- 1 -

http://www.archive.org/details/cu31924027901127

ГЪРЦИЯ ПРЕД МИРНИЯ

КОНГРЕС В 1919 г. …

МЕМОРАНДУМ ЗА ПРАВАТА НА

ГЪРЦИЯ …

Представен от Елефтериос Венизелос …

Публикува се от Американо-гръцкото общество Оксфордски университет – Американски отдел.

Ню-Йорк. 1919 г. Компютърен превод от английски: Ж.Войников

- 2 -

ГЪРЦИЯ ПРЕД МИРНИЯ КОНГРЕС Пълната победа на съюзните сили от Антантата, дават възможност за установяването

в Европа на политически граници, отговарящи изцяло или приблизително на етническите граници между народите. По този начин ще се създаде основата върху която трябва да се изгради Обществото на народите.

Гръцката нация се разпределя по следния начин: 1. 4 300 000 жители гърци в Кралство Гърция 2. 151 000 гърци в Северен Епир и Албания 3. 731 000 гърци в Тракия и областта около Константинопол 4. 43 000 гърци в България по данни от преди Балканските войни. В

териториите които България получи според Букурещкия договор в 1913 г., живеят около 88 000 гърци.

5. 1 694 000 гърци в Мала Азия 6. 102 000 гърци на Додеканезите (архипелаг в Егейско море) 7. 235 000 гърци на о.Кипър 8. 1 000 000 гърци, приблизително разпределени в Египет и Северна

Африка, 150 000 в Северна и 450 000 в Южна Америка, 400 000 в Южна Русия. Или гръцката нация включва 8 256 000 души, като 55% живеят в Кралство Гърция и 45% - извън него.

Какво гръцко население живее извън Кралство Гърция, което може за бъде включено в пределите на Гръцката държава? Разбира се това не са този 1 000 000 гърци пръснати по целия свят, а става въпрос за гръцкото население на Балканите, Мала Азия и островите, които ще представя пред вас.

БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ

1. Северен Епир. Населението на областта е смесено и наброява около 230 000

души. В района на Курвелеш, частите от каазите Тепелен и Пермет, които са разположени на север от р.Воюса и кааза Старово (на север от р.Девол), живеят изцяло албанци, така че на пръв поглед Северен Епир може да бъде част от Албания. Но тогава остава едно гръцко население от 120 000 души, доста смесено с 80 000 албанци което прави невъзможно географското разделене на двете общности, между Гърция и Албания. Ако се направи някакво разделяне на това население между двете държави, ще стане така, че едно цивилизовано болшинство (гърците) ще попадне под властта на едно ниско цивилизовано малцинство (албанците).

Известен факт е че съвр.Албания (поради липса на държавни традиции) не може да съществува като независима държава и се нуждае от чужда опека. В такъв случай възниква въпросът – трябва ли това смесено население да се даде на Албания? В същото време Гърция отдавна се радва на независимо съществуване.

Някой може да възрази че в голямата си част това гръцко население е от албански поризход, тъй като майчиният му език е албански. Но според демократичните принципи издигнати от нашите съюзници, основа на националната принадележност е единствено националното самосъзнание. Единствено германската гледна точка поставя на първо място расата, произхода и езика. Независимо от това че гърците в Северен Епир говорят

- 3 -

на албански, то те са се оформили като част от гръцката общност, столетия преди възникването на Кралство Гърция. Много от водачите на гръцкото въстание за независимост, произхождат от Северен Епир.

Една от героичните страници на гръцката история е свързана със саможертвата на жените от Сули, чийто майчин език е албански, но въпреки това те се хвърлят от скалите заедно със совите деца, за да не попаднат в ръцете на обсаждащите ги албанци-мюсюлмани. Тази история е пресъздадена в народния танц „залонго”.

Трябва още да добавим че г-н Репулис, настоящ заместник-прадседател на министерския съвет на Гърция, ген.Данглис – главнокомандващ на гръцката армия, адмирал Кодуриотис – главнокомандващ на военноморските сили, говорят албански и смятат този език за майчин, но са гърци с гръцко самосъзнание.

В по-особенно положение се намират гърците в Корица (Корча), тъй като албанците се опитват да представят този район за център на тяхното интелектуално движение.

1. До Балканските войни гръцките училища в Корча се имали около 2 500 ученици, докато единственото албанско училище, което е под американско управление – не повече от 200 ученика.

2. Преди 30 години, гръцкото населеине на Корча се отказа от наследството в размер на 120 000 долара или 600 000 франка на Лиактис Аврамидис, само защото последният е поставил условие, в гръцките училища да се учи и албански език. Виждате каква висока степен на гръцко национално съзнание е притежавало това население.

3. По аналогичен начин в 1886 г. това население се отказва от наследството на Херкулес Дурис, тъй като последния завещал 20 000 долара или 100 000 франка на „Православната общност в Корча”, а не на „Гръцката православна общност”. Поради този факт, за да получи парите, гръцката православна общност трябваше да промени името си, но това тя не пожела да направи.

След Балканските войни, по силата на Протокола от Флоренция, гръцката армия трябваше да се изтегли от Северен Епир, тъй като тази територия се даваше на Албания. Тогава гръцкото население на областта издигна свое временно правителство, което отказа да признае албанската администрация. Започнаха дълги преговори между правителството на Северен Епир и новосъздадената Албанска държава. Така се стигна до подписването на 17.05.1914 г. Протокол от о.Корфу, който предоставяше право на местна автономия на

Северен Епир в границите на Албания. В началото на Европейската война, принц Вид (Вилхелм фон Вид (Wilhelm Friedrich Heinrich Prinz zu Wied) е роден на 26.03. 1876 г. в Нойвид, Германия. Става княз на Албания в периода от 21.02. 1914 до 03.09. 1914 г. Избран е като владетел от Великите сили, основно под натиска на Австро-Унгария. Но размириците в страната в началото на І-та Световна война, предизвикани от Италия, го принуждава да напусне Албания. Опитва се да възвърне властта си, след края на войната, но Парижката мирна конференция не подкрепя реставрацията му. През 1924 г. Албания официално става република. Вилхем фон Вид умира на 18.04.1945 г. в Предял, Румъния, където е получил убежище от своята леля, румънската кралица Елизабета) изостави албанския

престол и в страната избухна анархия която обхвана и Северен Епир. Тогава британският посланик в Атина, от името на Съглашението поиска от Гърция да окупира Северен Епир, за да въдвори ред там. Това позволи на албанците-мюсюлмани потърсили спасение от размириците във Валона, да се върнат по домовете си.

Гръцкото правителство прие мандата в Северен Епир с условието, статутът на областта да се реши окончателно на бъдещата Мирна конференция след войната. Под

Вилхелм фон Вид

- 4 -

давление на Великобритания в Лондон, на 26.04.1915 г., беше подписан протокол между страните от Съглашението, който даваше право на Италия да окупира Валона, а на Гърция – Северен Епир като окпупацията не трябва да надхвърля границите на областта.

2.Тракия. В Тракия и Константинопол според турските статистики живеят 730 822 гърци и 112 174 българи. Българите признаха напълно гръцкия характер на Тракия, когато в 1912 г. по време на изборите в Турция, Българската екзархия влезе в съглашение с Гръцката Вселенска Патриаршия за съвместно участие на българи и гърци срещу младотурското движение „Единение и напредък” като се издигнат 7 гръцки кандидати и 1 български (т.е. съотн.гърци/българи е 7:1).

В случай че Константинопол където гърците по численост отстъпват съвсем малко пред турците, не се включи към Гръцката държава, то трябва да се създаде такъв статут, който да гарантира свободата на корабоплаването през Проливите и да гарантира на Гърция останалата част от Тракия.

Вярно е че това гръцко разширение в Тракия ще лиши България от излаз на Егейско море, получен по Букурещкия договор от 1913 г., но такова решение може да се вземе на предстоящата мирна конференция.

Новата българо-гръцка граница трябва да започне от връх Кулата (Кулар-даг), да следва границата от 1913 г., след което да тръгне по р.Арда, до вливането и в Марица, след което да продължи по старата българо-турска граница, с малки корекции в полза на България, североизточно от Кърклисе (Лозенград) и да излезе на нос.Инеада. Така между България и Гърция ще се установи естествена граница, гарантираща Тракия на Гърция. В новата гръцка теритоия ще има малко българско малцинство от 69 000 души, чието включване в Гърция ще им гарантира зачитането на националните права.

Също така като се вземе под внимание че България си върна окупираната от Румъния в 1913 г. Добруджа, която е една от най-богатите области на полуострова, то загубата на Западна Тракия ще е компенсирана и България като съюзник на Централните сили ще понесе най-малките териториални загуби, въпреки че включването и във войната, доведе до твърде дългата и продължителност. (Ж.В.: тук Венизелос лъже, статутът на Южна Добруджа не е бил определен, а Румъния също се нарежда след победителите.)

В случая България може да възрази че се излазът на Егейско море е от голямо икономическо значение за нея, но този интерес трябва да се жертва пред желанието на едно мнозинство (гръцкото), което иска да живее в хармония под административното управление на Гърция.

На новата карта на Европа има много държави без морски излаз, напр. Чехословакия, Унгария, Австрия, може би Германия и Полша. Но новият мирен договор ще установи и нови международни правила, които да гарантират на тези държави икономически излаз. Освен това България има излаз на Черно море, който при новите промени в статута на Проливите и предоставя свобода на корабоплаването. Също така Гърция е готова да предостави на България икономически обект на Егейско море (Ж.В.: т.нар. дебуше) в рамките на международните условия които трябва да се изработят за всички държави нямащи морски излаз.

Трябва да си направим поуките от подводната война (Ж.В.:има се предвид провежданата от Германия „подводна война” вкл. и с потапянето на търговски и пътнически кораби по време на военните действия) и да преценим кое е по-важно, български егейски излаз, или съхраняване на гръцката териториална цялост и разширението на Гърция в Тракия. Трябва де се знае че България е изцяло континентална

- 5 -

държава е не се нуждае от военоморски сили за защита на своята цялост. В случай че България съхрани излаза си на Егейско море, тя може да превърне Порто Лагос в отлична база за изграждане на подводен флот, което сериозно ще застраши суигурността на Гърция. В случай на война между двете държави, българските подводници ще блокират връзките между гръцките острови, където живеят около милион гърци и Гръцка Македония, да разтроят прехвърлянето на военни сили и да поставят в тежко положение отбраната на Гърция.

Така представен въпросът е напълно безпристрастен, без никакви недоброжелателства спрямо България. Нека претенциите на Гърция и България бъдат разгледани напълно равноправно на Мирния конгрес, при което се вижда абсолютното превъзходство на гръцките искания.

Но тук поставям въпроса: а има ли право България да се надява на някаква благосклонност от страна на конгреса? Балканските въпроси трябва да се регулират преди всичко в името на общия интерес.

Всички които повърхностно познават Балканските проблеми са на мнение че през 1913 г. в Букурещ, България беше несправедливо ощетена от своите съюзници. Аз смятам това мнение за погрешно и ще се опитам да докажа тезата си, като проследя поведението на Гърция и България през Балканските войни.

На първо място, имат ли здрава основа претенциите на България да бъде хегемон на Балканския полуосторов. Тези претенции се основават на добре организираната и силна армия която България притежаваше. До 1903 г., въпреки че беше автономно княжество, България изгради втората по големина и сила армия на Балканите, след Турция. Затова и цяло едно поколение от Европейската общественост разглеждаха България като единствения сериозен фактор на Балканите.

Ако България имаше възможност сама да реши Източния въпрос като воюва с Турция, то останалите Балкански държави щяха да изпаднат в зависимост от нея.

Но ситуацията на Балканите след 1903 г. коренно се промени. След като в Сърбия дойде на власт крал Петър, започна се изпълнението на програма за подобряване организацията на сръбската армия. Подобен процес започна и в Гърция слез 1909 г. Така през 1912 г. Сърбия и Гърция бяха напълно готови да водят война с Турция, а Гърция притежаваше и силен военоморски флот, който не позволи на турците да прехвърлят военни сили от Мала Азия към Македонския и Тракийския театър (Ж.В.: точно обратното, гръцкия флот не блокира Дарданелите, което позволи на турците да направят неуспешен десант на Галиполския п-в, при Булаир). Така обединените сили на три държави сломиха Турция.

После когато България реши да воюва със своите съюзници, Сърбия и Гърция смачкаха нейната армия само за един месец. Стана ясно че България вече няма военно превъзходство, нито пък в цивилизационно отношение превъзхожда останалите Балкански християнски държави.

Българите нямат и числено правъзходство. Според българските статистики от 1910 г. населението на Царство България е 4 337 516 души, като от тях българи са само 3 497 794, а останалите са турци, цигани, румънци, гърци. Разбира се трудно е да определим броя на българите извън пределите на България, до Балканските войни. Съгласно турската статистика (вж. „Hassir”, офиц.вестник, изд. в Солун, брой 994, 1904 г.) в Македония е имало 757 532 екзархисти – славяни смятащи се за българи, във Одринския вилает е имало 107 843 българи, а в Константинопол – 4 331 българи. Ако към тях добавим 100 000

- 6 -

българи живеещи в Бесарабия и Румъния, то общия брой на българската нация достига 4 500 000, души, дори според завишените цифри на българските пропагандатори, трудно ще надскочи 5 мил. души.

Така че като общ брой българите отстъпват както на югославяните, така и на румънците, тъй като всеки един от тези народи е два пъти повече от тях. Сравнени с гърците, българите са едва 60% от числеността на гръцката нация.

Само можем да си представим, как всички балкански нации щяха да се разбунтуват срещу българската хегемония, тъй като България присъедини (Ж.В.: по време на войната) цяла Македония, цяла Добруджа, по-голямата част от Сърбия, до р.Морава и части от Албания, така че да опира на четири морета Адриатическо, Егейско, Мраморно и Черно. Българите дори искаха Цариград да стане столица на империята им. (Ж.В.: Венизелос лъже, по време на войната, България няма излаз нито на Адриатическо, нито на Мраморно море.)

Въпреки всичко, по време на Балканските войни, Гърция показва такива умереност и такъв дух на помирение пред преувеличените претенции на България, че на преговорите за мир в Лондон, тя не се поколеба да подкрепи България в претенциите и за цяла Тракия до Родосто, и се съгласи дори да подели Източна Македония с нея.

От своя страна, Сърбия призна разширяването на България до левия бряг на Вардар, и се съгласи да предостави на арбитража на руския цар спора по отношение на територията, разположена от дясната страна на Вардар. Така повече от сигурно е, че ако България беше приела този арбитраж, тя не би рискувала да загуби нищо повече от „спорната зона”, според границите, установени от сръбско-българския договор.

Следователно, ако България не беше предала своите съюзници, ако тя не беше предизвикала ІІ-та Балканска война, щеше да си осигури, новопридобита и освободена от турците територия по-голяма, от придобивките на трите си съюзници, взети заедно, Гърция, Сърбия и Черна Гора.

Отношението на Гърция при тези обстоятелства може да ви се стори необяснимо. Всъщност, в отстъпките си към България, тя жертва почти един милион гърци: в Източна Македония, 121 439, и в Тракия и Константинопол, 730 922. При това в името на създаването на една “Балканска Швейцария” в резултат на кръстоносния поход на балканските християнските държави срещу Турция. Но цената е прекалено голяма, за тази цел. Аз също мислех, че в замяна на даването в жертва на България, гърците в Източна Македония и Тракия, тя щеше да покаже разбирателство за Централна и Западна Македония, така че да направи възможно мирното разделяне на тези територии с Гърция и Сърбия. Следва да се отбележи също, че от тези отстъпки, България щеше да стане по-голяма от „Сан-Стефанска България”, само с тази разлика, че щеше да размени за Тракия част от Западна Македония.

Но други факти, трябва да бъдат взети под внимание за да се прецени отношенията между Гърция и България един към друг.

След подписването на Лондонския мирен договор през май 1913 г., между Балканския съюз и Турция, България започна да изтегля своите войски от Чаталджа и Булаир и да ги съсредоточава в Македония, срещу армиите на Сърбия и Гърция. Българите не криеха своя замисъл за атака срущу своите съюзници. При това положение положението на Гърция беше извънаредно затруднено. Тогава гръцкият Генерален щаб поиска от мен разрешение за превантивен удар срещу България, за да се предотврати нейния замисъл. Аз съзнавах сериозността на положението и тежката отговорност която

- 7 -

щеше да понесе този който пръв нападне съюзниците си и започне братоубийствената война. Това беше краят на идеята за Балканския съюз. Именно това направи България, започнала войната със съюзниците си, от която излезе напълно победена.

*За да омаловажават отговорността на България за ІІ-та Балканска война, някои българи твърдят, че тя е била длъжна да атакува своите съюзници, защото знаела за съществуването на таен гръцко-сръбския съюзен договор.

Този член от въпросния договор е със следното съдържание: ”В случай на несъгласие с България по отношение на границите, както е посочено по-горе, и ако постигането на взаимно съгласие стане невъзможно, двете горедоговарящи се страни си запазват правото по взаимно разбирателство, да предложат на България, спорът да се предостави за разрешение и арбитраж от владетелите на страните от Антантата или ръководителите на другите Велики държави.

В случая че България откаже да приеме тази форма на мирно уреждане и поема заплашително поведение срещу едно от двете кралства, или се опита да наложи своите искания със сила, двете горедоговарящите се страни се задължават тържествено, взаимно да си оказват помощ с всичките си въоръжени сили, а по-късно, да сключат мир само съвместно и по взаимно съгласие.”

Условията на този член, както и факта, че договорът е сключен на 19 май, т.е. няколко дни след сериозната атака на българите срещу гръцките позиции на връх Пангеон се оказва основна причина за неговото подписване. Така България не може да се оправдава с него, защо първа е започнала военните действия срещу своите съюзници. Напротив, провокативното поведение на България и нейните териториални претенции, поставяни отделно към нейните съюзници принуди Гърция и Сърбия да сключат този съюзен договор, в случай че България откаже да предостави спорните въпроси на арбитраж, или се опита да наложи своите искания със сила. Следователно не може да има и най-малкото съмнение на чисто отбранителния характер на това споразумение.

След тази развръзка какво беше отношението на Гърция? Напълно помирителният тон на Гърция към България, по време преговорите в Букурещ, е трудно разбираем предвид факта, че в този момент, аз вече не е съм имал илюзии по отношение на възможността за въстановяване на стария Балкански съюз, които ще включва и България. ІІ-та Балканската война доказа, че поне за едно цяло поколение, от България не може да се очаква съюзно отношение в духа на балканското добросъседство. Отстъпките, направени от гръцкото правителство, обаче, се обясняват с факта, че част от европейското и американското обществено мнение, продължаваше да оценява България като най-важният фактор на Балканите, и продължаваше да смята за справедливи абсолютно неразумните български претенции, България да запази водещото си положение, дори и без да е хегемон на Балканите. Това мнение не допускаше че България може да бъде лишена от по-голямата част на плодовете от общата победа над Турция. Тази тенденция стана достатъчно ясна, когато се упражни един силен натиск върху гръцкото правителство да отстъпи на България дори гр.Кавала – един чисто гръцки град, където не живее нито един български жител. Вярно е, че с Договора от Букурещ, от България се отнемат в полза на Сърбия, големи територии, чието славяноезично население, преди войната е в рамките на Българската екзархия, и по принцип се стреми към обединение с България.

Но по-дълбокото проучване показва че тази популаця е по-близко до сърбите, отколкото за българите и ние може с увереност да заявим, че това население няма ясно национално съзнание. След като бяха присъединени към Сърбия с няколко изключения, тези хора се оказаха “добри сърби”, така както преди това се считаха за “добри българи”, и за да стане това беше необходимо само да се променят окончанията на имената им, от “-ов” на “-ич”.

(Ж.В.: Забележете как си противоречи хитрия грък: когато говори да населението на Северен Епир, Венизелос твърди че въпреки албанския си език населението е гръцко, тъй като се смятало за гърци, докато за българите в Македония, националната им изява като българи-екзархисти не е достатъчна и преповтаря сръбските пропагандни клишета!)

- 8 -

С цел да се оцени безпристрастно Букурещкия договор, трябва да се види факта, че в резултат на него, България остана по-голяма по територия и население както от Гърция, така и от Сърбия. Водена от своята слепота Българи нападна съюзниците си но предизвика на свой ред намесата на Румъния и търсещата реванш Турция. Така тя загуби Българска Добруджа, Източна Тракия и Одрин, загуби за които нейните бивши съюзници не носят никаква вина. Но въпреки големите загуби, тя запазваше първостепенното зи значение по площ и население в сравнение със Сърбия и Гърция.

Каква е политиката на България след подписването на Букурещкия договор? Прегледът на събитията ще ни даде възможност да се преценим дали България носи

отговорност за нападението над съюзниците си, след края на войната с Турция. Отговорност за това носи както цар Фердинанд и българските военни лидери, така и целият български народ за който не трябва да има ”смекчаващи вината обстоятелства.” Този народ се стреми непрекъснато да наложи своята хегемония на Балканите, затова и присъдата трябва да бъде най-тежка, и да се създадат гаранции срещу подновяването на всеки такъв опит.

Малко след влизането на Турция в Европейския война Антантата направи най-примамливи предложения за България: връщане на Добруджа; преотстъпване на цяла Тракия с изключение на Константинопол и Протоците; преотстъпване на левия бряг на Вардар и част от зоната определена от сръбско-българския договор от 1912 г., като ”безспорно българска”, включително с гр.Битоля; преотстъпване на Източна Македония, независимо от протестите на на гръцкото правителство. България можеше по този начин да поправи изцяло бедствието, което претърпя заради измяна си през 1913 г., и да стане най-силната балканска държава достигаща по размери “Сан-Стефанските” си граници.

Но за втори път България показа намерението си към абсолютна хегемония на Балканите, вместо да заеме подобаващото и се водещо място сред останалита балкански държави. Освен към цяла Македония, тя прояви претенции и към една не по-малка част от Кралство Сърбия, включена в границите му до Балканските войни. В основата на нейната политика, беше не само отслабването на Сърбия, но нейното пълно разкъсването. (Ж.В.: има предвид подялбата на Сърбия с Австро-Унгария през 1915 г.) Тя пожела още да анексира голяма част от Албания, за да се превърне в морска сила на Адриатическо море. (Ж.В.: Няма данни за такова нещо, освен едно мъгливо и неофициално австроунгарско мнение, България да получи Средна Албания между Длач и Валона, с цел да се намали албанския елемент в земите определени за Хабсбургската монархия) Тя искаше цялата Добруджа, включително и частта, която стана румънска в 1878 г. С една дума, България иска да представлява съвсем нова държава, включваща 8.5 милиона жители, от които едва половината са българи. Само към Гърция, в началото отношението на България беше по-отстъпчиво. Тя призна правото на Гърция до границите, установени с договора от Букурещ, и то поради натиск от Берлин в желанието му да привлече на своя страна крал Константин поради прогерманската му политика.

Това само отложи желанието на България да си разчисти сметките с Гърция. При евентуална победа в Европейската война, България се стеремеше, след подялбата на Сърбия да присъедини Солун, Гръцка Македония и дори Епир, като вкара Гърция в границите си от 1881 година. (Ж.В.: Никога не е имало български претенции за Епир, а Солун е цел на Австро-Унгария)

Това е с прости думи, политиката на България, която е била приета от всички български политически партии с изключение на “тесните” социалисти, които формират

- 9 -

едно много малко малцинство в българския парламент. Това е неизменна политика, която следва България още от създаването на Княжество преди четиресет години и не е просто моментна тенденция.

С оглед на това, което се случи, може да се предвиди невъзможността да се задоволи България, без напълно да се жертват другите балкански народи, чрез отстъпки, които ще осигурят непосредствената българска хегемония на Балканите, или поне ще доведе до нейното реализиране в близко бъдеще. Следователно ние знаем, че уреждането на Балканските въпроси, при незадоволяване на българската хегемония, ще предизвика у българите само с дълбоко недоволство.

Следователно няма никаква причината, поради която днес трябва да проявим доброжелателно отношение към България. Тя трябва да получи строга присъда от правосъдието на победилите съюзници, и нищо повече. Ще бъде явна несправедливост да се жертват законните интереси на другите балкански народи, чрез един неморален акт – да се подкрепя враг за сметка и в ущърб на съюзник.

Моралното пречистване което цялото човечеството очаква след катастрофата на Германия, ще бъде завинаги изложено на риск. Преди всичко, това би било акт на лоша политика. Трябва добре да се разбере, че България се стреми да играе на Балканския полуостров роля, каквато Прусия е играла на по-голямата европейска сцена. След като е първата балканската страна с най-добре организирана и силна армия, тя смята, че лесно може да пороби всичките си съседи. Духът на милитаризма е толкова дълбоко вкоренен в България, колкото и в Прусия. Българите с право се хвалят, че са “прусаците на на Балканите”. Всъщност те приличат на прусаците в милитаристичния си дух, в поклонението си пред грубата сила, и в нечовешкия начин на водене на война. Но те са далеч от прусаците в областите на науката, културата и изкуството. Поради тези причини, съюзниците са длъжни както да не проявят прекалена несправедливост спрямо България, заради високи принципи в името на които те се бориха, но в същото време е задължително и да не показват благосклонност към вчерашния враг.

Нашите съюзници днес трябва да отсъдят в името на справедливоста, а не да правят компромиси с бъдещето на Балканите. Ето защо българите трябва да бъдат ограничени съобразно принципа на спазване нанационалността, както тяхната, така и на другите балкански народи.

Въпросът който ми задодоха тук е, защо след като съм проявил такова благоразположение и отстъпки към българите, дори след ІІ-та Балканска война, днес не съм на това мнение? Тази промяна в моето отношение, не трябва да се разглежда като проява на недоразумение. Вече ви запознах с причините, които ме принудиха, преди ІІ-та Балканска война, да направя големи отстъпки на България, както и за причините поради които след войната бяхме принудени да се откажем от Западна Тракия, която тогава остана българска. След началото на Европейската войната аз бях готов да дам дори Кавала на България, само с надеждата да осигуря влизанто и׳ във войната на на страната на Съглашението, за да се гарантира и ускори по този начин победата на съюзниците, което е в интерес на човечеството и собствената ми страна.

Но днес подобни причини не съществуват, и ако проявя някакаво съчувствие към интересите на България, това ще бъде преценено от моите съграждани като проява на политическа “болнава сантименталност” , като жертване на жизнените гръцки интереси без основателна причина, само за частично удовлетворяване на един ненаситен съсед, който ще се възползва от това, за да унищожи всякакво чуждо населението паднало под

- 10 -

неговото господство и да събере нови сили с оглед на “нова атака” която да извърши в подходящо време.

3. Константинопол. По силата на 12-тия член на програмата на президента Уилсън, османскаия суверенитет, ще бъдат запазени само в “турските части от настоящата Османската империя”, Константинопол не може да остане по турска власт.

В интерес на истината, вилаетът на Константинопол, състоящ се Истамбул, Пера, Скутари и крайните квартали, до Чаталджа, има общо население от 1 173 670 души, от които само 449 114 са турци. С премахването на турското робство, естественото решение е Константинопол да се даде под властта на Гърция. За установяването на международни гаранции по отношение свободата на Проливите, такова решение е още по-показателно. До времето на турското завоевание, Константинопол в продължение на векове е бил столица на Гръцката (Византийска) империя, а преди това, в продължение на векове е бил процъфтяваща гръцка колония. Дори и днес, основен елемент от в местното население на града е гръцкия. Състои се от 364 459 души, и числено по-голям от всички други националности взети заедно, с изключение на турците. Гърците заемат изключително положение по отношение на икономическата мощ и интелектуална дейност. Гърците поддържат 237 училища, с 30 000 ученици.

И не на последно място, Константинопол е седалището на Вселенската Гръцка патриаршия.

Предвид факта че притежанието на Проливите е изключителен международен въпрос, то градът може да се постави под международна закрилата, под прякото управление от новосъздаденото Общество на народите, от управител избран за определен период. Този управител ще бъде натоварена с опазването на международните гаранции както по-горе е посочено и с управлението на града-държава, с защитата на необходимите общински свободи.

МАЛА АЗИЯ

С вече, цитираната точка от програмата на Уилсън може да се уреди по същия начин

и решаване на въпроса за Мала Азия. Османският суверенитет трябва да бъде ограничен във вътрешността на страната, където турският елемент е изцяло преобладаващ. На изток, арменската провинция, заедно с Руска Армения, трябва да бъдат обединени в отделна държава, под покровителството на една от Великите сили, като пълномощник на Обществото на народите. Такъв мандат ще бъде още по-необходим поради системното унищожение на арменския народ извършено в последните 25 години, от режима на султан Абдул Хамид и още по-ожесточено от младотурците, днес трудно може да се намери арменско мнозинство, в административните области на Турска Армения. Очевидно е, че на Турция не трябва да бъде позволено да се възползва от извършеното систематично унищожаване на арменския народ, за да съхрани господството си в арменските провинции. Допускането на това ще лежи върху съвестта на човечеството. Освен това, тези провинции не са турски, а турския елемент продължава да е малцинство там в сравнение с общия брой на други етнически елементи. Вилаетът Трабзонд може да бъде присъединен към държавата Армения. Компактното гръцкото население от 350 000 души, живеещо в неговите граници, по този начин ще има предимство да се освободи от турското управление. Същото се отнася и за вилаета Адана, къдего живее гръцкото население от 70 000 души, и значителен брой арменското население, може, дори с много

- 11 -

по-големи основания да бъде включени в новата арменската държава. Освен това, трябва да се установи административното деление на държавата, съобразено с местните етнически условия.

По този начин за християнско население ще бъде осигурено едно много по-добро съществуване и ще се затвърди пълната независимост на тази държава. На запад, във вилаетите Адана, Бурса и Исмид, както и в санджаците от “независимата зона” около Дарданелите живеят компактни маси гърци – около 1 013 195 души. Те представляват основен елемент на местното население в тази област и обитават там без прекъсване в продължение на три хиляди години. Те все още представляват реалния гръбнак на икономическия и интелектуалния живот на региона, като земеделци, търговци, производители, работници и учени. Разделено в 15 диоцеза и епархии, това гръцко население подкрепя, със собствени средствата 565 църкви и 652 училища, с 91 548 ученици.

Ако към тази група се добави почти чисто гръцкото население на съседните острови Имброс, Тенедос, Митилини, Хиос, Самос, Икария, Родос, Додетканезите и Кастелоризо (италианското име на о.Мегисти, Кастело росо – „червената крепост”), които, както в географско така и в икономическо отношение, са част от тази страна, елинизма в Западна Мала Азия показва внушителната цифра от 1 383 333 жители (вж. Допълнение V). Ние може да приспаднем от тази цифра 83 000 гърци обитаващи гр.Бурса и каазите на изток от този град, който ще трябва да напуснат рамките на бъдещите турската държава, както и 111 964 други гърци в независимите санджаци на Дарданелите и Исмид. Тези райони трябва да се поделят между Константинопол и бъдещата турска държава. За останалата част (1,188,359 гърци) и Западна Мала Азия (вилаетите Бурса и Адана, с изкл. на изцяло турския сънджък Денизли) е оправдано присъединяване към Гърция, като заедно с изброените острови. (Вж. картата. Допълнение V.) Тази територия, географски и исторически обособена като отделна област, е с население от 1 188 359 гърци и 1 042 050 мюсюлмани.

* Мала Азия е представена от немския географ Филипсон (Philippson), в книгата му “Reisen und Forschungen im Westlichen Kleinasien” (Пътуване и изследване на Западна Мала Азия), чиято пета и последната част се появи в хода на войната, през 1915 г. Ето какво пише той: “Полуостров Мала Азия представлява географското и историческото свързващо звено между азиатските и класическите европейски цивилизации. Вътрешността на тази обширна страна, е заобиколена от север, юг и изток с високи планински вериги затварящи високи котловинни равнинни полета. Има и много плата, които следват направленията на планинските вериги. От друга страна, западната част на полуострова, като се започва от меридиана, минаващ през Цариград, представлява област имаща по-различен ландшафт: вериги от планини, които се различават значително по посока, големина и форма, набраздени от дълбоки и стръмни долини, простиращи се в посока изток-запад. Централният планински венец обгражда централна равнина, от която започват по-големи реки със стръмни брегове. Тези депресии, в по-голяма степен от планинските вериги оформят орогрофската характеристика на Западна Мала Азия. Речните долини са най-плодородните части на полуострова и през тях минават основните комуникационни връзки. По посоката и вида на депресиите и пленинските вериги, може да се счита че в геологическото минало Гърция и Мала Азия са представлявали в географско отношение единна област, разделена от чашата на Егейско море.

Тази диференцираност във вида и структурата на релефа определя и съществените разлики в климата и растителността между централната и западната част на Мала Азия. Обграденото от планини вътрешно плато се характеризира със сух континентален климат и студени зими. Докато отворената към морето западна част се радва на средиземноморски климат с много дъждове, донесени от морските ветрове и топла, мека зима. Единствено през лятото се наблюдава по-сухо време. Така Мала Азия е разделена по средата от естествена географска граница. Централното плато и източните зони на полуострова имат сух азиатски климат, а запдната част – мек средиземноморски, наподобяващ климата в Гърция. От историческа гледна

- 12 -

точка, западната част винаги е била свързана с Гърция и гръцката цивилизация, докато централната и източната част винаги е била част от азиатските цивилицзации.

Упражняването правото на народите сами да решават своята съдба, им предоставя възможността да се присъединяват към държава със същата националност, или да създадат автономна държава. Безспорно е предпочитанието на гърците в Мала Азия, към държавата Гърция която се явява тяхна майка. Поради това е крайно неправилно да се мисли за създаването на автономна гръцка област в Западна Мала Азия. Тук гърците са основният елемент в културно и икономическо естество, елемент който живее и се развива тук от 30 века. Съвсем естествено е че с времето, автономната област на гърците от Запдна Мала Азия ще се стреми да се обедини с държавата Гърция. Съвместното съществуване на две гръцки държави скоро ще създаде от двете страни, естествена тенденция към сливане. Това би станало повод за нови международни напрежения. След победата на демократичните сили в Световната война, би трябвало всички териториални въпроси да намерят своето разумно решение, за да не възникват нови проблеми. Немислимо е повече християнско население да се оставя под управлението на Османската държава и Запдна Мала Азия да се остави в нейните предели. Натрупаният трагичен опит от цял отминал век, показва че както “старите” така и “младите” турци, при всеки опти да им бъдат наложени “реформи” от страна на Европа предпочитат да унищожават големи маси християнско население, за да не могат последните да се възползват от тези реформи.

В хода на Световната война, 700 хиляди арменци и 300 хиляди гърци, бяха унищожени и избити от турците. Как може на сегашния Мирен конгерс, тези нещастни народи отново да бъдат върнати под турско робство, с подигравателни обещания за нови реформи в техен интерес? Ние не трябва, да забравяме, че между 1914 г. и 1918 г., 450 000 гърци бяха прогонени от Турското правителство и трябваше да търсят спасение в Гърция. И още няколко стотици хиляди гърци са били депортирани от крайбрежието към вътрешността на Мала Азия, като по-голямата част от тях са загинали. Самото връщане на оцелелите в родните им домове може да стане само след премахването на турския суверинитет.

Фактът, че голяма част от търговията с вътрешността на Мала Азия, минава през пристанището на Смирна, не говори против решението, което ние поддържаме. Въпреки, че територията, което ще бъде оставена на Османската държава включва поне няколко изхода на море, с решение на Конгреса, ние бихме гарантирали на Турция използването на това пристанище за внос, износ и търговия. Така тя няма да може да претендира, стъпвайки на този аргумент, против анексирането на Западна Мала Азия от Гърция. Нашите аргументи са, че милиони гърци, които обитават този район представляват, заедно с населението на островите, най-чистата част от народа на Гърция, а именно частта, която е с най-добре изявен гръцки етнически тип. Също трябва да бъде взето под внимание, че на изток от западната част на Мала Азия, живее гръцко население от 922 545 души, разпределено в диоцези и епархии, издържащо 1740 църкви и 1386 училища, с 100 863 ученици (вж. Допълнение IV). Искрено се надявам, че част от това население ще бъде включено в Международната зона на Константинопол, и че другата част от него ще бъде включена в Арменската държава, която със сигурност трябва да бъде създадена. Дори и след този акт, обаче, няколко стотици хиляди гърци ще останат властта на турското правителство от Централна Мала Азия. За това зло, има само едно възможно средство на решение. Съгласно мирния договор, турското правителство трябва да заплати чрез закупуване на недвижимите имоти, принадлежащи на гърците, населяващи територията на Турция, които имат желание да емигрират в гръцка Мала Азия. Гръцкото правителство ще

- 13 -

приеме реципрочна полтика спрямо имоти, принадлежащи на турците, които биха искали да се преселят (Ж.В.: от Тракия и Македония) в Турска Мала Азия. Така с размяната на населението за няколко години ще се реши този проблем и в Турция ще остане само мюсюлманско население.

Може да не е казано на място, но трябва да припомня на Конгреса, че през януари, 1915 г., Антантата обеща на моето правителство много важни териториални отстъпки в крайбрежието на Мала Азия, а след падането ми от власт, същите обещания бяха дадени на следващото правителство, което успя през април същата година, да получи гаранции и за вилаета Айдън, допълнително включен в тези концесиите. Тези обещания, вярно по никакъв начин не са задължителни за настоящия Мирен конгрес, още повече те бяха дадени само при условие Гърция незабавно да влезе във войната. Условието не бе изпълнено, но Гърция не носи отговорност за това. Съюзническите сили знаят че аз хвърлих всички сили за да присъединя Гърция към Антантата и влязох в конфликт с (Ж.В.:прогерманската) политика на бившия крал Константин и гръцкият народ застана зад мен. Изборите през февруари 1915 г. ми дадоха значително мнозинство, въпреки че Венизелос искаше война, а кралят – мир и неутралитет.

През септември 1915 г., когато бившият монарх, предаде своята страна, и наруши Договора за съюз със Сърбия, Гърция не се поколеба да извърши коренна промяна и революция, за да може по този начин, да вземе участие във войната. Може ли да ми бъде позволено да заявя, че с оглед на тези обстоятелства, има ли друга страна с по-похвална политика отколкото Гърция.

Няма друго решение, освен това – веднъж завинаги, турската власт да бъде премахната от Западна Мала Азия, което да не наруши принципите в името на които съюзниците ни се бориха. Една от основните и най-благородна цел на тази война беше защитата на по-малките нации срещу влияния на по-големите държави.

Западна Мала Азия е била населена от хиляди години от един от най-древните народи на Европа. Преди един век, този народ се освободи от дългото и тежко турско робство. Оттогава той се опитва да постигне своето националното единство. Как може да си представим, че демократичните народи, след пълната победа, на принципите за защита независимостта на по-малките нации и тяхното право на самоопределение, би могло да се остави една от най-хомогенните части на гръцката нация под чужда власт, каквото и да е, просто защото това е Велика сила, докато Гърция е само една малка нация?

Как може по този начин да се подкопават, най-вече моралните фундаменти на Обществото на народите?

ОСТРОВИТЕ

Що се отнася до островите, те са гръцки в продължение на хиляди години, и като

такива трябва да бъдат върнати на Гърция, дори и без изключение, заедно с тези, които по стратегически причини, останаха извън страната ни след Балканските войни. Вярно е, че с Договора от 26 април 1915 г. (Лондонския протокол) сключен между силите на Съглашението и Италия, се предвижда последната да заеме о.Родос и Додеканезите. Но в момента когато този договор е подписан, войната все още не беше взела характера, по-късно деклариран от съюзническите правителства и от принципите на американския президент Уилсън. Е сега се надявам че тези принципи ще послужат за основа на бъдещия мир.

- 14 -

Гръцкото правителство не се и съмнява че Италия е голям и силен съсед, но също така вярвам че тя няма да има нищо против тези острови да бъдат върнати на Гърция, тъй като според международното право, те все още са част от Турция. Гръцкото правителство е убедено, че Италия няма да пожелае да налага суверенитета си над чисто гръцко население и по този начин, да се създаде постоянен източник на напрежение между двата народа, поддържали традиционно дружески взаимоотношения в миналото, а като непосредствени съседи, трябва да продължим по-тясното сътрудничество и в бъдеще.

ДОПЪЛНЕНИЯ

ДОПЪЛНЕНИЕ I (Споразумение от о.Корфу)

Международната контролна комисия реши: за да се се избегне възобновяването на

военните действия, смята за свой дълг да предостави специалните пълномощия които общоността на епириотите иска от албанското Правителство. Комисията се е съгласила да предостави на двете страни този такст, който е резултат от дискусиите между членовете на тази комисия и епирските делегати:

Корфу, 17-ти май 1914, Подписали: Винчи, А.Леони, Край, Малиди Фрашери, Хари Х.Ламб, Леон Крайавски, А.Тетриу.

Подписаното подлежи на одобрение от нашите принципали: Й.Христаки-Зографос, Ал.В.Карапанос. УСЛОВИЯ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ НА ГРЪЦКИТЕ ВОЙСКИ ОТ ТЕРИТОРИЯТА НА ПРОВИНЦИИТЕ АРГИРОКАСТРО И КОРИЦА (КОРЧА) I. Организация

Изпълнението и поддръжката на реда, разпоредбите и правила за организацията на

двете южни провинции (Аргирокастро и Корча) се възлагат на C.I.C. (Международна контролна комисия). Комисията ще организира отдели на администрацията, правосъдието и финансите. Албанското правителство, по споразумение с C.I.C., ще назначава и освобождава управителите и висши длъжностни лица, като се взема в предвид, доколкото е възможно, количественото съотношение между представителите на всякя религия. II. Местните съвети

Броят на избираемите членове в административните съвети трябва да бъде най-малко

три пъти повече от броя на “де юре” назначаваните членове. III. Административно делене

C.I.C. ще осъществява надзор на административните граници и подразделения на

двете провинции. Това делене не може да се променя допълнително, без съгласието на Великите сили.

- 15 -

IV. Територия Всички разпоредби се прилагат по отношение на населението от териториите, които

преди това бяха заети от войските на Гърция, а сега са предоставени на Албания. V. Жандармерия

За поддържане на реда в южните провинции ще бъде създадена жандармерия, с

офицери, сержанти, служители и полицаи от местен произход. Жандармерията, трябва да е съставена от представители на всяко едно от различните религиозни вероизповедания, пропорционално на броя на всяка религиозна общност, във всяка една от тези провинции. Жандармерията може да се намира извън границите на провинциите, само за определено време или при изключителни обстоятелства с разрешение на C.I.C. Същите ограничения се прилагат по отношение на наличието на жандармеристи в тези южни провинции, които по проиизход не са местни жители. Препоръчва се на командният състав на жандармерията да назначава жандармеристи от същото вероизповедание, от което са и местните жители в дадено селище. В случаите, когато местното население се окаже недостатъчно за окомпплектоването на подразделенията на жандармерията, да се назначават и граждани на други албански провинции, без да се нарушава пропорционалността на вероизповеданията. В съответствие с гореизложените принципи, се възлага на холандски офицери веднага да пристъпят към организацията на подразделенията и набиране на доброволен личен състав.

Предходните разпоредби няма да нарушат единството на Албанската жандармерията, както е определено от Конференцията в Лондон. VI. Въоръжените сили

Освен в случай на война или революция в южните провинции, не се предвижда

навлизането на други военни формирования, които не са от местен произход. VII. Православна общност

Православната християнска общности се признава юридически равнопоставена с

другите. Православните християни имат право на владеене на собственост, както и право сами да се разпореждат с нея. Отношенията на православната общност със своите духовни водачи ще бъде както в миналото. Върху древните права и йерархична организация на православната църква няма да се въздейства от местните власти, освен при наличие на допълнителни споразумениея между правителството на Албания и Вселенската патриаршия в Константинопол. VIII. Училища

Образованието трябва да бъде безплатно. В училищата на Православната общност

обучение трябва да е на гръцки. В трите начални класа ще се изучава и албански език, едновременно с гръцки. Независимо от това, религиозното образование ще е единствено на гръцки език.

- 16 -

IX. Свободата на езика

По силата на принципа, посочен в нотата направена от Великите сили до Гърция, от

11 (24) април 1914 г., е разрешението използвате и на двата езика албански и гръцки, в двете южни провинции, преди всички в органите на местната власт, в това число съдилищата, както и избираемите съвети. X. Окупация

C.I.C. влиза във владение на въпросните територии, от името на албанското

правителство. Служителите на холандската мисия ще започнат веднага организирането на местната Жандармерия. Временно, до образуването на местните жандармерийски подразделения, служители на холандската мисия, с помощта на местните елементи, ще поемат осигуряването на обществената сигурност. C.I.C. пристъпва към учредяване на смесени комисии, съставени от християни и мюсюлмани, в съответните пропорции на представяне на тези общности. За момента, както и след като се организарат, тези комисии и местните власти ще поемат своите административни функции, като тяхното изпълнение ще е под постоянното ефективно наблюдение от C.I.C.

Преди пристигането на холандски офицери, необходимите стъпки ще бъдат предприети от Временното правителство на Аргирокастро за обезвредяване и извеждане от провинцияна на всички чужди въоръжени формирования. Тези разпоредби няма да се прилагат само в тази част на провинция Корча (Корица), които вече е заета във военно отношение от страна на Албания. XI. Облекчения

Албанското правителство, със съгласието на C.I.C., ще предприеме необходимите

мерки за облекчаване на населението, което пострада от събитията от последните години. XII. Амнистия

Пълна и цялостна амнистия се дава на епириотите за всички техни действия,

извършени преди окупацията на тези провинции от представителите на албанското правителство. За хора които не са епириоти по произход, важи наказателно преследване по отношение на посоченят по-горе период, само за неполитически престъпления. XIII. Гаранция

Правомощията, които, от Конференцията на Лондон, са гарантирани на Албания и

въвежданто на C.I.C. в двете провинции, гарантират изпълнението и поддръжката на разгледаните разпоредби.

- 17 -

- 18 -

ДОПЪЛНЕНИЕ II. СТАТИСТИКА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ТРАКИЯ по националности

- 19 -

ДОПЪЛНЕНИЕ III Гръцко население: Вилаети: 1. Айдън – 622 810 2. Бурса - 278 421 3. Независим санджак Исмид – 73 134 4. около Дарданелите – 38 830 5. о.Тенедос – 3 752 6. о.Имброс – 8 125 7. о.Митилини 115 773 8. о.Хиос – 69 724 9. о.Самос – 47 277 10. о.Иикария – 12 760 11. о.Кастелоризо (Мегисти) – 10 000 12. о.Родос и Додеканезите – 102 727 ----------------------- Общо: 1 383 333 души ДОПЪЛНЕНИЕ IV Гръцко население: Вилаети: 1. Сиваш – 99 376 2. Ангора – 45 873 3. Трабзонд – 353 533 4. Koня – 87 021 6. Кастамону – 24 919 6. Адана – 70 000 7. Част от вилает Бурса – 12 9859 8. Независим санджак Исмид – 73 134 9. около Дарданелите – 38 830 -------------------------- Общо: 922 545 души

- 20 -

- 21 -

Провинциите Корча (Корица) и Артирокастро, временно окупирани от Гърция

- 22 -

- 23 -

Портрети на Венизелос върху картите на “Обединена Гърция”.

- 24 -

Гръцкото население в Тракия, според Венизелос

- 25 -