радост беше предизвикал от­чаяние. Естествено нужни са пионери, които да изпитват новите пътища. Но те трябва да са скром­ни и всеотдайни. А той бе безотговорен. Сега по­степенно трябваше да намали нещастието, което бе причинил, като заплати иай-напред първия си дълг: обещанието към Жилберт да „остареят за­едно" оставаше в съзнанието му, но той няма­ше определен срок за това и можеше да отлага до безкрай. Това му приличаше на фалшива мо­нета. Той трябваше да обещае на Жилберт да се ожени за нея, ако и когато полеелае. Нямаше ве­че надежда да се ожени за Кати.

В един роман, който Кати му бе дала, намери пасаж, подчертан от нея. Героинята се отдаваше мислено на своя съсед по каюта в кораба. Това по действува на Жим като изповед. Такъв бе на­чинът на Кати да изследва света и по този път тя осъществяваше желанията си. Жим също из­питваше подобно светкавично любопитство. Може

231

Page 232: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

6й й всички останали. Но заради Кати той го по­тискаше. Дали обаче тя го потискаше заради него?

Кати се върна, но не го потърси няколко дни и това затвърди решението на Жим. Когато най-поел е се видяха, тя се държа хладно. Жим се възползва от това и й съобщи, може би само за да й покаже, че е свободен, какво мислеше да на­прави за Жилберт.

Намираха се в колата. Кати шофираше. От­начало сякаш не чуваше, после изведнъж направи широк завой. Жим сграбчи волана. Тя му каза:

— Щом си решил, трябва да го изпълниш, и до­ри да си промениш мнението, ще те принудя да го направиш.

Жим й обясни, че Жилберт не се надява на някаква рязка промяна в живота им. Очакваше ирония, насилие или думи за раздяла от страна на Кати. Но не.

И все пак преди време тя му бе казала: „Се­га, когато те обичам по-малко", което бе по-лошо от „сега, когато вече не те обичам".

За кратко или за дълго бъдещето им беше прекъснато. Кати си бе играла с „непоправимо­то", като си мислеше, че нищо не се пречупва в Жим, а ето че сега той опитваше същото и от първия път успя. Те търсеха убежище, объркани. Не намираха. Отново, за сетен път по навик се приютиха един в друг. Едно от тези възпламенява­ния, от които им бе съдено да умрат.

Цялата нощ в полусън Кати повтаряше на ви-

232

Page 233: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

сок глас: „Жилберт не се надява на рязка про-мяна..."

Тя направи всичко възможно да види Жил-берт във или извън присъствието на Жим. Писа й отначало спокойни, после разгорещени писма, сме­сица от искреност и ирония.

Жим не се намеси „Да решават двете каквото искат — мислеше

той — и аз съм готов да го направя дори ако тряб­ва да се видим тримата — сблъсък на два свя­та. Стига само да се понасят, както Жюл и аз, и да не изпитвам вече угризения спрямо едната, когато другата се усмихва."

Нощем Жим си представяше тази среща. Все­ки път по различен начин: ту двете се съюзява­ха срещу него, ту след подробно изучаване се раз­бираха и приемаха, ту Кати удряше Жилберт, която се защищаваше.

Жим сънува сън: двете се движеха като ог­ромни облаци, между които проблясваха светка­вици, и бавно се плъзгаха като смокове с някаква цел, която той не разбираше.

Жилберт отговори на Кати със сдържано пис­мо: не искаше изобщо да се вижда с нея, не ис­каше да показва облика на своите мъчения.

Когато се прибра късно вечерта, Кати намери писмото, прочете го и скочи в колата си.

Жим си беше у дома и вече заспиваше. Сто­ри му се, че разпознава клаксона на колата им и ритмичния призив на Кати.

Изскочи на балкона. Отначало не видя нищо. После забеляза колата на Кати, която се движе­ше между дърветата по площадката, слизаше на

233

Page 234: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

платното, въртеше се из пустия площад, изкачваше се по средните тротоари, одраскваше пейките и стълбовете на лампите като кон без конник, ка­то призрачен кораб.

Той вдигна ръка и я извика с все сили. На­празно. Тя пое по един булевард и се отдалечи.

На отсрещната пиаца нямаше такси, за да я настигне.

На другия ден Кати не спомена нищо за това.

Жюл пристигна в Париж за два дни. Поот­делно и двамата му разказаха тревогите си. Той си спомни времето, когато беше влюбен. Въздър­жа се да ги съди.

На седмия етаж имаше голяма стая, но К,ати държеше той да се настани в нейната, близо до дъщерите им, н отиде да спи в хотела заедно с Жим.

За кратко забравиха всичко. Обгръщаше ги спокойствие. Цял ден не повикаха камериера. Те се хранеха с малките хлебчета, които Жим но­сеше в джоба си, и със самите себе си.

Но и последното укрепление на любовта им бе нападнато.

Пристигна една приятелка на Кати, лекарка, последовател ка на Фройд. Кати запечи а да се вижда често с нея. Тя я разпитваше по своему за интимния й живот с Жим, нещо, което той нена­виждаше.

— Не бива да продължаваш така, по този на­чин Жим има голямо влияние. Трябва да проме­ниш това и това . . . — я бе посъветвала тя. 234

Page 235: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Кати предупреди Жим и го промени. А имен­но то, без да го осъзнават, беше от основно зна­чение, поне за Жим, и така против волята му сър­цевината на връзката им се прекъсна. :

Единството им се пропука. Приличаше на раз-цепена луна, привидно непокътната, която се вър­ти по пътя си около Земята, двете й парчета бяха прилепени, но при първия удар можеха да се отделят.

Жим видя една рисунка от Билет, и а която пияница биеше с празна бутилка младата си ху--бава жена. Надписът гласеше: „Трудно се убива, любовта."

— О, да! — възкликна Жим. — Много е труд­но. Може би дори е невъзможно.

Спомни си една китайска пиеса, в която при вдигането на завесата императорът се навежда­ше към публиката и й доверяваше: „Пред вас е най-нещастният от хората; защото имам две съ­пруги, първа и втора."

Така би могъл да каже и той. Същевременно това страдание му се виждаше

излишно, остатък от стари времена, то нямаше ни­що общо със същинската любов.

23<

Page 236: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

9 КЪНТЯЩИЯТ ключ

„Има си крушка опашка"

Макар че не искаше вече нови познанства, Жим остави веднъж да го представят на едно мъл­чаливо младо момиче, спокойно и ефирно въпреки женствените си форми. То му напомни сянката на смъртта. Наричаше се Мишел.

Видя се отново с нея. Тя му помагаше да забра­ви конфликта с другите две. Чувствуваше се по-спокоен. Мишел му разказваше живота си, той на нея — своя. И двата живота бяха неравни, пре­къснати като линиите на ръцете им. Показваха си снимки от детството.

В библиотеката си тя имаше колекция от ста­ри гравюри, които двамата обичаха да разглеж­дат заедно.

Не, тя не гаснеше от някаква болест, а защо­то не бе намерила причина да живее.

Той често ходеше у тях. Три месеца по-късно майката па Жим почина

след тежка агония. През последните й седмици синът и бе неот­

стъпно до нея. До края показалецът й, отпуснат на чаршафа,

едва забележимо се поклащаше в знак на отказ, когато лекарят или сестрата се приближаваха,

'36

Page 237: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

за Да и направят инжекция. Тя не искаше Да кри­ят от нея смъртта.

Подчинявайки се на последното й желание, Жим остана сам да бди над мъртвата. Припом­ни си целия си живот с нея. Разбра я по-добре. Про­чете малката книжка, в която тя разказваше за неговото детство.

Щеше ли той някога да има свой син?

Жилберт дойде да го види сутринта. Кати следобед. Мишел вечерта. И трите бяха мълчаливи и безупречни, всяка

по своему. Всяка поотделно заслужаваше повече от един Жим.

Жилберт — естествена, Кати — наситена. Колкото до Мишел, Жим изпита чувството, че

тя води мълчалив разговор с майка му. За какво? Изведнъж една мисъл прекоси съзнанието му: мо­же би Мишел трябва да му роди син? Едно дете щеше да я върне към живота. Ако умреше при раждането, щеше да умре доволна. Силата и сла­бостта на Мишел бяха различни от неговите. Те нямаше да се прибавят едни към други. Щяха, напротив, да се компенсират. Синът на Жим и Мишел щеше да бъде по-добър от тях. Жилберт беше прекалено крехка. Двамата с Кати, без да искат, унищожаваха децата си. Дали Мишел ще­ше да разбере Жилберт?

Той реши да й разкаже всичко и да поиска съгласието й.

237

Page 238: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

?1. .11 н пищиш

Направи го. ' >• Тя каза „да". \ Оставаше да предупреди Кати и Жилберт. •

Една сутрин, когато се събудиха, Жим ©ъоб-щи на Кати, че трябва да й разкаже нещо дълго. Момиченцата и Матилде бяха на пътешествие. .) Двамата бяха сами. Настаниха се удобно в лег- ] лото. .]

Кати знаеше за Мишел само това, че е сътруд- \ ничка на Жим в заниманията му в областта на изкуството. !

Той грижливо й разказа цялата им история, '] за желанието им да имат син и за мислите, кои­то бяха породили това желание. |

Кати го изслуша внимателно до края, благо-склонна, сякаш очарована, и възкликна:

— Хубава история, Жим! Той не можеше да дойде на себе си. Никога ]

ме бе разбирал Кати. : Тя стоеше неподвижна, после сълзите й поте­

коха. Най-накрая започна да роптае тихо: — А аз, Жим, а аз, а децата, които бих иска­

ла да имам? Ти нима не искаше, Жим? — Исках, Кати, лудо исках. И очите му се насълзиха. Кати приличаше на измъчвано агънце. — Те щяха да бъдат красиви, Жим! — изхли- |

па тя. ! В този момент Жим пожела да го няма на то-

зи свят, вдишваше дълбоко на пресекулки, както 3 понякога Кати нощем. :]

— Аз съм майка, Жим, преди всичко майка. • Жим помисли за двете й „единствени дъщери". ]

238 •]

Page 239: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Отново щеше да заговори за смъртните им недо­разумения.

Кати не го слушаше вече, бе потънала в мис­лите си*

Лицето й побледняваше, очите хлътваха, за­прилича на горгона.

Мислено всеки виждаше в другия убиеца на децата им.

Кати съобщи спокойно: — Ти ще умреш, Жим. Дай ми пистолета си.

Ще те убия, Жим. Жим помисли да й го даде, за да се свърши.

Щеше да се презира, ако не го направи. Кати продължаваше да иска пистолета като

болна и се учудваше, че Жим се бави. Тя изправи гръб, погледна го, видя колеба­

нието му. — Ти си слаб, ти се страхуваш! Сега е момен­

тът! Тя разбра, че Жим не иска. Скочи на пода,

изтича към вратата, заключи я два пъти и хвърли ключа през прозореца. Чуха го как прокънтя по павирания двор. След това Кати се запъти към скрина, където явно се намираше нейният писто­лет. Жим отгатна, препречи й пътя. Беше ужася­ваща, той се изплаши, заключен бе с луда. Тя при­стъпи към него и го нападна с нокти, със зъби, о цялото си тяло.

Жим хвана едната й ръка, която тя лесно от­копчи. В този миг пръстите й бяха по-силни от не­говите и за малко не ги изкълчиха. И все пак ш> лесно щеше да устои на ударите й, отколкото на сълзите й.

Тя скочи върху му. С голямо съжаление Жим я удари по брадич-

239

Page 240: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ката, само толкова, колкото беше необходимо. Тя залитна. Жим я отнесе до леглото. Сложи мокра кърпа на лицето й. Тя дойде на себе си. Каза ня­колко думи. Кризата бе отминала.

Изтекоха мъчителни часове. Катн бе съвзема­ща се жертва, Жим — убиец-лечител. Мислеха, без да споделят мислите си. Жим имаше чувството, че във въздуха пред очите му се образуват кристали.

Вратата беше заключена. Звъняха от време на време на една приятелка

на Кати, но тя не се върна у дома си за обяд, Жим следеше Катн да не се приближава до

скрина. Този мълчалив двубой трая до здрач. Най-поел е приятелката отговори на телефона.

Помолиха я да дойде, да вземе ключа от двора и да отвори.

Тя изпълни всичко и те й разказаха за случило­то се.

— Бие сте престъпник — обвини тя Жим. — И го знаете. (Жим вдигна вежди, но не отговори.) Ка­ти е напълно хладнокръвна. Трябва да поемете по­следиците от вашата раздяла.

Нито Кати, нито Жим не помръднаха. Жим по­чувствува, че думата „раздяла" се нрави на тази жена . . . Защо ли им се бъркаше?

— Кати не е яла от вчера — продължи приятел­ката. — Бихте ли отскочили да купите нещо за ядене?

— Да — прие Жим, — но предпочитам да взе­ма пистолета.

— Тук няма пистолет — отсече Кати. — Заклеваш ли се? — попита Жим учудено,

240

Page 241: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

— Заклевам се. Той се спусна към скрина, отвори го, дръпна

две чекмеджета, намери оръжието и го пъхна в джоба си. Кати вече бе върху му. Жим я отблъс­на. Пак ли щяха да се бият? Не. Кати се ус­михна, сякаш искаше да каже: „Нищо, имам време."

Жим отиде да купи вечеря и я донесе. Далн бе последната? Ядоха мълчаливо, без да бързат.

Жим се сбогува. Щеше ли да целуне Кати за сбогом, нещо, което винаги правеше, когато се раз­деляха за малко? Тя държеше лицето си настрани и само си стиснаха ръка.

Щеше да чака Кати да го повика.

16. Жшл и Жим 241

Page 242: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

10

ВТОРИЯТ СКОК В СЕНА

Кати телеграфира на Жюл: „Имам нужда от теб. Ела."

Жюл се подразни и взе влака с мърморене. Мислеше си:

„Кати не казва нищо. Сигурно е заради Жим. Биха. могли вече да ме оставят на спокойствие."

Заспа във вагона. Сънува дорест кон, който препускаше. Дребна кобила затича до него също тъй бързо. Ту той, ту тя избързваха. От време на време се спираха, хапеха се, удряха се. После под­новяваха лудия си бяг, прескачаха все по-високи стени, преминаваха на косъм над тях, под чер­ното небе. Слабееха от умора, козината им бе дълга и мека, а от ноздрите им излиташе дъх с огнени отблясъци.

Жюл се събуди. „Сега Жим приема свободата иа Кати, както аз някога бях принуден да я приема . . . а това Кати никога не прощава . . . нейният Пол е яснотата... Кати лесно спечели Жим, но трудно ще го задържи. Любовта му спа­да до нулата, когато любовта на Кати спадне до нулата. Изкачва се до сто с нейната. Аз никога не съм познавал нито тяхната нула, нито тяхното сто.. . Защо Кати, която е тъй желана от дру­гите, все пак подари присъствието си на нас?.. .

242

Page 243: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Защото ние й отдавахме цялото Си внимание )(а-то на кралица, защото ние двамата най-пълно проявявахме към нея това, което наричат любов."

Спомни си играта на домино с Жим във вла­ка, който ги отвеждаше към Люси. „Какво ще­ше да стане, ако Люси се бе съгласила? Бях бър-борко, гордеех се с моя интелект. Дали със своя­та мъдрост Люси щеше да ме смаже така, както Кати го направи? Какво би измислила тя? Каква двойка щяхме да бъдем?"

И Жюл се виждаше остарял, като бащата на Люси, на разходка из парка с бялата къща, под ръка с Люси: също остаряла, тя отправяше към него изпитателен и ласкав поглед.

Беше прекалено хубаво. После си представи, че е в големия дом на

Люси и Жим, които са женени. Имаха деца. Жи­вотът течеше праволинеен и тих, всички работе­ха със спокойно доволство, бяха съзнателни и редовни, дори Жим. Там Жюл бе обичан от всички.

След това си спомни за единствената нощ, която бе прекарал с Одил при един от престоите си в Париж, когато всичко между нея и Жим бе вече приключило.

Тя го бе насилила и той й се бе предал. Оста­на очарован като дете пред коледна елха — ни­кога не се бяха смели така. Но подобна нощ бе достатъчна на Одил, дори на него. Това бе вели­колепно във всяко отношение преживяване, за което той по-късно разказа на Жим. А Одил сподели всичко с момичетата от кафенето, които започнаха съучастнически да смигат на Жюл.

248

Page 244: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Кати, Кати, точно в нея бе срещнал действи­телното и се беше разбил о него.

Още с пристигането му Кати поиска от Жюл делови съвети, които му се сториха убедителни само наполовина. Помоли го да се обади на Жим и да го покани на кратка разходка с колата още същия ден. Не искаше да разговарят насаме.

Жнм прие. Каква щеше да бъде програмата?

Кати си играеше с бързината па колата и си позволяваше от време на време леки непредпаз­ливост

Жюл бе седнал отзад както винаги. Атмосфера­та бе наситена с очакване, както по време на разход­ката край езерото, на която бяха срещнали Харолд.

Стигнаха до крайбрежието на Сена и предгра­дията.

Кати предложи на Жюл: — Ако искаш да се върнеш в Париж навре­

ме, за да вечеряш с твоя приятел, можеш да взе­меш влака на тази гара, Жюл.

И спря на кръстопътя. Жюл слезе, приближи се към вратичката. Тя

го целуна много сериозно. После му каза с бле­стящи очи:

— Сега ни гледай добре, Жюл! И потегли, отвеждайки Жим. Вместо да завие

надясно по хубавия крайбрежен път, тя продължи направо и навлезе в тесния мост, който бе в ремонт.

Жим понечи да я попита: — Защо тръгна натам? — Но в крайна сметка

му бе все едно. Жюл ги гледаше.

244

Page 245: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Настилката и малкият тротоар на моста бяха прясно асфалтирани.

Вляво по средата имаше тридесетина метра без парапет, по-далеч се виждаха работници.

Кати зави рязко наляво и колелото одраска края на тротоара. В Жим се загнезди подозрение. Кати оправи колата. Скоро щяха да изминат три­десетте метра.

Тя ускори, зави рязко вляво. Колата скочи на тротоара, едното, после и

другото колело пропаднаха във въздуха. Твърде късно, за да я оправи, дори и Жим да

държеше волана . . . а той бе в ръцете на Кати. Никакво движение не можеше да помогне. Ня­

маше и смисъл да го прави. Мрежата на Кати бе добре опъната. Нямаше изход. Жим бе предвидил всичко, само не и това.

И тя го придружаваше! Ах! Нима го обичаше?... Тогава и той нея! Тя му отправи другарски и хитър поглед, ся­

каш имаха време, сякаш за сетен път тръгваха заедно на приятно пътешествие.

Този поглед говоерще: „Виждаш ли, Жим, този път спечелих."

Античната усмивка бе по-чиста от всякога. Кати преобърна колата като ръчна количка. Викът на Жюл съедини тримата в огнен три­

ъгълник. Секундите се умножаваха по хиляда. Зацари великолепно спокойствие. Гледката се преобръщаше. Жим чувствуваше

до себе си Кати като огнен идол, привличащ като магнит. Оставяше се да плува към нейния бля­сък. От двете й страни, в сянката, един голям па­як, свит на топка . . . не . . . мърдаше . . . ръцете на Даролд.

245

Page 246: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

11

КРЕМАТОРИУМЪТ

Жюл предусети нещо, когато Кати му нареди: „Гледай ни добре!", и изпита тревога, когато за­беляза, че липсва парапет. Дали отново Кати бе добре подготвила своя удар? Първото отклонение на колата наляво бе леко, но второто изтръгна вик от гърдите му и колата се преобърна във водата.

Кати бе избрала не часа си, нещо повече — тя бе избрала мига си.

Жюл все още се надяваше да види Жим да изскача, Кати да се измъква и да плува като. змиорка... отново някакъв номер, за да го из­плашат?

Обърнатата кола падна като капак с плясък, вдигайки пръски в придошлата Сена. И нищо не се показа на повърхността.

Жюл нямаше вече да изпитва този страх, кой­то го мъчеше от деня на запознанството му с Ка­ти — най-напред да не му изневери, после единст­вено да не умре — защото това бе станало.

Кати и Жим бяха под покрова на водата, за първи път непрегърнати, мъртви, защото бяха разединили прегръдката си.

Намериха телата заплетени в храстите на ма­лък остров, залят от наводнението.

Жюл ги придружи сам до гробището. 246

Page 247: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Какво бе обичал в тях? Тяхната крайност, която погазваше всичко, дори него и самите тях? Тяхната прилика с Жан Барт1, както се из­разяваше Кати?

Защо не приеха да имат деца под неговото име, както им бе предложил?

Не оставиха нищо след себе си. Той, Жюл, имаше своите дъщери. Всички събития се бяха развили между двата

скока в Сена. „Първият, за да ме предупреди... и да съблазни Жим. Вторият — да ни накаже и да обърне страницата."

Виждаше Кати такава, каквато бе в началото, когато още не бе вкусила кръв. Радостната Кати, която печелеше надбягванията, .като тръгваше на „две", Кати великодушна, Кати, на която не мо­жеше да се устои. Кати строга, непобедима. Кати завоевател, Кати многолика, Кати, която бе обе­зоръжил за момент със своята преданост и безза­щитност, Кати, която го бе завързала като роб към своята победна колесница.

Лъчезарното и далечно тяло на Кати през вой­ната. Първият отпуск . . . Провалът на неговия псевдогерой. Празнотата на връзката им, предуга­дена от Жим. Но всъщност двамата бяха имали голямото щастие — децата, — което Жим не поз­наваше и което му липсваше.

За двадесет години Жим и той не се бяха спреч-кали. Констатираха различията си с нежност.

Дали в любовта това можеше да се случи? Жюл потърси двойка, която да живее така, как­то той и Жим.

Жим му бе отнел Люси и Кати. Не, Жюл му 1 Френски мореплавател, корсар. — Б. пр.

247

Page 248: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

ги бе отстъпил, за да не ги загуби и защото бя­ха хубави подаръци.

Жим черпеше от тях своята сигурност, а те се хранеха от него със спокойствие, което позво­ляваше на Жюл да ги съзерцава.

Кати и Жим бяха издигнали твърде високо взаимния си култ, който се похаби от ежедне­вието.

Бяха ли обичали борбата заради самата бор­ба? Не. Но така бяха замаяли с нея Жюл, че му се повдигаше.

В него нахлуваха вълни и а облекчение.

Фургонът пристигна до крематориума. Жюл влезе във втората преграда. Ковчегът на Жим бе по-голям, отколкото сам

той приживе, до него този на Кати изглеждаше ка­то кутия за бюкута. Разлетяха се в пламъците още с влизането им в ослепителната паст на- пещта.

След час желязната платформа ги изнесе. Ске­летът на Кати, нажежен до бяло, все още напом­няше формите й. Приличаше на тържествуваща мъченица. Угасна и се разпадна на прах. Част от черепа остана. Сребърният чук го смаза.

После дойде ред на дългия Жим, другия мъ­ченик. От черепа му също остана парче.

Пепелта им бе прибрана в урни, които под­редиха в касетка и запечатаха..

Ако бе сам, Жюл би ги смесил. Кати винаги бе мечтала да хвърлят праха й

по вятъра от върха на висок хълм. Но беше забранено.

Page 249: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

СЪДЪРЖАНИЕ

Анри-Пиер Роше — Крахът на удоволствието да се живее 5

Ивайло Знеполски

ПЪРВА ЧАСТ Жюл и Жим

1. Жюл и Жим 19 2. Жим в Мюнхен 21 3. Т р и т е к р а с а в и ц и 23 4. Ге р т р у д е 28 5. Жюл и Люси 30 6. Люси и Жим 32 7. М а г д а 40 8. Одил 48 9. Сред дюните 55

10. Люси в Париж 61 11. Люси и Одил 68 12. П ъ т е ш е с т в и я т а на Люси 74 13. А н т и ч н а т а у с м и в к а 80 14. Г а р в а н и т е 85

ВТОРА ЧАСТ Кати

1. Кати и Ж ю л 89 2. Скокът в Сена 93

Page 250: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

3. 1914 — в о й н а т а . 1920 — в и л а т а . . . 97 4. А л б е р т . Л е г е р н и я т огън 108 5. Кати и Жим. Ани 115 6. Л о к о м о т и в ъ т . В град а 122 7. Ж и л б е р т . А л б е р т . Ф о р т у н и о 131 8. П р е ж и в я в а н и я в стил Е д г а р По . . 148 9. М р а ч н а т а р а з х о д к а . , 156

ТРЕТА ЧАСТ Докрай

1. Р а д я л а 165 2. Б я л а т а пижама . В р о д и н а т а на Х а м л е т 171 3. Око за око , з ъ б за з ъ б . В е н е ц и я . . . . 184 4. О с т р о в ъ т в Б а л т и й с к о море . . . , 197 5. С т а я т а на щ а с т и е т о 204 6. Пол 219 7. П р о п у к в а н е 225 8. Р а з р и в 231 9. К ъ н т я щ и я т ключ . 236

10. В т о р и я т скок в Сена 242 11. Крем а т о р и у м ъ т 246

Page 251: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

А Н Р И-П И Е Р Р О Ш Е

Ж Ю Л И Ж й й

Френска Първо издание

„ „ „ п 9536622311 Литературна група — ХЛ. Код 04Е 5637 — 115 — 81 • Редактор Б о я н а П е т р о в а Художник М и л е н а Й о и ч Художник-редактор Я с е н В а с е в Техн. редактор О л г а С т о я н о в а Коректори Б в д о к и я П о п о в а

Л ю д м и л а С т е ф а н о в а

Дадена 8а набор юли 1981 г. Подписана за печат октомври 1981 г. Излязла от печат ноември 1981 г. Формат 70x100/32 Печатни коли 15 3/4. Издателски коли 10,21. УИК 9,58

Цена 1,13

ДИ .Народна култура"— София, ул. „Г. ГеВов" 4

ДП „Г. Димитров" — Ямбол

Page 252: Henri-Pierre Roche - Jules Et Jim/ Анри-Пиер Роше - Жул и Жим

Народна култура

Привидно занимателен и безхитростен разказ за един „любовен триъгълник", произведението на Анри-Пиер Роше (една от „загадъчните" фигури. на френската литература) е в същност сложен код от значения, чието разтълкуване възнаграждава за усилието. И именно върху тяхното разгръщане и изясняване Франсоа Трюфо изгради знамени­тата си екранизация на „Жюл и Жим", програ­мен филм за френската „нова вълна", осигурил голяма популярност и на литературния си първо­източник.

1,13 лв.